№ 260028 / 23.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 23.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на десети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря…Пепа Илиева…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 1023 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-002160/07.07.2020г. на Началник РУ – Монтана при ОДМВР - Монтана е наложено на Ц.Н.Ц. с посочен адрес xxx административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл.104а от ЗДвП, санкционирано на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Спрямо водача Ц. с НП са отнети и 6 /шест/ контролни точки на основание НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя Ц. моли да бъде отменено, считайки, че не е извършил на нарушение по чл.104а от ЗДвП.
Въззиваемата страна РУ – Монтана при ОДМВР - Монтана не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
На 24.06.2020г. в 11:04 часа в гр.Монтана по бул.Трети март № 167 св.Г.К.К. и св.Д.В.Н. xxx, участвали в специализирана полицейска акция /СПА/. В този ден и час се движил жалбоподателя Ц. с посока на движение към центъра на града управлявайки л.а. АУДИ А6 с рег. № М 03 67 ВТ, собственост на водача Ц.Н.Ц.. Св.К. и св.Н. твърдят, че време на движение водача Ц. използвал мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете му, заради което в района на завод бивша подова керамика, водача Ц. бил спрян с цел извършване на полицейска проверка.
За нарушение по чл.104а от ЗДвП св.К. в присъствието на св.Н. съставил спрямо жалбоподателя АУАН Серия АA № 2160/657499/24.06.2020г.
По повод на изготвения АУАН, Началник РУ - Монтана при ОДМВР - Монтана като наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/2018г. на МВР издал обжалваното НП прилагайки санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП.
В рамките на съдебното следствие св.Г.К.К. и св.Д.В.Н. поддържат изложеното в АУАН, с уточнението, че видели как водача Ц. държи телефон до ухото си, без да знаят дали е разговарял.
Жалбоподателят Ц. представя снимков материал и разпечатка, от която е видно, че на 24.06.2020г. в 11:04 часа не е разговарял по телефон.
Жалбоподателят Ц. поддържа жалбата си, в която оспорва нарушението по следните доводи:
На 24.06.2020г. в 11:04 часа минавах с автомобила си по бул.Трети март в гр.Монтана.
Патрул на полицията в състав: инспектор Г.К. и полицай Д.Н., ме спря и ми състави АУАН за говорене по мобилен телефон по време на шофиране. Те твърдят, че ръката ми била на ухото, респ. съм говорил по телефона, но в този момент аз си нагласявах очилата, тъй като се бяха свлекли леко надолу и се нарушаваше ъгълът ми на виждане на пътя. Полицаите бяха в своя автомобил и гледаха през стъклото. Аз преминах на 12-13 метра от тях, в лявото платно за движение на четирилентов път, тъй като в дясното имаше голяма дупка. Няма как от такова разстояние, в движение със скорост около 45-50 километра в час и при пречупване на светлината през стъклото на техния автомобил и на моя автомобил, те да видят дали държа в ръката си телефон или само си нагласявам очилата. Те биха могли да докажат своето твърдение, ако бяха използвали камерата, която се намира в полицейския автомобил. На делото ще изложа още факти около случая, ще приложа и разпечатка от мобилния оператор, от който ползвам телефон, за да се установи, че в този момент не съм говорил по него.
Настоящият съд след като обсъди непосредствено събраните доказателства по делото намира, че наказващия орган не правилно е приложил закона, като е приел, че е налице доказано нарушение по смисъла на чл.104а от ЗДвП, респ. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП. Съдът не кредитира показанията на св.Г.К.К. и св.Д.В.Н., поради това, че не са достатъчно обективни и последователни. Възраженията на жалбоподателя са обосновани и доказани. Възраженията на Ц., не се подкрепят от показанията, които съдът не кредитира, а именно тези на св.К. и св.Н., които са категорични, че водачът Ц. е нарушил забраната по време на движение да използва мобилен телефон без наличието на устройство, позволяващо употребата му без участието на ръцете му. Настоящият съд споделя възраженията на жалбоподателя, като намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение по чл.104а от ЗДвП, респ. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, макар АУАН и НП да са съставени и изготвени при съобразяване изискванията на чл.40, ал.1 и сл., чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението не е доказано по несъмнен начин. При разбора на доказателствата – писмени и гласни, спазвайки правилата за доказателствена тежест, настоящия съд намира, че нарушението не е доказано от АНО, както от обективна, така и от субективна страна. Приложената от жалбоподателя разпечатка е в полза на твърдението му, че не е използвал мобилен телефон по време на управление на л.а. преди да му бъде извършена полицейска проверка. Съгласно разпечатката не е отчетен разговор с мобилния телефон на Ц. на 24.06.2020г. в 11:04 часа, и преди и малко след този час, отчетен е разговор в 11:39:57 часа. Не е доказано по делото Ц. да е използвал телефона извън желанието му например да разговаря – да е използвал социални мрежи или др. приложения. Показанията на св.К. и св.Н. се разминават относно много важен факт – относно мястото, където са били спрели с полицейския л.а. за извършване на СПА. Ц. оспорва именно това, че от мястото където са били позиционирани, нито св.К., нито св.Н. са могли да видят дали е използвал телефона си, или е намествал очилата си, както твърди Ц.. Св.К. посочва, че са били застанали със св.Н. xxx Ерийски, а св.Н. посочва, че мястото им е било на бул.Трети март № 161, близо до пътното платно. Доказателствената сила на съставения спрямо Ц. АУАН не бе потвърдена по несъмнен и безспорен начин и настоящия съд намира нарушението за недоказано. Последица от посоченото е отмяна на НП.
Приетата по делото справка картон на водача на Ц. – л.19 – л.20 от делото, удостоверява констатирано само едно нарушение по чл.74, ал.1 от ЗДвП, извън процесното, което по мнение на настоящия съд характеризира Ц. като дисциплиниран водач, спазващ изискванията на ЗДвП и ППЗДП. Последното, в контекста на събраните други доказателства по делото, даде основание на съда да възприеме възраженията на Ц. като обективни и обосновани.
Според настоящия съд не са налице обстоятелства, които да обосновават приложението на чл.28 от ЗАНН, заради значимостта на защитените обществени отношения и по – конкретно заради конкретната тежест на нарушението по чл.104а от ЗДвП, отличаващо се с висока тежест. Наскоро в национална медия се онагледи неспазване на правилото по чл.104а от ЗДвП и последиците от това, които засягат здравето и живота на водачите на мпс, на пътуващите с тях и другите участници в движението. Сериозните последици от неспазване на задължението по чл.104а от ЗДвП правят правно невъзможно нарушението да се квалифицира като маловажен случай.
Преценявайки доказателствата по делото, които са в контекста на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващия орган не е приложил правилно закона, като неправилно е приел, че е налице доказано нарушение по смисъла на чл.104а от ЗДвП, респ. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП с автор жалбоподателя Ц.. Съдът не кредитира показанията на св.К. и св.Н., а посоченото от Ц. в жалбата и в съдебно заседание, е обосновано и доказано.
В частта на НП, с което спрямо водача Ц. са отнети 6 /шест/ контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.9 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, поради изложеното по – горе, също следва да бъде отменено.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0996-002160/07.07.2020г. на Началник РУ - Монтана при ОД МВР - Монтана, с което на Ц.Н.Ц. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и са ОТНЕТИ - 6 /шест/ контролни точки на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП вр. с чл.6, ал.1, т.9 от НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 / четиринадесет / дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: