Решение по дело №249/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4147
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Богдана Николова Желявска
Дело: 20191100100249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 10.07.2020 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 249/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове от П.С.И., ЕГН ********** и Ц.С.Ш., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д.и адв. М.Д., съдебен адрес:***, против Г. Ф., седалище и адрес ***, с правно основание чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.), вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 за сумата общо 60 000 лв. – по 30 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Ц.С.К.– тяхна баба, при ПТП, станало на 14.12.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на постановяване на отказа на ответника по претенцията - от 27.09.2018 г., до окончателното изплащане и сторените разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

 

В исковата молба се твърди, че 14.12.2014 г., около 17:05 ч., в гр. Панагюрище, Ц.С.К.се прибирала към дома си от заведението, в което работела, като вървяла по ул. „Георги Бенковски", теглейки след себе си количка. В един момент, когато била пред № 75, била блъсната фронтално от неизвестен автомобил. Тялото й било отхвърлено вдясно от пътя, където малко по-късно било забелязано от Г.К., който се обадил на органите на МВР, за да ги уведоми, че на пътя има блъснат от автомобил човек.

На местопроизшествието пристигнали служители на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, както и екип на СМП, който констатирал смъртта на К..

По случая било образувано ДП № 344/2014 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, пр.пр. № 2963/2014 г. по описа на Окръжна Прокуратура - Пазарджик, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 НК. В хода на проведеното разследване извършителят на престъплението не бил установен, поради което с Постановление от 20.02.2015 г., производството по делото е спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2. вр. чл. 199 НПК.

Ищците са внуци на починалата Ц.К., които тя била отгледала, възпитала и се грижила за тях. И двамата понесли много тежко смъртта й, като до ден днешен не могат да се отърсят от преживения следствие насилствената смърт на баба им шок.

С оглед на това са предявили искане пред ответника за заплащане на обезщетение. Била образувана щета № 210233/03.07.2018 г., по която с писмо, изх. № 24-01-491/27.09.2018 г., Г. Ф. отказал заплащане на обезщетение.

В тази връзка са завели настоящите искове за присъждане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди вследствие смъртта на баба им в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихва, считано от произнасянето на ответника и сторените разноски.

Представили са писмени доказателства, подробно описани в исковата молба.

Ангажират устни доказателства и експертиза.

В хода по същество молят съда да уважи изцяло предявения иск като основателен и доказан, със законните последици – лихва и разноски по списък.

 

Ответникът Г. Ф. оспорва предявените искове по основание и по размер.

Твърди, че спрямо ищците не е налице фактическият състав на непозволеното увреждане, без което не може да се търси отговорността на ГФ на основание чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.

Счита, че причина за настъпване на вредоносния резултат е поведението на наследодателката на ищците - Ц.С.К., която е създала опасност и пречки за движението и е поставила в опасност живота и здравето си, като е вървяла по средата на пътното платно в тъмната част на денонощието.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата в размер от минимум 50%.

Алтернативно оспорва претенциите за неимуществени вреди в предявените размери от по 30 000 лв. за всеки от ищците, като прекомерно завишени с оглед принципа на справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт на живот, трайната съдебна практика за процесната 2014 г. и наличието на съпричиняване на вредоносния резултат.

Ангажира писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

По същество моли съда да отчете наличие на съпричитяване на вредоносния резултат от пострадалата наследодателка на ищците в размер 50 % и в този смисъл да определи размера на обезщетението, което следва да се присъди.

Претендира разноски  по списък, включително и юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 288, ал. 1 от  КЗ/(отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпила смърт от ПТП, ведно със законните последици.

 

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.12.2014 г., около 17:05 ч., в гр. Панагюрище, на ул. „Георги Бенковски" пред № 75 е станало ПТП, като неизвестен водач на неизвестен автомобил блъснал фронтално Ц.С.К., която, вървяла по ул. „Георги Бенковски", теглейки след себе си количка, и напуснал местопроизшествието. Отхвърленото при удара тяло било забелязано вдясно от пътя от Г.К., който сигнализирал органите на МВР. На местопроизшествието пристигнали служители на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, както и екип на СМП, който констатирал смъртта на пострадалата.

От доказателствата по делото се установява, че по случая било образувано ДП № 344/2014 г. по описа на РУ „Полиция" - гр. Панагюрище, пр.пр. № 2963/2014 г. по описа на Окръжна Прокуратура - Пазарджик, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1 НК, спряно с  Постановление от 20.02.2015 г.  на основание чл. 244, ал. 1, т. 2. вр. чл. 199 НПК, поради неоткриване на извършителя.

Почивалата  Ц.С.К.е баба на ищците.

Пред вид факта, че лекият автомобил, чиито водач е причинил катастрофата е неизвестен, ищците са предявили претенция пред ответника Г. Ф. за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, но по образуваната за инцидента щета № 210233/03.07.2018 г., с писмо, изх. № 24-01-491/27.09.2018 г., Г. Ф. е отказал заплащане на обезщетение поради  непредставяне на доказателства.

Спорът между страните се свежда до изясняване на обстоятелства досежно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, съобразно направеното от ответника възражение в тази насока, и размера на исканото обезщетение, който ответникът счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот.

В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения, включително и във връзка с направените от ответната страна оспорвания относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, са разпитани свидетели и е прието заключене на САТЕ, което съдът кредитира като безпротиворечиво и съответстващо с останалия доказателствен материал.

Свидетелят В.А. В., посочен от ответника, е бил шофьор на автобус, на 14.12.2014 г. е пътувал по линията гр. Пазарджик - гр. Панагюрище, като последен автобус с начален час 19,00 ч. В показанията си той заяви, че, при навлизането си в гр. Панагюрище, около 20,00 ч., с периферията на очите си е видял човек почти на средата на пътя, който се движел срещу него на платното за движение. Споделил е това с пътничката зад него: „Този какво прави на средата на пътя, някой ше го смачка“. Имало е силна виелица и много слаба видимост., не е имало осветление. Не е разбрал, че е жена, човекът на пътя и бил с много дрехи, шалове и шуби, влачел е нещо. Това е станало около табелата за града, на сто метра приблизително след нея. Свидетелят е управлявал автобуса много бавно – с около 30-40 км/ч. След като е спрял автобуса на автогарата, са му се обадили от Полицията за показания, тъй като е сниман да преминава през мястото на произшествието.

Свидетелката Ц.И. П., също разпитана по искане на ответника, е пътувала в автобуса, управляван от първия свидетел. В съдебно заседание тя заяви, че не е очевидец на произшествието. След като шофьопът на рейса й казал за човека на платното, тя погледната и видяла нещо да се движи в тъмната част, въкнейки нещо. Било е тъмно, мрачно и влажно време, имало е много слабо осветление. Човекът е бил с тъмни дрехи и се е движел по пътното платно срещу посоката на движение на автобуса. Автобусът го е подминал. Свидетелката е видяла човека през страничното стъкло. На мястото има тротоар, но той не е удобен за ходене. Това е станало между табелата за града и болницата.;

 

Според заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, В протокола за оглед на местопроизшествието е отразено следното: „... Местопроизшествието не е запазено...настъпило е в гр. Панагюрище, ул. „*********. Географски посоки  - към центъра на гр. Панагюрище – север, към с. Попинци – юг. Посока на оглед от с. Попинци към центъра на гр. Панагюрище. За ориентир № 1 е приет метален стълб от улично осветление, намиращ се на разделителен остров източно на основното улично платно, който е с ширина 2,2 м. Уличното платно е разделено чрез прекъсната осева разделителна линия с ширина 10 см. ( моя бел. – „Единична прекъсната линия” – М3 – разрешено е застъпването и пресичането от пътните превозни средства от ЗДвП) – слабо изразена – износена….“

         Не е отразена друга хоризонтална и вертикална маркировка на пътното платно.

 

Материалите по делото, мястото на установяване на пешеходката на пътното платно след удара – червеникавата течност на 14,3 м., непосредствено до източния бордюр на платното за движение, изпадналите предмети -  дамски чехъл ляв и десен, пластмасовите парчета  и показанията на посочените по – горе свидетели дават възможност мястото на удара да бъде определено по следния начин: По широчина в дясната лента на ул. „Георги Бенковски” посока центъра  на гр. Пазарджик - на около 4,5 - 5 м. в ляво от десния край  на платното за движение в същата посока. Видимостта е била много слаба поради виелица, а и не е имало електрическо осветление.  Скоростта на движение на неизвестния автомобил към момента на удара с пешеходката е била около 52 км/ч, а опасната му зона за спиране - е около 49 м., а ако се приеме, че тази скорост е 50 км/ч – около 46 м.     Ако се приеме, че автомобилът е лек, което е най – вероятно, и е оборудван с халогенни фарове, както съвременните леки автомобили, то, ако са изправни и правилно регулирани, късите светлини осветяват пространството пред автомобила, както следва: - пред фронта на автомобила – на около 58-60  м. може да се възприеме пътник облечен в черни дрехи,  - левия сектор по дължина в ляво от автомобила – на около 42-43 м. напред и на около 3-4 м. вляво от левия габарит на автомобила, - десния сектор пред автомобила – на около 60 м. напред и на около 5 м. вдясно от десния габарит на автомобила.

         Така дадените разстояния се отнасят за нощно време, при видимост на фарове – къси светлини, липса на допълнителни източници на светлина, без дъжд или снеговалеж, със средна или голяма интензивност и снежна виелица.

         При наличие на горните климатични особености, видимостта е намалена и в зависимост от нея, водачът следва да избира  скорост, която да му позволи да спре в рамките на видимото пред него пространство.

         В този смисъл може да се каже, че ако видимостта пред автомобила е била по малка от 45-46 м., скорост от 50 - 52 км/ч, както и всяка по-голяма от тези стойности, не е позволявала на водача да спре в рамките на видимостта пред него.

         Каква е била видимостта на осветеното пред автомобила пространство, към момента на възникване на опасността, в конкретния случай не може да бъде определено.

 

         Според експертизата, механизмът на ПТП е следният: На 14.12.2014 г. след 20 ч. неизвестен  автомобил с неизвестен водач се движи по ул. „Георги Бенковски ” в гр. Панагюрище с посока от гр. Пазарджик – към гр. Панагюрище. Скорост на движение около 52 км/ч. Прав пътен участък  лек  наклон надолу – 2,8. Асфалтова настилка, мокра. Неработещо улично осветление, слаба видимост, наличие на виелица. В същото време в обратна посока по платното за движение, около средата му, се движи пешеходката Ц.К. теглейки количка. Платното за движение в посоката на движение на автомобила е една пътна лента с широчина 5,6 м. В зоната на ориентира пред сграда № 75 пешеходката е навлязла в лентата за движение на автомобила, а вероятно водачът на автомобила е реагирал за завиване на дясно. Така се е получил удар между пешеходката и автомобила, при който удар пешеходката е била отхвърлена напред и надясно. Към момента на удара пешеходката е била права и полуобърната с лице, и дясна страна  към автомобила. Пешеходката е паднала на платното за движение в дясната му част, в близост до източния му край, където е регистрирано петното от червеникава течност.

 

         По – нататък експертът е дал възможните причини за настъпване на катастрофата: - Късно реагиране на водача при опасността възникнала от пешеходец, движещ се по платното за движение, - Движение на неизвестния автомобил със скорост, непозволяваща на водача да спре в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила, - Комбинация от горните две причини, - Движение на пешеходката по средата на платното за движение.

         По технически път не може да бъде определена коя от причините е основна за настъпилото произшествие.

Изводът на вещото лице е, че произшествието е било технически предотвратимо при условие, че водачът на неизвестния автомобил е карал със скорост , позволяваща му да спре автомобила в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила и е реагирал своевременно за спиране на възникналата опасност - пешеходец намиращ се на платното за движение.

         Удар също така не би настъпил и при условие, че пешеходката се е движила извън платното за движение, а ако тротоарите не са били годни за използване, непосредствено в края му, срещу посоката на движение на автомобила.     

 

  За доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, във връзка със смъртта на пострадалата Ц.К., съдът допусна разпит свидетеля Г.А.Ш., съпруг на втората ищца.

В показанията си той заяви, че от малка съпругата му е била много привързана към баба си, често е била при нея заедно с брат си. Когато през 2014 г. баба й била прегазена от неизвестен автомобил, П. и Ц. го приели тежко. Жена му дори през един период от време е посещавала лекар, тъй като е страдала много. Дори и сега двамата още не са преодолели мъката си и страдат за баба си.Свидетелят също е посещавал починалата заедно със съпругата си.

 

Не се спори по делото, че по образуваната щета № 210233/03.07.2018 г., на ищците е отказано плащане, за което те са уведомени с писмо, изх. № 24-01-491/27.09.2018 г.

Други релевантни към спора доказателства по делото не са представени.

Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и експертизи.

 

При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.1, т.1, КЗ /отм./. Съгласно посочената разпоредба, Гаранционният Ф. изплаща по застраховката „Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от неидентифицирано МПС.

 

В настоящия безспорно се доказва фактът на станалата катастрофа.

В резултат на станалото ПТП е причинена смъртта на бабата на  ищците, като причинената смърт е в причинна връзка с деянието.

Безспорно е също, че, вследствие нейната смърт, ищците са понесли  неимуществени вреди – болки и страдания, както се установи и от показанията на разпитания по делото свидетел. Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат – понесените от ищците болки и страдания, са в причинна връзка с противоправното деяние, свързано със станалата катастрофа, довела до смъртта на пострадалата.

 

Съдът дължи произнасяне относно възраженето на ответника за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат.

 

В тази връзка съдът се позовава на установеното от свидетелските показания и заключението на експертизата, като следва да се посочи, че с категоричност механизмът на събитието не е изяснен. Безспорно е, обаче, че починалата към момента на катастрофата се е намирала на пътното платно, теглейки нещо, може би количка, а не на тротоара, който е бил доста трудно проходим, доколкото го е имало. Безспорно е също, че видимостта е била силно затруднена от климатичните условия – виелица и от сравнително късния час за зимния ден. По отношение на причината за инцидента, довел до смъртта на К. съдът се баазира на заключението на приетата и неоспорена САТЕ, която посочва като възможни причини късно реагиране на водача при опасността възникнала от пешеходец, движещ се по платното за движение, движение на неизвестния автомобил със скорост, непозволяваща на водача да спре в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила, комбинация от горните две причини или движение на пешеходката по средата на платното за движение, без да може с категоричност да се посочи някоя от тях.          Вещото лице заявява също, че произшествието е било технически предотвратимо при условие, че водачът на неизвестния автомобил е карал със скорост, позволяваща му да спре автомобила в рамките на видимостта, която е имал пред автомобила и е реагирал своевременно за спиране на възникналата опасност - пешеходец намиращ се на платното за движение, а, от друга страна, удар също така не би настъпил и при условие, че пешеходката се е движила извън платното за движение, а ако тротоарите не са били годни за използване, непосредствено в края му, срещу посоката на движение на автомобила.

 

По тези съображения съдът приема, отчитайки и поведението на водача на автомобила, който е избягал от местопроизшествието, наличие на съпричиняване от пострадалата 40 % и това съотношение следва да бъде взето пред вид при определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищците.

 

Доказа се по несъмнен начин отказът от страна на Ф.а за изплащане на обезщетение по образуваната щета.

 

Съдът намира, че, при определяне размера на обезщетението, приложение следва да намерят разпоредбите на чл.51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, съгласно които на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания към момента на възникването на правото, но съобразени с критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.

 

Съдът приема, че в настоящия случай, от събраните доказателства по делото безспорно се установи, че ищците са били в близки отношения с починалата, били са едно семейство –баба и внуци, имали са близки отношения, с обич и уважение. Ищците са понесли много тежко загубата на баба си и все още не могат да я преживеят. Тази болка не може да отмине с времето.

 По тези причини съдът счита, след като съобрази всички обстоятелства, преценени, съобразно момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, приема, че за адекватна обезвреда на претърпените от ищците неимуществените вреди от смъртта на С.М., е необходима сумата общо 60 000 лв. /по 30 000 лв. за всеки ищец/, като, пред вид наличието на съпричиняване от страна на пострадалата в посоченото по – горе съотношение, счита, че искът е основателен и доказан за тази сумите, съответно по 18 000 лв. за всеки ищец.

 

Върху посочените суми следва да бъде присъдена и законната лихва, на основание чл. 31, ал. 9 от Правилника за устройство и дейността на Гаранционния Ф., считано от 27.09.2018 г.

 

В останалата част, за разликата до по 30 000 лв. за всеки ищец, искът е неоснователен и недоказан и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.

 

С оглед изхода на спора на адвоката – повереник на ищцата адв. Й.Д., съдебен адрес:***, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер 1 070 лв.

 

Съобразно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 120 лв. и ю.к. възнаграждение 890 лв.         

 

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 1 440 лв, представляваща държавна такса.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. Ф., *** да заплати на П.С.И., ЕГН ********** и Ц.С.Ш., ЕГН **********, чрез адв. Й.Д.и адв. М.Д., съдебен адрес:***, на основание чл. 288 ал. 1, т.1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, сумите, както следва:  по 18 000 лв. за всеки ищец, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в редултат на смъртта на Ц.С.К.– тяхна баба, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до по 30 000 лв. за всеки ищец, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати на адв. Й.Д., съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1070 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА П.С.И. и Ц.С.Ш. да заплатят на Г. Ф. разноски по делото в размер 120 лв. депозити за свидетели и експертизи и ю.к. възнаграждение 890 лв.

 

         ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 1 440 лв., представляваща държавна такса, съобразно уважената част от иска.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: