Решение по дело №3842/2017 на Софийски градски съд

    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                     гр.София, 12.04.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                     7-ми  състав

На  шести март                                                                                    година 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                                  СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева          

секретар: Ирена Апостолова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3842  по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

   

         Предявен   e иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.    

         Производството е образувано по искова молба на А.С.М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж. к. „*******, чрез пълномощника Д.М., с която  против „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Р.И.М.-Т., е предявен   иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено, че ищецът, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20128440402517 на ЧСИ С.Я., вписан в регистъра на КЧСИ № 844, не дължи на ответника  ”Е.М.”ЕООД,  сума в размер на 52 336.28 лева /петдесет и две хиляди триста тридесет и шест, и 0.28/ лева по Договор за цесия от 10. 10. 2016 г., сключен между същия и взискателя „Б.ДСК” ЕАД.  Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В исковата молба се твърди, че по ч.гр.д.№17333/2012г. на СРС, 45 състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от  08.05.2012г., съгласно които А.С.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, сума в размер  на 70979.94 лв. главница по Договор за ипотечен кредит от 05.06.2007г. и извлечение от банкова сметка, ***.10 лв. лихва за забава за периода 25.11.2011г. до 05.04.2012 г., както и законна лихва, считано от 06.04.2012г. до окончателното плащане, както и съдебни  разноски от 2810лв.

        Твърди се , че в качеството на взискател  „Б.ДСК” ЕАД е депозирала молба с приложен изпълнителен лист от  08.05.2012г. до ЧСИ С.Б.Я., вписан в регистъра на КЧСИ № 844, с район на действие: СГС, кантора с адрес: гр. София, ул.”Д-р *******” №3. Твърди се, че с  Разпореждане от 10.08.2012 г. било образувано изп. дело № 20128440402517. Покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца, като длъжник на 21.08.2012г.  Твърди се , че на 13.08.2012г. в СВ при АВ е разпоредено вписване на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, а именно: апартамент №17/седемнадесет /,  находящ се на адрес  гр.София, ж. к. „*******, индивидуализиран в Нотариален акт № 177, том LXLIII, дело № 25068 / 2007 г.  Сочи се, че с   Протокол от 11. 9. 2012 г. по  изп. дело № 20128440402517е извършен опис и оценка на недвижимия имот. С Обявление изх. № 61490 / 02.10.2013 г. недвижимия имот бил  изнесен на публична  продан, която започнала на 11.10.2013 г . и завършила на 11.11.2013 г., с начална цена - 60 000 лева. На 12.11.2013 г. бил обявен купувач на недвижимия имот, заплатена е сумата 60 000 лева. С Постановление от 15. 11. 2013 г. имота е възложен на купувача.

         Твърди се в исковата молба, че след постъпването на заплатената сума от обявения на 15.11.2013 г. купувач валидни изпълнителни действия не са поискани от взискателя, поради което на 15. 11. 2015 г. производството по изп. дело е било прекратено по силата на закона съгл. разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни дейстия в продължение на две години изп. производство се прекратява.  Ищецът поддържа, че прекратяването на изпълнително производство е настъпило по право. Твърди се, че ответникът ”Е.М.”ЕООД” с молба от 17.01.2017г. отправил  до  ЧСИ С.Б.Я.,  искане като цесионер, да бъде конституиран в качеството на взискател по изп. дело № 20128440402517, като приложил към молбата си Договор за цесия от 10. 10. 2016 г. сключен между първия взискател и ответника за сума в размер на 52 336.28 /петдесет и две хиляди триста тридесет и шест, и 0.28/ лева; Приложение № 1 към Договор за цесия от 10. 10. 2016 г.; Уведомление за потвърждаване на настъпило прехвърляне на вземания на 12.10.2016г.; Пълномощно /цедента към цесионера с право да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и да подпише писмени съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на Банката/; Пълномощно № 27633 / 27. 12. 2016

            Сочи, че с Разпореждане от 17. 01. 2017 г. на ЧСИ С.Я., вписан в регистъра на КЧСИ под № 844, е конституирал като взискател по изп. дело № 20128440402517 ответното  ”Е.М.”ЕООД, ЕИК*******.

             Ищецът твърди, че изпълнителното дело към този момент е било прекратено по силата на закона съгл. разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - когато взискателя не поиска извършване на изпълнителни дейстия в продължение на две години изп. производство се прекратява с постановление. Позовава се на  т. 10 на ТР № 2 / 26. 6. 2015 г. по тълк. дело № 2 / 2013 г. но ОСГТК на ВКС.  На следващо място ищецът твърди, че  В процесния случай, извършената цесия няма действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД - ищецът не е получавал уведомление по смисъла на чл. 99 , ал. 3 ЗЗД от взискателя - „Б.ДСК” ЕАД, а именно:

       Твърди, че в известие за доставяне от "М и БМ" ООД, извършващо пощенски услуги, има характера на свидетелски показания, обективирани в писмена форма. Съдържанието на същото установява единствено изпращането на дата, 01. 11. 2016 г., на плик до А.С.М., но не съдържа данни за факта на получаване от същия. От приложеното копие на известието е видно, че плика не е доставен, след което е върнато с отбелязване от Куриер № 241 - "Няма такова лице".  Твърди, че  в случая Уведомлението за цесия не може да се счита за надлежно получено от длъжника, което доказва, че действително, не е достигнало до знанието на длъжника, т. к. той не е бил открит на посочения адрес. Поддържа, че съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено за прехвърлянето, а според ал. 4 на същата разпоредба, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Нормата е императивна и не предоставя възможност на цедента да делегира това свое задължение на цесионера, което следва от изрично определения момент, от който цесията има правно действие по отношение на длъжника и третите лица, а именно от момента, когато бъде съобщено от предишния.

       Поддържа се, че промяната на взискателите по изп. дело № 20128440402517 е новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, с което обосновава интереса  от предявяване на иск с правно основание във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.

Ответникът „Е.М.” ЕООД оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. В депозирания в срока по чл.131 ГПК, писмен отговор на исковата молба поддържа,  че между А.С.М. и „Б.ДСК” ЕАД е съществувало валидно правоотношение по Договор за ипотечен кредит от 05.06.2007г., по което кредидотополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване. Твърди, че „Б.ДСК” ЕАД се е снабдила с по ч.гр.д.№17333/2012г. на СРС, 45 състав е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от  08.05.2012г. за паричните суми останали дължими, като главница и лихва по договора, като А.С.М. не е оспорил вземането. Твърди, че след образуването на изп. дело № 20128440402517 на ЧСИ ст.Я.давността е прекъсната с предприемане действие по принудително изпълнение, както и с всяко валидно изпълнително действие.  Твърди, че Договор за цесия от 10. 10. 2016 г.  между Б.ДСК  ЕАД, като цедент и  „Е.М.” ЕООД, като цесионер, ответникът е приеобретател на процесното вземане, което е подробно индивидуализирано в  ; Приложение № 1 към Договор за цесия от 10. 10. 2016 г. Оспорва твърденията, че ищеца, като длъжник не е редовно уведомен. Твърди, че уведомление е изпратено на постоянния адрес на длъжника, което е удостоверено с разписка. При евентуалност поддържа, че ищецът е уведомен в хода на настоящия исков процес.    Поддържа, че изпълняемото право не е погасено и ищецът дължи изпълнение.

          В съдебно заседание ищецът  чред пълномощника си адв.Н. Петров поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК и писмена защита.

           В съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си пълномощника юрк. Т.оспорва предявения иск. Представя писмена защита.

 

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, като се установява от приетите неоспорени писмени доказателства, че по ч.гр.д.№17333/2012г. на СРС, ГО, 45 състав е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от  08.05.2012г., съгласно които А.С.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Б.ДСК” ЕАД, сума в размер  на 70979.94 лв. главница по Договор за ипотечен кредит от 05.06.2007г. и извлечение от банкова сметка, ***.10 лв. лихва за забава за периода 25.11.2011г. до 05.04.2012 г., сумата 456,12лв. заемни такси, както и законна лихва, считано от 06.04.2012г. до окончателното плащане, както и съдебни  разноски от 2810лв. /л.2 от  приложено в препис  изп. д. № 20128440402517 /

          Видно от уговореното в пункт II от приетия Нотариален акт за пакупко –продажба на недвижим имот № 177, том  LXLIII, дело № 25068 / 2007 г. по описа на СВ София, А.С.М. и П.В.М.купили на 07.06.2007г. недвижим имот - апартамент №17 /седемнадесет /,  находящ се на адрес  гр.София, ж. к. „*******, за сумата от 74 899,00лв., която сума е изплатена на купувача, чрез банков кредит, съгласно  Договор за ипотечен кредит от 05.06.2007г., сключен между купувача А.С.М. и „Б.ДСК” ЕАД, клон Отечество. /л.6 - л.7 от  приложено в препис  изп. д. № 20128440402517 /

          Не се твърди  А.С.М. да е релевирал възражение, срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№17333/2012г. на СРС, ГО, 45 състав.

           Видно от приложеното в заверен препис изп.д №20128440402517. по описа на ЧСИ- С.Я., рег.№ 844  при КЧСИ, район на действие СГС, същото е образувано по молба на „Б.ДСК” ЕАД, чрез гл. юрист Д., като пълномощник,  с която от съдебния изпълнител  е поискало образуване на изпълнително дело срещу А.С.М.,  за принудително събиране на сумата в размер на 70979.94 лв. главница по Договор за ипотечен кредит от 05.06.2007г. и извлечение от банкова сметка, ***.10 лв. лихва за забава за периода 25.11.2011г. до 05.04.2012 г., сумата 456,12лв. заемни такси, както и законна лихва, считано от 06.04.2012г. до окончателното плащане, както и съдебни  разноски от 2810лв ., за които суми е издаден  изпълнителен лист по ч.гр.д.№17333/2012г. на СРС, ГО, 45 състав. Към молбата са приложени  изпълнителен лист от  08.05.2012г. и Нотариален акт № 177, том LXLIII, дело № 25068 / 2007 г. по описа на СВ при АВ.  Взискателят поискал налагане на възбрана върху недвижимия имот  на длъжника по Нотариален акт № 177, том  LXLIII, дело № 25068 / 2007 г., както и извършване  на опис и оценка на имота.

 

     С  Разпореждане от 10.08.2012 г. на ЧСИ С.Я. било образувано изп. дело № 20128440402517 с взискател „Б.ДСК” ЕАД и длъжник А.С.М.. Покана за доброволно изпълнение е връчена на ищеца, като длъжник на 21.08.2012г.  На 13.08.2012г. в Службата по вписвания при АВ е разпоредено вписване на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, а именно: апартамент №17/седемнадесет /,  находящ се на адрес  гр.София, ж. к. „*******, индивидуализиран в Нотариален акт № 177, том LXLIII, дело № 25068 / 2007 г.   В Протокол от 11. 9. 2012 г. по  изп. дело № 20128440402517 е  обективиран  опис и оценка на недвижимия имот.  По изпълнителното дело е обявена  един път публична продан, по която не са постъпили предложения. На 12.08.2013г., взискателят „Б.ДСК” ЕАД с молба е поискал нова оценка и да бъде насрочена продан на недвижимия имот ипотекиран в  негова полза. С Обявление изх. № 61490 / 02.10.2013 г. недвижимия имот бил  изнесен на публична  продан, която започнала на 11.10.2013 г . и е завършила на 11.11.2013 г., с начална цена - 60 000 лева. С протокол  от 12.11.2013 г. В.Х.Т.била обявен за купувач на недвижимия имот за сумата 60 000 лева. С Постановление за възлагане на недвижим имот  от 15. 11. 2013 г. имота е възложен на купувача, като постановлението е влязло в сила на  03.12.2013г. Разпределение на получената сума от продажбата на ипотекирания имот е извършено на 18.12.2013г.

 

       С молба изх.№ 687 от 17.01.2017г. до ЧСИ С.Я. ответното ”Е.М.”ЕООД  поискало като цесионер, да бъде конституиран в качеството на взискател по изп. дело № 20128440402517. ./л.8 от делото/

      Към молбата с искане  за конституиране по  реда на чл.429 ГПК, бил  представен Договор за цесия от 10. 10. 2016 г. сключен между първия взискател „Б.ДСК” ЕАД и ответното ”Е.М.”ЕООД./л.58-л.60 от делото/

       Прието е и Приложение № 1 към Договор за цесия от 10. 10. 2016 г., в което са конкретизирани вземанията по длъжници и размер, в което приложение по л.2 е отразено и вземането на Б.ДСК ЕАД срещу длъжника А.С.М../л.56 от делото/

       Представено е и Пълномощно, с което  „Б.ДСК” ЕАД, като цедент по договор за цесия от 10.10.2016г. упълномощила  цесионера „Е.М.”ЕООД. с право да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и да подпише писмени съобщения по чл.99, ал.3 ЗЗД от името на Банката./л.61 от делото/

      Прието е уведомление изпратено от „Е.М.”ЕООД, чрез оперативен мениджър К.Диков до  длъжника А.С.М., на адрес гр.София, ж. к. „*******, ап.16, като представена разписка на куриера ”М и БМ" ООД, извършващо пощенски услуги,  е оформена с  отбелязване- "Няма такова лице".  /л.65 от делото/

            С Разпореждане от 17. 01. 2017 г. на ЧСИ С.Я., вписан в регистъра на КЧСИ под № 844, е конституирал като взискател по изп. дело № 20128440402517 ответното  ”Е.М.”ЕООД, ЕИК*******. /л.27 от делото/  Със запорно съобщение връчено 08.02.2017г. до НОИ София е наложен запор върху пенсията на длъжника.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: 

По допустимостта: Отрицателния установителен иск е процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и надлежно упражняване правото на иск.

 

По същество:

         Предявеният отрицателен установителен иск от ищеца с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

 

  С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал.2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.

 

  В случая ищецът обосновава правен интерес от иска по чл.439 ГПК с промяната на взискателите по изп. дело № 20128440402517 на ЧСИ СТ.Я.като новонастъпил факт след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, както и извършването на изпълнителни действия, след  изтичане на срока по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

  И двата наведени в исковата молба довода са неоснователни.

  С прехвърлянето на вземането на цесионера то преминава върху него с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, ако не е уговорено друго. За да има действие договорът за цесия по отношение на длъжника, прехвърлянето следва да му бъде съобщено - чл. 99, ал.3 ЗЗД. Уведомяването за цесията трябва да изхожда от стария, а не от новия кредитор, поради което съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че цедента няма правото да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 5759 по описа за 2014 г. на ВКС, III г.о. и др. От представеното по делото пълномощно (л.61) се установява, че предишният кредитор е упълномощил новия кредитор да уведоми от името на банката всички длъжници по вземанията по кредити, които са прехвърлени с договор за цесия от 10.10.2016 г. До  ищцеца е адресирано съобщение от цесионера, с което се уведомява за извършената цесия,  изпратено на постоянния му адрес, но в разписката към него липсва офрмено връчване. Ето защо, наличието на уведомяване на наследодателя за извършената цесия не се установява от представените по делото писмени доказателства - разписка на куриерска фирма ”М и БМ" ООД.

 

  Уведомяването за цесията обаче е настъпило в хода на исковия процес. Това е така, защото приложение към отговора на исковата молба е именно уведомлението за извършената цесия, адресирано до наследодателя на ищците. С получаването на препис от отговора, видно от призовка (л.74 от делото), до ищеца е изпратен препис от писмения отговор по чл. 131 ГПК едновременно с уведомяването за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към писмения отговор на цесионера, следва да се бъде съобразено при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал.3 ГПК. Изходящото от упълномощения да уведоми длъжника цесионер уведомление, приложено към отговора на исковата молба и достигнало до универсалните правоприемници на поръчителя по договора за кредит, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. Ето защо, съдът приема, че ищеца е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането на ответното дружество, поради което цесията е породила действие по отношение на тях и надлежен кредитор е именно ответникът.

  Провопогасително възражение за изтекла давност не е въведено в исковия  процес.

  За пълнота на изложението следва да се отбележи, че срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, с изтичането на който се прекратява изпълнителното производство е ирелевантен за съществуването на вземането на кредитора. С изтичането на този срок изпълнителното дело се прекратява по право и извършването на изпълнителни действия е непротивопоставимо на длъжниците, но не води до невъзможността вземането да бъде принудително удовлетворявано чрез образуването на нов процес и предприемане на действия по изпълнението.

Следва да се отбележи още, че срока по  чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е процесуален, преклузивен, а не давностен и не се отразява върху съществуването на самото материално право  на вземане, а само на правото на взискателя да иска процесуално изпълнение.

 

  Предвид изложените по-горе съображения правилно предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

  При този изход на спора право на разноски има  ответната страна на основание чл. 78, ал.3, във вр. ал.8 ГПК за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

 

  Водим от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж. к. „*******, срещу  „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от управител Р. И. М.-Т., иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване на установено, че ищецът А.С.М., ЕГН **********, в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20128440402517 на ЧСИ С.Я., вписан в регистъра на КЧСИ № 844, не дължи на  ”Е.М.”ЕООД,  сума в размер на 52 336.28 лева /петдесет и две хиляди триста тридесет и шест, и 0.28/ лева по Договор за цесия от 10. 10. 2016 г., сключен между същия и взискателя „Б.ДСК” ЕАД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА А.С.М., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж. к. „*******, aп. 17,  да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК *******, сумата от 150.00лв., представляваща реализирани от ответника съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                       

                                                                     Съдия: