Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 15.09.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Антония Стоева
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 2808 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република", против Л.С.Я., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата 867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет
стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 63,71 лв. /шестдесет и три лева и седмдесет и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018
г., за които вземания е издадена Заповед № 6467/05.12.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по
описа за 2018 г. на Районен съд – П..
В исковата молба се твърди, че между страните съществува
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР
общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения
срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия,
които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като
ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените
суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1
от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия
се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация П.”
АД е издадена Заповед № 6467/05.12.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на
Районен съд – П. срещу Л.С.Я., за сумата
867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 63,71 лв. /шестдесет и три лева и седмдесет и
една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018
г. и са присъдени разноски за производството.
Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК.
По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в
закона ред и влезли в сила.
От писмо изх. № 20/МСИ-676-1 от 10.06.2020
г. на Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“ с приложена декларация по чл.
14 от ЗМДТ, с вх. № 64040013932 от 05.03.2019 г., се установява, че ответникът
е заявил, че е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ жилище на
адрес: гр. П., ул. “****.
От писмо с изх. № 20/СПУ 4161-1 от
16.06.2020 г. на Община П. се установява, че в архива на „ОСКТТЗ“ и бившия
отдел „БОДИ“ при Община П. не се съхранява Договор за недвижим имот с адрес: гр. П., ул. “****.
От приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се
намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 177/21.11.2000
г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово
разпределение“, както и Договор № 97 от 30.11.2011 г. между Договор № 97/30.11.2011 г. между ищцовото дружество и „Техем
сървисис“ ЕООД и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр.
София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за
търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен
контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване
и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се
установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в
абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна
енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е
изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна
собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията
за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до
извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми по
компоненти за разпределяна топлоенергия са в съответствие с действащите по
време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице
пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на 867,19
лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от
ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени
по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането
на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник
последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на
задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно
приложение на методиката за дялово разпределение и други.
По делото е прието и заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че
задължението за главница за процесния имот е 867,19 лв. за периода 01.05.2017
г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 63,71 лв. за периода от 09.07.2017 г.
до 20.11.2018 г., като към момента на извършване на проверката от вещото лице
не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на
ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и
отразяване на сумите като задължения на абоната.
Заключението на вещото лице е извършено след справка по
счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация,
налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът
го кредитира напълно.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от
2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването,
че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент
на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и
е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право
върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на
топлинна енергия.
От
представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 05.03.2019 г. ответникът е заявил, че е
собственик на недвижим имот, представляващ жилище на адрес: гр. П., ул. “****. По делото не
са представени доказателства за правното основание, на което ответникът е
придобил собствеността върху имота, както и датата на осъществяването му,
поради което не е установено дали същият е бил собственик на имота през периода
01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., предхождащ датата на подаване на декларацията.
В тази връзка съдът приема, че по делото не е доказано наличието на облигационна връзка между
топлопреносното дружество и ответника
за процесния обект и за процесния период.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.
86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид
извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност
и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и
исковото производство. Предвид изхода на спора,
съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не
е направил искане в тази насока и не е представил доказателства за реално
извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Л.С.Я., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 63,71 лв. /шестдесет и три
лева и седмдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за които вземания е
издадена Заповед № 6467/05.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен съд – П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен
съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.