№ 9805
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110142771 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Т. ЕГН ********** искове
с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузата на чл.1 ал.3 и чл.4 ал.2 от договор за паричен заем №............. г., сключен с
ответника ........“ ООД ЕИК *********. Ищецът твърди, че на 02.05.2022 г. сключил с
ответника договор за паричен заем №............. г., съгласно който получил заемна сума в
размер на 400 лв. със задължение да я върне до 29.09.2022 г. Сочи, че съгласно чл.4
ал.1 от договора се е задължил да осигури гарант – поръчител или банкова гаранция в
полза на ответника, като при неизпълнение на това задължение заемателят дължи
неустойка. Твърди, че още със сключване на договора му била начислена неустойка
поради непредоставяне на уговореното обезпечение в размер на 95,95 лв. Отделно от
горното поддържа, че в чл.1 ал.3 от договора било уговорено предоставянето на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на искането за заем,
съгласно която му била начислена допълнителна такса в размер на 143,90 лв., която
била разсрочена със заплащането на погасителните вноски по заема. Счита, че
процесната клауза за неустойка е в протИ.речие с императивни правни норми.
Навежда, че неустоечната клауза протИ.речи на добрите нрави, тъй като е уговорена за
неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от ответника
вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване. Излага доводи, че с процесната клауза за неустойка
кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение, което е
недопустимо предвид забраната на чл.33,ал.1 ЗПК. Счита, че непредоставянето на
обещани с договора обезпечения е основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, но не и начисляване на неустойка. Навежда, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка и не била индивидуално уговорена. Поддържа, че с процесната
клауза за неустойка и допълнителна услуга по същество се начислява печалба за
1
кредитора, надбавка към главницата, която следва да се плаща периодично, поради
което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП. Моли съда да прогласи нищожността
на процесните договорни клаузи.
Ответното дружество депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК,
с който оспорва исковете. Поддържа, че ищецът е изпълнил предсрочно задълженията
си по договора, като е платил общо сума в размер на 656,65 лв., от които 400 лв.
главница, 33,26 договорна лихва, 59,49 лв. неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, 143,90 лв. такса за експресно разглеждане на документи, 10 лв. разходи за
събиране на просрочени вземания. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения
в съглашението. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението
за нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД, по който
в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че между страните има сключен договор за заем №............. г. с твърдените
клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице твърдените
пороци.
Ответникът следва да докаже правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, че процесните клаузи от договора са индивидуално уговорени или не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът "........... ООД
представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че по силата на сключен договор за заем №............. г. ответникът е
предоставил на ищеца заем в размер на 400 лв., при фиксиран лихвен процент от
40,32% и ГПР-49,48%, част от съдържанието на който договор е и клаузата на чл.1 ал.3
и чл.4 ал.2, с които е уговорена такса за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем в размер на 143,90 лв. и неустойка в размер на 95,95 лв. при неизпълнение от
длъжника на задължението за предоставяне на обезпечение по чл. 4 ал.1 т.1 и т.2 от
договора.
Съгласно чл. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит, какъвто е и процесният, е
писмен договор с конкретно съдържание, като в конкретния случай съдът приема за
доказано, че са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 1 до т. 9, т, 11, 12 и
20 ЗПК.
Видно от представения по делото договор, същият е изготвен в писмена форма,
клаузите са описани по ясен и разбираем начин и шрифтът, на който е изписан е
достатъчно ясен и с големина позволяваща прочитането без затруднения на
съдържанието на договора.
По иска за недействителност на клаузата за неустойка:
В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да
осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
2
договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора
условия /чл. 4, ал. 1 от договора/, като при неизпълнение са предвидили неустойка във
фиксиран размер от 95,95 лева – чл. 4, ал. 2.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване
на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите
на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към
датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в
този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би
увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна
клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата
излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради
протИ.речие със закона и добрите нрави. Тъй като протИ.речието между клаузата за
неустойка със закона и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то
следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и
съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът
изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за
възникване на задължение за неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора. Предвид
изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за
неустойка, предвидена в чл. 4, ал. 2 от договор за №............. г. е основателен и следва
да бъде уважен.
По иска за недействителност на такса за експресно разглеждане на документи:
В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 143,90 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради
протИ.речие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е
еквивалентна на насрещната престация на кредитора. Доколкото в договора е
посочено, че заемателят е избрал да се ползва от услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на кредита, то се налага извод, че при необходимост от
разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Тази такса е уговорена в договора, едва след като е
направена заявката, като същата е във фиксиран размер –143,90 лв. или в случая близо
1/2 от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата
и извършената услуга от заемодателя. С оглед изложеното съдът намира, че така
предвидената клауза протИ.речи на добрите нрави, както и с нея се цели
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е
извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на
кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
3
поради което е нищожна, а предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на правния спор пред настоящата инстанция право на разноски се
поражда за ищеца. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищцата сумата в размер на 100 лв. за платена държавна такса,
както и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., следва да бъде осъден ответникът да
заплати в полза на Еднолично адвокатско дружество „............... адвокатско
възнаграждение от 480 лева с ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.26 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗЗД в
отношенията между Т. П. Т. ЕГН **********, съдебен адрес гр............. ........“ ООД
ЕИК .............. със седалище и адрес на управление: град .............. представлявано от
управителя ........... П., че е нищожна клаузата на чл.1 ал.3 от сключения договор за
паричен заем №............. г., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане
на документи за отпускане на паричен заем и клаузата на чл.4 ал.2 от сключения
договор за паричен заем №............. г., предвиждаща заплащане на неустойка за
непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК ........“ ООД ЕИК .............. да заплати на
Т. П. Т. ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 100 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА ........“ ООД ЕИК .............. да
заплати на Еднолично адвокатско дружество „............... адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4