МОТИВИ по НОХД № 1206/17 год. по
описа на СГС,НО,26 състав
СГП е повдигнала обвинение против
Г.К.К. за това,че на 07.11.2015 год. за времето от
15:05:57 ч. до 15:07:07 ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство
№ FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,в
условията на продължавано престъпление-с две деяния,които осъществяват
поотделно състава на едно и също престъпление /по чл.249,ал.1 от НК/,извършени
през непродължителни периоди от време,при една и съща обстановка и при
еднородност на вината,при което последващото се явява от обективна и субективна
страна продължение на предшестващото,използвал двукратно платежен
инструмент-дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена от ПИБ на К.Д.К.,без
съгласието на титуляра-К. осъществил две
транзакции-въвел двукратно погрешен ПИН код на цитираната карта на посочения
терминал,като деянието не съставлява по-тежко престъпление,както следва:
- на 07.11.2015 год. в 15:06:26
ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство № FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,използвал платежен
инструмент-въвел погрешен ПИН код на дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена
от ПИБ на К.Д.К.,без съгласието на титуляра,като
деянието не съставлява по-тежко престъпление и
- на 07.11.2015 год. в 15:06:49
ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство № FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,използвал платежен
инструмент-въвел погрешен ПИН код на дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена
от ПИБ на К.Д.К.,без съгласието на титуляра,като
деянието не съставлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК.
Производството пред съда е
проведено по реда на чл.371,т.1 от НПК,като е одобрено изразеното от подсъдимия
съгласие да не се провежда разпит на свидетели и вещи лица,а при постановяване
на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи
и експертни заключения от досъдебното производство.
Представителят на СГП поддържа
повдигнатото обвинение.Счита,че обвинението е доказано от показанията на
свидетелите и от приложената аналитична справка,от която става ясно времето на
извършените два опита да се изтеглят парични средства от дебитната карта на К.К..Намира,че се касае за елементарна фактическа
обстановка,която се изразява в едно абсолютно нормално житейско изкушение на
подсъдимия.Посочва,че на определената дата и час той е поискал да изтегли с
личната си дебитна карта определена сума пари,но в момента,в който се е опитал
да вкара своята карта забелязал,че там има друга карта.Затова се пробвал два
пъти неуспешно и след това е извадил картата от банкомата,поставил своята и
осъществил транзакция.
Счита,че са налице изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства-чисто съдебно минало,добри
характеристични данни,съгласие за провеждане на съкратено съдебно следствие и
пледира да му бъде наложено наказание съобразно тях.
Защитникът на подсъдимия пледира подзащитният му да бъде оправдан,тъй като при цялостен и
задълбочен анализ на доказателствата по делото не може да се направи извод,че
той е извършил деянието,за което е привлечен към наказателна отговорност.
Излага,че от доказателствата по
делото е видно,че той действително е бил на инкриминираното място в посочените
ден и час,в която насока са и обясненията му,че е бил заедно със съпругата си
на разходка и покупки в МОЛ-а,като отишъл до описаното АТМ-устройство с цел да
изтегли пари от собствената си сметка в „У.Б.”.При опита да постави картата
си,устройството не му позволило да извърши това действие,а на екрана се
изписвало:”Ще извършвате ли следваща операция?”След неколкократно
натискане на бутоните от устройството излязла друга карта,която била непозната
за него и която той взел,влязъл в клона на „ПИБ” в МОЛ-а и предал същата на
охранителя на клона,след което излязъл и извършил теглене на средства от същото
устройство от собствената си карта.Намира,че тези обяснения са в корелация с
показанията на св.К.,според които тя,връщайки се към банкомата,е получила
платежния си инструмент от охранителя на клона,който й казал,че друг господин я
е върнал.Подкрепя се със справката от самото устройство,според която подзащитният му е изтеглил пари от собствената си
сметка,след като е върнал забравената от свидетелката карта на охранителя,като
теглене от тази карта не е имало.В този смисъл счита за житейски нелогично
човек,който иска да използва чужд платежен инструмент с престъпни цели,да върне
същия на охранителя на банката.
На следващо място твърди,че СГП
не е успяла да докаже един от основните елементи от обективната страна на
деянието,като се има предвид,че К. е предаден на съд за това,че е използвал
платежен инструмент,като осъществил две транзакции,въвел двукратно погрешен ПИН
код,докато в правната доктрина и в нормативните актове терминът транзакция е
обяснен като движение на парични потоци от едни банкови сметки към други,т.е.
въвеждането на погрешен код не може да се определи като транзакция,което от
своя страна води до несъставомерност на извършеното
от него.
Поддържа също така,че липсва и
пряк умисъл за извършване на престъплението с оглед поведението на подсъдимия
след инкриминираното деяние,защото тъкмо то е израз на субективното му
отношение към съставомерните елементи от обективната
страна на престъплението.Връщането на платежния инструмент на охранителя на
банката,както и доброволното съдействие на органите на МВР следва да бъдат
оценени като израз на субективната му увереност,че не прави нищо нередно,от
което следва,че К. нито е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното,нито е предвиждал неговите общественоопасни
последици,а още по-малко е искал тяхното настъпване.
На последно място счита,че макар
и формално да има извършено престъпление,то следва да намери приложение
чл.9,ал.2 от НК,в която насока са налице всички предпоставки-от деянието не са
настъпили никакви общественоопасни последици,не е
налице и престъпен резултат,което прави същото явно незначително и освен това
става въпрос за неосъждан човек,в средната възраст,който през целия си живот не
е имал никакви криминални прояви,семеен,с две деца,със собствен бизнес,от който
издържа семейството си и с отлични характеристични данни.
Ето защо моли да бъде оправдан.
Подсъдимият дава обяснения по
обвинението.Излага,че със съпругата си са били на разходка в МОЛ-а,отишъл при
банкомата,искал да сложи своята карта,за да изтегли сумата от 400 лв.Пъхнал я
вътре,но не можело да се пъхне.Произволно натиснал клавиши по
клавиатурата,което било импулсивно.След това видял,че на екрана пише :”Ще
направите ли операция?Желаете ли операция или транзакция?”,което му се сторило
странно.Натиснал „да”,като решил,че е някакъв вид безконтактно теглене,набрал
400 лв.,като искал да изтегли и неговия ПИН.На банкомата се изписало,че кода е
грешен,повторил още веднъж с друг код,защото имал няколко и допускал да се е
объркал,но пак излязъл надпис,че ПИН-кода е грешен.След това натиснал „изход”
или „отказ” и тогава излязла карта.Тогава вече видял,че има забравена
карта.Взел картата и я дал в банката на охранителя,след това отишъл пак при
банкомата и вече със своята карта изтеглил сумата от 400 лв.Твърди,че ползва
картата от много отдавна и друг път не е теглил безконтактно с нея,но сега
решил,че може да изтегли безконтактно,защото не знаел какво точно става.
В последната си дума подсъдимият
заявява,че е невинен.
Съдът ,като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните приема за установена следната
фактическа обстановка:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г.К.К. е роден на *** ***,българин,български гражданин,със
средно образование,женен,неосъждан,управител на „М.М.”,”К.И.”
и „Г.Ф.”,ЕГН **********.
На 07.11.2015 год. св.К.К. посетила търговски център-МОЛ” С. Център”,находящ се в гр.София,бул.”*********.
В 15.04 ч.К. изтеглила сумата от
400 лв. от собствената си дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена
от „П.И.Б.”АД,от банкомат № FIB 00083,собственост на
„ПИБ”АД.Устройството било монтирано към офис на банката в същия търговски
център.
След като преброила и прибрала
сумата,К. напуснала мястото,на което се намирал банкомата,като забравила да
вземе дебитната карта,която останала в устройството.
Непосредствено след нея,преди
картата да бъде задържана /глътната/ от банкомата,в 15.05 ч.,пред банкомата
застанал подс.К.,който забелязал,че в устройството
има забравена карта,тъй като на екрана имало надпис,които изисквал потвърждение
дали клиентът желае да направи следваща транзакция.Вместо да въведе стандартна
команда за отказ и да извади картата,подсъдимия потвърдил,при което в 15.06 ч.
банкоматът подал съобщение за заявяване на сума.К. посочил сумата от 400
лв.,след което му бил поискан ПИН-код.Тъй като не разполагал с
такъв,подсъдимият в 15:06:26 въвел произволни цифри,които били отчетени като
погрешен ПИН-код.К. отново не подал команда за отказ и изваждане на картата и в
15:06:49 съзнателно повторил предишните си действия,като отново въвел
ПИН-код,който не съвпадал с истинския.Едва след втория неуспешен опит,той задал
на устройството,че желае да прекрати с транзакциите и картата на К. била
върната в 15:07:09 ч.Подсъдимият я взел и в 15:07:40 ч.предприел теглене със
своята банкова карта,от която успял да направи успешно теглене в 15:08:43 ч.,след
което посетил офиса на банката в търговския център и предал картата на св.К..За
предаването й не бил съставен протокол и не била снета самоличността на
подсъдимия.
Около 20 минути по-късно св.К.
получила обаждане от офиса на „ПИБ”АД в търговския център,че картата й се
намира при тях.Върнала се в офиса на банката,представила личната си карта и
получила банковата си карта от касиерката на офиса.Проверила наличността и
установила,че няма липси.Разбрала,че едно лице е върнало картата в офиса,но не
разбрала самоличността му,тъй като нито един от банковите служители не се
поинтересувал от самоличността на лицето.На следващият ден установила,че е
получила две съобщения на мобилния си телефон за две неуспешни транзакции поради грешно въведен ПИН-код.В резултат на
това отново посетила банковия офис и подала молба за блокиране на картата и
предоставяне на записите от камерите,както и за извършване на проверка.В
отговор до нея „П.И.Б.” е посочила,че с издадената на нейно име дебитна карта
,на 07.11.2015 год. са извършени следните транзакции от банкомат № AFI 0083 в МОЛ”С.”:
-в 15.04 ч.теглене на 400 лв.
-в 15.06 ч.опит за теглене на 400
лв.-грешен ПИН и
-в 15.06 ч. опит за теглене на
400 лв. отново грешен ПИН.
От протокол № 214/2016 год. за
извършена техническа експертиза се установява,че оптичния носител на
данни,заснети от заснемащото устройство в АТМ,съдържа файлове от
инкриминираната дата за времевия диапазон от 15:05:57 ч. до 15:07:09 ч.,в
кадрите на които се наблюдава лице от мъжки пол,с лицево окосмяване,тип „катинарче”,извършващо транзакции от банкоматното
устройство,като част от изображенията на лицето са годни са извършване на
лицево-идентификационно изследване.
От протокол № 272/2016 за
извършена техническа експертиза е видно,че лицето на кадрите е подс.К..
От писмо от „У.Б.” се
установява,че на 07.11.2015 год.,в 15.08 ч. е извършена успешна транзакция от
картодържател-подсъдимия по делото от банкомат № AFIB 0083.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на следните доказателства и доказателствени
средства:обясненията на подсъдимия /частично/,показанията на св.К.,Г.П.,Х.Д.,записите
от охранителната камера на банкомата,протоколи за извършени технически експертизи,снимков
материал,справки от „П.И.Б.” и от „У.Б.”,разпечатка за извършени
тегления,справка за съдимост.
При анализа на
тези доказателствени източници съдът установи,
че събраните по делото доказателства
по категоричен и еднопосочен начин установяват съществените обстоятелства от предмета на доказване,поради
което и не се налага подробното им обсъждане.Преценени в тяхната съвкупност тези доказателства установяват
времето,мястото,механизма и действията на подсъдимия при извършване на
инкриминираното деяние.
В този смисъл съдът кредитира
изцяло показанията на св.К.,които са в синхрон с писмените доказателства,с
показанията на св. Д. и с установеното от техническите експертизи,като между
същите не се наблюдават противоречия.
Показанията на св. П. не
допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.Видно е ,че той е
работел като охранител в офиса на „ПИБ”АД в МОЛ”С.” към инкриминираната дата,но
няма съхранен спомен за случилото се.Дава принципни показания,че
обикновено,когато се забрави картата в банкомата,последният започва да издава
звук след определено време и този звук е с продължителност около половин-една
минута,след което банкомата „гълта” картата.Няма данни по делото дали в
конкретния случай устройството е издавало такъв звук.
Съществени са обаче показанията
на св.Д.,който работи като ръководител Софтуерни приложения „К.Т.” ЕООД,която
фирма се занимава със сервизна дейност на АТМ устройства /банкомати/,между
които и на „П.И.Б.”.
При предоставения му снимков
материал от записващото устройство на конкретния банкомат,този свидетел е заявил,че
след получаване на сумата ,св.К. си е тръгнала от терминалното устройство,без
да си вземе картата и през времето,преди картата да бъда задържана от банкомата
/глътната/, подсъдимият е продължил да извършва операции със същата карта,която
все още е в банкомата,като се е опитал два пъти да въведе ПИН код,но заявените
суми не са получени от него и накрая картата му е върната от банкомата в
15:07:09 ч.Веднага след това, в 15:07:40 ч. ,той е започнал нова транзакция с
друга карта,която завършва в 15:09:05 ч. Съдът се доверява на заявеното от този
свидетел,тъй като показанията му са в резултат на отразеното на снимките и
освен това намират подкрепа в изпратените от банките справки и в техническите
експертизи.
Съдът кредитира заключението на приетите по делото
експертизи,които възприема като обосновани,обективни и компетентно изготвени.
По отношение на обясненията на
подсъдимия съдът приема следното:
Твърденията на привлеченото към наказателна отговорност лице,приобщени в процеса,чрез неговите обяснения,безспорно са с двояка природа-те са доказателствено средство и средство за защита .От
друга страна принцип в наказателното съдопроизводство е,че подсъдимият и неговият защитник нямат задължение да доказват своите
твърдения по фактите.За да им
се даде вяра
и да се ползват
за база на
фактически изводи,тези твърдения е достатъчно да не бъдат
преодоляни,опровергани или оборени от другите
доказателства по делото.
Подсъдимият поддържа ,че със
съпругата си са били на разходка в МОЛ-а,отишъл при банкомата,искал да сложи
своята карта,за да изтегли сумата от 400 лв.Пъхнал я вътре,но не можело да се
пъхне.Произволно натиснал клавиши по клавиатурата,което било импулсивно.След
това видял,че на екрана пише :”Ще направите ли операция?Желаете ли операция или
транзакция?”,което му се сторило странно.Натиснал „да”,като решил,че е някакъв
вид безконтактно теглене,набрал 400 лв.,като искал да изтегли и неговия ПИН.На
банкомата се изписало,че кода е грешен,повторил още веднъж с друг код,защото
имал няколко и допускал да се е объркал,но пак излязъл надпис,че ПИН-кода е
грешен.След това натиснал „изход” или „отказ” и тогава излязла карта.Тогава
вече видял,че има забравена карта.Взел картата и я дал в банката на
охранителя,след това отишъл пак при банкомата и вече със своята карта изтеглил
сумата от 400 лв.Твърди,че ползва картата от много отдавна и друг път не е
теглил безконтактно с нея,но сега решил,че може да изтегли безконтактно,защото
не знаел какво точно става.
Обсъдени на плоскостта на
заявеното от свидетелите и установеното от техническите експертизи,съдът
счита,че дадените от подсъдимия обяснения представляват средство за защита,а не
са доказателствено средство,тъй като освен,че са логически неиздържани,то те
влизат и в противоречие с останалите доказателства по делото.
В частта,в която твърди,че е
решил,че може да изтегли пари безконтактно,обясненията му са лишени от логика
предвид признанието му,че картата я ползва от дълго време и до този момент не е
извършвал безконтактни операции с нея.Освен това следва да се има предвид,че
той двукратно е въвел погрешен ПИН-код,което говори вече за целенасочени действия
за извършване на транзакция с чужда карта,а не за моментен импулс.Все в тази
връзка недостоверно звучи ,че е повторил операцията с друг код,защото имал
няколко и допускал,че може да се е объркал,разгледано отново на посоченото от
самия него,че картата му до този момент не е позволявала извършването на
безконтактни операции,т.е.ако картата не е била поставена в устройството е без
значение какъв ПИН код е въвел.
По отношение на заявеното,че след
като е взел от банкомата забравената карта,първо я е върнал в офиса на
банката,а след това отново е отишъл до банкомата,за да изтегли пари от
собствената си карта,обясненията му се опровергават от записаното на камерата
на устройството,според които записи непосредствено след като не е успял да
изтегли пари от забравената карта от св.К.,той е преминал към извършване на транзакция
от собствената си карта,а едва след това е посетил банковия офис,за да предаде
забравената в устройството карта.
Ето защо съдът приема обясненията
на подсъдимия относно съществените за предмета на доказване факти и
обстоятелства като израз на лична защита.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
От посочените по-горе
доказателства и средствата за тяхното установяване по един несъмнен и безспорен
начин се доказва,че подсъдимия К. е автор на инкриминираното деяние,представляващо
престъпление по чл.249,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК,като от обективна страна на 07.11.2015 год. за времето от 15:05:57 ч. до
15:07:07 ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство № FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,в условията на
продължавано престъпление-с две деяния,които осъществяват поотделно състава на
едно и също престъпление /по чл.249,ал.1 от НК/,извършени през непродължителни
периоди от време,при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при
което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото,използвал двукратно платежен инструмент-дебитна карта „Виза
Електрон” с № *********,издадена от ПИБ на К.Д.К.,без съгласието на титуляра-К. осъществил две транзакции-въвел двукратно
погрешен ПИН код на цитираната карта на посочения терминал,като деянието не
съставлява по-тежко престъпление,както следва:
- на 07.11.2015 год. в 15:06:26
ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство № FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,използвал платежен
инструмент-въвел погрешен ПИН код на дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена
от ПИБ на К.Д.К.,без съгласието на титуляра,като
деянието не съставлява по-тежко престъпление и
- на 07.11.2015 год. в 15:06:49
ч. в гр.София,бул.”*********, МОЛ „С.”,на АТМ устройство № FIB00083,собственост на „П.И.Б.”АД,използвал платежен
инструмент-въвел погрешен ПИН код на дебитна карта „Виза Електрон” с № *********,издадена
от ПИБ на К.Д.К.,без съгласието на титуляра,като
деянието не съставлява по-тежко престъпление .
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
Деянието е извършено от подс.К. при форма
на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2,пр.1 от НК,тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е
неговите общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.В съзнанието му са били формирани представи,че използва чужда
дебитна карта,без съгласието на собственика и пряко е целял получаването на суми
от нея посредством двукратното въвеждане на ПИН –код,който се е оказал
погрешен.
Защитата поддържа,че деянието е несъставомерно от субективна страна предвид връщането на
платежния инструмент на охранителя на банката,както и доброволно му съдействие
на органите на МВР,които следва да бъдат оценени като израз на субективната му
увереност,че не е направил нищо нередно.
В отговор на това следва да се
изтъкне,че подсъдимия действително е предал картата в банковия офис,но това се
е случило едва след като двукратно я е използвал,въвеждайки погрешен ПИН-код,а
самото връщане не е станало непосредствено след като картата е била освободена
от банкомата,а едва след като е извършил транзакция със собствената си
карта,т.е. налице е един период от време,в който той очевидно е осмислил
действията си и е предприел стъпки по минимализиране на последиците.Що се касае
до твърденията,че е оказал съдействие на МВР, е видно от материалите по
досъдебното производство,че при предаването на картата на банковия служител,той
не се е представил /като е пропуск и на служителя да установи самоличността
му/,което е и наложило по снимков материал от видеозаписа на охранителните
камери на АТМ устройството той да бъде установен и призован за нуждите на
разследването,което се е случило около една година по-късно/вж.Специално
съобщение от 07.07.2016 год.на л.53 от ДП/,т.е.няма данни да е оказал каквото и
да е съдействие на МВР.
Не са налице и предпоставките за
приложението на чл.9,ал.2 от НК,в която насока се прави искане от защитата с
доводи,че от деянието не са настъпили никакви общественоопасни
последици,а освен това обществената опасност на дееца е изключително
ниска,който е неосъждан,без други криминални прояви,семеен,баща на две деца,със
собствен бизнес и отлични характеристични данни.
Деянието,извършено от
подсъдимия,не може да бъде преценено като малозначително.Малозначителността на деянието представлява конкретно
негово обществено качество,което изисква внимателен анализ на обстоятелствата
дали то обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените
отношения или неговото въздействие върху последните е толкова минимално,че не
ги застрашава реално.
В настоящия случай съдът счита,че
двукратното осъществяване на деянието индикира на по-висок
интензитет на въздействие върху защитените обществени отношения,които са били
реално застрашени,поради което и не е налице хипотезата на чл.9,ал.2,алт.1 от НК, като не е налице и явна незначителност на обществената опасност на деянието
предвид честотата на престъпните посегателства от този вид,поради което и
единствено данните за личността на дееца не са от естество да обуславят
приложението на цитираната разпоредба.
ПРИ
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За
престъплението,за което подсъдимият К. е признат за виновен- по чл.249,ал.1 във
вр. с чл.26,ал.1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума.
При преценка на размера на
наказанието съдът прие наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства,каквито са чистото съдебно минало на подсъдимия,който е семеен,с
две деца,без други противообществени прояви,със собствен бизнес,от който
издържа семейството си и като отчете своеобразието на обстоятелствата,при които
е извършено престъплението-възползвайки се от забравената в АТМ-устройството
банкова карта, намери за приложима разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 от НК ,като
определи наказанието под най-ниския предел,а именно:осем месеца лишаване от
свобода.
На основание чл.66,ал.1 от НК
съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание за срок от три
години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че са налице
всички предпоставки за това-подсъдимият е неосъждан,наложеното наказание е под
три години и за постигане на целите на чл.36 от НК и най-вече за неговото
поправяне и превъзпитание не е необходимо изолирането му от обществото.
В тежест на
подсъдимия се възложиха сторените от съда разноски в размер на 181.73 лв. в
полза на СДВР,25 лв. в полза на СГС и по 5 лв.ДТ за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: