РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Варна, ІІІ състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети
май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на
прокурора от
ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2642 по
описа на Административен съд – гр. Варна за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 2**, ал. 1 от Закона за
устройство на територията.
Образувано
е по жалба от Г.В.Н. ***,
ЕГН **********, срещу Заповед № 271/03.11.2020 г. на Кмета на район „Младост“
при Община Варна, с която е наредено премахване на незаконен строеж „Преустройство на АП. **, ет. 6, находящ се в жилищна сграда с
административен адрес ул. „****“ № 5, УПИ ХV-58, кв. 4, с идентификатор
10135.3516.58 по плана на 26-ти м.р. на гр. Варна“.
В жалбата се твърди, че заповедта е неправилна, необоснована и
незаконосъобразна. Жалбоподателката оспорва констатациите в съставения
констативен акт и твърди непълнота на посочените данни относно нарушение на
контурите на сградата. Твърди, че площта на апартамента е по-малка от
изградената по екзекутив и приета с удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Твърди още, че разминаванията са от времето на завършване на строежа и сградата
е приета в нарушение на одобрените проекти по време на строителството. Счита,
че от диспозитива на заповедта не става ясно какво точно следва да се премахне
и какво да не се премахва. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на
направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Кметът на район „Младост“ при Община Варна
изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита заповедта за правилна и
законосъобразна, издадена от компетентен орган при наличие на
материалноправните предпоставки за това. Посочва, че е установено безспорно, че
преустройството е извършено без разрешение за строеж и без одобрени проекти и
премахването му съответства на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Моли жалбата да
бъде отхвърлена.
Съдът, след като се
съобрази с изложените в жалбите основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема
за установено следното:
Предмет
на обжалване в производството e Заповед № 271/03.11.2020 г. на Кмета на район „Младост“
при Община Варна. Със заповедта е наредено на Г.В.Н. да премахне незаконен
строеж „преустройство на апартамент № **, ет. 6, находящ се в жилищна сграда с
административен адрес ул. „****“ № 5, УПИ ХV-58, кв. 4, с идентификатор
10135.3516.58 по плана на 26-ти м.р. на гр. Варна“, за което е определен
едномесечен срок от влизане в сила на заповедта, а при неспазване на срока за
доброволно изпълнение е разпоредено принудително премахване за сметка на
извършителя по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ.
Съгласно мотивите на обжалваната заповед, имотът е
собственост на Н. и строежът е изпълнен от нея. От Констативен акт №
4/16.09.2020 г. е установено, че строежът е извършен без необходимите
строителни книжа и разрешение за строеж.
Производството,
в което е издадена обжалваната заповед, е започнало във връзка със сигнал от
трето лице, подаден на 24.06.2020 г. до кмета на Община Варна, препратен по
компетентност на кмета на района на 27.07.2020 г. За проверка на изнесените в
сигнала данни са изискани разрешение за строеж за сградата № 163/21.12.20** г.
и строителната документация към него, нотариални актове за собственост и
договор за доброволна делба, както и информация за собствениците на апартамент
№ **. Събрани са още удостоверение по чл. 202 от ЗУТ и проект за делба на
апартамент № **, ведно с обяснителна записка и архитектурни проекти и становища
по част конструктивна, ВиК и електрическа. При посещение на място е съставен
констативен протокол от 18.08.2020 г., в който е отразено, че имот с
идентификатор 10135.3516.58.4.26 е апартамент с площ 28,28 кв.м, собственост на
Г.В.Н.. Към момента на проверката не се извършва строителство, фасадните зидове
и дограмата на всекидневната и спалнята не са на определените места съобразно
екзекутивната документация към удостоверение за въвеждане на сградата в
експлоатация от 20.12.2017 г. и към удостоверение по чл. 202 от ЗУТ от
06.11.2019 г. във връзка с делбата на апартамента.
Началото
на производството по чл. 225а от ЗУТ е поставено с Констативен акт №
04/16.09.2020 г., в който извършеното през м. юли 2019 г. преустройство е
описано като премахване на външна стена към спалнята и приобщаване на част от
терасата с размери 260/249 см, или 6,5 кв.м, със светла височина 260 см, като е
монтирана ПВЦ дограма с размери 160/200 см. Според описанието на строежа в акта
новоизградените ограждащи стени и покрив са изпълнени от сандвич-панели, положени
са топлоизолации и мазилки. За възложител и строител е посочена собственичката Г.В.Н..
В констативния акт са описани още преустройствата на апартамент № ** във връзка
с разделянето на апартамента на два самостоятелни обекта – АП. ** и ап.17, като
е посочено, че преустройствата са извършени в АП. ** и строежът е завършен към
датата на проверката. В акта е направена окомерна скица на строежа. Направен е
извод, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за
устройство на територията.
Констативният
акт е изпратен с препоръчана поща и получен от жалбоподателката на 06.10.2020
г. Не се установява от преписката да са направени възражения срещу него. Въз
основа на акта е издадена обжалваната заповед, в която административният орган
възприема изцяло фактите, отразени в констативния акт, и тяхната правна
квалификация. Посочва, че строежът е четвърта категория по чл. 137, ал. 1, т. 4
от ЗУТ и е завършен към датата на проверката, като разпорежда премахването на
незаконния строеж.
Жалбоподателката
твърди по същество, че разминаванията в очертанията на апартамента се дължат на
промени при строителството и са съществували при въвеждане в експлоатация на
сградата.
За изясняване на
обстоятелствата относно съответствието на строежа, обект на заповедта, с
издаденото строително разрешение, инвестиционните проекти, както и с
допуснатото през 2019 г. преустройство, както и други релевантни за случая
факти, е назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с материалите по делото, извърши
оглед на място и се запознае с относимата техническа документация в Община –
Варна, район „Младост“ и извърши справки където е необходимо, да опише подробно
разпоредения за премахване строеж като посочи неговите характеристики и начин
на използване; да отговори на въпросите изпълненото на
място представлява ли строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ и от коя категория
е; да изготви повдигната в цвят комбинирана
скица – чертеж, върху която да обозначи имота според
одобрените строителни книжа и изпълненото на място, като се посочат точните
параметри на изпълнената работа и точната застроена площ; да отговори на въпроса изпълненото на място засяга ли и по какъв
начин конструкцията на сградата, променя ли съществено функционалното натоварване
на сградата, има ли одобрен проект и издадено разрешение
за строеж; съответства ли площта на АП. ** на
одобрените от Община-Варна проекти за изграждане на сградата; какъв
е характерът на извършеното „незаконно строителство“; параметрите
на процесния „строеж“ в рамките на предвидените в ЗУТ разпоредби ли са? На вещото лице е поставен и въпросът дали строежът, посочен в
Заповед № 271/03.11.2020 г., е търпим по смисъла
на §16, ал. 1 и § 127,
ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и допустим ли е по
правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване?
Съгласно заключението
на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, извършеното преустройство се изразява в премахване на
югоизточния фасаден дин на всекидневната с дължина 3,26 м, ведно с ПВЦ дограма
и част от североизточен зид с дължина 0,55 м. Монтирана е нова ПВЦ дограма в
допълнително изграден зид с дължина 2,32 м Всекидневната е намалила площта си с
2,54 кв.м. Премахнат е югоизточният фасаден зид на стаята с дължина 2,22 м и
ПВЦ дограмата, монтирана е нова ПВЦ дограма в допълнително изграден зид с дължина
2,32 м, изграден е и допълнителен зид с дължина 1,82 м по североизточната
фасада от газобетон и стенен термопанел. Стаята е увеличила площта си с 4,50
кв.м. Премахнат е скосът над всекидневната, предвиден в одобрения на 21.12.20**
г. архитектурен проект, площта над подовата плоча на всекидневната между
премахнатия и новия зид е покрита с настилка и други пластове, а от площта над
подовата плоча на стаята между премахнатия зид и новия зид е премахнат участък
с ширина 1,57 м, съдържащ пластовете за плосък покрив. Част от стаята е покрита
с термопанел, вата и гипсокартон, с обща площ 11,40 кв.м. Усвоена е обща част
от плосък покрив с площ 5,23 кв.м, а е придадена 1,83 кв.м. Според заключението
описаният обект – предмет на премахване е строеж по чл. 137, ал. 1, т. 4, буква
д) от ЗУТ и чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи.
В резултат от преустройството е извършена замяна на конструктивни покривни
елементи, което не променя съществено функционалното натоварване на сградата.
Разрешение за строеж и одобрен проект за строежа няма. Площта на АП. ** е
увеличена с 0,92 кв.м спрямо одобрените проекти от 06.11.2019 г. във връзка с
извършена доброволна делба. Част от процесния строеж излиза извън допустимата
линия на застрояване, параметрите не са в рамките на предвидените в ЗУТ.
Строежът не е търпим или допустим по правилата и нормативите, действали по
време на неговото извършване.
В съдебното заседание на въпроси на съда и страните
вещото лице уточнява, че в проектите за доброволна делба заснетото съответства
на одобрените първоначални проекти, а изпълненото, което е налично на място, се
различава от тях. Посочва, че частта, излизаща извън линията на застрояване, не
е слънцезащитно съоръжение, тъй като не е конзолно закрепена, а лежи на колонка.
Обяснява разликата между установеното на място и окомерната скица по
констативния акт, която се дължи на неописване на прибирането в обема на
всекидневната.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 2**, ал. 4 от ЗУТ от адресата на обжалваната заповед, за когото безспорно е
налице правен интерес от обжалването. Жалбата е насочена срещу подлежащ на
обжалване в съответствие с чл. 214, т. 3 от ЗУТ индивидуален административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган –
кмет на район „Младост“ при Община Варна, на когото със Заповед № 0508/07.02.2020
г. е предоставил своите функции по ЗУТ да издава мотивирани заповеди по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за премахване на строежи от четвърта до шеста категория или
на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ. Строежът, който
е обект на заповедта за премахване, е от четвърта категория съгласно чл. 137,
ал. 1, т. 4, буква д) от ЗУТ.
Изпълнени са изискванията за писмена форма и съдържание
на заповедта, в която са посочени фактическите и правните основания за
издаването й в достатъчна степен, позволяваща упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност. Твърденията, че от диспозитива на заповедта не може да се
установи какво точно трябва да се премахне и какво не, не могат да бъдат
споделени. Доколкото е установено преустройство на съществуващ обект, довело до
отклонение от одобрените строителни книжа и екзекутиви за същия обект,
премахването на незаконния строеж може да има за цел единствено възстановяване
на обекта във вид, съответстващ на одобрените строителни книжа, и в този смисъл
за жалбоподателката няма неяснота какво е дължимото от нея поведение.
Разминаванията между окомерната скица в констативния акт и чертежа на вещото
лице не опровергава извода за извършено преустройство. Доколкото в
административното производство служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ не са били
допуснати до обекта, жалбоподателката не може да се позовава на своето
неправомерно поведение, което е причина за невъзможността да бъдат дадени
точните параметри на незаконното преустройство. Вън от това, няма неяснота
относно подлежащите на премахване части, тъй като са налице одобрени строителни
книжа, в отклонение от които е преустроен обектът и на които следва да
съответства обектът след премахване на преустройството. Що се отнася до
годината на извършване на преустройството – 2019 г. – съдът намира, че така
определената година съответства на останалите документи, представени от
жалбоподателката във връзка с доброволната делба, тъй като заснемането на
обекта за целите на проектите за делба през 2019 г. не отразява тези промени в
площта на помещенията и в местонахождението на фасадните зидове.
Не се твърдят и не се констатират допуснати в
административното производство съществени процесуални нарушения. Зачетено е
правото на адресата да участва в административното производство, като му е
връчен констативният акт, но той не се е възползвал от възможността да подаде
възражения и да представи доказателства.
Жалбоподателката е идентифицирана като възложител на
строежа въз основа на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ в качеството си на собственик на
имота въз основа на представените документи за собственост.
Твърденията, че отклоненията от одобрените проекти са от
времето на завършване на строежа и преди приемане на сградата, не се доказаха в
производството. Заключението на вещото лице дава категоричен отговор, че по
време на одобряване на проектите за целите на доброволната делба заснетият
обект е съответствал на одобрените първоначални проекти, а не на констатираното
при неговия оглед положение. За описаните в констативния акт и в заключението
на вещото лице строително-монтажни работи, в които се изразява преустройството,
одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж не са представени от
страна на жалбоподателя в административното или в съдебното производство и не
са констатирани служебно в техническата служба на района. Ето защо
преустройството, което отговаря на критериите за строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ЗУТ, правилно е било квалифицирано като незаконен строеж по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид периода на извършване на строежа – през
2019 г. – същият е изключен от режима на търпимост.
Не са наведени твърдения и при служебната проверка за
съответствие на административния акт с целта на закона не се установява
основанието за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК, доколкото целта на ЗУТ е строежите
да бъдат извършвани само ако са разрешени по този закон и съответно да не се
допуска и да се отстранява незаконното строителство в интерес на правилното
развитие на обществените отношения, свързани с проектирането и строителството.
По гореизложените съображения съдът намира, че не са
налице нито твърдяните в жалбата, нито останалите основания за
незаконосъобразност на заповедта в обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Н. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № 271/03.11.2020 г. на Кмета на
район „Младост“ при Община Варна, с която е наредено
премахване на незаконен строеж „Преустройство на АП. **, ет. 6,
находящ се в жилищна сграда с административен адрес ул. „****“ № 5, УПИ ХV-58,
кв. 4, с идентификатор 10135.3516.58 по плана на 26-ти м.р. на гр. Варна“.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: