Присъда по дело №646/2019 на Окръжен съд - Хасково

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 9 от 14.03.2019г., постановена по НОХД №155 по описа за 2018г. на РС – Харманли, подсъдимият М.Р.Т. е бил признат за виновен в това, че на 18.01.2018 г. в с. В., общ. Х., Х. област, в съучастие с И.М.С., като извършител,  чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (счупване стъкло на входна врата), отнел чужда движима вещ - моторен трион марка “Хускварна“/ “Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № ********** на стойност 267,30 лева от владението на Х.З.Ж. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай, поради което и на основание чл. 195 ал. 1, т. 3  и т. 7, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 28 ал.1 вр. чл. 54 ал.1 от НК, бил осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи ефективно на основание  чл.57 ал.1 т.2, б.”в ” от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим.

На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия М.Р.Т. е определено едно общо най-тежко наказание между наложените такива с влезли в сила присъди по НОХД № 331/2015г. на РС - Харманли  и НОХД № 136/2015г. на РС - Крумовград, а именно „лишаване от свобода”  за срок от  16 / шестнадесет/ месеца, което на основание чл. 25, ал. 4 НК, да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият М.Р.Т. бил осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Хасково  направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на  23,46 лева  за възнаграждение за вещо лице, а в полза на съдебната власт по сметка на РС-Харманли - направените по делото разноски в съдебното  производство в размер на 10 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Със същата присъда подсъдимият И.М.С. бил признат за виновен в това, че на 18.01.2018 г. с. В., общ. Х., Х. област, в съучастие с М.Р.Т. ***, като извършител,  чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот (счупване стъкло на входна врата), отнел чужда движима вещ - моторен трион марка “Хускварна“/ “Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № ********** на стойност 267,30 лева от владението на Х.З.Ж., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.3, вр. чл. 54, ал.1 от НК  му било наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от  четири месеца, изпълнението на което, на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК, било отложено с изпитателен срок от 2 (две) години.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимият И.М.С. бил осъден да заплати в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР-Хасково  направените по делото разноски в досъдебното производство в размер на  23,46 лева  за възнаграждение за вещо лице, а в полза на съдебната власт по сметка на РС-Харманли- направените по делото разноски в съдебното  производство в размер на 10 лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Съдът се е произнесъл и относно веществените доказателства по делото - моторен трион марка “Хускварна“ /“Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № **********, по отношение на който постановил да се върне на собственика му - Х.З.Ж..

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.М.С. - адв. М.К., с оплакване, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, а наложеното наказание явно несправедливо. Без да се излагат конкретни съображения за това, моли съда да измени присъдата, като оправдае подс. С. относно извършването на деянието в съучастие с подс. М.Т., за което да му бъде наложено наказание „пробация“.

До даване ход на делото пред въззивната инстанция, по реда на чл. 320 ал. 6 НПК, от подс.М.Т. и неговия защитник адв. Д.С. е направено изявление за присъединяване към въззивната жалба на подс. И.С..

Пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира подадената жалбата за неоснователна, а присъдата на РС-Харманли за правилна и законосъобразна. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява участието и на двамата подсъдими в кражбата. Твърди, че обясненията на подс. И.С. имат за цел единствено оневиняването на другия подсъдим предвид това, че последният следва да търпи ефективно наложеното му от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода. В подкрепа на този си извод изтъква наличието на противоречия между обясненията на подсъдимите от една страна, а от друга - между тях и събраните по делото доказателства. В този смисъл пледира за потвърждаване на присъдата на РС-Харманли.

Защитникът на подсъдимия И.С.- адв. М.К. поддържа депозираната въззивна жалба. Не отрича участието на подзащитния му в престъплението, за което е осъден от РС-Харманли, но твърди, че липсват доказателства за това кражбата да е била извършена в съучастие с другия подсъдим. Счита, че по отношение обосноваването на това квалифициращо обстоятелство присъдата се базира единствено на самопризнанията на подсъдимите, съдържащи се в обясненията им на досъдебната фаза, които са били приобщени по надлежния ред в съдебното производство. Моли съда да измени присъдата на първоинстанционния съд, като се съобрази с изложените от него доводи.

Подс. И.С.  пледира като изразява съгласие с постановената присъда на РС-Харманли и наложеното му с нея наказание.

Защитникът на подсъдимия М.Т. - адв. Д.С. поддържа въззивната жалба, по отношение на която той и подзащитният му са присъединени. Споделя изцяло доводите на колегата си адв. К. относно липсата на други доказателства за извършване на престъплението в условията на съучастие между двамата подсъдими, освен техните противоречиви по между си обяснения, депозирани на фазата на досъдебното производство. Счита, че не са събрани доказателства за участието на подзащитния му в извършването на кражбата, поради което моли въззвния съд да отмени присъдата в тази й част, като оправдае подс. Т..

За изясняване на делото от фактическа страна, въззивният съд служебно допусна до преразпит свидетеля и пострадал от престъплението Х.Ж. и такъв бе извършен в съдебно заседание на 19.01.2021г..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди изложените от страните становища и възражения и като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, према  следното:

Извършвайки собствен анализ на наличните по делото доказателствени материали, включително събраните такива в хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно следствие, съдът прие следната фактическа обстановка:

               На 17.01.2018 г. вечерта в с. В., общ. Х., обл. Х., подс. М.Т. и подс. И.С. /непълнолетен към посочената дата/ били заедно на гости на свой общ познат. Късно през нощта подс. Т. получил обаждане по телефона от своята майка, която му съобщила, че дъщеря му е вдигнала температура и се нуждаела от медицинска помощ. Веднага след това, в рансните часове на 18.01. с.г. подс. Т. се отправил пеш към дома си, придружаван от подс. С.. През нощта имало буря и валял силен дъжд. След известно време двамата се разделили, като подс. Т. се отправил към дома си. По пътя си С. минал покрай къщата на св. Х.Ж., когото познавал отпреди. Прескачайки оградата се озовал в двора на имота на пострадалия. Изкачвайки се по външно стълбище, подс. С. стигнал до входната врата на втория етаж на къщата, част от която била рамкирана със стъкло. След като счупил с ножици два от прозорците, формиращи част от стъклената рамка на вратата, подс. С. успял да проникне в коридора на втория етаж от къщата. От там той взел и после изнесъл отново през прозореца на вратата моторен трион /резачка марка “Хускварна“/ “Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № *********. Носейки машината, подс. С. преминал обратно през двора, прехвърлил се през оградата на къщата, след което се отправил към дома си.

На 18.01.2018г. подс. С., придружаван от неустановено лице, отишъл в с. С, общ.Х., в дома на св. В. В., когото познавал от преди и на когото предложил да продаде откраднатия моторен трион марка “Хускварна“ /“Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № *******, твърдейки, че същият е на **** му. Подс. С. предал на св. В. триона, като се договорили до 2-3дни последният да му заплати за нея сумата от 60 лева.

                  Междувременно, на 19.01.2018г. св. Х.Ж. установил, че от втория етаж на къщата му липсва моторният трион марка “Хускварна“ /“Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № **********, който закупил на 07.11.2016г. от магазин в гр. Х.

В резултат на извършените от св. Г. Г. - ****  ******* при РУ-Харманли, ОДМВР-Хасково, оперативно-издирвателни мероприятия, било установено, че на 18.01.2018г. инкриминираната вещ моторен трион марка “Хускварна“ /“Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № **********, била оставена на св. В. В. от подс. С. във връзка с договорките им за продажбата й за сумата от 60 лева.

От заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство и приетата от първата съдебна инстанция съдебно-оценителната експертиза било установено, че към инкриминираната дата стойността на моторен трион марка “Хускварна“ /“Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № *********, приобщен по делото като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване, възлиза на 267,30 лв.

Така възприетата от въззивния състав фактическа обстановка се очертава отчасти на база на събраните в съдебното производство пред РС-Харманли доказателства.

От показанията на св. Г. се установява, че са се насочили към подсъдимите въз основа на данни, че представляват лица склонни да извършват престъпления. В РУ-Харманли е била извършена „беседа“ с тях, а в последствие и със св. В. Следва да се отбележи, че обясненията, дадени от С. и Т. при разпитите им на досъдебната фаза от производството, в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния и въззивния съд са изпълнени с противоречия, като фактическата обстановка в обвинителния акт, възприета от прокурора, изцяло е изградена на база на тези, дадени от С. на 15.02.2015 година.   

 Обемът на доказателства обаче не е достатъчен, за да бъдат споделени направените от първоинстанционния съд изводи относно наличието на осъществено от подс. М.Т. от обективна и субективна страна престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК, които да са категорични такива.

В наказателния процес доказателственият анализ не се основава върху субективна преценка за това дали едни или други доказателства въплъщават възможната представа за обективната истина като стечение на обстоятелствата, тъй като доказателствата не се кредитират от гледна точка на логиката на обикновените житейски ситуации и техният анализ не е конкуренция на житейски гледни точки. Доказателственият анализ винаги стъпва върху обективни правила, похвати и норми на формална логическа дейност, чрез които единствено и обективно е постижимо разкриването на обективната истина. В случая процесуално допустимия подход при проверка на доказателствената съвкупност и в частност на обвинителната теза, касаеща участието на подс. Т. в извършването на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, не се подкрепя от категорични доказателства.

За да бъде постановена осъдителна присъда следва да е достигнато до единствения възможен и законосъобразен правен извод, че инкриминираната от държавния обвинител деятелност се субсумира както от обективна, така и от субективна страна под престъпния състав ситуиран в обвинението, а също така и че деянието е извършено по несъмнен начин от подсъдимия. Когато не са налице горните обстоятелства съдът е длъжен да признае подсъдимия за невиновен с оглед разпоредбата на чл. 304 НПК, тъй като присъдата не може да почива на предположения за съпричасността на подсъдимия към деянието.

Безспорно осъдителна присъда може да се постанови и на база само на косвени доказателства при положение, че след цялостното им и задълбочено обсъждане, съдът стигне до единствено възможен извод за виновността на подсъдимия. В конкретиката на обсъждания казус и с оглед формата на престъпната деятелност, за която е привлечен да отговаря подс. Т.- извършителство, не са възможни такива изводи. От обсъдената доказателствена съвкупност не може да бъде изведен извод относно участието му в извършването на престъплението. Този си извод въззивният съдебен състав обективира след като отчете, че следва да са налице безпротиворечиви доказателства за това, че деецът в качеството на извършител е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението, а така също и да е бил налице общност на умисъла и по отношение на съучастническата дейност между двамата подсъдими.

При неоспоримия факт на отнемане в посоченото време и място на инкриминираната движима вещ от владението на пострадалия Ж., не се установява по категоричен начин съпричастността на подсъдимия Т., като съизвършител, на престъпното деяние. В същото време да налице категорични данни и доказателства, че същото е осъществено от подс. И.С.. Съпричастността на подс. Т. е и основният въпрос, който е подлежал на изясняване в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно производство. В противовес на становището на районния съд, въззивният състав не прие, че са налице безспорни доказателства за вината на подсъдимия М.Т. в осъществяване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Както бе посочено по-горе, участието на подс. Т. може да се извлеч„е само и единствено от разпита на подс. С. във фазата на досъдебното производство, които обяснения в хода на съдебното производство не се поддържат от същия. Не са налице други, било то и косвени доказателства, които да са в подкрепа на същите и да изградят една стройна верига в тази насока.

Внимателният прочит на обясненията на подс. И.С., дадени в хода на ДП и приобщени по надлежния ред чрез прочитането им в съдебното производство пред РС-Харманли, досежно участието на другия подсъдим в извършването на кражбата, не води до категоричен извод за съпричастността на подс. Т. към извършеното престъпление. Последното се затвърждава и от колебливостта в показанията на св. В. В., депозирани на двете фази от наказателния процес, по отношение присъствието на подс. Т. на 18.01.2018г. при продажбата на инкриминираната вещ. Дори да се приеме, че подс. С. не е бил сам в с. С., не би могъл да се направи категоричен извод, че с него е бил именно подс. Т., доколкото св. В. не е в състояние да го разпознае като лицето, което го е придружавало. Анализът на показанията на пострадалия от престъплението – св. Ж. също внасят съмнения относно дадените обяснения от С. на досъдебното производство. Същият твърди, че на втория етаж от къщата е проникнато през счупен прозорец, който е с размери 25см. /25 см. /пред първоинстанционния съд е заявил, че са 25 см./30 см./. Категоричен е че катинарът на входната врата е бил счупен, но самият патрон на бравата на врата не е бил повреден. През отвор с размерите на прозореца, посочен от св. Ж., е почти невъзможно да проникне всеки, именно поради тази причина и самият той изразява съмнение, „че някое малко дете са пуснали“ да влезне. И докато подс. С. е дребен на ръст, това категорично не би могло да се отнася за подс. Т.. Още повече, че самият пострадал заявява, че на втория етаж от къщата е имал и други инструменти /електрожен, бормашина и др./, които не са били отнети. В случай, че и двамата подсъдими са били проникнали на втория етаж от къщата, същите абсолютно необезпокоявани биха могли да изнесат и други вещи, предвид и бурята, която се е разразила същата нощ.  В този смисъл липсата на преки или еднопосочни косвени доказателства по отношение участието на подс. Т. в престъплението, не може да обоснове осъдителна по своя характер присъда спрямо него, тъй като разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК посочва, че съдът признава подсъдимия за виновен само в случаите на доказване на обвинението по несъмнен начин - процесуална ситуация, пред която не сме в изправени в конкретния случай.  

Съставът на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК включва отнемането от владението на другиго на движима вещ без неговото съгласие с намерението противозаконно да я присвои. Безспорно е в правната теория и съдебната практика, че изпълнителното деяние "отнемане" включва преустановяване на владението на собственика на вещта, на владелеца или на държателя й и установяване на свое такова от страна на извършителя. Същевременно от субективна страна трябва да е налице специфично намерение – противозаконно присвояване на вещта, а именно извършителят на престъплението да желае да си служи с нея като със своя, като я използва или се разпорежда с нея.

От доказателствения материал не се установява по категоричен начин специфичното намерение на дееца в лицето на подс. Т., както и неговото участие в извършване на престъплението. Постановяването на осъдителна присъда е допустимо само при доказване на обвинението по несъмнен начин. Когато е налице съмнение досежно извършването на икриминираното деяние, участието на подсъдимия в него и обективните и субективни елементи от състава на престъплението, не може да се постанови присъда, съответно подс. Т. да се признае за виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен. Именно поради това и съдът призна подсъдимия Т. за невиновен по обвинението за извършено престъпление с правна квалификация по по чл. 195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.28 ал.1 от НК и като последствие от това измени присъдата на подс. И.С. по отношение извършването на престъплението при условията на съизвършителство като форма на съучастие.

Отделно от горното настоящата въззивна инстанция не дава вяра на обясненията на подсъдимия И.С. относно начина, по който е проникнал във вътрешността на втория етаж на къщата на пострадалия. Обясненията на подсъдимия имат специфична функция, тъй като те едновременно са гласно доказателствено средство и средство за защита, поради което достоверността им следва да бъде преценена след детайлен анализ и съпоставка с останалите източници на факти от предмета на доказване.  В този смисъл обясненията на подс. С., че влязъл през вече счупените прозорци на вратата на втория етаж от къщата на св. Ж., не се потвърждават от останалите гласни доказателства по делото. Въпреки будещата недоумение липса на проведен от страна на разследващите органи в хода на ДП оглед на местопроизшествие, което се е наложило като практика при разследване на престъпления в РУ-Харманли, настоящата съдебна инстанция намира за достоверни показанията на пострадалия Ж., касаещи взломния характер на проникване във вътрешността на втория етаж от жилището му. Бидейки поставена в подобна ситуация и отчитайки проблематиката при разследването на престъпления, извършени при липса на свидетели, настоящата въззивна инстанция обследва детайлно събраната в хода на първата съдебна инстанция доказателствена съвкупност в аспекта на извършеното въззивно следствие. Като резултат от така проведения анализ съдът намира, че обясненията на подс. И.С. и тези на подс. Т.,***, както и показанията на св. Ж., св. В. и св. Г. са достатъчни, за да обосноват извод за осъществяването на състава на престъплението взломна кражба, както и участието на подс. С. в извършването й. По този начин се установява, че на 17.01.2018г. вечерта двамата подсъдими М.Т. и И.С. прекарали известно време заедно в дома на общ познат, след което излезли, но се разделили, като всеки тръгнал в различна посока. Както бе посочено вече налице са много противоречия в обясненията на подсъдимите, дадени в хода на ДП и съдебното такова. Дори да се приеме, че подс. Т. е бил на улицата пред къщата на св. Ж., докато подс. С. се е прехвърлил през оградата и е проникнал на втория етаж от къщата откъдето е взел моторния трион, също не са налице достатъчно доказателства за неговото конкретно участие и намерението му за своене на вещта. Безспорно е обаче, че подс. И.С., минавайки покрай дома на св. Ж., проникнал в двора на имота, като прескочил оградата на къщата. Същият счупил част от стъклената облицовка на входната врата  и по този начин проникнал във вътрешността на втория етаж от къщата, от където взел, а след това и отнесъл в дома си моторен трион марка “Хускварна“/ “Husqvarna McCULLOCH”, модел „MAC CS 340”/, със сериен № **********, който на 18.01.2018г. продал за сумата от 60 лева на св. В. В. Изложеното доказва по категоричен начин извършеното от подс. С. престъпление, в което е обвинен, както от обективна, така и от субективна страна

Определеното от първоинстанционния съд наказание за така извършеното от подс. С. престъпление настоящият съдебен състав намира за справедливо, както по вид, така и по размер. Коректно РС-Харманли е отчел от една страна степента на обществена опасност на деянието, включваща и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението.

На първо място е съобразено обстоятелството, че подс.С. към момента на извършване на престъплението е бил непълнолетен, поради което спрямо него следва да бъде приложена редукцията при определяне на наказанието, предвидена в чл. 63 ал.3 от НК. Отделно от това правилен е изводът на контролирания съд относно липсата в конкретния казус на дадености, които да мотивират определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и в този смисъл замяна на предвиденото при наличие на долна граница наказание „лишаване от свобода“ с “пробация“.

Като краен резултат правилно и в контекста на целите на чл. 36 от НК РС-Харманли е определил наказанието на подс. С. в размер на 4 месеца „лишаване от свобода“, което предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и на основание чл. 69, ал.1, вр. чл. 66, ал.1 от НК е постановил да бъде отложено с изпитателен срок от 2 години.

С оглед приетото от настоящата въззивна инстанция по отношение участието на подс. Т. в извършването на престъплението и постановената в този смисъл оправдателна присъда спрямо него, контролирания съдебен акт на РС-Харманли следва да бъде отменен и в частта за разноските, за плащането на които е бил осъден този подсъдим. Същото в пълна степен следва да бъде сторено и по отношение извършеното от първата инстанция групиране при условията на чл.25 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 НК между наказанията, на които е бил осъден под.Т. с присъди по други наказателни производства, доколкото с постановяването на настоящата оправдателна присъда, РС-Харманли не би бил компетентния съд по чл. 39 ал.1 НПК.

При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подс.С. следва да бъде осъден да заплати всички разноски, направени в досъдебното и съдебното производство.

С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 2 вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК настоящата въззивна инстанция намира, че постановената първоинстанционна присъда следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимият М.Р.Т. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3  и т.7, вр. чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр. чл.28 ал.1 НК, както и изменена по отношение признаването на подс.С. за виновен в извършването на престъплението при условията на съучастие.

Мотивиран от изложените съображения, въззивният съд постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.