РЕШЕНИЕ
№ 1214
Кюстендил, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Кюстендил - V състав, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | АСЯ СТОИМЕНОВА |
При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия АСЯ СТОИМЕНОВА административно дело № 20257110700215 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Делото е образувано след изпращане по подсъдност от Административен съд – София-град на административно дело № 4856/2025 г. по описа на същия съд. Н. Н. А., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-000700/05.02.2025 г., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” (ПП) при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 2, б. „а” от ЗДвП му е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) временно спиране от движение на пътно превозно средство (ППС) до отстраняване на неизправността. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на процесната заповед на основаниeто по чл. 146, т. 4 от АПК. Претендира се отмяна на заповедта, както и присъждане на направените разноски по делото.
Н. А. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото.
Ответникът – полицейски инспектор в отдел ПП при СДВР, не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С писмени бележки с вх. № 2101/09.06.2025 г., чрез юрисконсулт В. П., изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Н. Н. А. е собственик на товарен автомобил марка и модел „М С**”, с рег. № [рег. номер]. При първоначалната му регистрация автомобилът е регистриран като вид „товарен автомобил” с каросерия „товарен автомобил/автовоз”. На 02.02.2025 г. около 11:25 часа в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], В. Н. А. управлявал горепосочения товарен автомобил и срещу № 73 бил спрян за проверка от служители на сектор ПП при СДВР. Същите приели, че водачът управлява моторно превозно средство (МПС), което е с изменение на конструкцията без да е спазен установения ред (окомплектован със специални системи и съоръжения), доколкото с товарен автомобил по смисъла на § 6, т. 12, б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – предназначен за превозване на товари и теглене на ремаркета, се превозва МПС [Марка], с номер на рама [Наименование]. С. В. А. е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3274451/02.02.2025 г. за нарушение по чл. 138, ал. 1 и чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Предвид съставения АУАН е издадена оспорената заповед. Описанието на нарушението в акта е възпроизведено и в заповедта. Последната е връчена на жалбоподателя на 27.03.2025 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред, и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посоченото в нея основание и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, същата е основателна, по следните съображения:
Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а”, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 513з-6400/07.07.2023 г. директорът на СДВР, на основание чл. 43, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 172, ал. 2 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, е оправомощил полицейските органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от отдел ПП при СДВР да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а” и 6 от ЗДвП.
Заповедта за прилагане на ПАМ има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана. Процесната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически обстоятелства са достатъчни жалбоподателят да разбере за какво се прилага принудителната административна мярка, както и за упражняването на съдебния контрол за законосъобразност на заповедта. Съгласно чл. 171, т. 2, б. „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: временно спиране от движение на ППС до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение. При реализирането на предвидените в закона материалноправни предпоставки административният орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ. Посоченото в обжалваната заповед фактическо основание за прилагането на принудителната административна мярка съответства на правното основание за издаването ѝ. В хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат отмяна на заповедта.
Процесната заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗДвП изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз (ЕС), или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), се извършват при условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта и съобщенията. Това е Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (Наредба № Н-3/18.02.2013 г.). Съгласно чл. 1 от посочената наредба с нея се определят: условията и редът за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства от категории M, N, O, G и L съгласно чл. 149, ал. 1 от ЗДвП (т. 1, б. „а”) и за индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на ЕС, друга държава - страна по Споразумението за ЕИП, или Конфедерация [държава] (т. 1, б. „б”), и техническите изисквания към пътните превозни средства с изменение в конструкцията (т. 2, б. „а”) и пътните превозни средства за извършване на индивидуално одобряване по т. 1, б. „б” (т. 2, б. „б”). Процедурата за изменение в конструкцията на регистрирани пътни превозни средства е уредена в глава втора от Наредба № Н-3/18.02.2013 г., като същата обхваща сложен фактически състав, приключващ с издаване на удостоверение за извършено изменение в конструкцията на регистрирано в страната ППС по реда на чл. 36 от наредбата. Съгласно чл. 3, ал. 1 от посочената наредба изменение в конструкцията на ППС е всяка процедура по промяна в техническите данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на неговото производство или които са били одобрени по реда на наредбата (т. 1), и добавянето на системи, компоненти, отделни технически възли и оборудване (т. 2). При тази законова регламентация, за да са налице материалноправните предпоставки за прилагане на процесната ПАМ, следва да е установено по надлежен ред управление на ППС, чиято конструкция е изменена без необходимото разрешение съгласно изискванията на Наредба Н-3/18.03.2013 г. От събраните по делото доказателства не се установи извършено от жалбоподателя изменение в конструкцията на процесния автомобил, който още при първоначалната му регистрация е регистриран като вид „товарен автомобил” с каросерия „товарен автомобил/автовоз”.
По изложените съображения обжалваната заповед е незаконосъобразна и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК следва да бъде отменена.
На основание чл. 143, ал. 1 от АПК СДВР (юридическото лице, в чиято структура е ответникът) следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в размер на 10 лева – платена държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-4332-000700/05.02.2025 г., издадена от полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция” при Столична дирекция на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Н. Н. А., с [ЕГН] и постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по делото.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |