Решение по дело №2808/2019 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       

         

гр. П., 15.09.2020 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - П., ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Антония Стоева

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 2808 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република", против Л.С.Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,71 лв. /шестдесет и три лева и седмдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6467/05.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен съд – П..

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на одобрени от КЕВР общи условия, които са публикувани по установения ред и в законоустановения срок ответникът не е изразил несъгласие с тях и не е предложил други условия, които да обвържат страните. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост, като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че ответникът дължи заплащане на начислените суми на единадесет месечени вноски и една изравнителна, а съгласно чл. 41, ал. 1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за плащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По заявление на „Топлофикация П.” АД е издадена Заповед № 6467/05.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен съд – П. срещу Л.С.Я., за сумата 867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,71 лв. /шестдесет и три лева и седмдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г. и са присъдени разноски за производството.

Издадената заповед за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По делото не се спори, че представените от ищеца общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани по предвидения в закона ред и влезли в сила.

          От писмо изх. № 20/МСИ-676-1 от 10.06.2020 г. на Община П., Дирекция „Местни данъци и такси“ с приложена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 64040013932 от 05.03.2019 г., се установява, че ответникът е заявил, че е едноличен собственик на недвижим имот, представляващ жилище на адрес: гр. П., ул. “****.

          От писмо с изх. № 20/СПУ 4161-1 от 16.06.2020 г. на Община П. се установява, че в архива на „ОСКТТЗ“ и бившия отдел „БОДИ“ при Община П. не се съхранява Договор за недвижим имот с адрес: гр. П., ул. “****.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е сключен Договор № 177/21.11.2000 г. между етажната собственост и „Техем сървисис“ ЕООД за услугата „дялово разпределение“, както и Договор № 97 от 30.11.2011 г. между Договор  № 97/30.11.2011 г. между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД и Договор № 76 от 01.09.2017 г. с фирма „Директ“ ЕООД, гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е посочило, че начислените суми по компоненти за разпределяна топлоенергия са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за процесния период е в размер на 867,19 лв.

Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово разпределение и други.

По делото е прието и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. От същото се установява, че задължението за главница за процесния имот е 867,19 лв. за периода 01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., а за законна лихва – 63,71 лв. за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., като към момента на извършване на проверката от вещото лице не е извършено плащане от ответника. Вещото лице посочва, че счетоводството на ищцовото дружествто е водено редовно във връзка с издаваните фактури и отразяване на сумите като задължения на абоната.

Заключението на вещото лице е извършено след справка по счетоводните документи и по регистрите за входяща и изходяща информация, налична в ищцовото дружество, и не е оспорено от ответника, поради което съдът го кредитира напълно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:

В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.

          От представената по делото декларация по чл. 14 от ЗМДТ се установява, че на 05.03.2019 г. ответникът е заявил, че е собственик на недвижим имот, представляващ жилище на адрес: гр. П., ул. “****. По делото не са представени доказателства за правното основание, на което ответникът е придобил собствеността върху имота, както и датата на осъществяването му, поради което не е установено дали същият е бил собственик на имота през периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., предхождащ датата на подаване на декларацията.

В тази връзка съдът приема, че по делото не е доказано наличието на облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и за процесния период.

С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство. Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за ответника. Същият не е направил искане в тази насока и не е представил доказателства за реално извършени разноски, поради което такива не следва да му бъдат присъдени.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." АД, EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" срещу Л.С.Я., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 867,19 лв. /осемстотин шестдесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. “****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата 63,71 лв. /шестдесет и три лева и седмдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 09.07.2017 г. до 20.11.2018 г., за които вземания е издадена Заповед № 6467/05.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен съд – П., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 08567 по описа за 2018 г. на Районен съд – П. да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА:И.Д.