О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 134
гр.
Перник, 10.02.2020
г.
Окръжен
съд- Перник, Гражданска колегия, в закрито заседание на 10 февруари през две
хиляди и двадесета година, I-ви
въззивен състав:
Председател:Милена
Даскалова
Членове:
Рени Ковачка
Антон
Игнатов
като
разгледа докладваното от съдия Игнатов в.ч.гр.д. № 22 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба рег. №35467/09.12.2019 г., подадена от адв.М.Р. от САК, с адрес: ***, пълномощник на Н.А.О., срещу определение от 26.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3295/2019 г. по описа на ПРС, с което е оставено без уважение искането на адв.М.Р. за присъждане на сторените разноски в заповедното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК насрещната страна по жалбата „Теленор България“ ЕАД е подала отговор, с който я оспорва като неоснователна и по изложените съображения моли съда да потвърди обжалваното разпореждане.Твърди се, че по заповедното производство не се дължи възнаграждение при подаване на възражение, като освен това възражението е подадено след изтичане на срока
Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото по реда на чл.278 ГПК, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и от надлежна страна, а разгледана по същество се явява неоснователна, поради следните съображения:
Заповедното производство под №3295/2019 г. по описа на Районен съд- Перник е образувано по повод депозирано заявление от „Теленор България“ ЕАД по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.А.П. /О./ за издаване на заповед за изпълнение за сумата в размер на 805.86 лв. главница, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ държавна такса. Направено е искане да бъде присъдено и адвокатско възнаграждение, съгласно приложеното адвокатско пълномощно и фактура, в размер на 360 лв. с ДДС.
Към заявлението е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Видно от същия, заявителят е възложил срещу сумата от 300 лв. /360 лв. с ДДС/ на адв.З. Ц. от САК оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне и подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Н.А. П. и процесуално представителство в производството.
Съдът е издал заповед № 2312/28.05.2019 г. за изпълнение на парично задължение за претендираните суми.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е подадено възражение от длъжника. В същото е отбелязано, че е приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Такива обаче липсват по заповедното производство. Представен е договор за предоставяне на правна защита и съдействие и пълномощно едва с частната жалба.
Междувременно заповедният съд е дал указания за предявяване на иск от страна на заявителя в едномесечен срок от датата на съобщението, като препис от предявената искова молба иск е приложен към молба вх. № 23344/19.08.2019 г.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира, че заповедният съд правилно и законосъобразно е отказал да присъди направените разноски по заповедното производство. От една страна към момента, когато е направено искането за присъждане на разноски доказателства за направени такива не са били представени, а от друга страна, заповедният съд не е компетентен да се произнесе по въпроса за разноските при наличие на висящо исково производство. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. /в този см. Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Т.К. т.11г/
По тези съображения, обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.11.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3295/2019 г. по описа на ПРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.