№ 40371
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110120380 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от Б. Г. Т. срещу Л. Т. Б. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 236, ал. 2 ЗЗД и по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 287,32 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода от 01.09.2022 г.
до 22.09.2022 г. за ползване на нает недвижим имот съгласно договор за наем от 05.01.1992
г., изменен с договор за наем от 12.03.1992 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2023 г. до окончателното
плащане, на сумата от 2 348,58 лева, представляваща обезщетение за продължаващо
ползване на недвижимия имот след прекратяване на договора за наем и въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. в
размер на наемната цена за периода, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2023 г. до окончателното плащане и на
сумата от 5 953,28 лева, представляваща сума, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца под формата на получени доходи от ползването без основание
на отдадения под наем имот през периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
19.04.2023 г. до окончателното плащане (след постановена с Определение № 3404/08.03.2024
г. по в. ч. гр. дело № 10174/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО отмяна на
определението от 13.07.2023 г. по настоящото дело, с което производството е прекратено в
частта относно тази искова претенция).
Ищецът Б. Т. твърди, че на 05.01.1992 г. между него, в качеството му на наемодател и
ответника Л. Б., в качеството му на наемател, е сключен договор за наем за предоставяне
ползването на незастроена част от собствения на ищеца недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор ............., находящ се в ....................., с площ от 23 кв.м.,
разположена в североизточния ъгъл на поземления имот и граничеща с ПИ с идентификатор
............... и ПИ с идинтефикатор ............... за поставяне на два обекта – павилиона за
извършване на търговска дейност. Посочва се, че съгласно договора за ползването на имота
наемателят дължи заплащането на месечен наем в размер на левовата равностойност на 50
щатски долара, определена по курса на БНБ към 15-то число на текущия месец. Излага, че
на 15.03.1992 г. между страните е постигнато допълнително споразумение към договора за
наем, обективирано в писмен договор за наем от 05.01.1992 г., съгласно клаузата на чл. 6 от
което уговореният месечен наем е в размер на левовата равностойност на 200 щатски
долара, определена по курса на БНБ към 15-то число на текущия месец. Сочи се, че именно
това е и размерът на месечния наем, приложим и заплащан от наемателя до момента на
прекратяване на договора за наем. Съгласно клаузата на чл. 4 от договора за наем същият е
1
сключен като безсрочен. Б. Т. твърди, че на 16.08.2022 г. е отправил до насрещната страна -
ответника едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на договора за наем,
получено от адресата на 22.08.2022 г., поради което считано от 23.09.2022 г. договорът за
наем се явява прекратен. Излага, че към датата на подаване на процесната искова молба
ответникът, като наемател, не е заплатил на ищеца, като наемодател, наемът, дължим за
месец септември и конкретно за периода от 01.09.2022 г. до 22.09.2022 г. – датата на
прекратяване на договора за наем. Размерът на последния, изчислен съгласно уговореното
между страните с договора от 12.03.1992 г. възлиза на сума в общ размер от 287,32 лева за 22
дни от месец септември 2022 г., представляваща левовата равностойност на 146,74 щатски
долара (22 дни * 6,67 щатски долара/ден). Поддържа се, че наред с това, наетият имот,
представляващ част с площ от 23 кв.м. от дворното място, въпреки прекратяване на
наемното правоотношение и отправените неколкократни покани за това, все още не е върнат
на наемодателя, като в тази връзка е образувано и между страните е висящо гр. дело №
57249/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, имащо за предмет предявени от Б. Т. срещу Л. Б.
искови претенции по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът посочва, че
за това ползване на наетия имот, продължило след прекратяване на договора за наем и
мъпреки протовипоставянето за това от страна на наемодателя, Л. Бижолов дължи и
заплащането на обезщетение за продължаващото ползваене на имота през периода
23.09.2022 г. – 31.03.2023 г. в общ размер от 2348,58 лева. Посочва се, че последният е
определен като левова равностойност на месечната наемна цена, уговорена между страните
във връзка с ползването на имота по време на действие на договора за наем (200 щатски
долара на месеца) съобразно курса на БНБ към момента на пораждане на месечното
задължение. Излага се, че с ползването на имота през същия този период, съответно с
неосвобождаването му и невръщането му на Тенчв, ответникът Б. се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца. Последният определя стойността на това обогатяване,
респ. на обедняването си в размер от 5953,28 лева, изразяваща се в получените от ответника
суми през процесния период от отдаване под наем на изградените в наетия имот два броя
павилиони на трети лица. Изтъква се, че още при сключването на договора за наем страните
постигнали устна уговорка наемателят да изгради върху незастроеното дворно място с площ
от 23 кв. м. и да оборудва със собствени средства два търговски павилиона, като вложените
от него средства ще се възстановят от осъществяване от наемателя на търговска дейност в
павилионите, респ. от отдаването под наем на двата павилиона. Между ищеца и ответника
не е налице наемно правоотношение с предмет изградените от ответника два търговски
павилиона. Изяснява, че двата павилиона са с площ 8 кв.м., респ. 18 кв.м., и са с лице към
бул. „...............“, а влизането в тях се осъществява от тротоара, разположен край булеварда.
Ищецът посочва, че към настоящия момент двата търговски павилиона продължават да се
отдават под наем от ответника на трети лица за осъществяване на търговска дейност, а
именно на „................“ ЕООД съгласно договор за наем от 01.01.2022 г. с предмет търговски
павилион с площ от 8 кв.м. и уговорен месечен наем в размер на 350 лева, и на „..............“
ООД съгласно договор за наем от 01.01.2022 г. с предмет търговски павилион с площ от 18
кв. м. и уговорен месечен наем в размер на 600 лева. Посочва, че с факта на получаване на
месечен наем от третите лица наематели, продължаващ и след прекратяване на процесния
договор за наем, ответникът се обогатява неоснователно за сметка на ищеца. Намира, че
това обезщетение е дължимо на самостоятелно основание и наред с обезщетението за
продължаващо ползване на имота, чиято стойност се равнява на неполучения месечен наем
в размера, уговорен между страните, тъй като се касае за неоснователно обогатяване,
изразяващо се в сумите, получени от ответника като наем от двата павилиона, държани в
отдадената под наем част от собственото на ищеца дворно място и невръщане на този имот
на Т.. Излага се, че при невръщане на имота от ответника след прекратяване на наемното
правоотношение, последният държи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в размер на месечния
наем, но наред с това и обезщетение за неоснователното си обогатяване, предвид
извличането на ползи в свой интерес от продължаващото без основание ползване на имота
на ищеца, изразяващо се в получаване на наеми от двата павилиона. С тези съображения
ищецът отправя искане за присъждане на: 1). сумата от 287,32 лева, представляваща
2
незаплатена наемна цена за периода от 01.09.2022 г. до 22.09.2022 г. за ползване на нает
недвижим имот съгласно договор за наем от 05.01.1992 г., изменен с договор за наем от
12.03.1992 г., 2). сумата от 2 348,58 лева, представляваща обезщетение за продължаващо
ползване на недвижимия имот след прекратяване на договора за наем и въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г. в
размер на наемната цена за периода и на 3). сумата от 5 953,28 лева, представляваща сума, с
която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца под формата на получени
доходи от ползването без основание на отдадения под наем имот през периода от 23.09.2022
г. до 31.03.2023 г. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.04.2023 г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор – становище ответникът
Л. Т. Б., чрез пълномощника си адв. И.М., оспорва изцяло предявените искови претенции –
по основание и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за наем от
05.01.1992 г. за отдаване под наем на площ от 23 кв. м. от дворно място за два търговски
павилиона, като съгласно този договор уговореният между страните месечен наем е в размер
на левовата равностойност на 50 щатски долара. Оспорва между страните обаче да е
сключван последващ договор за наем от 12.03.1992 г., както и представеният такъв с
исковата молба, оспорвайки този документ да е подписван от Б.. Ето защо, счита
претенцията за заплащане на наемна цена за изцяло/частично неоснователна. С отговора се
оспорва претенцията за неоснователно обогатяване с довод, че ищецът има право на
обезщетение за продължаващо ползване на имота след прекратяване на договора за наем в
размер на наема за съответния период, каквато е и заявена, но не и на обезщетение,
равняващо се на получените наеми от ползване на двата павилиона. В тази връзка посочва,
че сключеният между страните договор за наем касае единствено съответната площ от 23
кв.м. от дворното място, но не и павилионите. Последните са изградени изцяло със средства
на ответника, представляват преместваеми обекти и са негова собственост. Оспорва да е
наличие твърдяното от ищеца негово обедняване от реализираните от ответника доходи от
друга дейност. Неоснователно е изложеното от ищеца за загубена възможност същият да
реализира доходи от поставяне на собствени павилиони в имота, в случай, че последният не
би бил задържан от ответника, предвид липсата на данни за предприета процедура за това.
Липсата на реализиране на разходи от ответника чрез спестени суми за демонтаж на
павилионите по никакъв начин не засяга имуществото на ищеца. С тези доводи Л. Б.
отправя искане предявените претенции да бъдат оставени без уважение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените осъдителни
искове, както следва:
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
обстоятелства: 1). възникването и съществуването през спорния период на облигационно
правоотношение между него и ответника по договор за наем от 05.01.1992 г., изменен с
договор за наем от 12.03.1992 г. за предоставяне за временно и възмездно ползване на
процесния недвижим имот – част с площ от 23 кв.м. от дворно място срещу заплащането на
твърдяната наемна цена; 2). изпълнение на задължението на ищеца по договора за наем,
изразяващо се в реално предоставяне на ответника за временно ползване на наетия имот за
исковия период, при което за ответника е възникнало задължението за заплащане на месечен
наем за исковия период и 3). неговия размер; 4). настъпване на изискуемостта на вземането.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
възраженията си, в частност относно конкретния размер на месечната наемна цена, респ., че
е заплатил наема за периода, в случай на такива твърдения.
По иска с правно основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД:
3
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно
доказване: 1). възникването на наемно правоотношение между страните, породено от
процесния договор за наем, съгласно изменението му, с твърдяното съдържание; 2).
прекратяване на наемното правоотношение на соченото основание; 3). продължаващо
ползване на наетия обект от страна на ответника през процесния период; 4).
противопоставяне на това ползване от страна на наемодателя; 4). размера на обезщетението.
В доказателствена тежест на ответника е да опровергае горните обстоятелства, в т.ч. да
установи, че не е ползвал имота през процесния период, респ., че е заплатил обезщетението,
в случай, че твърди това.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване
наличието на елементите от фактическия състав на твърдяното неоснователно обогатяване,
а именно: 1). обогатяване на ответника, чрез продължаващо ползване през процесния период
– посредством отдаване под наем на трети лица и получаване на дохода от това на
разположените в собствения на ищеца недвижим имот два търговски павилиона, без
основание за това; 2). ищецът да е собственик на частта от дворното място, в която са
разположен тези павилиони; 3). обедняване на ищеца вследствие от това обогатяване в
размер по-висок от размера на средния пазарен наем на ползвания имот за процесния
период; 4). наличието на връзка между обогатяването и обедняването.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно продължаващото ползване на
имота, обект на договора за наем, от ответника през периода 23.09.2022 г. – 31.03.2023 г. и
относно размера на средния пазарен наем за ползване на процесния имот през този период.
При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
съществуването на основание за обогатяването си.
С оглед съвпадащите твърдения на страните, както и предвид липсата на оспорване от
ответника, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 05.01.1992 г. между ищеца Б. Г. Т., като
наемодател и ответника Л. Т. Б., като наемател, е сключен договор за наем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответната страна за временно и възмездно ползване част с
площ от 23 кв.м. от следния свой собствен недвижим имот – дворно място, находящо се на
адрес: град София, бул. „...............“ № 73; че срещу това наемателят е поел задължение да му
заплаща месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 50 щатски долара; че в
отдадената под наем част от дворното място ответникът е изградил и поставил два
павилиона, които през процесния период е отдавал под наем на трети за процеса лица.
По доказателствените искания:
Представените от ищеца, с исковата молба и уточнителните молби по делото, писмени
материали съдът намира за относими към предмета на спора и необходими за правилното му
разрешаване, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Съдът, съобразявайки характера на проведеното оспорване с отговора на исковата
молба и конкретно твърденията на ответника, че не е подписвал приложения (в заверено
копие) към исковата молба договор за наем от 12.03.1992 г., намира, че се касае за оспорване
на истинността на документа, поради което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК на ищеца следва
да бъде указано да заяви дали желае да се ползва от него, в който случай да представи на
основание същия в оригинал.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на описаните в т. 26 от доказателствените искания в исковата молба документи
следва да бъде уважено в частта относно платежните документи за получаване на месечните
наеми през периода 23.09.2022 г. – 31.03.2023 г. и отхвърлено в частта относно представяне
на договорите за наем с „................“ ЕООД, ЕИК ............... и „..............“ ООД, ЕИК ...............,
4
сключени на 01.01.2022 г. и на 01.01.2023 г., доколкото същите вече са представени от ищеца
като доказателства към исковата молба и уточнителната такава от 07.07.2023 г.
По същите съображения следва да бъде оставено без уважение искането по чл. 192, ал.
1 ГПК за изискване на договорите от третите да процеса лица „................“ ЕООД, ЕИК
............... и „..............“ ООД, ЕИК ............... по реда на чл. 192, ал. 1 ГПК, а произнасянето по
искането за задължаването им за представяне на платежни документи за плащане по
договорите за наем – отложено за о.с.з., предвид уваженото искане по чл. 190, ал. 1 ГПК
относно същите документи.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
УКАЗВА на ищеца в двуседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба да заяви дали желае да се ползва от представения по делото в заверен препис договор
за наем от 12.03.1992 г., като му УКАЗВА, че в случай, че желае да се ползва от този
документ в този срок да представи документа в оригинал, като в противен случай и при
неоснователно непредставяне представеният заверен препис ще бъде изключен от
доказателствената съвкупност по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника най-късно в о.с.з да
представи заверен препис от документите, удостоверяващи получаване на наемите от
„................“ ЕООД и от „..............“ ООД за периода от 23.09.2022 г. до 31.03.2023 г., като му
УКАЗВА, че при неоснователно непредставяне на същите в указания срок и на основание
чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК с оглед останалите обстоятелства по делото съдът може да
приеме да доказани обстоятелствата, за установяване на които е направено
доказателственото искане от ищеца. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл.
190, ал. 1 ГПК в останалата му част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на третите за процеса
лица „................“ ЕООД, ЕИК ............... и „..............“ ООД, ЕИК ............... на основание чл.
192, ал. 1 ГПК да представят договорите за наем с ответника от 01.01.2022 г. и от 01.01.2023
г., като ОТЛАГА произнасянето си по искането в частта относно представяне на документи,
касаещи плащането на наемната цена през процесния период – за откритото съдебно
заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
5
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6