Р Е Ш Е Н И Е  №345

                                04.07.2014г. гр.Кюстендил

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Кюстендилският районен съд,                           гражданска колегия,

На тринадесети май                две хиляди и четиринадесета година,

В открито заседание,                                                 в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА

 Секретар: Д.К.

 като разгледа докладваното от                               съдия В.Джонева

   адм.д.№409 по описа за 2013г.          на Районен съд-гр.Кюстендил

   и, за да се произнесе,                                                        взе предвид:

 

Делото е образувано по жалбата на И.А.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с адрес за призоваване: гр.Кюстендил ж.к.„***” бл.*** вх.***, ет.***, ап.***, против заповед №28/12.02.2008г. на Областния управител на Област Кюстендил, гр.Кюстендил ул.„***” №**, с която е поправена заповед №490/20.12.2007г., издадена от същия орган, в частта, в която от определените земи за обезщетение е изключен имот с №050215 в землището на гр.Кюстендил, с площ от 1.9 дка.

Твърди се незаконосъобразност и нищожност на заповедта в тази й част (вж. молбата от 10.01.2013г., депозирана пред ВАС по адм.д.№36/2013г. по описа на АС-Кюстендил, л.13 от делото) и се претендира отмяната й. Според жалбоподателката и пълномощниците й, изключването на имота от земите за обезщетяване, я лишава от възможността да финализира продължилата с години земеделска реституция на останалия в наследство от Г. С. Б. имот – овощна градина от 2.000 дка в местността „Шипока” в землището на гр.Кюстендил, по очаквания и обещан от институциите преди години начин – чрез обезщетяване именно с имот с №050215 в местността „Кандило” в землището на гр.Кюстендил.

Ответникът по жалбата – Областен управител на Област Кюстендил, счита жалбата за неоснователна и претендира отхвърлянето й, като акцентира на разбирането, че при издаването на оспорената заповед областният управител е действал при условията на обвързана компетентност.

Заинтересованата страна – Общинска служба по земеделие – гр.Кюстендил с офис с.трекляно и офис с.Невестино – не изразява становище по жалбата.

РС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Жалбоподателката е низходяща от първа степен, дъщеря на А. Ст. Б., б.ж. на гр.Кюстендил, починал през 1993г. Последният е наследник от първи ред, бидейки низходящ от първа степен, на Г. Ст. Б., б.ж. на гр.Кюстендил, починала през 1950г. Приживе А. Б. е подал заявление до ПК-Кюстендил за възстановяване собствеността на наследниците на Г. Б., върху имот, представляващ овощна градина в местността „Шипока” в землището на гр.Кюстендил, с площ от 2.5 дка.

С решение №1-24/11.04.1996г. ПК-Кюстендил е възстановила на наследниците на Г. Ст. Б. правото на собственост върху заявената овощна градина, с площ от 2.0 дка, в стари реални граници. Констатирано било обаче, че в тази местност, известна още и с наименованието „Прогона” е било извършвано незаконно строителство от жители от ромския квартал на града – кв.„Изток”, което било оценено като пречка имотите в тази местност да бъдат възстановени.

Със заповед №663/14.05.1996г. кметът на Община Кюстендил наредил да се премахне незаконно изградената от Р. Б. С. жилищна сграда, попадаща върху имота, който следвало да се реституира на наследниците на Г.Б.. Тази заповед не била изпълнена, а на свое заседание от 22.10.1999г. междуведомствена комисия, включваща представители на областаната управа, общината и службата за поземлена реформа, направила предложение да бъде преразгледано решението на ПК с №1-24/11.04.1996г., като бъде постановен отказ за възстановяване на собствеността, поради наличие на предпоставките на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ. Предложението е обективирано в протокол №2/22.10.1999г.

С решение №1-66/25.10.1999г. ПК-гр.Кюстендил е признала правото на собственост на наследниците на Г. Б. в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху имот – овощна градина от 2.000 дка, шеста категория в местността „Шипока” в землището на гр.Кюстендил и е отказала да възстанови правото на собственост върху същия имот, с мотиви: чл.14 ал.6, протокол №2/22.10.1999г. и чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ.

В отговор на множеството жалби и запитвания от И.К. и Н. Б. – преживяла съпруга на А. Б., различните институции са обяснили предстоящите, с оглед постановения отказ, действия по определяне на земите от общинския поземлен фонд за обезщетяване на собствениците. В писмо с изх.№713/16.11.2000г. на Председателя на ПК-гр.Кюстендил, адресирано до председателя на Общинския съвет, с копия до МЗГ, обл. управител, ОД „ЗГ”, кмета на Община Кюстендил, Н.Б. и И.К., е предложено наследниците на Г. Б. да бъдат обезщетени с имот, представляващ парцел 215, масив 50 в местността „Кандило” в землището на гр.Кюстендил, с площ от 1.899 дка. Наследниците на Б., видно от множеството становища, които са изразявали в депозирани жалби и искания до различни органи, са били съгласни да бъдат обезщетени именно с този имот.

Със заповед №490/20.12.2007г. областният управител на Област Кюстендил, на основание чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ (в действалата към онзи момент редакция) и депозирано искане по чл.19 ал.11 от ППЗСПЗЗ, е определил земите за обезщетяване на собствениците и техните наследници на земеделските земи от Общинския поземлен фонд (ОПФ) в размер на 2 992 дка на обща стойност 1 384 734 лева, съгласно искане от Общинската служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил. Три имота от тези земи са били в землището на гр.Кюстендил, в това число и въпросният парцел 215 в масив 50 от 1.9 дка.  

С писмо изх.№06-00-176/29.01.2008г. на кмета на Община Кюстендил, адресирано до началнхика на ОС „ЗГ”-гр.Кюстендил, е предложено да се изключат от предложението на органа-адресат някои земеделски земи, които са определени за обезщетяване със заповед №490/20.12.2007г., с довода, че тези имоти не са били подходящи за обработване и земеделско ползване, бидейки с ниско почвено плодородие, трайно затревени и използвани само за пасища, както и с оглед наличието на проявен интерес от европейски инвеститори за използването им в сферата на туризма. Сред посочените в писмото имоти са всичките три имота в землището на гр.Кюстендил, в това число и имот с №050215.

С писмо с изх.№71/05.02.2008г., отправено до Областния управител на област с административен център Кюстендил, направено от началника на ОСЗГ-гр.Кюстендил, е предложено да бъдат допуснати поправки на очевидни фактически грешки в заповед №490/20.12.2007г., при което да се изключат от земите за обезщетяване имотите в землището на гр.Кюстендил и на тяхно място да се включат два имота в землището на с.Д. Г., което, според автора, би позволило собствениците на земеделски земи в землището на гр.Кюстендил да бъдат обезщетение с имоти от ОПФ в землището на с.Д. Г..

Със заповед №28/12.02.2008г., на основание чл.62 ал.1 и ал.2 и чл.140 ал.1 от АПК, поради допуснати технически грешки при определяне на стойността на земите  от ОПФ, при изписване на номерата на имоти, включване в списъка за обезщетяване на имоти, които не са част от ОПФ, както и такива, които не са подходящи за обработване и земеделско ползване, областният управител е поправил заповед №490/20.12.2007г., като е изключил от определените земи за обезщетение имоти в землището на с.К., на с.Ж. и имотите в землището на гр.Кюстендил, в това число и имот №050215. Включени са други имоти; определени са площи и стойности. Посочено е, че заповедта може да се обжалва по реда на АПК пред АС-Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването й, като е разпоредено да бъде съобщена на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Кюстендил, Общински съвет-гр.Кюстендил и кмета на Община Кюстендил.

Междувременно, производството по земеделска реституция на имотите, останали в наследство от Г. Б., е продължило в обезщетителната фаза, като е било разделено на две производства за възстановяване на собствеността на наследниците на всеки от двамата й синове – А. Ст. Б. и А. Ст. Б.. Преписката по обезщетяване на наследниците на А. Ст. Б. не е приключила.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, съдържащи се в приети писмени доказателствени средства, а именно: заповед № 28/12.02.2008 г. издадена от областния управител на Област с административен център гр. Кюстендил, писмо вх. № 58-00-20/05.02.2008 г. от ОбС „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, писмо с вх.№ 06-00-176/29.01.2008 г. от Община Кюстендил, заповед № 490/20.12.2007 г. на областния управител на Област Кюстендил, становище от 15.11.2010 г., писмо изх. № 1483/18.12.2007 г.  от ОбС „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, предложение за земите от ОПФ, които се предлагат за обезщетение съгласно  чл.10 Б от ЗСПЗЗ за Община Кюстендил, справка за поискана земя от собствениците и техните наследници за обезщетение от ОПФ по землища, обобщена справка № 2 от ОбС по „”Земеделие и гори” гр. Кюстендил, заповед № 663/14.05.1996 г. издадена от Община Кюстендил, протокол № 2 / 22.10.1999 г. издаден от Област Кюстендил, решение № 1-24 от 11.04.1996 г. по заявление вх. № 80395/22.08.1991 г. на ПК гр. Кюстендил, писмо  № 94-Н-20/12.11.1999 г. от областния управител, писмо № 94-Н-20/10.03.2005 г. от областния управител на Област Кюстендил, писмо № 94-Н-20/15.02.2006 г. от зам. областния управител на Област Кюстендил, молба-допълнение № 94-Л-123830.07.2009 г. до кмета на Община Кюстендил, заявление вх.№ 395/22.08.1991 г. до ОБПК гр. Кюстендил, делбен протокол, удостоверение за наследници  № 3696/04.11.1992 г. издадено от ОбНС гр. Кюстендил, удостоверение за наследници № 585/23.06.1993 г. издадено от ОбНС  гр. Кюстендил, писмо № 158/19.05.1999 г. от РДНСК гр. Кюстендил, становище на ПК гр. Кюстендил, писмо № 506/09.07.2001 г. на Министерство на земеделието и горите, писмо № 94-Н-20/ 12.11.1999 г. на областния управител на Област Кюстендил, протокол  № 2/22.10.1999 г., решение от 21.11.1997 г. по гр. дело № 106/1997 г. по описа на КРС, план на водния синдикат, скица № Ф00282/09.10.2001 г.  по КВС на гр. Кюстендил, решение № 1-24 от 11.04.1996 г. по заявление вх. № 80395/22.08.1991 г. на ПК гр. Кюстендил, решение № 1-66/25.10.1999 г . по заявление вх.№ 80395/22.08.1991 г. на ПК гр. Кюстендил, решение № 1-69/ 03.09.2001 г. по заявление с вх. № 80395/22.08.1991 г. на ПК гр. Кюстендил, писмо № 1596/08.11.2000 г. на Министерство на земеделието и горите, писмо изх. № 713/16.11.2000 г. на ПК гр. Кюстендил, писмо № 94-Н-20/15.09.2003 г. на областния управител на гр. Кюстендил, напомнителна жалба № 94-Н-20/22.08.2003 г., писмо № 247/25.07.2003 г. на Министерство на земеделието и горите, заповед № 101/20.01.1998 г. на кмета на Община Кюстендил, писмо № 94-Н-20/10.03.2005 г. на областния управител на Област Кюстендил, молба  № 1802/18.11.1999 г. с приложена скица на недвижим имот извън регулацията на гр. Кюстендил в м.”Шипоко” – „Прогона”, решение № 1-87 от 25.03.2005 г. по заявление с вх. № 80395/22.08.1991 г. на ОбС по „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, известие за доставяне  № 284 и № 285 от 11.04.2005 г., искане с вх. № 419/27.04.2005 г., писмо № 1274/29.09.2005 г. от ОД „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, писмо  № 94-Н-20/26.09.2005 г. на областния управител на Област Кюстендил, жалба № 94-Н-20/12.09.2005 г., становище изх. № 581/ 26.04.2007 г. на директора на ОД „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, писмо № 94-00-517815.07.2008 г. на кмета на Община Кюстендил, писмо изх. № 94-00-517/29.07.2008 г. на кмета на Община Кюстендил, писмо  изх. № РД-04-430/17.03.2009 г. на ОД „Земеделие” гр. Кюстендил, писмо изх. № ПО-04-70/05.03.2010 г. на началника на ОСЗ гр. Кюстендил, писмо изх. № 94-00-517/26.05.2010 г. на кмета на Община Кюстендил, становище на началника на ОСЗ гр. Кюстендил, решение № 071-ОЗ от 14.12.2010 г.  на ОБС ”Земеделие” гр. Кюстендил, решение № 35-6 от 25.04.2005 г. на ОбС „ЗГ” гр. Кюстендил, решение № 35-З от 26.02.2008 г. на ОбС по „ЗГ” гр. Кюстендил, решение № 35-О от 27.06.2000 г. на ПК гр. Кюстендил, решение № 35-1 от 02.03.2001г. на ПК гр. Кюстендил, препис от ЕДСД за заведена молба с вх. № 1015/27.08.2001г. от Н. П. Б. и И.А.К., молба с вх. № 1192/27.08.2001г. до ОД „Земеделие и гори” гр. Кюстендил, известия за доставяне от 07.02.2011г., 09.03.2012г., 24.04.2012г., 09.05.2012г.

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Подадената жалба против заповед №28/12.02.2008г. на Областния управител на Област Кюстендил, с която е поправена заповед №490/20.12.2007г., издадена от същия орган, в частта, в която от определените земи за обезщетение е изключен имот с №050215 в землището на гр.Кюстендил, е допустима. Същата следва да се счита депозирана в срок, доколкото няма данни да е била съобщена на жалбоподателката, нито конкретни и безспорни данни за момента на узнаването й.

Съдът отстъпва от прежде изразената позиция за липса на правен интерес у жалбоподателката да оспорва процесната заповед, поради следното:

Производството по чл.10б ал.1 пр.3 /ред. ДВ бр.99/2002г./ от ЗСПЗЗ е междинно производство на производството по възстановяването на собствеността върху земеделски земи и обезщетяването на правоимащите лица, чиито земи, поради извършени върху тях мероприятия не могат да се възстановят реално. От това производство безспорно зависи приключването на производството по обезщетяването с влязло в сила решение на ОСЗ.

Непроизнасянето на компетентните органи по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ за определяне на земите от ОПФ, които да послужат за обезщетяване на правоимащите граждани препятства земеделската реституция и нарушава правата на всички правоимащи лица да получат обезщетение, съгласно цитираната разпоредба. В тази разпоредба са посочени лицата, които могат да сезират Общинския съвет, респективно - Областния управител, с предложение за издаване на решение, респективно - заповед, за определяне на земите от ОПФ за обезщетяване на заявителите - това е ОСЗ, но и всяко заинтересувано лице. Заинтересувано лице по смисъла на чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ е всяко лице, заявило земеделска земя за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, чиито права са признати, но върху земите е реализирано мероприятие, което не позволява възстановяването на собствеността в съществуващи (възстановими) стари реални граници, поради което подлежат на обезщетяване. В тази връзка следва да се приеме наличие на правен интерес от оспорването. Волята на законодателя и основните принципи в административния процес, регламентиращи правото на оспорване по съдебен ред и по-конкретно чл.147 ал.1 от АПК и чл.120 от Конституцията на Република България е да се даде възможност на гражданите да обжалват всеки административен акт, с който се засягат техните права, свободи и законни интереси или се създават задължения за тях.

Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол.

На първо място следва да бъде разгледано искането за обявяване на заповедта в атакуваната й част за нищожна, доколкото законосъобразен или не, може да бъде само валиден административен акт.

Безспорно обжалваното решение на Областния управител е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК. Искането за прогласяване нищожността на административен акт е включено в обхвата на административното правораздаване на основание чл.128 ал.1 т.1 от АПК. Искането за обявяване нищожността на административен акт не е ограничено със срок, съгласно разпоредбата на чл.149 ал.5 от АПК.

Основания за обявяване на нищожност на административен
акт от съда са налице, когато е допуснато тежко, основно нарушение на изискванията за законност, поради което акта, въпреки да притежава външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици. Такива основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма, нищожност има и при нарушаване на административно производствените правила, при което въобще липсва административноправен субект на акта или липсва волеизявление. Нищожност е налице и когато актът е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан на друг нищожен акт.

Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл.146 от АПК.

Както вече се каза, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателката. В конкретния случай такива пороци няма. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издадената заповед, и дори и да са налице - не водят до нищожност.

Атакуваното решение не представлява нищожен административен акт – то е постановено в писмена форма, от орган, компетентен да се произнася по предложения по чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ /ред.с ДВ бр.99/2002г./ и в хипотезата на чл.62 от АПК, както и при спазване на производствените правила, а волята на издателя му и адресатите са ясни. Не е налице порок, който да води до неговата нищожност, поради което и довода, наведен в жалбата, се явява неоснователен.

Съдът счита, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна, поради следното:

Административният акт е издаден в нарушение на административно-производствените правила и материалноправните разпоредби. Същият е постановен в производство по чл.62 ал.1 и ал.2 от АПК, регламентиращо възможността за допълване на невлязъл в сила административен акт (ал.1) и възможността за поправка на очевидна фактическа грешка (ал.2), с изричното посочване, че такава може да бъде поправена и след влизане в сила на акта. Доколкото в обжалваната част хипотезата на чл.62 ал.1 от АПК безсъмнено не е била приложима, тъй като изключването на конкретни имоти от определените с предходната заповед няма как да представлява допълване на същата, то се налага извод, че административният орган е постановил обжалваната заповед, позовавайки се на наличие на очевидна фактическа грешка, което се потвърждава и от мотивационната му част. 

 Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на административния орган и нейното външно изразяване в писмения текст на издадения акт. Такива грешки представляват: погрешно посочване на орган, на имената на страните, на границите на имот, предмет на акта, погрешно пресмятане на суми и др. подобни. Не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл.62 ал.2 от АПК, грешки, които органът е допуснал при формирането на своята воля. Пропускът да се вземе предвид даден факт или доказателство или погрешната тяхна преценка не са очевидна фактическа грешка. Грешки от такъв тип могат да бъдат отстранени по пътя на обжалването или чрез извънредни способи за контрол, какъвто е възобновяването на производството по издаване на административни актове. Във всички тези случаи се налага да се замени неправилно формираната или липсваща воля на органа.

С оглед същността на очевидната фактическа грешка, може да се обобщи, че поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменение или отмяна на формираната воля на органа. Би следвало след поправянето първоначалният административен акт и решението за неговото поправяне да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат и да пораждат различни по своето съдържание правни последици, както е в конкретния случай.

Областният управител, след като е определил земеделските земи за обезщетяване, сред които и имот с №050215 в землището на гр.Кюстендил и то при съобразяване с предложението на ОСЗ, позовавайки се в обжалваната заповед на допусната фактическа грешка, която е оценил при това като очевидна, е изключил този имот от земите за обезщетяване. В случая не може да става дума за отстраняване на грешка. Изменена е волята на органа и то без ясни мотиви кои факти е оценил, като формиращи фактическата грешка.

Освен посоченото, следва да се изтъкнат и други значими за законосъобразността на заповедта доводи. Съгласно чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, в действалата към момента на издаване на заповедта редакция, собствениците или техни наследници, притежавали земеделски земи, преди образуването на ТКЗС или други селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени  и върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд или с поименни компенсационни бонове. Общинският съвет в едномесечен срок от искането определя вида, размера и местонахождението на земите от общинския фонд, но не по-малко от 50% от наличния общински поземлен фонд. В случай, че Общинския съвет не се произнесе в срок или откаже искането за предоставяне на 50% от наличния общински поземлен фонд, земите за обезщетяване се определят със Заповед на областния управител по искане на общинската служба по земеделието и горите, и на всяко заинтересовано лице.

С издаването на оспорената заповед, областният управител е изключил от земите за обезщетяване малкото земи от ОПФ, находящи се в землището на гр.Кюстендил, в това число и имот №050215. Подобно разрешение се явява незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - чл.10б ал.1 от ЗСПЗЗ, във връзка с чл.19 ал.11 от ППЗСПЗЗ и с целта на ЗСПЗЗ обезщетяването на собствениците на земеделски земи и техните наследници да става по начин, който е най-благоприятен за тях при съществуваща възможност с равностойна земя и находяща се в землището по местонахождение на имота преди включването му в ТКЗС и ДЗС.

Съобразявайки горните доводи, съдът ще отмени обжалваната заповед в оспорената й част, като не намира за потребно преписката да се изпраща на административния орган за предприемане на каквито и да било действия, тъй като с отмяната на заповедта в тази й част, ще се възстанови действието на заповед №490/20.12.2007г., в частта относно имот №050215.

В правомощията на съда не са включени възможности за довършване на реституционното производство или за задължаване на ОСЗ да предостави на жалбоподателката като обезщетение конкретен имот. 

Жалбоподателката е сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева, които на основание чл.143 ал.1 от АПК, ответникът следва да й заплати.

Воден от горното, съдът

         Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по жалбата на И.А.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, заповед №28/12.02.2008г. на Областния управител на Област Кюстендил, гр.Кюстендил ул.„Д.” №**, с която е поправена заповед №490/20.12.2007г., издадена от същия орган, в частта, в която от определените земи за обезщетение е изключен имот с №050215 в землището на гр.Кюстендил, с площ от 1.9 дка.

 

ОСЪЖДА Областния управител на Област Кюстендил, гр.Кюстендил ул.„Д.” №*** да заплати на И.А.К. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** сумата от 150.00 лева (сто и петдесет лева), представляваща сторени разноски по делото.

 

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – гр. Кюстендил, в 14-дневен срок от датата на връчването му.

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: