Решение по дело №625/2022 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 249
Дата: 11 ноември 2022 г.
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20223420200625
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 249
гр. Силистра, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20223420200625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят Г. А. К., ЕГН ********** обжалва наказателно постановление №
22-1099-001416/ 31.08.2022г., издадено от Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., с
което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 / двеста / лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено нарушение
по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения
при издаването на акта и НП.
Ответникът – ОДМВР- гр.Силистра, надлежно уведомен, явява се представител Й.
Д.- началник група ОДМВР-С., сектор „Пътна полиция“.
Жалбоподателят К., редовно призован, не се явява, вместо него- адв.В.В. при АК-С..
Заявява, че не е налице нарушение по горепосоченият текст от ЗДвП от страна на
жалбоподателя К., тъй като не е знаел, че управляваното от него МПС е било с прекратена
регистрация по ЗДвП. Моли съда да отмени обжалваното НП като неправилно и
незаконосъобразно, излага доводи в тази насока.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
По делото с оглед изясняване на обективната истина съда призова и разпита в
качеството му на свидетел, свидетелят по акта- Г. Й. Г.. Същият даде своите показания
добросъвестно и съда ги прие и приобщи като доказателствени средства към делото.
1
Нередовно призования актосъставител- А. В. р. не се яви, като призовката му е
върната в цялост с отметка, че същия е в отпуск до 17.10.2022г. и ще се намира извън гр.С..
Съда след като изслуша проц.представител на жалбоподателя и разпита в качеството на
свидетел Г. Г., счете, че фактическата обстановка е изяснена и без разпита на
актосъставителя, поради което с протоколно определение го заличи от списъка за
призоваване на свидетели.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя се
направиха нови искания за допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от тях
лице. Съда след като се запозна с искането и взе предвид становището на ответната страна
го счете за допустимо и своевременно направено и допусна до разпит в качеството на
свидетел лицето М. С. Д., който даде своите показания добросъвестно и съда ги прие като
доказателствени средства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 22.07.2022г. жалбоподателя К. поискал от св.Д. с когото неговата майка живеела
на семейни начала, ако може да му услужи с автомобил, тъй като неговия бил на ремонт, а
трябвало да изпълни негов ангажимент, свързан с управлението на МПС. Тогава св.Д. се
сетил, че няколко дни преди това негов познат му оставил автомобила си за ремонт, който
все още бил в него и му дал ключовете за него.
Вече на 23.07.2022г. около 01,30ч. св.Г. съвместно с колегата си р. извършвали
контрол по безопасност на движението в гр.С. по бул.“М.“. Спрели за проверка лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № като по време на проверката установили, че МПС-то
било спряно от движение служебно на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. По този повод
органите на реда съставили АУАН № GA716028/ 22.07.2022г. на управляващия МПС-то-
жалбоподателя К., който от своя страна се обадил на св.Д. и го уведомил за случващото се.
Впоследствие, АНО в законоустановения срок издал обжалваното НП № 22-1099-
001416/ 31.08.2022г. срещу жалб.К. за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество и
основателна по следните съображения:
АУАН № GA716028/ 22.07.2022г. и обжалваното НП № 22-1099-001416/ 31.08.2022г.
са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателят К. е било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това,
че на 22.07.2022г. в 01,43ч. в по бул.“М.“ в гр.С. е управлявал лек автомобил „Ситреон
Ксара Пикасо“ с рег.№ , като при полицейска проверка се установило, че МПС-то е с
прекратена регистрация от 24.05.2022г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателят К., но същият счита, че
2
е нарушен както материалния, така и процесуалния закон при издаването на акта и
обжалваното от него НП.
След като се запозна подробно с всички материали по делото, съда намира, че
извършването на съставомерното деяние, с фактическите белези очертани в АУАН и НП
остана недоказано по делото, доколкото в конкретния случай презумптивната
доказателствена сила на АУАН се явява изцяло опровергана от събраните по делото
доказателства относно основното спорно по делото обстоятелство.
Относно вмененото нарушение на жалбоподателя по чл.140, ал.1 от ЗДвП настоящият
съдебен състав счита, че по делото липсват каквито и да било доказателства за наличието на
субективната страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като
неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като субективен
елемент на соченото противоправно деяние.
Видно от текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП- по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временното
отнемане, прекратяването и възстановяването на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Регистрацията на
МПС може да бъде прекратена от собственика или служебно, видно от раздел III. В случая
регистрацията е прекратена служебно, по чл.18б, ал.1, т.10 от Наредбата, във вр. с чл.143,
ал.15 от ЗДвП, с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато в
двумесечен срок от придобиването собственикът не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство. Наредбата не поставя изискване собственикът да бъде уведомен за
това служебното прекратяване на регистрацията, но тези изисквания на закона влекат
административно-наказателна отговорност само спрямо собственика на МПС-то, не и
спрямо лице на когото е бил предоставен автомобил за управление, без собственика да го
уведоми за тези обстоятелства, който всъщност няма и как да бъде уведомен, тъй като дори
самия собственик не е знаел, че автомобила му е с прекратена служебно регистрация.
В конкретния случай регистрацията на автомобила е прекратена служебно, поради
неизпълнение на задължението на собственика, в двумесечен срок от придобиването да
регистрира превозното средство.
По делото е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят К. към дата 22.07.2022
година не е бил собственик на автомобила, като нито има данни да е знаел, а и не е бил
длъжен да знае, дори при достатъчни усилия от негова страна, за горните
обстоятелства(служебно прекратена регистрация на автомобила). Установено е, че
процесното МПС е било предоставено за ползване на жалбоподателя К. от св.Д., а самото
МПС е собственост на юридическото лице „КСВ Т.“ ЕООД, в което нито св.Д., нито
жалбоподателя К. имат участие.
Осъщественото от обективна страна административно нарушение е несъставомерно
3
от субективна страна. То не е извършено умишлено. МПС е било с поставени
регистрационни табели, а жалбоподателят не е негов собственик, което обосновава извода,
че същият към момента на проверката не е съзнавал, че управлява автомобил с прекратена
регистрация. Предвид на това, липсва умисъл у санкционираното лице за извършване на
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП. Липсата на субективна страна от състава на
посоченото административно нарушение води до извод за несъставомерност на
извършеното от него деяние.
Действително незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административно наказателната отговорност, но в случая се касае за незнание на факт от
обективната действителност / за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на
МПС на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП /, респ. на фактическо обстоятелство, което
принадлежи към състава на административното нарушение по чл.175, ал.3, предл. първо във
вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП. В хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП уведомяване на
собственика на МПС за прекратената регистрация на последното не е предвидено. Липсват
каквито и да било данни, че собственикът на автомобила – „КСВ Т.“ ЕООД, е бил уведомен
от когото и да било, че процесният автомобил е с прекратена регистрация. От друга страна
такава информация жалбоподателят не би могъл да получи и при евентуална справка при
компетентните органи за контрола на движението по пътищата, тъй като няма качеството на
собственик или ползвател на автомобила.
При прилагането на чл.14, ал.1 и ал.2 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, при липсата на
знание за обективен признак от състава на административното нарушение и доколкото
незнанието на съставомерното фактическо обстоятелство не се дължи на непредпазливост,
се изключва наличието на виновно / умишлено или по непредпазливост / поведение поради
фактическа грешка на дееца. Вината, като елемент на административното решение, не може
да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия
орган. В конкретния казус, събраните доказателства, сочат на наличие на увереност и
убеденост от страна на нарушителя, че процесното МПС е с редовна регистрация, не е
налице дори и белег на непредпазлив умисъл при извършване на адм. нарушение. Съдът не
споделя твърдението на адм. наказващия орган, че адм. нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП е
извършено по непредпазливост. Това е така, защото в случая липсва елемент от обективната
страна на деянието – знание у извършителя, относно служебната дерегистрация на
автомобила. Препращане към задължителното знание на Закона, в случая ЗДвП, не води до
формиране на вярна представа у нарушителя, че извършва адм. нарушение, като
едновременно с това да неглижира последиците от извършване на нарушението.
Ето защо настоящият съдебен състав прави извод за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна поради недоказаност на неговото виновно
извършване, което дисквалифицира това деяние като административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН и представлява абсолютно основание за отмяната на издаденото
наказателно постановление поради незаконосъобразност.
Тези факти е следвало да бъдат установени от АНО, спазвайки принципа на чл.54 от
4
ЗАНН и след запознаване с материалите по преписката е следвало да установи, че
нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя К. и с мотивирана резолюция
да прекрати административнонаказателното производство, но АНО е издал в нарушение на
този принцип незаконосъобразно НП.
Според чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
но такива искания не са направени от която и да е от страните в процеса, поради което съда
не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.3, т.1 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1099-001416/ 31.08.2022г., издадено от
Началника на сектор ПП при ОД на МВР- С., въз основа на АУАН № GA716028/
22.07.2022г. с което на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Г. А. К. от гр.С., обл.С.,
ул.”А. С.” № , ет., ап8, ЕГН ********** е било наложено административно наказание- глоба
в размер на 200 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест /
месеца за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5