Решение по дело №17132/2018 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№261365/19.4.2021г.

гр. Варна

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Т.Л.

                                           Секретар: Д.Д.                      

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №17132/2018 г. по описа на Варненския районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с която против срещу К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, по реда на чл.422 вр. чл.415 ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, за установяване в отношенията между страните, дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, за следните суми: 7304,30 евро – главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007 г., анекс № 1/18.08.2010 г. и анекс датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението; 68,93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018 г.; сумата от 4,58 евро – наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания), начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007 г., между „Алфа Банк – Клон България“ КЧТ АД, ЕИК ********** /с правоприемник ищецът по делото/, в качеството на кредитор и ответниците, като кредитополучатели/солидарни длъжници. По силата на сключения договор банката – кредитор е предоставила, а кредитополучателите са усвоили банков кредит в размер на 20000 евро, срещу насрещното задължение на последните да върнат усвоената сума, ведно с дължимите лихви, при условията, в срок от 10 години. Твърди, че съгласно чл.9 от договора, кредитополучателите са се задължили да заплатят всички нотариални държавни и банкови такси и комисиони, действащи съгласно действащата Тарифа на банката, които са свързани със сключването и изпълнението на договора, учредяването, подновяването и заличаването на обезпеченията, както и разноските по принудително изпълнение върху тях, застраховките и таксите  по оценка на обезпеченията. Предвидено е погасяването на кредита да бъде извършено на 120 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, първата от които се заплаща един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска е дължима на същото число, на съответния месец. С исковата молба се твърди, че е постигнато съгласие, за първите пет години от срока на договора, кредитополучателите да дължат годишен лихвен процент в размер на 9%. За останалата част от срока на договора, същите дължат 12-месечен ЮРИБОР /променящ се всяка календарна година, на 1-ви януари или първия следващ работен ден/, както и договорна надбавка в размер на 4%. С подписване на договора, кредитополучателите са поели задължението да заплатят на банката такса за управление и обработка на кредита, която за първата година е в размер на 1 % от стойността на усвоения кредит, като същата се дължи при подписване на договора, а всяка следваща година – в размер на 0,1% от стойността на кредита.

Със сключване на анекс №1/18.08.2007 г., страните постигат съгласие срокът за погасяване на дължимите към банката суми, в размер на 15881,07 евро, да бъде продължен до 18.09.2018 г., като в този срок се включва шестмесечен гратисен период, през който се заплащат само дължимите лихви. Предвидено е погасяването на задължението на ответниците да бъде извършено на 91 равни месечни анюитетни вноски, а при просрочие в плащането на погасителна вноска, по анекса или при неплащане в срок на такси, комисиони и/или разноски по договора, кредитополучателите са поели задължението да заплатят върху непогасените суми, обезщетение за забава, в размер на договорната лихва плюс надбавка от 10%.

Между страните по договора е сключен втори анекс от дата 07.06.2013 г., в който е обективирано постигнатото съгласие на страните, договореният годишен лихвен процент върху усвоения кредит да бъде променен, а именно – същият да бъде в размер на 12-месечен ЮРИБОР, плюс надбавка в размер на 5,20%. С анекса е уговорено, че погасяването на задължението на кредитополучателите ще бъде извършено на 108 равни месечни анюитетни вноски, като по отношение евентуално просрочие на погасителна вноса или неплащане на каквато и да е дължима сума по договора, отново е предвидена санкция, чрез начисляване на обезщетение за забава, в размер на сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10%. Постигнато е съгласие крайният падеж на договора да бъде 07.06.2022 г.

Ищецът сочи, че с нотариални покани с рег.№237 акт №19, том I от 12.02.2018 г. и peг. №238, акт №20, том I от 12.02.2018 г. – двете на нотариус Светлана Стойчева с peг. №193 на НК, връчени на длъжниците, ги е уведомил за правото си да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като ги е поканил, в седмодневен срок от получаването им, да погасят изцяло задълженията си към банката, и ги е уведомил, че при неизпълнение, ще предприеме действия по упражняване правата си по договора.

Сочи, че след датата на обявяване на предсрочната изискуемост не са постъпили никакви плащания от страна на ответниците, което става причина, пред ВРС да бъде подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  Въз основа заявлението на банката – кредитор е образувано ч.гр.д. № 4281/2018г. по описа на ВРС и са издадени исканите заповед и изпълнителен лист.

Към момента на подаване на заявлението, непогасените вноски по договора за кредит, са както следва: две непогасени вноски за главница, считано от 07.02.2018 г. и две непогасени вноски за лихва, считано от 07.02.2018 г. Общото задължение на длъжниците /към датата на подаване на заявлението/ възлиза на сумата от 7377,81 евро, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 20.03.2018 г., от които: 7304,30 евро - главница за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., 68,93 евро - договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018 г., 4,58 евро - наказателна лихва за просрочие /обезщетение за забава/, начислена за перида от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 538/2018 г. по описа на ЧСИ Захари Димитров с peг. № 808 в КЧСИ. Заповедта е връчена на ответниците, които, в срок възразяват срещу същата, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която претенцията си за установяване на вземанията по издадената заповед.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на предявените искове. Не се оспорва фактът на усвояване на кредитния лимит. Оспорва се настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост на кредита. Оспорват като нищожна уговорката за възнаградителна лихва по кредита с възражения за противоречие с добрите нрави, неравноправност на самата уговорка. Оспорват се като нищожни и анексите към първоначалния договор, като противоречащи на закона, с възражения, че същите предвиждат уговорка за начисляване на лихва върху лихва. Оспорва се като нищожен и договорът за ипотека.

 

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

Налице е успешно проведено заповедно производство, като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа писмен документ по чл.417 ГПК ГПК №2025/26.03.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, за заплащане на следните суми: 7304,30 евро – главница по договор за ипотечен кредит № 9-224/23.08.2007 г., анекс № 1/18.08.2010 г. и анекс № 2/07.06.2013 г.; 68,93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 13.02.2018 г.; 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., както и сторените разноски в заповедното производство. Основание за издаване заповедта за изпълнение е представен от кредитора писмен документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката към 20.03.2018 г. вкл. по кредитна сделка № 4503885 по договор за ипотечен кредит № 9-224/23.08.2007 г., анекс № 1/18.08.2010 г. и анекс № 2/07.06.2013 г. От същия документ се установява, че договорът за кредит е обявен за изцяло и предрочно изискуем, считано от 13.02.2018 г.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК, срещу заповедта е постъпило възражение от длъжниците, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземанията си, в едномесечен срок от съобщаването. С искова молба, постъпила в съда, в срока по чл.415, ал.4 ГПК, ищецът предявява претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по ч.гр.д. №4281/2018 г. по описа на ВРС.

От представен по делото препис от договор за потребителски кредит № 9-224/2007 и от погасителен план към същия договор, се установява, че на 23.08.2007 г., в гр. Варна, между гръцката търговска банка „Алфа Банка“ АД, действаща чрез клона си в Република България, регистриран в СГС по ф.д. № 4005/1995 г., в качеството на кредитор, ответника К.Б. като кредитополучател и Л.Б. като ипотекарен длъжник, е сключен договор, по силата, на който, банката предоставя на кредитополучателя, кредит за текущи нужди в размер на 20000 евро и срок на издължаване – 10 години /чл.12/, включващ 0-месечен гратисен период, считано от датата на първото усвояване. Последното се извършва по служебно открита от кредитора банкова сметка ***, посочена в процесния договор. Предвидено е обезпечаване на вземането чрез учредяване в полза на ищеца, на първа по ред ипотека върху два недвижими имота, собствени на кредитополучателя. Ответниците не оспорват, че са усвоили банковия кредит в сочения от ищеца размер.

Съгласно постигнатото съглашение, кредитът се олихвява с годишна лихва в размер на 9% за първите пет години от срока на договора и в размер на 12-месечен ЮРИБОР + 4% надбавка, за останалата част от същия.

Погасяването на кредита, в т.ч. дължимите лихви е предвидено да се извършва на 120 анюитететни месечни вноски, включваща главница и лихва, първата от които се изплаща един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска е дължима на същото число, на съответния месец.

В чл.16.1 от договора е посочено, че конкретният размер на погасителните вноски и сроковете за тяхното издължаване са определени в погасителен план, изготвен и представен от банката – кредитор на кредитополучателя, като същият представлява неразделна част от договора. Този план подлежи на задължителна, ежегодна актуализация. Изрично е посочено задължението на кредитополучателя да се явява в банката, в началото на всяка календарна година, за получаване на актуалния погасителен план.

            Съгласно чл.23.1., с подписване на договора, кредитополучателят дава предварителното си съгласие банката-кредитор да променя договорения лихвен процент, в случай на съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят сделката неизгодна за нея, както и при увеличение с повече от 50 % на цената на паричния ресурс, който Банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар, в сравнение с цената на ресурса към момента на сключване на договора. Определено е изменението в лихвения процент, за което кредитополучателят е дал своето съгласие, да се отразява едносттранно от кредитора в погасителния план  и да се считат за приложимо от деня на изменение на плана. Не е предвидено задължение за банката да предостави изменения погасителен план на потребителя, като същият може да го получи само ако е отправил съответно искане до кредитора.

            Съгласно сочения текст от договора, в случай, че кредитополучателя не е съгласен с едностранното увеличение /не изменение/ на лихвения процент, то същият следва да уведоми писмено кредитора за становището си, като кредитът се трансформира в изцяло и предсрочно изискуем и кредитополучателят дължи плащане на всички парични задължения по договора, в 30-дневен срок, считано от получаване на уведомлението за несъгласие.

Постигнато е съглашение, в случай на забава, кредитополучателят да заплаща лихва за забава в размер на договорения лихвен процент плюс надбавка от 2,5 % годишно, считано от деня на забавата до изплащане на задължението.

Видно от текста на чл.30 от договора, страните са постигнали съгласие, в случай на неизправност от страна на кредитополучателя, банката да обяви предсрочна изискуемост на неизплатения остатък от кредита, както и всички дължими такси, комисиони и други разноски. В чл.30. т.1 са изброени неизчерпателно случаите, при които кредиторът има право да обяви вземането си за предсрочно изискуемо, в т.ч. еднократно пълно или частично просрочие на парично задължение по договора; нарушение на договора от страна на кредитополучателя; наличие на исково съдебно производство против последния; отправяне на претенции или придобиване на собствени на кредитополучателя активи, служещи за обезпечение, от страна на трето лице – кредитор и др.

            На дата 18.08.2007 г., между страните сключили процесния договор за кредит, е подписан анекс №1, в който е обективирано съгласието им срокът за погасяване на дължимите към банката суми, в размер на 15881,07 евро, да бъде продължен до 18.09.2018 г., като в този срок бъде включен шестмесечен гратисен период, през който да се заплащат само дължимите лихви. Остатъкът е платим на 91 равни месечни анюитетни вноски, като е предвидено при просрочие в плащането на погасителна вноска, по анекса или при неплащане в срок на такси, комисиони и/или разноски по договора, кредитополучателите са поели задължението да заплатят върху непогасените суми, обезщетение за забава, в размер на договорната лихва плюс надбавка от 10%.

Със сключването на анекс №2/07.06.2013 г страните постигат съгласие, договореният годишен лихвен процент върху усвоения кредит да бъде променен, а именно – същият да бъде в размер на 12-месечен ЮРИБОР, плюс надбавка в размер на 5,20% /чл.1.2./. С анекса е уговорено погасяването на задължението на кредитополучателите да се извърши на 108 равни месечни анюитетни вноски, като за просрочие на погасителна вноска или неиздължаването на каквато и да е дължима сума по договора, е предвидено начисляване на обезщетение за забава, в размер на сбора от договорената лихва плюс надбавка от 10%. Постигнато е съгласие крайният падеж на договора да бъде 07.06.2022 г.

Авторството на положените подписи от ответницте, във всички представени от ищеца писмени документи, не е оспорено.

С нотариална покана с рег.№237 акт №19, том I от 12.02.2018 г. на нотариус Светлана Стойчева с peг. №193 на НК, връчена лично на К.Б. на дата 13.02.2018 г., ответникът е уведомен за правото на банката да обяви задължението му по договора за кредит и двата анекса, представляващи неразделна част от същия, за изцяло и предсрочно изискуем. На кредитополучателя е предоставена възможността да погаси задължението си към кредитора в едноседмичен срок от съобщаването.

Идентична на посочената е нотариална покана peг. №238, акт №20, том I от 12.02.2018 г. на нотариус Светлана Стойчева с peг. №193 на НК, отправена до ответника Л.Б.. Видно от приложена разписка, поканата е връчена по реда на чл.46 ГПК, на К.Б..

Видно от текста на нотариалните покани, към датата на съставянето им, банката – кредитор претендира за плащане следните суми: 7426,05 евро – главница; 46,87 евро – лихви. Основанието за обявяване предсрочната изискуемост на кредита, посочено в поканите, е обстоятелството, че срещу обезпечението по кредитите е насочено принудителното изпълнение на друг взискател по и.д. № 10/2017 г. на ЧСИ Л. Станев рег. № 895 в КЧСИ.  

По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието от съда като обективно и компетентно.

Според вещото лице, дължимата от ответниците сума по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007г., ведно с всички допълнителни споразумения, анекси и приложения, към дата 20.03.2018 г., е в общ размер на  7377,81 евро, от които – 7304,30 евро – главница; 68,93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.01.2018 г. до 13.02.2018 г. и 4,58 евро – обезщетение за забава, начислена за периода от 01.03.2018 г. до 20.03.2018 г. Експертът е намерил, че към 12.09.2019 г., общото задължение по договора за кредит е в размер на 8260,41 евро и 727,09 лева, като по отделни елементи сумите са следните: 7304,30 евро – главница; 68,93 евро – редовна договорна лихва, начислена за периода от 07.01.2018 г. до 13.02.2018 г.; 4,58 евро – наказателна лихва, начислена за периода от 01.03.2018 г. до 20.03.2018 г.; 882.60 евро - законна лихва до 12.09.2019 г., както и  727.09 лева - разноски към 12.09.2019 г.

От заключението се установява, че към датата на подписване на анекс №2 неплатените за периода от 18.02.2013 г. до 07.06.2013 г., са останали следните суми: 592,71 евро – главница; 390,36 евро – договорна лихва и 19,80 евро – обезщетение за забава. Към 20.03.2018 г. неплатените суми са за периода от 07.01.2018 г. до 20.03.2018 г., като същите, съгласно експертното заключение, са в следните размери:  7304,30 евро – главница; 68,93 евро – договорна лихва и 4,58 евро.

Последното плащане по процесния договор за кредит е извършено от ответниците на дата 01.03.2018 г. и е в размер на 156 евро, с които са погасени: 121,75 евро – главница и 34,25 евро – наказателна лихва. След тази дата, от банкова сметка ***змер на 780 евро, с дати на погасяване: 30.03.2018 г., 02.05.2018 г., 31.05.2018 г., 03.07.2018 г. и 06.08.2018 г.

По искане на ответниците и по поставени от процесуалния им представител, въпроси, е допуснато провеждане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключението, на която е прието по делото. От същото се установява, че за периода от подписване на договора за кредит до 02.08.2010 г. начислените суми съответстват на погасителния план; за периода от 18.08.2010 г. до 07.06.2013 г., сумите начислени по кредита съответстват на погасителния план подписан към анекс №1 от 18.08.2010 г.; за периода от 07.06.2013 г. до 31.12.2013 г., начислените суми по договора съответстват на сумите вписани в погасителния план към анекс №2 от 07.06.2013 г. След 01.01.2014 г. начислените суми по договора се разминават с погасителния план, като това се дължи на промяната на 12 месечен Юрибор и начина на формиране на лихвения процент. Начислени са такси по кредита в общ размер на 84,12 евро. По отношение лихвата за забава, вещото лице е намерило, че за първи път такава е била начислена по време на отчитане на погасителните вноски при „Алфа Банк“, поради просрочие на вноска с падеж 18.06.2011 г. Прилаганият лихвен процент към този момент е редовната лихва плюс 10 процентни пункта. Главницата, върху която се изчислява лихвата за забава, включва неплатената погасителна вноска, като в случай че част от редовната лихва, или цялата лихва не е платена, лихвата за забава се изчислява върху падежиралата главница плюс падежиралата и неплатена лихва, съгласно  т. 2 от Анекс №1 от 18.08.2010 г., и т. 4 от Анекс №2 от 07.06.2013 г. След започване отчитане при ищеца, лихвата за забава е в същия размер, но такава не се начислява и върху неплатената в срок редовна договорна лихва.

Според вещото лице, общо внесената от ответниците сума по процесния договор за кредит е в размер на 24920,38 евро. Последното извършено от ответниците плащане, преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем /13.02.2018 г./ е от 09.01.2018 г., като същото е в размер на 1,24 евро. С платената сума е покрита част от падежиралата лихва на 07.01.2018 г., в размер на 32,16 евро. Последното плащане преди датата на подаване на заявлението в съда - 23.03.2018 г. е в размер на 156,00 евро и е извършено на 01.03.2018 г., като с тази сума са погасени следните задължения: 121,75 евро - главница падежирала на 07.01.2018 г.; 34,25 евро - наказателни лихви за периода от 07.01.2018 г. до 20.03.2018 г. След подаване на заявлението са извършени плащания в общ размер на 780 евро.

Вещото лице представя в табличен вид прилагания лихвен процент по кредита и начина на формирането му.

В експертното заключение, вещото лице отбелязва, че ищецът не му е представил нов погасителен план, подписан от страните, като промяната на лихвения процент води до промяна на всяка погасителна вноска, както за размера на лихвата, така и за размера на главницата.

            Намерено е, че стойността на индекса 12М Юрибор към 23.08.2007 г. е в размер на 4,791%, а към 18.08.2010 г. – 1,423%.

Съгласно записванията в двата анекса, вещото лице е установило, че към датата на сключване на първото допълнително споразумение, е погасена главница в размер на 4118,93 евро, като неплатена е останала сумата от 15881,07 евро, като в анекса не е посочен размерът на договорната възнаградителна лихва. В следващото допълнително споразумение – анекс №2/07.06.2013 г. не е посочен размер на главница, като е установено, че за същото задължение, към датата на сключване на споразумените, са погасени общо 7165,50 евро. Остатъкът е в размер на 12834,50 евро. Дължимата договорна възнаградителна лихва възлиза на 390,36 евро, а лихвата за забава е в размер на 19,80 евро. При сключване на второто допълнително споразумение, към главницата са капитализирани общо 410,16 евро, формирана от следните елементи – 390,36 евро – редовна лихва и 19,80 евро – лихва за забава. Към датата на подписване на първото допълнително споразумение от дата 18.08.2010 г., няма капитализирани суми към главницата.

При поставяне въпросите по допълнителната ССчЕ ответниците отправят искане /т.8/, вещото лице да състави два варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми неплатени от кредитополучателя вземания към дата 20.03.2018 г. и към момента на съставяне на заключението като съобрази обявената предсрочна изискуемост на 13.02.2018 г. (вариант 1 според твърдението на ищеца за предсрочна изискуемост) и действащ погасителен план без обявена предсрочна изискуемост (вариант 2) според възражение на ответниците. В изпълнение на поставената задача, в т.8 от заключението експертът е намерил, че задълженията на ответниците към дата 20.03.2018 г., във варианта с настъпила предсрочна изискуемост, са в общ размер на 7377,81 евро, от които: главница – 7304,30 евро; редовна договорна лихва, начислена за периода от 07.01.2018 г. до 13.02.2018 г. – 68,93 евро и наказателна лихва, за периода от 01.03.2018 г. до 20.03.2018 г. – 4,58 евро. В случай, че не се съобразява обявената предсрочна изискуемост, то задължението на ответниците към дата 13.02.2018 г. е в общ размер на 319,87 евро, от които: главница – 249,10 евро; редовна договорна лихва за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г. – 69,86 евро и наказателна лихва, начислена за периода от 01.03.2018 г. до 20.03.2018 г. – 0,91 евро.

Извършено е изчисление и към дата 07.09.2020 г. Към същата, при вариант 1 /с настъпила предсрочна изискуемост на 13.02.2018 г./, общият размер на задължението, на ответниците възлиза на сумата от  8328,49 евро, от която: главница – 6870,43 евро; законна лихва за периода от 06.08.2018 г. до 07.09.2020 г. – 1458,06 евро. Изчислението извършено към дата 07.09.2020 г., но без съобразяване обявената предсрочна изискуемост /вариант 2/, сочи, че общото задължение е в размер на 4734,88 евро, от които: главница – 3595,57 евро; редовна договорна лихва, начислена за периода от 07.07.2018 г. до 07.09.2020 г. - 565.17 евро и наказателна лихва, начислена за периода от 07.07.2018 г. до 07.09.2018 г. – 574,14 евро.

Поставените въпроси към вещото лице, изготвило заключението по допълнителната ССчЕ са осемнадесет, като експертът подробно е отговорил и е представил варианти на дължимите от ответниците суми, в посочените от ответната страна хипотези, в т.ч. -  при отчитане на усвоения кредит, но без съобразяване на измененията извършени с двете допълнителни споразумения, като отчита погасяването само на главницата и лихвата, разпределени в анюитентни вноски по погасителен план към първоначалния вариант на договора (вариант 1) и с отчитане допълнително и на първоначалната такса и годишната такса за управление и събрани застрахователни премии (2 вариант), и с отчитане на наказателна лихва по чл. 19.1. от основания договор (3 вариант) или отчитане вместо нея на законна лихва само върху просрочените части от главница (4 вариант); по съставяне на алтернативни погасителни планове, при съобразяване прилагания лихвен процент; да извърши изчисление на дължимите суми като съобрази само процесния договор и др.

Видно от заключението на ССчЕ, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, по нито един от изготвените варианти, включени в експеризата, няма надвнесени суми; няма начислени лихви върху лихви по анекс № 1 от 18.08.2010 г.

Вещото лице е представило заключение относно платените суми за главница, договорна възнаградителна лихва, лихва за забава, такси и др., към три конкретно посочени дати: 18.08.2010 г. – датата на сключване на анекс №1; 07.06.2013 г. – датата на сключване на анекс №2 и 20.03.2018 г. – датата на подаване в съда на заявлението образувано в ч.гр.д. №4281/2018 г. по описа на ВРС. Към първата дата – 18.08.2010 г., ответниците са заплатили сума в общ размер на  8970,77 евро, от които: 4118,93 евро – главница; 4811,84 евро - редовна договорна лихва и 40,00 евро – такси. Остатъкът от дължимата главница е в размер на 15881,07 евро. Към 07.06.2013 г. е заплатена сумата от 15439,09 евро, от които: 7176,50 евро – главница; 8069,84 евро - редовна договорна лихва; 84,12 евро – наказателни лихви и 84,12 евро – такси. Остатъкът от задължението е в общ размер на 13233,66 евро, в т.ч. – 12823,50 евро – главница; 390,36 евро - неплатена редовна договорна лихва за периода от 18.01.2013 г. до 07.06.2013 г.; 19,80 евро - наказателна лихва за периода от 31.05.2013 г. до 07.06.2013 г. 

Платените суми към 20.03.2018 г. са в общ размер на 24140,38 евро, от които: 13105,86 евро; 10676,74 евро - редовна договорна лихва; 273,66 евро – наказателни лихви и 84,12 евро – такси.

Към датата на изготвяне на заключението по допълнителната експертиза, общото задължение на ответниците по процесния договор, възлиза на сумата от 8867,07 евро и 1127,39 лева, като същата е формирана от следните елементи: 7304,30 евро – главница; 68,93 евро – редовна договорна лихва, начислена за периода от 07.01.2018 г. до 13.02.2018 г.; 4,58 евро – наказателна лихва за периода от 01.03.2018 г. до 20.03.2018 г.; 1489,26 евро – законна лихва; както и съдебни разноски.

По т.17 от ССчЕ вещото лице е намерило, че остатъкът от размера на кредита, с оглед извършените след 01.03.2018 г. погашения по същия, при условие, че същите бяха отнесени за погасяване на главници и лихви, на задълженията по кредита, а не за разноски в заповедното и в исковото производство, би възлизал на сумата от  6597,81 евро - дължима за главница.

Съгласно заключението по т.18 от ССчЕ, размерът на изискуемите вноски по кредита, изчислени до момента на изготвянето на експертизата възлиза на сумата от 4734,88 евро, формирана от следните елементи: 3595,57 евро – главница; 565,17 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 07.07.2018 г. до 07.09.2020 г. и 574,14 евро – наказателна лихва, начислена за периода от  07.07.2018 г. до 07.09.2018 г.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи.

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на ответника да престира определена/определяема парична сума по договор за кредит, при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи  и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

По делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключен договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007 г.

Възражението на ответниците, че не са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е неоснователно. Видно от приложените нотариални покани, с които до всеки от двамата ответници е отправено уведомление, правото на кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем им е било съобщено преди датата на подаване на заявлението образувано в ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС. Налице са просрочени погасителни вноски за главница и лихва /съгласно ССчЕ/, поради което правото на кредитора да обяви кредита за предрочно изискуем, не може да бъде отречено.

По възражението на ответниците за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор и в допълнителните споразумения, съдът намира следното.

Съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника, да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор, респективно - нищожни клаузи, на които ищецът основава вземането си, като при установяване на такива, претенцията следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивудуално. Преценката за неравноправен характер на договорна клауза се извършва към момента на сключване на договора.

Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа гледна точка, но и ако от съдържанието ѝ може точно да бъде разбран обхватът на поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от сключването на договора /решение №87/06.11.2019 г. по т.д. №848/2017 г. на ВКС, ТК, I т.о./. Когато договорната възнаградителна лихва е посочена като абсолютна стойност, каквато е по отношение първите пет години от договора, то този размер е ясен и не може да породи каквото и да е съмнение по начина на формирането му. Когато, обаче, този размер не е определен, а е определяем и то само ако е посочена методологията и изходните данни за изчислението му, то за потребителя е неясно каква договорна лихва ще заплаща във всеки един момент от периода на договора.

На основание чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, в редакцията валидна и към датата на сключване на процесния договор, при отпускане на кредит, банката предоставя безплатно и в писмена форма на клиента своите условия по кредитите, в т.ч. лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита. Начинът на формиране на лихвения процент е неясен и поставя потребителя в неравноправно положение.

Съгласно установената съдебна практика на ВКС, уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност за банката за едностранна промяна на лихвения процент, въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, /например с нейни вътрешни правила/, не е част от договора за кредит, банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП /решение №314/29.07.2019 г. ВКС, II т.о/.

С решение № 205/07.11.2016г. по т. дело № 154/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. е прието, че уговорената неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя, до пълното погасяване на кредита, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.

Нито в договора, нито с приложение към същия, е посочена конкретната методика при формиране размера на лихвения процент, с оглед предвиденото увеличение /изрично посочено в чл.23.2. Така, банката-кредитор е заявила правото си да изменя произволно лихвения процент, като потребителят е длъжен да приеме увеличения размер, под заплахата, при несъгласие, остатъкът по кредита да бъде обявен за изцяло и предсрочно изискуемо /чл.23.2/. Доколкото методиката на изчисление не е предварително, подробно и ясно обявена на  кредитополучателя, то е налице недобросъвестност в действията на кредитора, при сключване на процесния договор. По делото не се събраха доказателства и не се установи клаузите на чл.23.1и 23.2. от договора да са били уговорени индивидуално с потребителя, като при горните доводи, намира същите за неравноправни, респективно – нищожни.

С решение № 146/01.11.2017 г. по т.д.№ 2615 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато отделна клауза от договор, сключен с потребител, е неравноправна и поради това нищожна съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП, спогодбата, основана на такава клауза, е нищожна по смисъла на чл.366 ЗЗД. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса „Нищожно ли е допълнително споразумение за предоговаряне на кредит, ако задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор?“ В мотивите към съдебния акт на ВКС е намерено, че с подписване на допълнително споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, се цели задължението, формирано по неравноправните клаузи на първоначалния договор, да се приеме от кредитополучателите и същото да се счита за индивидуално уговорено. След като размерът на задължението е определен на база на нищожна договорна клауза, независимо от приемането му от кредитополучателите, то споразумението представлява спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл.366 ЗЗД.

Отделно от горното, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. При неспазване на това изискване, договорът за потребителски кредит е недействителен /чл.22 ЗПК/. Законът за потребителския кредит е приет и обнародван в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. и е в сила от 12.05.2010 г. При сключване на допълнителните споразумения, представляващи неразделна част от договора за кредит, банката е имала задължението да представи на потребителя – кредитополучател, погасителен план към всеки от анексите. Поради несъобразяване разпоредбата на чл.22 ЗПК, двата анекса са недействителни и не следва да бъдат съобразявани от съда.

Нищожността на споразуменията има за последица прилагане в отношенията между страните, клаузите на първоначалния им договор.

            Съгласно приложения към договора за кредит, погасителен план, последната погасителна вноска е с падеж 31.08.2017 г. Със заключението по т.9 от допълнителната ССчЕ, вещото лице е намерило, че съгласно погасителния план, дължимите лихви и главници са в общ размер на 30402,14 евро, от които – 20000 евро – главница и 10402,14 евро – редовна лихва. Ответниците са извършили плащания по договора в общ размер на 24920,38 евро, поради което след приспадане на платените суми за възнаградителна лихва, за погасяване задължението за главница следва да се отнесе сумата от 14518,24 евро. При тези данни се установява, че неплатеният остатък за главница възлиза на сумата от 5481,76 евро.

Видно от представена от ищеца и приложена по делото, справка по сделка № 4503885, договор № 9-224/23.08.2007 г., за периода от 02.09.2007 г. до 20.03.2018 г., първият ответник е извършил плащания по задължения за договорна възнаградителна лихва в размер на 11067,10 евро или надплатена се явява сумата от 664,96 евро, която следва да бъде приспадната от дължимата сума за главница. При горните доводи, предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 4816,80 евро, като до пълния претендиран размер от 7304,30 евро, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне. Доколкото ответниците са изплатили изцяло задължението за договорна възнаградителна лихва, то претенцията на ищеца за установяване дължимостта на сумата от 68,93 евро е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

            С оглед установената основателност на главния иск, в посочената част, доказан по своето основание се явява и искът за заплащане на обезщетение за забава върху главницата. Акцесорното задължение се дължи от деня следващ падежа, съгласно правилото на чл. 84, ал.1 ЗЗД. В процесния случай това е 01.09.2017 г. Ищецът претендира заплащане на лихва с начална дата 07.02.2018 г., поради което съдът следва да съобрази определения от него период. Така, изчислено на основание чл.162 ГПК, за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., размерът на дължимото обезщетение е в размер на 56,20 евро, но доколкото ищецът претендира 4,58 евро, искът следва да бъде уважен до този размер.  

 

С оглед изхода от спора, съразмерно уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 446,24 лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство, като съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 730,27 лева.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, ответниците имат право на разноски, които следва да бъдат възложени за плащане в тежест на ищеца. С оглед представения списък по чл.80 ГПК, дължими в полза на ответниците са разноски в общ размер на 450,45 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между страните, по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК, че К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2025/26.3.2018 г. по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, а именно - сумата от 4816,80 евро, представляваща главница по договор за ипотечен кредит №9-224/23.08.2007 г., ведно със законната лихва от 23.03.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4,58 евро – обезщетение за забава, начислено за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, в частта за разликата над 4816,80 евро до пълния претендиран размер от 7304,30 евро, както и в частта за признаване за установена дължимостта на сумата от 68,93 евро – договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 07.02.2018 г. до 20.03.2018 г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплатят солидарно на „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сторените разноски по делото в размер на 446,24 лева и разноските по ч.гр.д. № 4281/2018 г. по описа на ВРС, в размер на 730,27  лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА „Ю.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на К.Я.Б., ЕГН ********** и Л.А.Б., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 450,45 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред В.окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: