О
П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 1243
град Бургас
, 03.07. 2019 година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в закрито заседание
на
.............03.07……..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с. Марина
Мавродиева
при секретаря ……………. като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д.
№ 911
по описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния
представител наЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“-гр.София–ищец по гр.д. № 4181/2018 год. по описа на Бургаския
районен съд против решение № 973/25.04.2019
год. постановено по същото дело ,с което
са отхвърлени исковите претенции на въззивника срещу Агенция“Пътна
инфраструктура „-гр.София-чрез Областно пътно управление-Бургас за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1 350,20 лв. –представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Каско стандарт“,сключен с
полица от 30.06.2016 г. за причинени имуществени вреди при ПТП ,настъпило на
15.10.2016 г. с МПС „Субару Форестър „,с рег. №
А 9876 МТ ,ведно със законната лихва
върху главницата ,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата ,както и за направените съдебно-деловодни разноски ,като въззивникът е осъден да заплати на ответника и разноски в размер на 300 лв.
Въззивникът
изразява
недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за неправилно и
необосновано,в нарушение на материалния
закон .
Оспорва
се изводът на съда ,че от представения по делото застрахователен договор за застраховка „Каско стандарт“,сключен с процесната полица ,не можело да се направи преценка какви
конкретни рискове е покривал ,съответно дали застрохователят
е поел задължение да заплаща застрахователно обезщетение и при увреждане на
гуми или джанти на автомобила.Подчертава се ,че
съгласно доклада на съда предмет
на доказзване
представлява валидно сключения застрахователен договор Каско ,а не и
предмета и обхвата му .Договорът обвързва застраховащия и застрахования и
възраженията на трети лица ,че същият не поражда действие ,са ирелевантни .В
изпълнение на определението на съда и разпределената доказателствена тежест
между страните е бил представена
застрахователната полица,видно от която
такъв договор е сключен с отметка „Пълно каско „ в размел „Застрахователно покритие „,а
условията на този вид застрахователен договор
са ноторно известни и са публикувани в сайта на дружеството
.Цитира се текст от Общите условия на застраховка Каско ,то който става ясно
,че застрахователното дружество правомерно е заплатило обезщетение за
претърпените вреди по МПС.Освен това е
било установено и от изслушаната и
приета техническа експертиза ,че застрахователят правилно и точно е репарирал
щетите ,които са в причинно-следствена връзка с механизма на описаното ПТП .
Моли се за отмяната на решението и постановяване на ново ,с което се уважи
исковата претенция в пълен размер .Прилага се и извадка от ОУ „Каско „ към
застрахователната полица.
Въззивната
жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на
изискванията на чл.260-261 от ГПК
В
писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК
въззиваемият ответник чрез
процесуалния си представител оспорва въззивната жалба
и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните
нарушения..Навеждат се твърдения на първо място ,че от приложената по делото застрахователна
полица се установява ,че е сключена
застраховка с покритие „Каско стандарт“,като в частта от полицата „Допълнителни
покрития“ не е отметнато покритието „Гуми“,което навежда на извода ,че в случая
застрахователното обезщетение е изплатено от ищеца на собственика на
застрахования автомобил по непокрит по застрахователния договор риск –т.е. при
отсъствие на основание за плащане .,което пък според въззиваемото
дружество е доказателство за ненадлежна
суброгация на ищцовото дружество в правата на
застрахования срещу деликвента.На второ място се
счита ,че е налице съпричиняване от страна на
водача на МПС ,който в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал
автомобила с несъобразена с пътните
условия скорост .Затова и според въззиваемия за ищеца не възниква регресно
вземане за обезщетение по чл. 410 от КТ вр.чл. 49 ЗЗД .Настъпилият вредоносен
резултат е следствие от противоправното
поведение на водача ,който в нарушение на правилата за двежение,установени
в чл. 20 ал. 2 ЗДвП не е избрал подходяща скорост ,съобразена с пътните условия и характера и
интензивността на движение .
Освен
това се подчертава ,че пътят ,на който се е случило ПТП –то е републиански ,но се намира на територията на Община
Бургас/на изхода на с. Полски извор/ и съгл. Чл. 30 ал. 4 от Закона за пътищата
,ремонтът и поддържане на този вид пътища в границите на урбанизирана територия
,се организира от съответната община .В конкретния случай за шахтата като елемент от подземно
съоръжение е следвало да се поддържа от
Община Бургас и тя е отговорна за
поддръжката .
Моли
се за потвърждаване на решението .И двете страни не сочат нови доказателства и
нови обстоятелства по делото .
Като има предвид горното и на осн.чл. 267 ГПК ,Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го
насрочва за 18.09.2019 г. от 10,10 часа ,за която дата да се призоват страните
.
ПРЕПИС
от настоящата определение да се връчи на страните .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.