Р Е Ш Е Н И Е
Номер 583 15.04.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, XVI-ти състав, на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в следния състав:
Председател: ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове: ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: К. Л.
Прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Д.Гальов КАНД № 183 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1,
изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по две касационни жалби.
Подадена е касационна жалба от ТД „Южна морска“ при
Агенция „Митници“, чрез упълномощен процесуален представител, против Решение № 260428
от 09.11.2020г., постановено по НАХД № 2600 от 2020г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас, в частта, в която е отменено Наказателно
постановление № 1738/2018г. от 19.02.2019г., издадено от Заместник -директор на
ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“, в частта, в която е постановено
дружеството „ПИК-КО“АД-гр.София да заплати сумата от 95 084.92 лева,
представляващи 100% от равностойността на стоката- предмет на нарушението по
митническата стойност, постановено на основание чл.234, ал.4 от Закона за
митниците. Този касатор изразява становище за законосъобразност на останалата
част на първоинстанционното решение, поради което и оспорва подадената друга
касационна жалба досежно потвърдената част на НП.
Подадена е и касационна жалба от дружеството „ПИК-КО“АД-гр.София, чрез пълномощник, с която се оспорва
цитирания съдебен акт в останалата част, с която е потвърдено процесното НП по
отношение наложената на юридическото лице имуществена санкция в размер на
48 633.92 лева, съставляваща 100%
от размера на избегнати за плащане публични държавни вземания, а именно
антидъмпингово мито в размер на 40 601.26 лева и ДДС в размер на
8 032.66 лева.
Сочи се, че в тази част първоинстанционното съдебно решение е
незаконосъобразно–постановено в нарушение на материалния и на процесуалния
закон. Твърди се, че са възприети доводите на наказващия орган, като съдът не
изложил собствени мотиви, в отговор доводите на дружеството при оспорване на
НП, поради което са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Нямало доказателства за китайския произход на стоката, както и за
междуведомствена кореспонденция. Касационният жалбоподател излага съображенията
си за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, като постановено
при съществени нарушения на процесуалните правила и в разрез с нормите на
материалния закон. Сочи се, че съдебният акт е немотивиран и не са обсъдени
доводите на жалбоподателя. Не се сочат нови писмени доказателства, допустими в
касационното производство. Прави се искане, настоящата инстанция да отмени изцяло
оспореното решение на Районен съд – гр.Малко Търново, респективно да бъде отменено
потвърденото със съдебния акт наказателно постановление. Други искания в
касационната жалба не са направени.
Втората касационна жалба оспорва съдебния акт в
отменителната част, като иска отмяната на съдебното решение в тази част и
потвърждаване на НП и по този пункт. Касаторът изразява несъгласие с
тълкуването на закона сторено от съда и излага своята позиция относно
правилното приложение и на чл.234, ал.4 от ЗМ.
Посочените в двете жалби оплаквания съдът квалифицира
по чл.348, ал.1, т.1-2 от НПК – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон, както и в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание и двамата касатори се
представляват от упълномощени представители, които поддържат подадената от
съответната страна касационна жалба и оспорва насрещната. Представят и писмени
бележки по съществото на спора. Претендират се разноски и от двете страни.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването
от страна на санкционираното дружество и предлага решението на първата
инстанция да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно в тази част.
Наред с това предлага да бъде уважена другата касационна жалба, т.е. да бъде
отменен съдебния акт на БРС в отменителната част, с която е отменено частично
процесното НП.
След като прецени доводите и становищата на страните и
събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона Административен
съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Касационните
жалби и на двете страни са подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК, всяка от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен в съответната оспорена част и в съответствие с
изискванията за форма и реквизити, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ.
Констатираното
налага да бъдат разгледани по същество, при което съдът намери следното:
С оспореният съдебен акт, Районен съд – гр.Бургас
потвърдил наказателното постановление по отношение на наложената имуществена
санкция и отменил НП досежно постановеното да се заплати сума, на основание
чл.234, ал.4 от ЗМ, поради факта, че противоречи на материалния закон, като се
позовал и на съдебна практика на настоящата инстанция по няколко дела.
Настоящият
касационен състав счита, че решението на районния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК,
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
По отношение касационната жалба на „ПИК-КО“АД-гр.София:
Противно
на изложеното в тази жалба, съдът подробно и обективно е обсъдил всички факти и
обстоятелства относими към ангажираната отговорност на касатора.
Изложени
са подробни мотиви по потвърдения пункт на НП, с които настоящата инстанция се
солидаризира и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.
Установено
е в хода на производството, че на 30.09.2016 год., в МП „Пристанище Бургас Център“, с
митническа декларация с MRN 16BGOO1007Н0043254/(20160930)20161006 е декларирана
стока, пристигнала с м/к MAERSK ROUBAIX (HK), натоварена на контейнери с номера
ECMU1326787, PONU2030226 и SESU2133246 за режим допускане за свободно обращение
и крайно потребление. Стоката е била с описание в кл.31 на митническата
декларация /МД/ „лимонена киселина монохидрат“ в 2640 торби х 25 кг. с код по
ТАРИК 29181400 90, с нето тегло 66 000,00 кг и бруто тегло 66 528,00 кг. Като
изпращач на стоката е вписано дружеството ЕКСТРОН КО. ЛТД, (EXTRON CO., LTD)
Тайланд, а неин получател - „ПИК-КО“ АД, гр. София. В кл. 15 „Държава на
изпращане/износ“ и кл.34 а/ „Държава на произход“ е деклариран код ТН
(Тайланд). Към приложените за стоката документи са били представени и фактура №
ЕХТ0160719ТН от 27.08.2016 г. на стойност 52 800 USD, издадена от Extron Co,
Ltd.; Декларация за данните, свързани с митническата стойност D.V.1 от
26.09.2016 г. Опаковъчен лист към фактура № ЕХТ0160719ТН от 27.08.2016 г.;
Коносамент № ВKBOJ1608001 и № MAEU604778745 от 29.08.2016 г.; Сертификат за
анализ от 27.08.2016 г.; Сертификат за произход № ТНТСССО160158114 от
13.09.2016 г., издаден от THAI CHAMBER OF COMMERCE BANGKOK, THAILAND,
декларация за износ от Тайланд № А0241590810928. Бил е представен и Сертификат
за непреференциален произход, като целта на същия е потвърждаване произхода на
внасяната стока пред митническото учреждение МП „Пристанище Бургас Център“
предвид действащите мерки на търговска защита. Декларатор по митническата
декларация е вносителят „ПИК-КО“ АД гр. София чрез прекия си представител
„МИРАМАР“ ЕООД, ЕИК *********, вписан в кл.14 в регистрираната МД, съгласно
пълномощно за пряко представителство № BG001007/274/29.07.2016 г. Като лице,
подписало се в кл. 54 на МД и подписало Декларация за елементите за митническа
стойност (D.V.1) е отразено името на Кр. Димова - служител на „МИРАМАР“ ЕООД.
Следва да бъде
съобразено обстоятелството, че към датата на извършеното деклариране на стоката
е бил в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82 на Комисията от 21 януари
2015 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на „лимонена
киселина“ с произход Китайската народна република (в сила от 22.01.2015 г.).
Предвид факта, че
дружеството „ПИК-КО“ АД е представило доказателства относно непреференциалния
произход на стоката към датата на допускане за свободно обръщение, митническите
органи са приели декларираният тайландски произход и за дружеството не е
възникнало задължение за заплащане на окончателно антидъмпингово мито.
Митническата
стойност на стоката е изчислена в размер на 95 084,92 лв., определен на
основание чл.70 от Регламент /ЕИО/ 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 09 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза въз
основа на фактура № ЕХТ0160719ТН от 27.08.2016 г., приложена към митническата
декларация и описана в кл. 44 на МД, на стойност 52 800 USD, с левова
равностойност в размер на 91 647,07 лв., при курс за митнически цели 1,73574
лв. към 30.09.2016 г., като към договорната стойност, съгласно разпоредбата на
чл.71 ал.1 т. д от МКС, са прибавени 3 437,85 лв. за навло - морски транспорт,
начислено при условие на доставка FOB - ЛЕАМ ЧАБАНГ. На основание чл.55, ал. 1
от ЗДДС за стоката е определена данъчна основа в размер на 104 288,12 лв.,
която включва в себе си митническата стойност на стоката, увеличена с дължимото
мито и извършените разходи, свързани с доставката на стоката, направени до
първото им местоназначение на територията на страната. Към датата на
митническото оформяне на стоката - 30.09.2016 г., изчислените публични държавни
вземания по митническата декларация, дължими при вноса от Тайланд, са били в
общ размер на 27 038,14 лв., от които 6 180,52 лв. за мито, при ставка 6,5% и
20 857,62 лв. ДДС, при ставка 20 % . Сумите са взети под отчет и са били
заплатени са с 1 бр. платежно нареждане от 05.10.2016 г. и 2 бр. платежни
нареждания от 27.09.2016 г. След извършване на частична митническа проверка, за
която е съставен Протокол за извършване на митническа проверка и заплатени дължими
публични държавни вземания, е разрешено вдигане на стоката.
С писмо per. №
32-143945/21.05.2018 г., ЦМУ на Агенция „Митници“ е уведомило Митница - Бургас,
че Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) провежда разследване по дело
№ ОС/2017/0898 по повод съмнения за избягване на антидъмпингови мита, наложени
върху вноса на лимонена киселина и тринатриев цитрат дихидрат (кодове по КН
2918 14 00 и 2918 15 00) с произход от Китайската народна република,
посредством деклариране на произход на стоките от Тайланд при вноса в ЕС.
Посочено е, че съгласно получената информация от ОЛАФ, в хода на своето
разследване германските митнически органи, на базата на двустранно
сътрудничество с Тайландските органи, са получили детайлна информация за
производители и търговци на лимонена киселина в Тайланд и техния износ за
Европа, като е установено, че единствените реални производители на лимонена
киселина в Тайланд са четири тайландски дружества:
а) Sunshine
Biotech International Co., Ltd.;
б) Cofco
Biochemical Thailand Co., Ltd.;
в) Niran Thailand
Co., Ltd. и
г) Thai Citric
Acid Co., Ltd.
Изрично е отбелязано,
че дружеството EXTRON CO., LTD. не е производител на лимонена киселина в
Тайланд, като адресът на дружеството е адрес на частно лице/жилищна сграда.
Съгласно
получената информация, транспортното/корабно дружество Brixstar (Thailand) Co.,
Ltd, е свързано с дружеството EXTRON CO., LTD , което не произвежда лимонена
киселина.
В рамките на
разследването ОЛАФ е получила информация от митническите органи на Република
Германия за провеждано собствено разследване относно вноса в Германия на
лимонена киселина с произход Тайланд. В тази връзка, ОЛАФ предоставя на
държавите - членки тази информация (с писмо № ОСМ(2018)9793/27.04.2018 г., per.
индекс 32-127236/ 03.05.2018 г. на ЦМУ при Агенция „Митници“). С писмото, на
държавите-членки са предоставени и следните документи:
- копие на писмо
от Главна Дирекция Митници, Митническа криминална служба - Германия, с което
службата е уведомена за осъществена двустранна съвместна проверка на въпросния
внос с Отдела за външна търговия, Министерството на търговията (DTF) на
Тайландското митническо управление. Въз основа на тази проверка е установено,
че Extron Co., Ltd. не е производител на лимонена киселина в Тайланд, адресът
на дружеството е фамилна къща. Търговецът е заявил пред Министерството на
търговията преди съвместната проверка, че не желае да се среща/да бъде
проверяван от екипа, осъществявал контрол;
- копие на писмо
от Деча Вихайдит - Директор на Трети отдел „Разследвания", Бюро
„Разследвания“, отдел „Митници“ Тайланд, с приложени данни за внос/износ на
дружеството Extron Co., Ltd., Тайланд за периода от 01.01.2013 г. -
31.12.2017г.;
- копие на писмо
от Деча Вихайдит, № 0521(5)/414, с което предоставя информацията на Митническата
администрация на Германия и заявява, че не възразява информацията, която е
предоставил, да бъде предоставена и на останалите държави-членки.
В данните, предоставени от Тайландските
митнически органи се съдържа информация, че с декларация № А024-********** от
24.08.2016 г. от Лаем Чабанг, Тайланд е изведена стока - лимонена киселина
монохидрат (ЕЗЗО), код по КН 2918 14 00, нето тегло 66 000 кг, 2640 торби,
държава на получаване - България, с контейнери с № ECMU1326787, PONU2030226 и
SESU2133246. Тази декларация е свързана с вносна декларация № А024-
**********/21.08.2016 г. от Extron Co., Ltd, с която същата стока е въведена в
Тайланд от Китайската Народна Република на 21.08.2016 г.
Въз основа на
получената информация от ОЛАФ е извършен последващ контрол съгласно
разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ във вр. с чл. 48 от МКС на
митническата декларация с MRN: 16BG001007H0043254/(20160930)20161006 и
документите към нея.
Предвид горното,
с писмо с per. № 32-175949/19.06,2018 г. „ПИК-КО“ АД са уведомени за извършване
на последващ контрол на митническа декларация с MRN:
16BG001007H0043254/30.09.2016 г. относно възникнали съмнения за декларирания
произход и е изискано предоставяне на допълнителни документи. Писмото е
получено на 20.06.2018 г. от Станка Стоянова И. - представител на
„МИРАМАР" ЕООД. С молба per. № 32-184268/ 27.06.2018 г. са представени
копия на същите документи, представени с митническата декларация - фактура №
ЕХТ0160719ТН от 27.08.2016 г. на стойност 52 800 USD, издадена от Extron Co,
Ltd.; Декларация за данните, свързана с митническата стойност D.V.1 от
26.09.2016 г. Опаковъчен лист към фактура № ЕХТ0160719ТН от 27.08.2016 г.;
Коносамент № BKBOJ1608001 от 29.08.2016 г.; Сертификат за анализ от 27.08.2016
г.; Сертификат за произход № ТНТССС0160158114 от 13.09.2016 г., издаден от THAI
CHAMBER OF COMMERCE BANGKOK, THAILAND. He са ангажирани нови данни, имащи
допълнителен характер.
Според
информацията за движението на трите контейнера - ECMU1326787, PONU2030226 и
SESU2133246, предоставена на Митница-Бургас с писмо вх. № 32- 232078/
10.08.2018 г. от транспортната фирма „Мерск България Лимитид“ ЕООД, превозила
гореописаните контейнери, същите са били натоварени на кораб от първо товарно
пристанище Лаем Чабанг-Тайланд, впоследствие са били претоварени на кораб MSC
ROSA М(РА), рейс 633W в пристанище Сингапур и на кораб MAERSK ROUBAIX (НК),
рейс 1651, Марпорт. Пристигнали са в крайно разтоварно пристанище в Бургас,
България.
Въз основа на
извършения последващ контрол, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1, т.1 от ЗМ,
във вр. с чл.48 от МКС, на митническа декларация с MRN: 16BG001007Н0043254/
(20160930)20161006 и приложените към нея документи, митническите органи са
приели за установено, че действителният произход на стоката е китайски, а не
тайландски.
Във връзка с така
формираната констатация и на основание чл.1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/82 на Комисията от 21 януари 2015 г., митническата администрация е приела,
че за декларираната стока по митническа декларация с MRN: 16BG001007Н0043254/
(20160930)20161006 е възникнало задължение за заплащане на окончателно
антидъмпингово мито. Отчетено е и обстоятелството, че ставката на окончателното
антидъмпингово мито, приложима за нетната цена преди обмитяване е установена за
посочени в чл.1 пар.2 от цитирания регламент дружества, като за всички останали
дружества с допълнителен код по ТАРИК А999 ставката е 42,70%.
Предвид така
установената фактическа обстановка, митническата администрация е формирала
извод, че дружеството „ПИК-КО“ АД е избегнало пълното заплащане на дължимите
антидъмпингови мита и частично заплащане на други публични държавни
вземания-ДДС, събирани от митническите органи при допускането за свободно обръщение
на стока - лимонена киселина монохидрат, като е декларирало тайландски, вместо
действителния китайски произход в кл.34 а/ на митническа декларация с MRN
16BG001007H0043254/ (20160930)20161006.
По делото не се
спори относно факта, че към датата на митническото оформяне на стоката -
30.09.2016 год., начислените и заплатени от „ПИК-КО“ АД, гр. София публични
задължения са, както следва:
Мито с ставка
6,5% - 6 180,52 лв. (95 084, 92 х 6,5 %) и
ДДС със ставка 20
% - 20 857,62 лева (104 288,12 х 20 %) или общо сумата от 27 038,14 лева.
Предвид
установения китайски произход на стоката, митническите органи са определили
размера на дължимите публични държавни вземания, както следва: мито с ставка 6,5 % - 6 180,52 лева (95 084,
92 х 6,5 %), окончателно антидъмпингово мито със ставка 42,7 % - 40 601,26 лева
(95 084, 92 х 42,7 %) и ДДС със ставка 20 % - 28 890,28 лева (144 451,38 х 20
%), при изчислена данъчна основа на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС в размер на
144 451,38 лева. Изрично е посочено, че данъчната основа включва в себе си
митническата стойност на стоката, увеличена с дължимите мита и извършените
разходи, свързани с доставката на стоката, направени до първото им
местоназначение на територията на страната.
Посочен е и
размера на избегнатите от „ПИК-КО“ АД дължими мита и други публични държавни в
общ размер на 48 633,92, а именно: мито-
0 лв., анти-дъмпингово мито- 40 601,26 лв. и ДДС – 8 032,66 лв. От така
определения общ размер на избегнатите мита и другите публични държавни вземания
е установено, че същия надхвърля 35 на сто от митническата стойност на стоката
- 95 084, 92 лв., за която аритметична констатация също не спори.
Въз основа на
така установените факти и обстоятелства, митнически инспектор в МП „Пристанище
Бургас Център“ е съставил против „ПИК-КО“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, кв. Казичене, Северна промишлена зона,
ул.„Индустриална“ № 3, управлявано и представлявано от Ивета Северинова Балиева
АУАН № 1547/2018 от 21.08.2018 год., за това, че 30.09.2016 г., на МП „Пристанище Бургас-Център“
е избегнало пълно заплащане на антидъмпингово мито в размер на 40 601,26 лв. и
частично заплащането на други публични държавни вземания, събирани от
митническите органи - ДДС, в размер на 8032,66 лв., или общо в размер на 48
633,92 лв., като в кл.34 а/ за стоката по митническата декларация с MRN
16BG001007Н0043254/ (20160930)20161006 е декларирало тайландски, вместо китайски произход на стока „лимонена
киселина монохидратна (ЕЗЗО); 2640 торби х 25 кг.=66000 кг. нето и бруто тегло
66 528,00 кг. натоварена на контейнери с номера ECMU1326787,
PONU2030226 и SESU2133246, с което е осъществило състава на чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ и следва да носи административнонаказателна отговорност по този
текст.
В АУАН е посочено
и обстоятелството, че видно от митническа декларация с MRN:
16BG001007H0043254/(20160930)20161006 компетентните митнически органи са
разрешили вдигането на стоката на 30.09.2016 г., т.е. същата е липсваща - не е
под митнически контрол и надзор от тази дата, поради което и на основание
чл.234, ал.4 от ЗМ следва да се присъди нейната равностойност, представляваща
митническата й стойност.
Въз основа на
направените констатации в акта за установяване на нарушение, наказващият орган-
Зам.Директор на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ съставил Наказателно
постановление № 1738/2018 г. от 19.02.2019 год. В обстоятелствената част на НП
е вписана фактическа обстановка, идентична с описаната в акта. При тези данни,
с оглед установеното нарушение осъществено от „ПИК-КО“АД, квалифицирано по
чл.234, ал.1 от ЗМ и съгласно основание чл. 231 от ЗМ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на
48 633,92 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични
държавни вземания, в това число: антидъмпингово мито в размер на 40 601,26
лв. и ДДС в размер на 8 032,66 лева.
Освен наложената
имуществена санкция, с процесното НП, на основание чл.234, ал.4 от ЗМ е постановено
в тежест на дружеството, да заплати и сумата от 95 084,92 лева,
представляваща 100% от равностойността на стоката – предмет на митническото
нарушение, по митническа стойност.
След
възобновяване на административнонаказателното производство по съставения акт за
установяване на нарушението, отмяна на актовете на РС-Бургас и на касационната
инстанция, съгласно които НП е било отменено изцяло и след връщане на делото за
ново разглеждане от първата инстанция, решаващият състав на съда е обсъдил и
новите обстоятелства, респективно представените доказателства, които ги
установяват.
При решаване на
делото е съобразено, че на 07.01.2020 год. в Агенция „Митници“ е получено писмо
с реф. № ОСМ (2020) 2017 - 07/01/2020 от Европейска служба за борба с измамите
(ОЛАФ), в което е посочено, че ОЛАФ е приключила разследването си по отношение
укриването на антидъмпингови мита при вноса в ЕС на лимонена киселина и нейните
естери, за които се е подозирало, че произхождат от Китайската народна
република, но са били неправилно декларирани за митнически цели с произход от
Тайланд. В тази връзка, в Агенция „Митници“ е получена и документация, като
приложение към писмото, както следва: Окончателен доклад на Европейска служба
за борба с измамите /ОЛАФ/ по дело № ОС/2017/0898/В1, ведно с приложения;
Препоръка за действие, което да последва разследването на ОЛАФ по дело №
ОС/2017/0898/В 1; Пояснение от Европейска служба за борба с измамите /ОЛАФ/.
При обсъждане и
преценка съдържанието на окончателния доклад на ОЛАФ, както и от приложенията
към него, съдът обосновано е приел, че митническите органи законосъобразно са
установили произхода на стоката, а именно, че внесената стока - лимонена
киселина в размер на 66 000,00 кг., пакетирана в 2640 торби, с тарифен код
29181400 е била въведена от Китайска народна република с контейнери
MRKU6772181; MSKU2231771 и MSKU3496142, с декларация № А024-********** в
Свободна зона в Тайланд. Неин изпращач от страна на Китайската народна
република е китайско дружество- „Жингшан
Силк Импорт енд Експорт Груп Ко“ ЛТД. Представена е била фактура № ТТСА16А9949А
на стойност при условие на доставка CIF 1 497 731.80 ТНВ /тайландски бат/.
Видно от условието на доставка, продавачът е предоставил лимонената киселина в
неговите помещения, а компанията Extron Co. Ltd е била отговорна за товаренето
на стоката и е заплатила всички разходи за транспорт от Китайска народна
република, а също така носи всичките рискове за транспортирането на продукта до
крайната им дестинация в Република България. Впоследствие стоката е отпътувала
от Свободна зона в Тайланд за Република България с контейнери ECMU1326787,
POMJ2030226 и SESU2133246 като е подадена декларация № А024-**********.
Представена е била фактура № ТТСА16А9949А на стойност при условие на доставка
FOB 1 479 328.79 ТНВ /тайландски бат/. Съгласно условието на доставка,
компанията Extron Co. Ltd е поела разходите по застраховането и превоза на
стоката до отправното пристанище, натоварило я е на борда на кораб МЕРСК КИЕЛ и
е платило разноските по нейното освобождаване. Останалите разноски до
местоназначението на лимонената киселина в Република България са били покрити
от дружеството „ПИК– КО“ АД -гр. София.
При тези
констатации, е формулиран верния извод, че лимонената киселина единствено е
била претоварена от едни контейнери на други, като същата не е била подложена
на каквато и да е обработка или преработка, тъй като подобни операции в
свободната зона са забранени. Не са налице данни, стоката да е била въвеждана в
основната митническа зона на Тайланд, съответно да е била допусната за свободно
обръщение, нито да е произведена в тази страна, за да се твърди, че същата е с
тайландски произход.
Съдът обосновано
е преценил спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН в хода на това производство,
като преценката му за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, съставляващи основания за отмяна на НП също е правилна и се споделя от
настоящия съдебен състав.
Детайлно е
обсъдена доказателствената стойност на представения доклад на ОЛАФ и
закономерно е отчетена неговата обвързваща материална доказател-ствена сила.
Констатациите в този доклад действително са от съществено значение при
определяне произхода на стоката, а съобразявайки се с тях съдебният състав е
преценил фактите обективно, като е приел установяването им въз основа на годни
доказателствени източници. Издирил е приложимото право, като прецизно са
посочени и нормите на действащите във времето регламенти и по-конкретно
правната уредба на обсъжданото доказателствено средство, съгласно Регламент №
883/2013г. на ЕП и неговото пряко приложение. Законосъобразно, въз основа на
приетите официални писмени документи, респективно отчетената материална
доказателствена сила на доклада на ОЛАФ. Правилно е изтъкнато, че тези
констатации и приложенията не са били опровергани в хода на производството,
поради което липсва отрицателна предпоставка за тяхното отчитане като годни
доказателствени източници.
Конкретно и точно
е обсъдено възражението на жалбоподателя за липса на доказателства относно
установения китайски произход на процесната лимонена киселина, като обосновано
е отхвърлено, поради неговата несъстоятелност.
Съдът се е
позовал на всички приложими норми, включително и на Регламента за изпълнение
/ЕС/ 2015/82 на Комисията от 21.01.2015г. за налагане на окончателно
антидъмпингово мито върху вноса на „лимонена киселина“, с произход Китай, който
е в сила от 22.01.2015г. Обоснован е съответен на доказателствата по делото
извод, че в процесната хипотеза дължимото от дружеството „ПИК-КО“АД
антидъмпингово мито е в размер на 40 601.26 лева и ДДС- 8 032.66
лева.
Прецизни са и
мотивите на съда относно естеството на отговорността вменена на дружеството и
принципната неотносимост на т.нар субективна страна на деянието /вината/.
В заключение,
обоснован е извода на съда, че напълно в съответствие с приложимите законови
норми е определена имуществената санкция в минималния размер, съгласно чл.234,
ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от Закона за митниците, т.е. не са допуснати
нарушения на закона и при индивидуализацията на тази санкция.
По отношение касационната жалба на ТД „Южна морска“
при Агенция „Митници“, съдът съобрази следното:
Наказващият орган
оспорва изводите на съда досежно тълкуването и прилагането на материалния
закон, обусловили отмяната на НП в частта относно постановеното заплащане на
сумата от 95 084, 92 лева, представляваща 100% от равностойността на
стоката- предмет на нарушението. По-конкретно, спорът е дали при непълно
заплащане на митата и другите държавни вземания /ДДС/, т.е. дали частичното им
плащане възпрепятства прилагането на чл.234, ал.4 от ЗМ. Според касатора, това
разбиране противоречи на указаното в нормата на закона. Различните тези се
основават на различно тълкуване на понятието „предмет на нарушението“.
Съобразно
застъпената теза от решаващият състав на БРС при новото разглеждане и
практиката на Адм.съд- гр.Бургас, на която се позовава, а именно: Решение № 2029 от 09.11.2018г. по КАНД №
2162 от 2018г.;Решение № 133 от 17.01.2013г. по КАНД № 836 от 2012г., Решение №
2 от 02.01.2013г. по КАНД № 977 от 2012г., Решение № 387 от 19.02.2013г. по
КАНД № 1400 от 2012г., наказващият орган неправилно е приел, че предмет на
нарушението са стоките, в случаят лимонената киселина. Според така направеното
тълкуване на закона, изразът „предмет на нарушението“ означава незаплатените
дължими мита и други публични държавни вземания /ДДС/, които ако са заплатени
частично съставляват отрицателна предпоставка за прилагането на чл.234, ал.4 от
ЗМ.
Противоположно на
това разбиране, другият касатор излага становище, че в чл.234 от ЗМ няма
различно третиране или различен критерий в зависимост от това дали е избегнато
частично или пълно заплащане на мита или други държавни вземания. Според тази
страна, единственото изключение според закона е според евентуалната по-ниска
стойност на стоките, т.е. когато размерът на избегнатите мита и други вземания
е по-малка от 35% от митническата стойност на стоките или не я надхвърля, а в
останалите случаи, сред които и процесния следва да се присъди и такова
държавно вземане, по реда на чл.234, ал.4 от ЗМ.
В процесният случай,
по отношение на аритметичното изражение на процесната стойност липсва спор. Не
е необходимо наличието на специални икономически знания, за да се пресметне, че
сумата от 48 633.92 лева представляваща сбор на дължимото антидъмпингово
мито и дължим ДДС е значително повече от 35% от посочената митническа стойност
в размер на 95 084.92 лв., поради което на това основание не може да се
дерогира приложението на чл.234, ал.4 от ЗМ.
Обаче, отговорът
на въпроса дали цитираната норма е приложена правилно зависи от тълкуване на
понятието „предмет на нарушението“, в каквато насока вижданията на касатора и
на решаващият състав на съда очевидно се разнопосочни.
Според настоящия
касационен състав, постановената от районния съд отмяна в тази част от НП се
основава на правилно логическо и систематично тълкуване на материалния закон,
като позоваването на съда на цитираните дела на касационната инстанция също е
коректно. Действително е формирана съдебна практика, според която в случай, че
предмет на нарушението не е стоката, за която не е заплатен митен сбор сама по
себе си, а неплатените суми, представляващи митнически сбор в или до
действителния му дължим размер, разпоредбата на чл.234 ал.4 ЗМ е неприложима. В
този смисъл, прилагането на тази норма и определяне на допълнително дължимо
вземане на това основание може да се основе единствено при осъществен състав на
нарушение по чл.234, ал.2, т.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗМ.
В настоящият случай е безспорно, че
нарушението е по чл.234, ал.2, т.1, вр. с ал.1, т.1 от ЗМ и поради
това позоваването на ал.4 действително е незаконосъобразно. Това е така, защото
именно в хипотезата на чл.234, ал.2, т.2
от ЗМ /неотносима понастоящем/, законодателят сочи като основа митническата
стойност на СТОКИТЕ, а тази норма е свързана неразривно с хипотезата на чл.234,
ал.1, т.2 от ЗМ, т.е. когато става въпрос за предмет на нарушението- стоки, забранени
за внос /износ/ или за които са налице ограничения
за внос или износ /например по отношение на количеството/ или прилагането на
мерки на търговската политика. В настоящият казус не е налице нито внос на
забранени стоки, нито внос на такива, за които съществуват ограничения, нито се
твърдят нарушения на търговската политика, т.е. сам по себе си вносът на
процесните стоки не е нарушение.
Неспазването на
закона се изразява само досежно декларирания произход на лимонената киселина, а
оттам и избягването на част от дължимите митни сборове /антидъмпингово мито/, както и на ДДС, в посочения размер. При тази ситуация и с оглед направеното от
настоящият касационен състав логическо и систематично тълкуване на закона, не
намира опора в текста на процесната законова хипотеза осъщественото от касатора
тълкуване, при което безусловно следва да се присъди и държавно вземане, на
основание чл.234, ал.4 от ЗМ.
Смисълът на тази
норма е да се конфискуват забранените за внос стоки или такива, които са
внесени въпреки съществуващите ограничения, съответно в нарушение на
търговската политика, но тези ограничения не могат да се предполагат, а ако се
твърди наличието на подобни рестрикции следва ясно да се опише в какво се
изразяват, като част от състава на евентуално вмененото нарушение. Именно
тогава на конфискация подлежат неправомерно внесените вещи, респективно при
липсата им, следва да се заплати стойността на внесеното /изнесеното/, въз
основа на неговата митническа стойност.
Самият факт, че се
дължи антидъмпингово мито на процесната стока с китайски произход изключва
наличието на основание за нейното конфискуване, защото ако имаше забрана
/ограничение/ за внасянето на такава стока, нормативната уредба не би уреждала
процедура по внасянето й, макар и със заплащане на някакво допълнително
/антидъмпингово/ мито. След като не е забранена или ограничена за внос /по някакъв критерий- количество, период от
време, наличието на някакви извънредни обстоятелства и съществуващи в тази
връзка търговски политики/ липсва основание за нейното конфискуване /изцяло или отчасти/, а оттам липсва и
обусловеното от конфискацията основание, в случай на липса да се заплати
нейната митническа стойност.
При положение, че
не се и твърди да са внесени забранени стоки или вещи, спрямо които е наложено
някакво ограничение, позоваването на чл.243, ал.4 от ЗМ е абсолютно
несъстоятелно и правилно в тази част НП е отменено, като незаконосъобразно.
В заключение,
съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и в двете му обжалвани части,
поради което следва да бъде оставено в сила. Двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ,
което обуславя отхвърляне на касационното оспорване и на двете насрещни страни.
При този изход на спора искането на касаторите за присъждане
на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.4 АПК, вр. с чл.228 АПК е неоснователно, тъй като и двете касационни жалби са отхвърлени и исканията
на всеки от касаторите следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218
от АПК и чл.63,
ал.1, изр.2-ро от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260428 от 09.11.2020г., постановено по НАХД № 2600 от 2020г.
по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде
присъдено в полза на ТД „Южна морска“ при Агенция „Митници“ юрисконсултско
възнаграждение, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПИК-КО“АД-гр.София да бъдат присъдени в негова
полза разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.