Решение по дело №5500/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

                                                              №

Гр. Варна. ...........  2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №5500 по описа за 2019г.

 

Р  Е  Ш  И:

                     ОТМЕНЯ Наказателното постановление №В-0047018 от 05.09.2019г., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП, с което на  П.В.Й. ЕГН **********, в качеството и на представляващ и управляващ ДЗЗД „***“ с ЕИК ***, е наложена  ГЛОБА  в размер на 500.00лева  на осн. чл.222 от ЗЗП. 

 

      Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

М О Т И В И

          Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от П.В.Й. ЕГН **********, против НП №В-0047018 от 05.09.2019г., на Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП, с което на  П.В.Й. ЕГН **********, в качеството и на представляващ и управляващ ДЗЗД „***“ с ЕИК ***, е наложена  ГЛОБА  в размер на 500.00лева  на осн. чл.222 от ЗЗП. 

           В жалбата си въззивницата обжалва наказателното постановление като неправилно, незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди, че не оспорва фактическата обстановка, но неправилно не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят не е квалифициран като маловажен.

           В съдебно заседание въззивницата редовно призована, се явява лично, поддържа жалбата си и по същество пледира за отмяна на НП.

          Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

           Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен Разград, Търговище, Силистра към КЗП.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 10.07.2019г. в обект автомивка в гр.Варна ул.“Мир“ и бул.“Хр.Смирненски“, стопанисвана от ДЗЗД „*** и Младен“ с ЕИК *** е извършена проверка от страна на КЗП. При проверката е установено, че обекта работи, обслужва клиенти, но в същия обект няма наличен регистър на предявените рекламации. Проверката е извършена в присъствието на представляващ дружеството – П.Й..

         Регистър за рекламациите е представен на извършената документална проверка на 17.07.2019г., като същия е бил наличен в обекта на дружеството от 12.07.2019г., т.е. два дни след извършената проверка.

         За така описаното нарушение бил съставен КП №К-2068071/10.07.2019г. В последствие на 17.07.2019г., след извършването и на документална проверка бил съставен АУАН №К-0047018/17.07.2019г., в който нарушението е квалифицирано по чл.127 ал.2 от ЗЗП. Акта е надлежно връчен на управителя на търговското дружедство, която не е направила възражения.    

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. На практика въззивницата не оспорва така описаната фактическа обстановка.

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.127 ал.2 от Закона за защита на потребителите и е наказал управителя на процесното дружество, налагайки му ГЛОБА в размер на 500.00лева  на осн. чл. 222 от ЗЗП. 

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на търговеца е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е неправилно и необосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП. Безспорно е, че към момента на проверката в търговския обект не е имало регистър за направени рекламации. АНО не е отчел обаче факта, каква е причината, поради която такъв регистър не е имало в обекта. Следва да се отчете факта, че процесното ДЗЗД е регистрирано и е извършвало дейност на пазара в продължение на девет години преди проверката. По делото липсват каквито и да било данни, че през този период от време е имало допуснато друго нарушение на ЗЗП. Конкретната проверка е била извършена по повод подадена жалба от потребител и едва тогава става ясно, че в автомивката няма книга – регистър за рекламации. Не е отчетен и факта, че нарушението е отстранено незабавно след установяването му. На 12.07.2019г. в проверявания обект е имало наличен регистър на рекламациите. По делото липсват данни в този регистър от момента на завеждането му, до момента на разглеждане на делото да има вписани рекламации на клиенти.

          Така изложените обстоятелства съдът намира, че обуславят незначителната степен на обществена опасност на процесното дружество и на неговият управител. Нарушението се отличава с незначителна степен на обществена опасност и липсват настъпили вреди в следствие на същото за когото и да било.   

          Наказателното постановление е необосновано и неправилно, като при определяне на размера на санкцията АНО не се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и неправилно е определил налагането на глоба, която е несъразмерно тежка с конкретното нарушение и обществена опасност на деянието и тази на нарушителката.

         Във връзка със становището на въззивника, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен случай, съдът споделя същото изцяло предвид вече изложените по-горе съображния. Съдът намира, че предвид времето на разглеждане на настоящото производство и въведените извънредни мерки в страната за справяне с последствията от наложената карантина за борба с „Корона вируса“ и безспорно тежкото състояние за всички частни фирми и дружества, деяния като процесното се явяват с явно незначителна степен на обществена опасност, поради което и дори най-леката предвидена в закона глоба се явява несъразмерно тежка.

         Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно, но неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

          Водим от горното, съдът постанови решението си.                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................