РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. София, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря П. М.
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110207212 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от АНТ. АНТ. В. от гр.............
с ЕГН: ********** против Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330
издадено на 01.02.2018г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при СДВР, с
което на жалбоподателя са били наложени наказания глоба в размер на 200.00
лева и 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца за
извършени административни нарушения по чл.23, ал.1 от ЗДвП и по чл.123,
ал.1 т.1 от ЗДвП.
В жалбата до съда се съдържат оплаквания, че отразената в
наказателното постановление фактическа обстановка, относно вмененото
административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗДвП, не отговаря на
истината, тъй като с другия участник в ПТП е имало словесно разбирателство
във връзка със случилото се. В заключение се иска от съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление в частта, относно
посоченото нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят А.В., редовно призован, се явява
лично. Същият поддържа жалбата и моли съда да я уважи, ведно с
произтичащите законови последици.
1
Административно – наказващият орган Началник сектор ,,Пътна
Полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка по допустимостта на жалбата
съдът приема същата за подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна с правото да обжалва страна. Разгледана по същество
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 03.12.2017г., около 13:40ч. в гр.София, по ул.,,Могила"
жалбоподателят А.В. управлявал лек автомобил ОПЕЛ КОРСА с рег.№ ........,
като на № 15, поради недостатъчно разстояние с друг автомобил, управляван
от свидетеля М.С., който се движел по същата улица с посока към
ул.,,Сребърна“ реализирал ПТП с незначителни материални щети по двете
МПС - та. След възникналото произшествие жалбоподателят слязъл от
автомобила, за да огледа щетите. Свидетелят му заявил, че няма да има
претенции спрямо него и че може да напусне местопроизшествието.
Впоследствие С. уведомил ,,Пътна Полиция" за случилото се и на място
пристигнали свидетелите Я.Я. и Р.С.. Двамата получили от него информация
за номера и марката на автомобила, управляван от жалбоподателя, след което
го установили като движещ се в гр.София, в района на бул. ,,Черни връх". Бил
съставане нарочен Протокол за ПТП, който бил подписан само от свидетеля
С.. Самият свидетел попълнил декларация, в която отговорил на посочени
въпроси, свързани с настъпилото ПТП. След като бил спрян, на
жалбоподателят бил съставен АУАН за нарушения по чл.23, ал.1 и чл.123,
ал.1 т.1 от ЗДвП. Срещу акта било подадено писмено възражение, което не
било уважено и впоследствие било издадено наказателното постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства.
Видно от показанията на разпитания в качеството на свидетел участник
в ПТП М.С. е, че същият подробно описва механизма на настъпилото
произшествие, както и поведението на жалбоподателя по време и след
деянието. В своите показания лицето признава, че А.В. действително е спрял
управлявания от него лек автомобил, огледал е щетите по двете МПС - та,
2
след което, по признание на самия свидетел, двамата постигнали устна
уговорка, че жалбоподателят може да напусне ПТП. Също така свидетелят
признава, че е уведомил органите на ,,Пътна Полиция" впоследствие и то във
връзка с необходимостта от евентуалното заплащане на застрахователната
щета. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като правдиви,
доколкото същите се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и в частност саморъчно попълнена и подписана от
него декларация, както и протокол за ПТП. Косвено твърденията на свидетеля
С. се потвърждават от тези на Я.Я. и Р.С.. Двамата полицейски служители не
са били очевидци на възникналото произшествие, както и на поведението на
самия жалбоподател, а са предпирели своите служебни задължения по
установяване и санкциониране на жалбоподателя изцяло по твърдения на
свидетеля С.. Техните показания също следва да бъдат възприети като
достоверни, доколкото установяват автора на възникналото произшествие и
местонахождението му извън мястото на ПТП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, в обжалваната му част, е незаконосъобразно и необосновано и
издадено при неправилно приложение на материалния закон.
От показанията на другия участник в ПТП, които съдът кредитира като
обективни и безпристрастни, се установява че непосредствено след
настъпилото ПТП, жалбоподателят е спрял управлявания от него лек
автомобил и е огледал щетите по двете МПС - та. Поради тяхната
незначителност и устна уговорка със свидетеля С., тоя е напуснал
произшествието, очевидно със съзнанието, че последният няма да уведомява
полицейските органи и няма да има претенции спрямо него. Последващите
действия на свидетеля по сигнализиране на сектор ,,Пътна Полиция" при
СДВР са обусловили и вменяване на другия участник на нарушение по
чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП. С оглед приобщаването на гласни доказателствени
3
средства по безспорен начин се доказва, че жалбоподателят не е извършил
процесното противоправно деяние, тъй като към момента на настъпването му,
същият е преустановил управлението на автомобила си, слязъл е от него и е
установил последиците от ПТП. Последващото му спиране от свидетелите
Я.Я. и Р.С. е било неправилно преценено като нарушение от негова страна,
което е довело до незаконосъобразното му последващо санкциониране.
Самият В. не е имал и субективно отношение към процесното деяние, тъй
като е напуснал произшествието със съзнанието, че между него и свидетеля С.
договорка, че отношенията помежду им са уредени извън намесата на
правоохранителните органи. В конкретния случай очевидно участниците в
ПТП са възприели линия на поведение, покриваща хипотезата на чл.123, ал.1
т.3 ,,в“ от ЗДвП, която регламентира оставяне на участник на място само
тогава, когато между него и другия такъв няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани със самото произшествие. От показанията на
свидетеля С. в съдебно заседание се установява точно противоположната
хипотеза, което обуславя липсата на съставомерност на конкретното деяние
както от обективна, така и от субективна страна.
Предвид изложените правни съображения съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалвания санкциониращ акт не бяха констатирани съществени
процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на процесуално
основание.
В останалата част производството следва да бъде прекратено, поради
изричното изявление на жалбоподателя в своята пледоария пред съда, че
обжалва наказателното постановление единствено относно вмененото му
административно нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330 издадено
4
на 01.02.2017г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" при СДВР в частта, с
която, на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, на АНТ. АНТ. В. от гр............с
ЕГН: ********** са наложени наказания глоба в размер на 100 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършено
административно нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА производстнвото по АХ № 7212/21г. по описа на СРС,
111 - ти н.с. относно Наказателно Постановление № 17 - 4332 - 029330
издадено на 01.02.2017г. от Началник сектор ,,Пътна полиция" в частта,
относно административното нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП, поради липса
на обжалване.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5