№ 39904
гр. София, 26.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110126007 по описа за 2024 година
че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
„АПС Бета България“ ЕООД е предявило срещу С. К. Д. искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 619,78 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „Кредисимо“ АД и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД договор за поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя
задължение на кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на главница по
договор за потребителски кредит № 958527 от 24.10.2017 г., сключен с
„Кредисимо“ АД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
23.05.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 76,64 лв., представляваща
вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на сключен на
24.10.2017 г. между „Кредисимо“ АД и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
договор за поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя
задължение на кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 24.10.2017 г. до 30.06.2018 г. по договор
за потребителски кредит № 958527 от 24.10.2017 г., сумата от 197,82 лв.,
представляваща вземане на поръчител срещу кредитополучател по силата на
сключен на 24.10.2017 г. между „Кредисимо“ АД и поръчителя „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД договор за поръчителство и изпълнено на 23.02.2021 г. от поръчителя
задължение на кредитополучателя С. К. Д. за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.10.2017
г. до 23.02.2021 г., както и за сумата от 141,95 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната главница за
периода от 24.02.2021 г. до 18.05.2023 г., които вземания поръчителят е
прехвърлил на заявителя по силата на сключен на 02.03.2021 г. между „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД и „АПС БЕТА България“ ЕООД договор за продажба и
прехвърляне на вземания (Цесия), за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г. по ч. гр. д.
№ 28046/2023 г. по описа на СРС, 51 състав.
Ищецът твърди, че на 24.10.2017 г. между „Кредисимо“ АД и ответната
страна бил сключен Договор за потребителски кредит № 958527/24.10.2017 г.
1
по електронен път при спазване на изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по
силата на който „Кредисимо“ АД предоставил на ответника паричен кредит в
размер на 800 лв., който последният се задължил да върне на 8 броя равни
вноски по 116,07 лв. в срок до 30.06.2018 г. съгласно погасителния план,
представляващ неразделна част от договора. Поддържа, че е бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41,24%, както и ГПР в размер на 50%.
Сочи, че съгласно Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити на заемодателя при забавяне на плащането на погасителна вноска
длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Допълнително посочва, че на
25.10.2017 г. ответникът сключил договор за предоставяне на поръчителство с
„Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор с „Кредисимо“ АД и да отговаря пред него солидарно с ответника за
всички задължения по процесния договор за кредит, като съгласно чл. 3 от
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД се задължило
да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“ АД.
Излага твърдения, че на 25.10.2017 г. „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД са
сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се
задължило спрямо „Кредисимо“ АД за всички задължения на ответника,
произтичащи от процесния договор за кредит, като ответникът не изпълнил в
срок задълженията си по договора за кредит и затова „Кредисимо“ АД
поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми по процесния договор
задължения. Поддържа, че в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от
договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ ЕООД изпратило
уведомление до ответника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими
суми, както и че предстои плащане от „Ай Тръст“ ЕООД. Сочи, че на
23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД погасило дължимата от ответника в полза на
„Кредисимо“ АД сума от 619,78 лв. - главница по процесния договор за
кредит; сумата от 76,64 лв. - договорна лихва за периода от 24.10.2017 г. до
30.06.2018 г. и сумата от 412,60 лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава. Смята, че с извършване на посоченото плащане „Ай
Тръст“ ЕООД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор на
основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД. Излага твърдения, че на 23.02.2021 г. „Ай Тръст“
ЕООД уведомило по електронна поща ответника за извършеното плащане,
съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от договора за предоставяне на
поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на
кредитора „Кредисимо“ АД по договора за кредит. Ищецът допълнително
посочва, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, на 02.03.2021 г., е придобил от „Ай Тръст“ ЕООД вземанията му
срещу ответника, произтичащи от процесния договор за кредит, с
подписаното Приложение № 1 от 18.02.2021 г., в което били
индивидуализирани всички прехвърлени с договора за цесия вземания,
произхождащи от сключени договори за потребителски кредит, в т.ч., и
вземанията срещу ответника. Сочи, че ответната страна е уведомена за
цесията на посочената в договора за кредит електронна поща. Твърди, че до
настоящия момент ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по
процесния договор за кредит, с оглед на което по силата на Раздел X, чл. 2 от
Общите условия дължи и обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез назначения му особен
представител адв. А., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
основателността на предявените искове. Оспорва между „Кредисимо“ АД и
ответника да е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата
на сключен договор за потребителски кредит. Излага, че представените по
2
делото документи – договор за потребителски кредит, приложение № 1 към
него и Общи условия за предоставяне на кредити, не са подписани от
ответника, поради което договорът за кредит се явява недействителен поради
нарушение изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Оспорва ответникът да е
регистриран на посочения от ищеца уебсайт, както и да е осъществила
описаните в Раздел III от общите условия стъпки, въз основа на които да се
счита, че е извършила валидно волеизявление за сключване на договор за
потребителски кредит. Оспорва да е получавал имейл по електронната си
поща за потвърждение на сключения договор за кредит. Оспорва ищецът да
му е предоставил преддоговорна информация по чл. 5 ЗПК. Твърди, че от
страна на ищеца не са спазени изискванията на чл. 18 ЗПФУР. В случай че
съдът приеме, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на сключен на 24.10.2017 г. договор за
потребителски кредит, оспорва последния като недействителен поради
противоречието му със закона. Твърди, че не били спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК - в договора кредиторът се задоволил единствено с
посочването като абсолютна стойност на ГПР в размер на 50%, като липсвала
ясно разписана методика на формирането му. В процесния договор бил
посочен и грешен ГПР, доколкото в неговия размер следвало да бъде
включено и възнаграждението за поръчител в размер на 69,71 лв. на месец
съгласно приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство.
Посочването в договора на по-нисък размер на ГПР от действителния такъв
представлявало нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. На следващо място, така уговореният
размер на ГПР противоречи и на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК – при включване в размера на ГПР на възнаграждението за поръчител той
би надхвърлил законоустановеното в тази разпоредба ограничение.
Ответникът оспорва договора за кредит като недействителен и поради
противоречието му с добрите нрави – уговореният в договора ГЛП в размер на
41,24% надхвърлял с повече от два пъти размера на законната лихва по един
обезпечен кредит, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК. Самият договор за предоставяне на поръчителство също се явявал
недействителен, доколкото една от основните клаузи в него – за дължимото се
възнаграждение за поръчителство, се явява неравноправна, тъй като размерът
на възнаграждението не е посочен като крайна сума, а само като месечна сума
към всяка погасителна вноска по договора за кредит. Излага твърдения, че
предвид недействителността на договора за потребителски кредит, следва да
се приеме, че липсва основание за сключването на акцесорния договор за
предоставяне на поръчителство, което на собствено основание обуславя
недействителността на последния. Не били спазени и изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 11 ЗПК - в договора за кредит не е посочена последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва да е
получил отпуснатата по договора за кредит парична сума. Възразява срещу
твърденията на ищеца, че поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД е заплатил на
„Кредисимо“ АД сумите, дължими от ответника по договора за кредит.
Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение претендираната главница, респ. тригодишна погасителна давност
по отношение възнаградителната и законната лихва за забава. Претендира
разноски.
На основание чл. 154 ГПК, за основателността на исковете с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване:
3
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключен между „Кредисимо“ АД и ответника Договор за
потребителски кредит № 958527/24.10.2017 г. и неговото съдържание,
валидно постигнатата договореност за връщане на кредита с
възнаградителна лихва и нейния размер, предаването на сумата по
кредита на кредитополучателя от „Кредисимо“ АД, уговорения падеж на
погасителните вноски;
наличието на валидно облигационно правоотношение, възникнало въз
основа на сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД договор
за поръчителство от 24.10.2017 г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД
се е задължило да отговаря пред „Кредисимо“ АД за изпълнение на
всички задължения на ответника по договора за потребителски кредит;
плащането от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на действителни задължения
на ответника по процесния договор за потребителски кредит;
че претендираните вземания се прехвърлени на ищеца въз основа на
валиден договор за цесия, сключен с платилия поръчител и
уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в кредиторите;
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на
ответника е да установи, че е погасил претендираните вземания, както и
наличието на сочените основания за нищожност на договора за потребителски
кредит/отделни клаузи от него.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да установи възникването на главен дълг и изпадането на ответника в забава,
както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
установи, че е погасил задължението си на падежа.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране или прекъсване на
давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи
доказателства за предаването на сумата по кредита на ответника от
заемодателя, плащането от поръчителя на задълженията на ответника по
процесния договор за потребителски кредит; както и за прехвърлянето на
вземането от поръчителя на ищеца.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по
делото.
Искането на ищеца по чл. 192 ГПК - за задължаване на третото
неучастващо по делото лице „Изипей“ АД да представи намиращ се в него
документ, свързан с усвояването на сумата от 800 лв., преведена на 25.10.2017
г. от „Кредисимо“ АД на С. К. Д., не следва да бъде уважено, а вместо това
съдът, служебно намира, че за изясняване на делото от фактическа страна е
необходимо изслушване заключение на вещо лице по съдебно – счетоводна
експертиза, което след като се запознае с приетите по делото писмени
доказателства и след проверка в счетоводството на „Кредисимо“ АД да даде
отговор на следните въпроси:
1. Предадена ли е сума от „Кредисимо“ АД на С. К. Д. по договора за
потребителски кредит № 958527/24.10.2017 г., сключен между тях и ако
случаят е такъв в какъв размер е била сумата, кога и по какъв начин е
станало предаването , а също и как е осчетоводено от „Кредисимо“ АД?
4
2. Какви плащания са постъпили за погасяване задълженията по горния
кредит от С. К. Д. и/или трети лица, извън „Ай Тръст“ ЕООД, на кои дати,
по какъв начин от кого е извършено съответното плащане и как
счетоводно са отнесени сумите от „Кредисимо“ АД?
3. Извършени ли са реални плащания от „Ай Тръст“ ЕООД към
„Кредисимо“ АД за погасяване задълженията на С. К. Д. по горния
договор – кога са извършени тези плащания, в какъв размер са били и как
са извършени (в брой на каса, чрез банков превод или по друг начин),
какво основание е било посочено при плащането, и как „Кредисимо“ АД
е отнесло счетоводно тези плащания?
На ищеца следва да се укаже, в едноседмичен срок от получаване препис
от настоящото определение да представи доказателства за внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер от 350 лв., като същевременно бъде
запознат с последиците от невнасяне на указания депозит.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 28046/2023 г. по описа на
СРС, 51 състав.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
03.11.2025 г. от 15:30 ч., за което страните да бъдат призовани;
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 28046/2023 г. по описа на СРС, 51
състав;
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани по – горе в настоящото определение, при депозит в размер на
350 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение по сметка на СРС;
НАЗНАЧАВА за вещо лице С.Р.И., специалност „Счетоводство“, вещо
лице към списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния
район на Софийския градски съд за 2025 г., с адрес: /адрес/, тел. /номер/;
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа
на документите по делото, както и след проверка в счетоводството на
„Кредисимо“ АД;
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба;
Вещото лице да се призове с указания да работи след представяне на
доказателства за внесен депозит;
УКАЗВА на ищцовата страна, че при неизпълнение указанията за внасяне
на депозит за възнаграждение на вещо лице в срок, съдът ще постанови
определение за тяхното принудително събиране по реда на чл. 77 ГПК с
всички следващи се от това последици;
5
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание;
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация;
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят
и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато лицата по ал. 1 не
посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени;
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6