Р Е Ш Е Н И Е
№209
гр. Добрич, 24.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и девети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 718 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е
по жалба на Д.Ц.П., регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Ц.П.“ ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“****“ № 5, срещу
Ревизионен акт № Р-03000819000591-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение
№ 251/08.11.2019 г. на ****- директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“- Варна при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2013 и 2014 години в общ
размер на 59 416 лева главница и 27 716, 35 лева лихви за забава.
Жалбоподателят
счита, че издаденият ревизионен акт е незаконосъобразен, необоснован,
постановен в нарушение на процесуалните правила. Оспорва допълнително
определените данъчни задължения - годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода
2013 г. в размер на 17 316 лева и следващите се лихви за забава от 9034,27
лева, както и за периода на 2014 г. от 42 100 лева и следващите се лихви за
забава в размер на 18 392,08 лв. по съображения, че извършването на корекция на
финансовия резултат е в противоречие с материално-правните разпоредби на закона.
Оспорва като неправилни изводите на органите по приходите относно извършено
увеличение на финансовия резултат (ФР), респ. непризнати намаления на ФР със
суми, представляващи доходи от наем на земеделска земя на Иван Павлов, съпруг
на Д.П.. Излага съображения, че начисляването на възнаграждение за ползване от
страна на едноличния търговец на собствените на Д.П. и нейния съпруг земеделски
земи, е извършено законосъобразно, тъй като приложимият материален данъчен
закон отделял имуществото на физическото лице от това на едноличния търговец, т.е. приема се, че
са налице две отделни имущества. Относно признатите приходи по плащанията за
единица площ по договорите със Държавен фонд „Земеделие“, изразява становище, че правилно е отразено в счетоводството
на предприятието за 2014 г. намалението
на приходите от преки плащания за единица площ с размера на отчетените приходи,
които се очаквало да бъдат изплатени през 2015 г. В тази връзка оспорва
извършеното коригиране на финансовия резултат с получените разлики между
сумите, които са били начислявани и тези, които е следвало да бъдат включени в
приходите. Възразява, че дори и да е била допусната счетоводна грешка, то е
следвало тя да бъде поправена в ревизионното производство по реда на чл.75 от ДОПК,
за което било направено изрично искане. Оспорва и изводите на органите по
приходите по отношение на размера на преотстъпения данък за 2013 и 2014 г. Претендира,
че разпоредбите на чл.171, ал.1 и ал.2 от ЗКПО са специални спрямо чл.189б от ЗКПО. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Я.П.,
заявява, че поддържа жалбата, моли ревизионният акт да бъде отменен в цялост и
да му се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът –
директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна,
чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт К.Д., изразява становище
за неоснователност на жалбата и законосъобразност на ревизионния акт. Заявява,
че едноличният търговец бил ползвал недопустимо и двата подхода, по които се
осчетоводяват субсидиите. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Административен съд
– Добрич извърши проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на
оспорения административен акт от фактическа и правна страна и приема за
установено следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
допустима. На 04.09.2019 г. ревизираното дружество е оспорило ревизионния акт
по административен ред с жалба с вх. № 40344, получена от директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП на 05.09.2019 г. Оспорването е направено в
14-дневния срок по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция "ОДОП“-
Варна се е произнесъл с Решение № 251/08.11.2019 г., с което е потвърдил ревизионния
акт.
Решението е
съобщено на ЕТ „Д.Ц.П.“ чрез връчването му по електронен път на 12.11.2019 г.,
а жалбата е подадена по пощата на 26.11.2019 г., т.е. в срока по чл.156, ал.1
от ДОПК.
От фактическа и правна страна, относно компетентността на
органите в ревизионното производство, спазване на административно
производствените правила по ДОПК и съответствие на издадените актове с
изискванията за форма по ДОПК, съдът приема следното:
1.Ревизионното
производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №
Р-03000819000591-020-001/29.01.2019 г., подписана от Е. ****, началник Сектор
„Ревизии“, на 29.01.2019 г. (с квалифициран електронен подпис по см. на чл.141
от АПК, установено в съдебното заседание от 09.03.2020 г.). Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-1465/31.08.2018 г. на Милена Колева- директор на ТД на НАП-Варна.
ЗВР е връчена по
електронен път на жалбоподателя на 14.02.2019 г., с което е спазено изискването
на чл.113, ал.2 от ДОПК. Със ЗВР е наредено да се извърши ревизия на ЕТ „Д.Ц.П.“
за наличие на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода от
01.01.2013 – 31.12.2014 г. Определен е срокът на ревизията, ревизиращите органи
и ръководителя на ревизията. Съдържанието на заповедта формално съответства на
чл.113, ал.1 ДОПК.
2. С Решение от
04.02.2019 г., поради самоотвод на член на ревизиращия екип, е извършена
промяна, за което е издадена Заповед за изменение на ЗВР № Р-03000819000591-020-002/04.02.2019
г., в която е определено ревизията да се извърши от ****и ****. Заповедта е връчена по електронен път на
жалбоподателя на 14.02.2019 г.
3. С решение от
09.05.2019 г. директорът на ТД на НАП Варна, поради продължителен отпуск по
болест на възложителя на ревизията, е предоставил правомощията по възлагане на
ревизията на друг началник сектор „Ревизии“, Д. Боянова Кръстева.
Изземването на
преписката е извършено по реда на чл.7, ал.3 от ДОПК, в който изрично се
предвижда възможността за възлагане на правомощия в ревизионното производство
по разглеждане и решаване на друг равен по степен орган по приходите.
4. Със Заповед за
изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000819000591-020-003 от 14.05.2019
г., подписана с квалифициран електронен подпис от Д. Боянова Кръстева, срокът
на ревизията е удължен до 12.07.2019 г. Заповедта е връчена на 14.05.2019 г. по
електронен път.
5. На 10.07.2019 г. с Протокол № Р-03000819000591-ППД-001/10.07.2019
г. са приобщени доказателства от приключила ревизия на едноличния търговец за
предходен период.
6. Ревизионният
доклад с № Р-03000819000591-092-001 е издаден на 19.07.2019 г. и е подписан с
квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да
извършат ревизията - ръководителя на ревизията, ****– главен инспектор по
приходите и **** старши инспектор по приходите.
Спазено е
изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно
от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният
доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. В съответствие
с чл.117, ал.4 ДОПК ревизионният доклад е връчен на жалбоподателя на 22.07.2019
г. по електронен път.
Няма данни срещу
констатациите в доклада да са направени възражения.
7. На 19.08.2019 г.
е издаден Ревизионен акт (РА) № Р-03000819000591-091-001, подписан от
възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията в съответствие с
чл.119, ал.2 от ДОПК. Ревизионният акт е връчен на 21.08.2019 г. и е обжалван в
срок ( вж.т.І)
С Ревизионния акт
са установени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за 2013 г. в
размер на 17 316 лева и 9 324,27 лева – лихви за забава и за 2014 г.
в размер на 42 100 лева и лихви за забава в размер на 18 392, 08
лева.
8. Ревизионният акт
е обжалван в цялост и е потвърден в цялост с решението на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП.
Съдът приема, че
всички документи в ревизионното производство са подписани с квалифицирани
електронни подписи. Както бе посочено по –горе, това бе установено при
проверка, извършена в съдебното заседание от 09.03.2020 г. Заповедите, свързани
с провеждането на ревизията, ревизионния доклад и ревизионен акт са издадени от
компетентни органи и са в съответна на закона форма. Не се установиха
съществени процесуални нарушения на правилата, по които се извършва данъчна
ревизия. Установените данъчни задължения кореспондират с възложените предметни
предели на ревизията. Ревизионният акт е
мотивиран. Посочени са всички фактически и правни основания за решението
на органите по приходите да установи допълнителни задължения за внасяне.
Видно от мотивите
на решението, с което е потвърден РА, ответникът е обсъдил направените за първи
път при обжалването по административен ред възражения от ревизирания търговец.
Ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
От фактическа и правна страна относно съответствие на ревизионния акт с материалния закон
В ревизионното
производство е установено, че жалбоподателят Д.Ц.П. е земеделски производител,
регистриран за целите на ЗДДС от 27.12.2002 г., а от 28.11.2011 г.
жалбоподателката е и с с регистрация на едноличен търговец с фирма ЕТ „Д.Ц.П.“.
От 01.08.2012 г. тя се осигурява като самоосигуряващо се лице. През
проверявания период, 2013-2014 г., предметът на дейност е свързан с отглеждане
на зърнени, бобови растения, маслодайни семена, както и на зеленчуци, плодове и
други специфични продукти. За дейността си предприятието на ЕТ е получавало субсидии по
схеми и мерки за директни плащания, финансирани от Държавен фонд „Земеделие“.
Облагаемият доход
от стопанската дейност в процесния период е определен в подадените годишни
данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ по реда на чл.26 от ЗДДФЛ като е формиран
данъчен финансов резултат по см. на чл.18 от ЗКПО.
По допусната
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Е.Й., е дадено
заключение, което потвърждава фактическите констатации в ревизионното
производство, т.е., че са начислявани разходи за рента в посочените в РА
размери, че приходите от субсидии са отчитани в период различен от получаването
им като е извършвано изпреварващо начисляване и признаване на приходите, а в
годината на получаване на плащането били доначислявани приходи за съответния
предходен период. Относно размерът на преотстъпеният данък експертизата също
потвърждава фактите, установени в ревизионното производство. В заключението на
стр.7 и стр.8 се сочи:
1/ за 2013г.
декларирания от ЕТ финансов резултат е увеличен със сумата от 247 117,42 лв., в
резултата на което е определен данък върху доходите в размер на 143 423
при деклариран 106 355,39 лв., или размерът на допълнителното данъчно
задължение е определен на 37 067,61 лева, а подлежащата обща сума на
данъка за преотстъпване е 86 053,80 лв. (143 423 лв. х 60%).
Инвестицията, която следва да се извърши е на стойност минимум от 172 107,60
лв. През 2014 от жалбоподателя са закупени на стойност активи такъв от 167 128,
80 лева, толкова колкото са признати и в ревизионното производство. Според
експертизата размерът на преотстъпеният данък не трябва да надхвърля 50 на сто
от стойността на придобитите активи или 83 564,40 лв. За разликата между
подлежащия на преотстъпване данък 86 053,80 лв. и данъка , за който са
придобити активи през 2014 г. 83 564,40 лв., а именно за сумата от
2 489,40 лева предприятието следвало да придобие активи на стойност от
4 978,80 лв. като срокът на това действие не е изтекъл.
2/ за 2014г.
декларирания от ЕТ финансов резултат е увеличен със сумата от 224 182,6747
117,42 лв., в резултата на което е определен данък върху доходите в размер на 160 604,57
лв. при деклариран в р-р на 126 977,17 лв., или размерът на допълнителното
данъчно задължение е определен на 33 627,40 лева, а подлежащата обща сума на
данъка за преотстъпване е 96 362,74 лв. (160 604,57 лв. х 60%). Инвестицията,
която следва да се извърши е на стойност минимум от 192 725,48 лв. През 2014 от
жалбоподателя са закупени на стойност активи такъв от 140 113 лева, толкова
колкото са признати и в ревизионното производство. Според експертизата размерът
на преотстъпеният данък не трябва да надхвърля 50 на сто от настоящата стойност
на придобитите активи от 135 427,31
или 67 713,66 лв.
За разликата между
подлежащия на преотстъпване данък 96 362,74 лв и данъка, за който са придобити
активи през 2014 г. по настояща стойност
от 67 713,66 лв., а именно за сумата от
28 905,08 лева предприятието следвало да придобие активи на стойност от 57 810,16
лв. като срокът на това действие не е изтекъл.
Експертът е
изчислил и какъв би бил размерът на допълнителните данъчни задължения за
внасяне в различни варианти, ако се приеме за неправилен някой от изводите на
органите по приходите по основните три проблема - начисляване на разходи за
ренти, отчитане на субсидии и определяне на преотстъпения данък.
Заключението бе
оспорено от жалбоподателя не по отношение на установените факти, а по повод
изразената оценка от вещото лице, че предприятието на ЕТ неправилно е отчитало
приходите от субсидии, ползвайки двата
подхода – в годината на одобряване на помощта и в годината на получаване на
помощта.
Съдът приема
заключението като компетентно и обосновано, доколкото частичното му оспорване е
свързано с прилагането на закона, а не с представените специални знания в
областта на счетоводството.
По искане на
оспорващия бе допусната допълнителна експертиза с поставени нови задачи, която
бе изготвена от вещото лице П.Г. във вариант, ако се приеме за неправилен извода
на органите по приходите относно отчитането на субсидиите. Вещото лице е дало
заключение за размера на допълнителните данъчни задължения, ако изводите на
органите по приходите относно осчетоводяването на получените субсидии се
приемат за противоречащи на материалния закон. Заключението не бе оспорено от
страните. Съдът го приема, ако се приеме, че органите по приходите са приложили
неправилно т.3.4 от СС 20 “Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на
правителствена помощ“.
Установените в
ревизионното производство факти не са спорни между страните.
Относно непризнатите разходи за рента
Съдът намира за
съответен на материалния закон ревизионният акт в частта му, в която е прието,
че за 2013 и за 2014 години финансовият резултат следва да се увеличи със
сумите на начислени за разходи за рента на Иван Христов Павлов, съпруг на
жалбоподателката, съответно в размер на 207 993 лв. и в размер на 294 656 лв.,
които са осчетоводени от ЕТ по счетоводна сметка 601 “Разходи за външни
услуги“.
За да извършат
посоченото увеличение на данъчния финансов резултат на ревизираното лице,
непризнавайки рентата по посочените договори за наем на земеделска земя (собственост
на физическото лице, представляващо едноличния търговец и на неговия съпруг),
органите по приходите са приели, че земеделския производител не може да сключва
договор сам със себе си.
При ревизията е установено,
че жалбоподателката е обработвала земеделски земи и по сключени между нея и
съпруга й ****договори - договор за аренда от 26.09.2007 г.( л.423), договор за
наем, сключен между нея, в качеството й на наемател и съпруга й и третото лице ****(брат
на съпруга й) от друга страна като наемодатели (л.199) Установено е, че
процесните земи били закупени от съпруга на жалбоподателката и неговия брат в
периода 1997 -2011 г., а сключеният брак между Д.П. и ****е от 1986 г., т.е.
земите са придобити от съпруга на жалбоподателката в режим на СИО (съпружеска
имуществена общност). Установено е, че жабоподателката е изплащала ренти на
съпруга си по договорите за наем и аренда и че тези плащания са осчетоводявани по счетоводна сметка 601
“Разходи за външни услуги“ през 2013 и през 2014 г. съответно в размер на 207
993 лв. и в размер на 294 656 лв.
Във връзка с тези
фактически установявания в мотивите на РА и решението, с което той е потвърден
са изложени правни изводи, че договорите за отдаване под наем на земеделски
земи в режим на СИО, сключени между ****и съпругата му в качеството й на ЕТ
представляват договаряне „сам със себе си“ и са счетоводно необосновани.
Изложени са съображения, че щом наетата земя не била включена в патримониума на
предприятието на едноличния търговец, тя не е част от активите му. След като не
била използвана възможността по чл.27, ал.1 от ЗДДФЛ за включване на личното имущество на двамата
съпрузи в предприятието на ЕТ, то не следвало за дейността на предприятието да
се отчитат разходите по тяхната експлоатация и затова финансовият резултат
е увеличен със сумите на начислени
разходи.
В резултата от тези
правни изводи е прието, че за 2013 и за 2014 години финансовият резултат следва
да се увеличи със сумите на начислени за разходи за рента на Иван Христов
Павлов, съпруг на жалбоподателката, съответно в размер на 207 993 лв. и в
размер на 294 656 лв., които в счетоводството на ЕТ били осчетоводени
неправилно по счетоводна сметка 601 “Разходи за външни услуги“.
Правилно е изразеното становище на приходната
администрация, че въпросните договори за аренда и наем, сключени между
жалбоподателката и нейния съпруг са правно нищо, тъй като касаят управление на
имущество в режим на СИО.
Договорът за
предоставяне на земеделски земи под наем или аренда по правило е двустранен,
т.е. за неговата валидност са необходими две насрещни волеизявления на две
различни лица. Режимът на съпружеската имуществена общност, уреден в Семейния
кодекс, изключва възможността единият съпруг да сключва възмезден договор,
свързан с управлението на общото имущество, с другия съпруг. Съгласно чл.21,
ал.1 от Семейния кодекс вещните права, придобити по време на брака в резултат
на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на
чие име са придобити. А според чл.24, ал.1 от СК съпрузите имат равни права
върху общото имущество, т.е. нямат дялове и идеални части докато трае брака и
затова не могат да сключват възмездни договори помежду си, касаещи управлението
на части от общото им имущество.
Нормата на чл.27
ал.1, т.2 от ЗДДФЛ за данъчни цели допуска изключение, тъй като предвижда
възможността физическо
лице - собственик на предприятието на едноличния търговец да включи в
имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи,
които са част от съпружеска имуществена общност. След като едноличният търговец
не е ползвал възможността по чл.27 ал.1 ЗДДФЛ за включване на земята, за което
по делото не се спори, то няма как да му бъдат признати за данъчни цели
разходите, свързани с това имущество. Едноличният търговец не може да договаря
сам със себе си като физическо лице, поради което липсва предмет на стопанската
операция, и издаденият счетоводен документ за такава операция е издаден без
правно основание и съставлява основание за преобразуване на финансовия резултат
по чл.26 т.2 ЗКПО.
По този спорен
въпрос органите по приходите са съобразили дългогодишната и безпротиворечива съдебна
практика на Върховния административен съд. В този смисъл са решения по адм.дело № 5401 от 2017г., адм.дело № 12635/2009г., адм.дело
№ 11700/2009г., адм.дело № 617/2016г., адм.дело № 546/2016г., адм.дело № 9102/2016г.,
адм.дело № 5401/2017г., адм.д. № 6325/2018г., всички на Върховен административен съд.
Относно отчитането на приходите от субсидии
При ревизията е
прието, че посочените приходи от субсидии не са отчетени съгласно определения с
действащите нормативни актове ред, и при отчитането финансовото подпомагане от
ДФЗ счетоводната отчетност не е водена в съответствие с изискванията на Закона
за счетоводството (ЗСч) и националните счетоводни стандарти. В нарушение на СС
20 приходите от субсидии от директните плащания, получени от ДФЗ, били отчитани
в период различен от периода на получаването им.
Страните не спорят
за начина, по който жалбоподателят е отчитал процесните приходи от субсидии.
Установено е, че
през 2013 г. предприятието е получило субсидии от ДФЗ в размер на 357 951,11
лв., а е осчетоводило приходи от финансирания в размер на 389 273,69 лева, т.е.
осчетоводени са в по-голям размер с разлика от 31 322,58 лв. През 2014 г. е
получило финансиране в размер на 395 197,60 лв., а е осчетоводило 378 967,93
лв. или в по-малък размер приходи с разлика от 16 229,67 лв. В резултат на това
при установяване на допълнителните данъчни задължения по реда на чл.78 от ЗКПО
е приложено правилото на т.3.4 от
Счетоводен стандарт 20 „Отчитане на правителствените дарения“ и е извършено
намаление на счетоводния финансов резултат (СФР) за 2013 г. със сумата от 31
322,58 лева и увеличение на СФР за 2014 със сумата от 16 229, 67 лева. Изложени
са мотиви, че получените субсидии следва да се третират като финансиране за
минали разходи, понеже земеделският стопанин извършвал определени разходи за
поддържане на земите в добро земеделско и екологично състояние- условие за
получаването на субсидиите.
В жалбата пред
директора на Дирекция „ОДОП“, както и в настоящата жалба земеделският
производител посочва, че съгласно възприетата счетоводна политика на
предприятието директните плащания за единица площ са отразявани в
счетоводството в периода, за който се отнасят и за който са изпълнени условията
за финансиране, при което е формиран разчет по сметка 499“Други кредитори“,
закриван при фактическото получаване на сумите. Приходите от субсидии били
отчитани изпреварващо и техният размер бил съответен на разчета по сметка 499,
тъй като условията за финансирането обичайно били изпълнявани в годината,
предхождаща получаването на сумите. Затова претендира приходите от преки
плащания за единица площ за 2014 година
да се намалят с целия размер на отчетените приходи, които ще бъдат изплатени
през 2015 г. Изразява несъгласие с различния подход, възприет в ревизионното
производство при който ФР е коригиран с получените разлики между сумите, които
са начислявани и тези, които е следвало да бъдат включени в приходите.
При ревизията е
установено (стр.2 от РД), че за процесните периоди на 2013 и 2014 г. жалбоподателят е получавал субсидии по схемата за единно плащане на
площ, по схемата са преразпределително плащане, по схемата за национални
доплащания на хектар земеделска земя, агроекологични плащания. За изброеното финансово подпомагане
не се сключва договор с ДФЗ.
При така очертания
предмет на спора съдът намира, че в ЗКПО не се съдържа регламент за данъчно
третиране на приходите от субсидии, получавани от земеделските производители по
схемите и мерките за директни плащания за счетоводни и данъчни цели. При
отчитането на тези приходи следва да се съобразят основните счетоводни принципи,
уредени в чл.26, ал.1 от Закона за счетоводството или принципите и изискванията
на Международните счетоводни стандарти, когато счетоводната база на
предприятието са Международните счетоводни стандарти, тъй като чл.26, ал.2 от
ЗСч предоставя такава възможност.
При ревизията
жалбоподателят не е посочил дали прилага Националните счетоводни стандарти
(НСС) или принципите на Международните счетоводни стандарти (МСС), но
независимо кои счетоводни принципи за избрани, е необходимо да се следва идентична
политика при отчитането на приходите от субсидии или т.нар. правителствени
дарения.
При ревизията са изискани
данни - хронология на сметка 706 „Приходи от финансирания“ и сметка 498 „Други
дебитори“ - за да се установи спазването на СС 20 “Отчитане на правителствени
дарения и оповестяване на правителствена помощ“ и е прието, че приходите от
субсидии не са отчитани в съответствие с т.3.4 от СС 20, съгласно която правителствените дарения, получени от
предприятията като компенсация за минали разходи или загуби, се признават за
приход през периода на получаването им.
Така е и
процедирано в случая от ревизиращите, след като не е имало спор, че жалбоподателят
е отразявал в счетоводството си директните плащания в периода, за който се
отнасят, а не в периода, в който са получени по сметката му. Съдът споделя
извода на органите по приходите, че получените субсидии следва да се третират
като финансиране за минали разходи, понеже земеделският стопанин извършва
определени разходи за поддържане на земите в добро земеделско и екологично
състояние - условие за получаването на субсидиите, поради което същите е
следвало да се отчитат съобразно т.3.4 от СС 20.
Относно преотстъпения данък
При ревизията е
установено, че през 2013 г. жалбоподателката е закупила един актив - нов
трактор „Кейс“, модел „Пума“ на стойност 213 185,47 лева по фактура № 1009 от
20.05.2013 г. Понеже през предходната 2012 г. е преотстъпен данък в размер на
62 825,78 лв., то той бил инвестиран именно в този актив, придобит през 2013 г.
съгласно условията на чл.189б, ал.2, т.1 от ЗКПО. Вместо това в счетоводството
на предприятието размерът на преотстъпения данък за 2013 година от 63 813,23
лева бил отнесен/ инвестиран в актива, закупен през 2013г.(нов трактор „Кейс“,
модел „Пума“ на стойност 213 185,47 лева по фактура № 1009 от 20.05.2013 г.)
Преотстъпеният
данък за 2013 година от 63 813,23 лева следвало да бъде отнесен/инвестиран в
активите, придобити към 31.12.2014 г., които били на стойност 167 128, 80 лева.
Преотстъпеният
данък за 2014 година от 76 186,30 лева следвало да се счита инвестиран в
активите, придобити към 31.12.2015 г. на обща стойност 140 113,10 лева, а не в
активите, придобити през 2014 г. със стойност от 167 128, 80 лева.
Отделно от това е
прието, че размерът на преотстъпения данък за 2014 г. не може да надвишава
сумата от 67 713,66 лв. В тази връзка е извършено позоваване на изменение на чл.189б, ал.2, т.4
от ЗКПО в сила от 01.01.2014 г. и е посочено, че „сегашната/настоящата стойност
на активите“, за които се преотстъпва данък през 2014 г., не следвало да бъде
общата стойност на придобитите активи от 140 113,10 лева, а сума в размер на
135 427,31 лева, получена по формулата PV= FV /(1+r)n, където: n е броят на
годините, r е референтен лихвен процент към 31 декември на годината на
преотстъпване, FV е бъдеща стойност на активите, а PV е сегашна
настояща стойност на активите. По тази формула е изчислено, че настоящата
стойност на активите или PV е 135 427,31 лева = FV от 140 113,10 лева: (1+ r от
3,46/100). Направен е извод, че преотстъпването следва да бъде признато до
размера на инвестициите, които възлизат за 2014
на 167 128, 80 лева, а за 2015 г. – 135 427,31 лв. В резултат на това е
прието, че размерът на преотстъпения данък за 2014 не може да надвишава сумата
от 67 713,66 лв., т.е. неправилно е бил определен в по-голям размер на 76
186,30 лв.
Жалбоподателят не
оспорва горните фактическите констатации на органите по приходите, а изведените
въз основа на тях правни изводи.
Мотивирано и
обосновано органите по приходите, издали оспорения РА са приели, че размерът на
преотстъпеният данък за 2013 г. не може да надвишава сумата от 83 564,40
лева, а за 2014 г. – от 67 713,66 лева. Съдът не констатира в тази част ревизионният
акт да е издаден в противоречие с материалния закон. Правилно е приложена
разпоредбата на чл.189б, ал.2, т.1 и т.4 от ЗКПО.
Съгласно чл.189б,
ал.2, корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно няколко
условия, първото от което е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради
и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1
дейност и придобити, в срок до края на годината, следваща годината, за която се
ползва преотстъпването.
Именно спазването
на това условие е взето предвид при ревизията при определянето на размера на
преотстъпения данък за процесния период, тъй като преотстъпеният данък не може
да се инвестира в активи, придобити в годината, за която се ползва преотстъпването.
Възражението на
жалбоподателя, че разпоредбите на чл.171, ал.1 и ал.2 от ЗКПО са специални
спрямо чл.189б от ЗКПО, не е в противоречие с изводите на органите по
приходите, а е съответно на тях. Посочената норма предвижда, че данъчно
задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има
право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен
данък, за съответната минала година, при условие че са изпълнени всички
изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на
корпоративния данък. По силата на изрична норма - чл. 171, ал. 2 ЗКПО срокът за
изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на
допълнителния корпоративен данък, т.е. в случая от датата на влизане в сила на
ревизионния акт.
По изложените
съображения РА е законосъобразен, а жалбата като неоснователна, следва да се
отхвърли.
Разноски
При този изход на
спора в тежест на жалбоподателя остават направените от него разноски.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
3 143,97 лв.
На основание чл.
161 от ДОПК във вр. с чл.8, ал.1 и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на ответника се дължи възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 2 312,48 лева, определен върху материалния интерес
на главницата от 59 416 лева на установените с ревизионния акт и оспорени
данъчни задължения, оставени в сила след съдебния контрол. Размерът на
установените лихви не може да оказва влияние при определянето на
юрисконсултското възнаграждение, което се присъжда в полза на данъчната
администрация поради това, че данъчно задълженото лице не може да влияе върху
началния момент и продължителността на ревизионното производство. (Определение
№ 1324 от 01.02.2017 г. по адм.д. № 7222/2015г., VІІІ отд. на ВАС)
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Д.Ц.П., регистрирана като
едноличен търговец с фирма „Д.Ц.П.“ ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.Генерал Тошево, ул.“****“ № 5, срещу Ревизионен акт №
Р-03000819000591-091-001/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 251/08.11.2019 г. на ****- директор на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, с
който на жалбоподателя са установени задължения за годишен и авансов данък по
ЗДДФЛ за 2013 и 2014 години в общ размер на 59 416 лева главница и 27 716, 35
лева лихви за забава.
ОСЪЖДА Д.Ц.П.,
регистрирана като едноличен търговец с фирма „Д.Ц.П.“ ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Генерал Тошево, ул.“****“ № 5, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“-Варна при ЦУ на НАП сумата от 2 312,48 лева (две хиляди триста и
дванадесет лева и четиридесет и осем стотинки)
– разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд - Добрич пред
Върховен административен съд на РБ в 14 /четиринадесет/ дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: