№ 45376
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110167825 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК.
Подадена е искова молба от Д. И. С., Т. С. С., Б. И. Б., В. В. М., В. И. М. и И. П. П.
срещу „УИЗ Еър Унгария“ ЦРТ – дружество регистрирано по правото на Унгария,
чрез „УИЗ Еър Унгария“ ЦРТ – клон България КЧТ, с която се претендират парични
вземания. Съдът, при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта
на исковата молба намира следното:
В исковата молба е посочено, че адресът на ищците Д. И. С., Т. С. С. е в гр.
Варна а адресът на ищците Б. И. Б., В. В. М., В. И. М. и И. П. П. е в гр. Бургас. От
извършена служебно справка НБД „Население“ се изяснява, че ищците е с постоянен и
настоящ адрес в гр. Варна, респ. гр. Бургас. Местната подсъдност е процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. При граматическото,
систематичното и телеологичното тълкуване на разпоредбите на чл. 105 ГПК – чл. 117
ГПК следва извод, че местната подсъдност е относителна положителна процесуална
предпоставка, освен в случаите, когато законодателят не е предвидил изрично, че
същата е абсолютна процесуална предпоставка, доколкото това е свързано с
възможността на съда да следи служебно до определен процесуален момент за нея.
В правилото на чл. 113 ГПК (Изм. – ДВ, бр. 65 от 2018 г. , в сила от 7.08.2018 г.)
е предвидено, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
1 постоянния. В правилото на чл. 119, ал. 3 ГПК (Нова – ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от
7.08.2018 г.) е предвидено, че възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2
ГПК, чл. 113 ГПК и чл. 115, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в
срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване
на първото по делото заседание. Съгласно § 5 ПЗРЗИД ГПК (ДВ, бр. 65 от 2018 г.)
заварените до влизането в сила на този закон съдебни производства се довършват по
досегашния ред, независимо от промяната на подсъдността.
В случая, тъй като производството пред Софийски районен съд е образувано на
11.12.2023 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда), то следва да се приложат
новите процесуални разпоредби, т.е. § 5 ПЗРЗИД ГПК не намира приложение в
настоящия случай. Следва да се изясни, че в случая при граматическото,
систематическото, телеологичното и историко-политическото тълкуване на правилото
1
на чл. 113 ГПК, настоящият съдебен състав достига до извод, че за разлика от
предходната правна уредба, в случая в изброените в чл. 119, ал. 3 ГПК, местната
подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано със
служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, да взема отношение за
наличието й. Нещо повече, в случая правилото на чл. 113 ГПК, превалира правилото
на чл. 105 ГПК, когато се отнася за потребителски спор, какъвто е настоящият случай,
доколкото се ищецът претендира суми по Договор за потребителски кредит. Този извод
се обуславя и от граматическо и историческото тълкуване на правната норма, тъй като
в преходната редакция на чл. 113 ГПК беше предвидено, че иск на потребител може да
бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тоест, изборът е бил на
самия потребител, доколкото е употребен изразът „може“, това е достатъчно за да се
направи извод за факултативност, която е била предоставена на презумптивно по-
слабата икономически страна в спора. Обратно при действащата разпоредба на чл. 113
ГПК, че исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. При тълкуването на разпоредбата, съобразно посочени по-горе способи за
тълкуване, съдът достига до извод, че в случая не е оставена никаква възможност за
избора на ищеца, дали да предяви иска срещу потребителя съобразно общата местна
подсъдност по чл. 105 ГПК или съобразно местната подсъдност в правилото на чл. 113
ГПК. Извод в противна насока, не може да се изведе и от мотивите на законодателя в
ЗИД ГПК и обсъждането към него, където ясно е посочено, че „С промяната относно
исковете на и срещу потребител се предлага задължителна подсъдност п адрес на
потребителя, което ще осигури лесен и евтин достъп до правосъдие на икономически
по-слабия субект и ще спомогне за ефективна защита на правата на потребителя.“ – в
този смисъл Мотиви към Закон за изменение и допълнение на Гражданския
процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС) и Стенограма/20.06.2018
г. от обсъжданията на проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския
процесуален кодекс (№ 854-01-44 от 22.05.2018 г., 44-то НС).
За пълнота трябва да се посочи, че настоящото дело е гражданско, а не
търговско, тъй като в случая се касае за потребителски спор и ответницата по делото
има качеството на потребител, за когото е предвидена особена защита в специалния
нормативен акт – ЗЗП. Тези обстоятелства изключват определянето на делото като
търговско, независимо дали предмет на спора е относителна или абсолютна търговска
сделка. В този смисъл Определение № 263 от 09.04.2012 г. по ч. гр. д. № 193/2013 г., III
г.о., и Определение № 75 от 18.04.2006 г. по ч. т. д. № 50/2006 г., I т.о., ВКС.
На следващо място трябва да се посочи, че в тълкувания от съда смисъл са
Известията на комисия (2016/C 214/04), с които са обявени Тълкувателни насоки за
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети и за Регламент (ЕО) № 2027/97 относно
отговорността на въздушните превозвачи в случай на произшествия, изменен с
Регламент (ЕО) № 889/2002 на Европейския парламент и на Съвета, според които
пътните се явяват потребители съгласно Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета, съответно изрично е отбелязано, че в различните държави-
членки на ЕС е възможно пътниците да се обърнат към институции различни от съда –
за алтернативно разрешаване на потребителски спорове. Тоест, в случая се касае за
хипотеза на авторитетно, историко-политическо и телеологическо тълкуване, които
следва да бъдат отчетени от всеки национален съд с оглед неговото задължение за
2
конформно тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС. В този смисъл, изрично е
подчертано, че правилата на регламента са с цел защита на потребителите. Тоест, след
като приложимото материално право третира пътниците като потребители, то същото
следва да бъде тълкуването и по отношение на приложимото национално право – чл.
113 ГПК. В случая е необходимо да се направи и известно разграничение между
разпоредбите на чл. 107 ГПК и чл. 113 ГПК. От формалния прочит на чл. 107 ГПК, не
са налице предпоставките от хипотезиса на правната норма, за да бъде приложения,
която и да е от предвидените възможности по чл. 107 ГПК. В тази насока трябва да се
посочи, че ищецът не може да посочи кой е пълномощник на ответника – за
процесуално представителство, а чл. 107, ал. 1 ГПК има предвид единствено
представителство по материалното правоотношение и то само в хипотеза на
неизвестен адрес, какъвто не е настоящият случай.
На следващо място трябва да се посочи, че при систематическото,
телеологическото и историко[1]политическото тълкуване на чл. 119, във вр. чл. 113 и
чл. 107 ГПК, нормата на чл. 113 ГПК е с предимство пред чл. 107 ГПК, тъй като целта
е охраняване на интересите на потребителите. Тоест, когато е приложим чл. 113 ГПК,
никога не може да се приложи чл. 107 ГПК. Следователно, тъй като е установено, че
адресите на ищците са в гр. бургас и в гр. Варна, а полетът е следвало да пристигне в
гр. Варна, то и настоящото производство е местно подсъдно на Районен съд – гр.
Варна.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 67825/2023 г. по описа на СРС, I Г.
О., 36-ти състав.
ИЗПРАЩА делото на основание чл. 118, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 113 ГПК, по
местна подсъдност на Районен съд – гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването на ищеца с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3