№ 362
гр. Благоевград, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
при участието на секретаря Лозена Димитрова
в присъствието на прокурора Г. В. М.
като разгледа докладваното от Катя Бельова Гражданско дело №
20211200100466 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 1. предл. първо и второ от ЗОДОВ и чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ, във вр. с
чл. 52 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1,
предл. първо от ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв. за иска по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. второ от
ЗОДОВ и сумата от 50 000 лв. за иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, претърпени вследствие
на незаконосъобразни и неправилни действия на разследващите органи и прокуратурата по
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и
привличането на ищеца към наказателна отговорност и внасяне на обвинението в съда,
включително и протестирането на оправдателната присъда на ОС-Благоевград пред
Софийски апелативен съд. Претендира се и присъждане на законната лихва, считано от
13.05.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Според изложеното в исковата молба, на 21.01.2016 г., ищецът е бил задържан от органите
на МВР и било образувано ДП №7852-ЗМ-21/2016 г., по описа на 02 РУ на МВР-
Благоевград, и образувана прокурорска преписка №319/2016 г., по описа на Окръжна
прокуратура-Благоевград. С Определение №484/25.01.2016 г., на ОС-Благоевград по ч. н. д.
№50/2016 г., по описа на същия съд, което определение е било потвърдено от Софийски
апелативен съд по в. ч. н. д. №83/2016 г., на ищеца в настоящото производство, е била
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Определение №3019/07.06.2016
г., на ОС-Благоевград, по ч. н. д. №305/2016 г., по описа на същия съд, е определена мярка
за неотклонение „домашен арест“, за времето от 13.06.2016 г. до 17.10.2016 г. От 21.01.2016
1
г. се твърди, че срещу ищеца е започнало наказателно производство с повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предложение 5 от НК, под
формата на ДП №7852-ЗМ-21/2016 г. Досъдебната фаза на производството е приключило с
внасяне на обвинителен акт от ОП-Благоевград, въз основа на който е било образувано н. о.
х. д. №404/2016 г., по описа на ОС-Благоевград, с постановяване на която Присъда
№3773/06.08.2018 г., е бил признат за невинен по повдигнатото обвинение. По повод на
направен протест от прокуратурата е било образувано в. н. о. х. д. №931/2019 г., по описа на
Софийски апелативен съд и постановено Решение №442/13.11.2019 г., с което е била
потвърдена оправдателната присъда на първоинстанционния съд. На 07.12.2019 г.,
решението е било влязло в сила.
Твърди се, че още по време на задържането на 21.01.2016 г., Г.Д. е изпаднал в силен стрес,
като е съзнавал, че му приписват престъпление, което не бил извършил, като стресът
продължил почти 4 години. Режимът на свиждане с майка му е бил ограничен до два пъти
месечно, което допълнително е засилило претърпяната морална болка. През времето, докато
е бил с взета мярка за неотклонение „домашен арест“, ищецът макар и за кратко да е бил
обнадежден, не е могъл да ходи на училище, да излиза извън дома си и да се среща с
приятели. Съзнателно е бил с мисли, че животът му вече е провален, като се чувствал и зле
от това, че съучениците му започват обучение през последната година, а той е изоставал и е
бил възпрепятстван от това да завърши редовно образованието си и навреме със своите
връстници. Навежда се още в исковата молба, че през цялото времетраене на
производството срещу Д., а именно за периода от 21.01.2016 г. до 07.12.2019 г., е живял в
страх и несигурност, бил е отчаян, без да има възможност да прави планове за бъдещето си.
Именно образуваното дело срещу него било повод и за приключване на интимна връзка,
която имал до този момент, което допълнително го натоварил психически. Твърди се, че
цялото му обкръжение се отдръпнало от него – съученици, приятели, съседи, както и че въз
основа на медийните публикации още повече се засилвало напрежението в него. Твърди, че
и до днешен ден, когато вижда униформен полицай изпитва страх от повторна репресия. В
представените по делото писмени бележки, ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Б.К, счита че предявените искове са основателни и доказани по основание и размер.
Навежда съждения, че в конкретния случай се установява, че Г.Д. е претърпял
неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразните мерки за неотклонение в хода на
образуваното наказателно дело срещу него, както и в резултат на неоснователно и
незаконосъобразно обвинение по чл. 354а от НК, приключило с оправдателна присъда, която
е влязла в сила. Претърпените вреди от неимуществен характер били доказани в хода на
настоящото производство, като същите се подкрепяли от събраните гласни доказателства. С
оглед на установеното от фактическа страна, ищецът намира, че за времето на изтърпяване
на мярката за неотклонение „задържане под стража“ следва да бъде обезщетен парично в
размер на 30 000 лв., за времето на „домашен арест“ сумата от 10 000 лв., както и за
незаконното обвинение, за което е бил оправдан, сумата от 50 000 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България,
2
подаден чрез прокурор на ОП-Благоевград, в който се оспорват предявените искове. Прави
се възражение, че двата предявени иска за претърпени морални вреди от взетите мерки за
неотклонение в наказателното производство – „задържане под стража“ и „домашен арест“,
са неоснователни, доколкото третият предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обхваща и
вредите от взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, като
същите следва да се отчетат при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Отделно приема, че за да е налице предпоставката за
претендиране на вреди от процесните мерки за неотклонение, същите е трябвало да бъдат
отменени, а в случая се касае за изменение от съда с определение. В резултат на горните
съждения, прокуратурата приема, че отговорността на държавата в процесния случай е
единствено за морални вреди от постановената оправдателна присъда срещу ищеца. Твърди
се още, че ищецът претендира вреди от 21.01.2016 г., от когато е прието, че е бил с мярка
„задържане под стража“, но лицето е било задържано един ден по-късно за срок от 72 часа,
считано от 22.01.2016 г., поради което съдът не може да съобразява предварителното
задържане за срок от 24 часа, на 21.01.2016 г., понеже отговорността за вреди от него се
реализира по административен ред по чл. 1 от ЗОДОВ, а не по реда на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
ЗОДОВ. Навежда се също така, че предявеният иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е
неоснователен, поради факта, че всички действия от страна на прокуратурата са
законосъобразни и не са довели до претендираните от ищеца неимуществени вреди. Счита
се още, че не са представени доказателства, от които може да се направи извода, че вредите,
чието репариране се иска са пряка последица от дейността на прокуратурата. Не се приема
от прокуратурата, че исковата претенция е обоснована по размер, доколкото липсват
доказателства за действително претърпените вреди, и още по-малко същите да бъдат
единствено в причинно-следствена връзка от незаконното обвинение. Твърди се, че липсва
причинна връзка между поведението на прокуратурата и журналистическите публикации.
Счита още, че в случая би могло да намери приложени разпоредбата на чл. 5 от ЗОДОВ,
като претендираното увреждане е причинено по изключителна вина на ищеца, като
поведението на ищеца било в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат. От свидетелството за съдимост на лицето е било видно, че същият е признат за
виновен по предходно обвинение по чл. 354а от НК, за което е било сключено
Споразумение №3482/30.07.2015 г., по н. о. х. д. №292/2015 г., на ОС-Благоевград, като
именно този обективен факт е бил част от обстоятелствата, които са пораждали твърдените
от ищеца притеснения, че ако бъде признат за виновен, ще трябва да изтърпи ефективно
наказанието. Прокуратурата счита, че по този начин, със своето утежнено съдебно минало,
ищецът виновно е допринесъл за предполагаемото си увреждане. Навежда се, че по
отношение на твърдените размери на претърпените неимуществени вреди, същите са силно
завишени. Възразява се срещу искането за присъждане на законна лихва от датата на
образуване на ДП – 21.01.2016 г., като приема, че в настоящия случай, при условие, че бъде
призната за основателна исковата претенция за репариране на претърпени неимуществени
вреди, то същите се дължат от 07.12.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебния акт, с
който окончателно е признат ищецът в настоящото дело за невиновен по повдигнатото му
3
обвинение от ОП-Благоевград. В представени по делото писмени бележки от ответната
страна, се изразява отново становище за неоснователност на предявените искови претенции
от ищеца и отхвърлянето им от съда.
По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява фактическа
обстановка, идентична с изложената в исковата молба с известни разминавания относно
характера на мерките за неотклонение и тяхната законосъобразност, а именно:
С постановление от 22.01.2016 г. на прокурор от ОП-Благоевград, по ДП №21/2016 г. по
описа на 02 РУ „Полиция“ – гр. Благоевград /наблюдателно производство №319/2016 г., по
описа на ОП-Благоевград/, ищецът е задържан в Следствен арест – гр. Благоевград за срок
от 72 часа, считано от 19:10 часа на 22.01.2016 г. до 19:10 часа на 25.01.2016 г.
С Постановлениe от 22.01.2016 г. на разследващ полицай при 02 РУ-Благоевград, по ДП
№7852 ЗМ-21/2016 г. по описа на 02 РУ-Благоевград, ищецът Г. Ж. Д. е привлечен, като
обвиняем за престъпление по 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 5 от НК, за това, че на 21.01.2016 г.
около 13:30 часа, в гр.Б., в района на ул.П.Д, без да има разрешително, изискващо се
съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП, съгласно който производството, преработването,
съхранението и търговията в страната, вносът, износът и транзитът, пренасянето и
превозването на наркотични вещества се извършва с лицензии за дейности, сгради и
помещения, издадени от Министъра на здравеопазването, при условия и ред, определен в
Наредба на МЗ, е разпространил на трети лица – К.З.С високорисково наркотично вещество-
коноп /марихуана/, с общо тегло 2.3 грама.
На 25.01.2016 г. ОП-Благоевград е внесла в ОС-Благоевград искане за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по отношение на ищеца Г.Д. за престъпление по
354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 и предл. 5 от НК. По това искане, съдът се е произнесъл с
Определение №484/25.01.2016 г. по ч. н. д. №50/2016 г., като е взел по отношение на Д.
исканата мярка „задържане под стража“. Определението е обжалвано от обвиняемия с
искане да бъде изменена в по-лека, като с определение от 02.02.2016 г. по в. н. ч. х. д.
№83/2016 г., Апелативен съд-София е потвърдил определението на окръжния съд.
По повод на депозирана молба от Д., с искане за изменение на взетата мярка за
неотклонение, ОС-Благоевград, с Определение №3019/07.06.2016 г. по ч. н. д. №305/2016 г.,
е изменил мярката за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.
С Определение от 17.10.2016 г., по н. о. х. д. №404/2016 г., Окръжен съд-Благоевград е
изменил мярката за неотклонение „домашен арест“ в „парична гаранция“ в размер на 600.00
лв.
С Присъда №3773/06.08.2018 г., по н. о. х. д. №404/2016 г., Окръжен съд-Благоевград е
признал Г.Д. за невинен по повдигнатото му обвинение от страна на прокуратурата по чл.
354а, ал. 1, изр. първо, предл. 5 от НК. С Решение №442/13.11.2019 г. по в. н. о. х. д.
№931/2019 г., Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда,
като същата е влязла в законна сила на 07.12.2019 г.
В хода на настоящото производство са изслушани свидетели – Антонио Шуманов, Е.Ш, Е.С
4
както и майката на ищеца С. Д.а в подкрепа на твърденията на последния, относно
претърпените емоционални, психически смущения, страх, негативна промяна в поведението
и настроението му. От същите става известно, че в действителност ищецът в настоящото
дело е претърпял известни негативни промени, както в психологически план, така и в
емоционален, доколкото свидетелите заявяват, че е загубил част от телесно тегло, станал по-
затворен и ограничено социален, завършил е средното си образование по-късно от своите
връстници, с безпокойство относно развитие на наказателното производство, което може да
му преобърне визията за живота, с оглед й на ниската възраст, в която бил по време на
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Тази отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при
наличие на изчерпателно посочените в закона основания.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че е
осъществен единствено фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, предложение първо от
ЗОДОВ. Срещу ищеца е налице повдигнато обвинение за извършване на тежко
престъпление, наказателното производство по което е приключило с влязла в сила
оправдателна присъда. Само по себе си предприемането на такива процесуални действия, е
свързано със значителен стрес. Психичното състояние на едно лице, което е привлечено в
качеството на обвиняем, представлява нормална човешка реакция на упражнената спрямо
него наказателна репресия. Самият факт, че срещу определено лице е повдигнато обвинение
за съответното престъпление, води до накърняване на достойнството му и на личната му
сфера. Постановяването на оправдателна присъда е достатъчна предпоставка, за да се
приеме, че повдигнатото обвинение срещу ищеца е било незаконно, поради което той има
право на обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е
необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
В практиката си ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално
такива вреди да са търпени (Р. №427/16.06.2010 г. по гр. д. №273/2009 г., III ГО, ГК на ВКС,
Р. №457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. №1506/2009 г., IV ГО, ГК на ВКС). Всяко
неоснователно повдигане на обвинение срещу наказателно отговорно лице, което в
последствие е оневинено или срещу което е прекратено наказателното преследване, понася
неимуществени вреди от приложените спрямо него наказателно-репресивни мерки.
В случая, предвид показанията на свидетелите Е.Ш, с когото са имали близки отношения,
5
Е.С майката С. Д.а, последните от които преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът приема
за установено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди – засягане на честта, преживян
стрес, притеснение относно възможността да работи, с оглед на необходимостта за чисто
съдебно минало и минималната възраст, на която е бил по време на изтърпяване на мерките
за неотклонение, загуба на възможността на време да завърши образованието си, заедно със
своите връстници и да има равен старт в живота, както и възможност за бързо адаптиране
към новите обстоятелства. От друга страна обаче, съдът намира, че липсват обективни
данни относно негативно отражение на воденото разследване върху здравословното
състояние на ищеца. Конкретни доказателства за оплаквания и нужда от медицинска и/или
психологична помощ не се представиха, такива на практика не се и твърдят, но с оглед на
изложените от ищеца претенции относно размера на претендираните неимуществени вреди,
съдът отчита единствено нормалните и типични проявления на притеснение и стрес от
наказателното преследване.
При изложените аргументи съдът приема, че ищецът е доказал по основание претенцията си
относно претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него наказателно
производство.
На следващо място, със ЗОДОВ, законодателят е уредил специална отговорност на
държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностно лице-пряк причинител
на вредите. Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. На репариране подлежат само действително
настъпилите вреди. За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на критерия за справедливост - чл.
52 от ЗЗД. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи
размера на обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно
претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Съдът следва да
вземе предвид тежестта на повдигнатото обвинение - дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него, вида на
наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или в съдебно
производство, продължителността на наказателното преследване, вида и срока на
наложената мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на
задържането; данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания - Р №223/04.07.2011 г. по гр. д. №295/2010 г. ГК, ІV ГО на ВКС; Р №4/24.01.2011
г. по гр. д. №855/2010 г., ІV ГО, ГК на ВКС; Р №291/16.11.2011 г. по гр. д. №109/2011 г., ІІІ
ГО ГК на ВКС и др. Съдът трябва да отчете само вредите, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, т. е. вредите, настъпването на които е в пряка
6
причинна връзка с непозволеното увреждане.
За определяне на обезщетението в справедлив размер, съдът отчете, че на досъдебното
производство, ищецът е привлечен като обвиняем за извършване на тежко умишлено
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, като наказателното производство е приключило с
постановяване на оправдателна присъда в сила от 07.12.2019 г. Спрямо него е била взета
мярка за неотклонение „задържане под стража“ на 22.01.2021 г. за срок от 72 часа, след
което постоянна с определение на ОС-Благоевград от 25.01.2021 г. и в последствие изменена
на 07.06.2016 г. в домашен арест, като с Определение на окръжния съд от 17.10.2016 г.,
изменена в парична гаранция.
Безспорно е, че по процесното наказателно производство ищецът е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ близо 5 месеца. В случаите, когато „задържането под
стража“, „домашен арест“ се отменят като незаконни, тогава само е изпълнен състава на чл.
2, ал. 1, т. 1, пр. първо и второ от ЗОДОВ и в тези случаи обезщетението се определя
самостоятелно. Във всички останали случаи обезщетението за неимуществените вреди
обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, с оглед разясненията в т. 13 от ТР
№3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС. Поради изложеното, съдът намира за
неоснователни предявените искове по чл. 2, ал. 1, т. 1 пр. първо и второ от ЗОДОВ.
С оглед на гореустановеното и след анализ на посочените релевантни факти - негативното
отражение върху личния живот, обременяването му за период от време, а от друга страна
фактът, че при Д. не се констатират трайни и непреодолими последствия, няма данни за
промяна в работоспособността му и възможността за концентрация, съдът приема, че
размерът от 5 000 лв. е справедлив да възмезди ищеца за понесените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 07.12.2019 г., до окончателното й изплащане. Уважаването на
исковете в този им размер се обуславя от установения по делото интензитет на
неимуществените вреди, претърпени от ищеца, както и от социално-икономическите
условия в страната към момента на приключване на наказателното производство. Искът до
пълния претендиран размер от общо 50 000 лв., като неоснователен и недоказан, следва да
се отхвърли.
По повод на изложените възражения от ответната страна за приложението на чл. 5 от
ЗОДОВ и съпричиняване на увреждането от ищцовата страна, настоящата инстанция държи
да отбележи, че същият текст от закона е неприложим. От материалите по досъдебното
производство не може да се направи извод за наличието на противоправно поведение на
обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е
възпрепятствало хода на разследването /укриване от властите, неявяване на разпити, отказ
от даване на показания и т.н./.
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът дължи
заплащане на внесената от ищеца държавна такса. Ищецът е представил доказателства за
внесена от него държавна такса в размер на 30.00 лева, като процесуалният му представител,
който също така е и участвал в последното съдебно заседание – адв. Б.К, е депозирала
7
списък по чл. 80 от ГПК, относно сторените разноски , в това число и претендирано
адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., но по делото липсва Договор за правна
помощ и съдействие, който да обективира и търсенето на действително сторени от ищеца
разноски, поради което същите не се дължат.
Ръководен от гореизложеното, Окръжен съд-Благоевград,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Г. Ж. Д., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ул.М. №, сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева, на основание
предявен иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 354а,
ал. 1, изр. първо, предл. 5 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
07.12.2019 г., както и сумата от 30.00 лв. разноски за заплатена държавна такса на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск над уважения размер до предявения от 50 000. 00 (петдесет
хиляди ) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Ж. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул.М. №, срещу
Прокуратурата на Република България, адрес: ггр.С., бул. В, искове за заплащане на
обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1, предл. първо и предл. второ от ЗОДОВ, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
8