и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 629а ТЗ – налагане на предварителни обезпечителни мерки в производството по несъстоятелност, образувано по молба на кредитор. Съдебното производство е образувано по молба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр. София за откриване производство по несъстоятелност и обявяване несъстоятелността на „ЕР ВИА” ООД със седалище в гр.Кърджали. В молбата се твърди, че на 31.10.2008 г. между лизингодателя „Уникредит Лизинг” АД и лизингополучателя „Виа Джетс” ООД бил сключен Договор за финансов лизинг на самолет № 86173, като лизинговият обект бил предаден на лизингополучателя. За задължението на главния длъжник, произтичащо от договора за финансов лизинг, като солидарен длъжник /поръчител/ се задължило "Еър Виа" ООД, като солидарната му отговорност произтичала по силата на нотариално заверен договор за поръчителство от 31.10.2008 г., с който солидарният длъжник учредил лично обезпечение по реда и смисъла на чл. 138 - чл. 148 ЗЗД. Поради спиране на плащанията, съгласно уговорените падежи, кредиторът до момента периодично се снабдявал с изпълнителни листа, относно неплатени текущи задължения, като задълженията по изпълнителен лист от 12.12.2012 г. по ч.гр.дело № 16549/2012 г. на РС – Пловдив за общата сума от 223 121.06 щатски долара, както и законна лихва за забава от 18.10.2012 г. върху сумата от 214 173.08 щатски долара, и 10 490.47 лева – разноски по делото и по изпълнителен лист от 29.04.2013 г. по ч.гр.дело № 7156/2013 г. на РС – Пловдив за общата сума от 532 029.53 щатски долара, както и законна лихва за забава от 25.04.2013 г. върху сумата от 347 779.87 щатски долара, и 25 605.35 лева – разноски по делото, не били погасени към настоящия момент. Въпреки образуваното, въз основа на тези изпълнителни листове, изпълнително дело № 11935/2012 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, per. № 838 от КЧСИ, и предприетите принудителни процесуални мерки длъжниците продължавали своето неизпълнение по договора за финансов лизинг, както за сумите за които има издадени изпълнителни листове, така и за следващите се по договора други плащания за разноски и разходи. Поради тази причина, с Нотариална покана per. № 1084 от 27.02.2013 г. на Нотариус Светлана Запрянова, с per. № 179 и с район на действие PC Пловдив, лизингополучателят бил поканен от лизингодателя да заплати просрочените по договора суми, като е посочил, че ако в срок до 5 дни от получаване на поканата не бъдат погасени текущите просрочия, то „Уникредит Лизинг” АД обявява договорът за развален, по изключителна вина на длъжника, на основание чл. 87 ЗЗД във връзка с чл. XX, ал. 1 и чл. XXI, ал. 1 от Договора, ведно с всички правни последици от това, предвидени в закона и договора. Нотариалната покана била връчена на 27.02.2013 г., срокът бил изтекъл на 05.03.2013 г., като считано от 05.03.2013 г. договорът бил едностранно развален от кредитора. Съгласно записванията от счетоводството на „Уникредит Лизинг” АД, длъжникът „Ер Виа” ООД не е правил доброволни плащания по договора за финансов лизинг. След образуване на изпълнителното производство по и.д. № 11935/2012 г. и във връзка с предприетите принудителни мерки от съдебния изпълнител, молителят бил уведомен, че всички плащания по делата са събрани от солидарния длъжник „Ер Виа” ООД, като последното плащане било от 30.01.2013 г. за сумата от 1 506.64 лева. Независимо от многократните покани и предприетите принудителни мерки от страна на съдебния изпълнител след 30.01.2013 г. суми по договора не били постъпвали нито от лизингополучателя „Виа Джетс” ООД, нито от поръчителя „Ер Виа” ООД. Към датата на развалянето на договора, задълженията на лизингополучателя по договора за финансов лизинг, по основание и размер били, както следва: сумата от 483 415.88 щатски долара, представляваща просрочена главница, за периода от 01.08.2012 г. до 28.02.2013 г.,представляващи вноски №-ра 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52; сумата от 261 751,94 щатски долара,представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2012 г. до 28.02.2013 г.,съгласно чл. V, ал. 1 от Договора и представляващи вноски с №-ра 46, 47, 48, 49, 50, 51 и 52; сумата от 34 738,92щатски долара, представляваща договорна лихва /неустойка/ за забава, за периода от 31.08.2012 г. до 04.03.2013 г.,съгласно чл. XXII, ал. 4 от Договор за финансов лизинг на самолет № 86173/3 1.10.2008 г.; сумата от 627 942.54щатски долара и 247лева, начислена за периода от 21.12.2011 г. до 04.03.2013 г., представляващи част от други задължения по издадени фактури, дължими от лизингополучателя на основание чл. XXVII от договора за финансов лизинг на самолет. Твърди се, че длъжникът бил неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 във вр. с ал. 3 от ТЗ, тъй като не бил в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения, произтичащи от търговска сделка. На първо място, „Ер Виа” ООД било неплатежоспособно още към 15.11.2011 г. предвид обстоятелството, че последното доброволно плащане за задълженията на „Виа Джетс” ООД по договора за лизинг било извършено на 14.11.2011 г. Длъжникът бил неплатежоспособен и към датата на разваляне на договора спрямо него - 06.03.2013 г. Счита също, че към момента, била налице и свръхзадлъженост на длъжника по смисъла на чл. 742, ал. 1 от ТЗ, тъй като имуществото на „Ер Виа” ООД, не било достатъчно, за да покрие паричните му задължения. Иска се обявяване неплатежоспособността на „Ер Виа” ООД и определяне за начална й дата – дата 15.11.2011 г., откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на „Ер Виа” ООД в несъстоятелност. С подадената молба е поискано, с оглед запазване на имуществото на длъжника, на основание чл.629а, ал.1 от ТЗ, да се допуснат следните предварителни обезпечителни мерки: 1. назначаване на временен синдик, 2. налагане на запор върху цялото недвижимо имущество на длъжника, 3. спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, 4. запечатване на помещенията, оборудването и превозните средства, в които се съхраняват вещи на длъжника, с оглед на това да се препятства възможността за разпиляване, унищожаване или укриване на имущество, включително но не само помещенията, оборудването и превозните средства, които се намира на адреса на управление на дружеството в гр. Кърджали и 5. да не се допускат вписвания на промени по партидата на „ЕР ВИА” ООД гр.Кърджали. Съдът по несъстоятелността, за да се произнесе взе предвид следното: Съгласно чл.629а от ТЗ, преди да постанови решението си по молбата за откриване производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, по искане на кредитор или служебно, съдът по несъстоятелността може да наложи предвидените в т. 1 до т. 5 на тази разпоредба предварителни обезпечителни мерки. За да бъдат допуснати предварителните обезпечителни мерки по смисъла на чл.629а от ТЗ е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: молбата да е подкрепена с убедителни писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната й основателност и интерес от обезпечението, който интерес е налице, когато длъжникът разпилява, унищожава и/или укрива имуществото си, с което си поведение застрашава интересите на кредиторите си, като предложената предварителна мярка следва да е и подходяща. Във връзка с гореизложеното, от представените към молбата писмени доказателства, а именно – договор за финансов лизинг на самолет, сключен на 31.10.2008 г. между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр. София и „Виа Джетс” ООД гр. Пловдив, договор за поръчителство от 31.10.2008 г. към договор за финансов лизинг № 86173, сключен между „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр. София и „ЕР ВИА” ООД гр. Кърджали, 4 броя удостоверения на ЧСИ вписан под рег.№ 838 в КЧСИ, издадени по изпълнително дело № 20128380411935, изпълнителен лист от 12.12.2012 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ЧГД № 16549/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив и изпълнителен лист от 29.04.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7156/2013 г. на Районен съд – Пловдив, може да се направи извод за наличие на изискуеми парични задължения на „ЕР ВИА” ООД гр. Кърджали към молителя „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр. София, в качеството му на поръчител на „Виа Джетс” ООД гр. Пловдив по сключения с молителя договор за финансов лизинг на самолет. В тази връзка, независимо от горното, следва да се посочи, че при липса на доказателства относно показателите на рентабилност трудно може да се направи на този етап от производството преценка на икономическото състояние на длъжника, респективно – на неговата платежоспособност. Още повече, че от приложеното към молбата извлечение от партидата на „ЕР ВИА” ООД гр. Кърджали се установява, че се касае за дружество с размер на капитала 15 252 000 лева с основен предмет на дейност – авиационен бизнес. Впрочем, от направената от съда служебно справка по партидата на дружеството в Търговския регистър се установява, че дружеството е обявило баланс към 31.12.2011 г., в който за 2011 г. са посочени текущи активи в размер на 20 463 000 лева, в това число парични средства в размер на 4 702 000 лева, материални запаси 653 000 лева, търговски и други вземания в размер на 10 119 000 лева и т.н., както и нетекущи активи (предвид довода за свръхзадълженост на дружеството) в размер на 8 172 000 лева, като текущите пасиви са 2 748 000 лева. Или, налице е баланс на „ЕР ВИА” ООД към 31.12.2011 г., видно от който дружеството разполага с активи на значителна стойност. При тези доказателства, и доколкото липсват други данни за финансовото състояние на дружеството, в това число такива към 31.12.2012 г., независимо от наличието на изискуеми парични задължения на „ЕР ВИА” ООД гр. Кърджали към молителя „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр. София, съдът намира, че приложените към молбата за откриване на производство по несъстоятелност писмени доказателства не са убедителни по смисъла на закона – такива, от които може да се направи извод за вероятната й основателност. От друга страна съдът намира, че в случая не е налице и другата кумулативно изискуема предпоставка за допускане на исканите предварителни обезпечителни мерки, а именно – интерес от обезпечението, който интерес, както се посочи по – горе, е налице, когато длъжникът разпилява, унищожава и/или укрива имуществото си, с което си поведение застрашава интересите на кредиторите си, като предложената предварителна мярка следва да е и подходяща. Тук следва да се отбележи, че предвидените в чл.629а от ТЗ обезпечителни мерки са насочени към запазване имуществото на длъжника преди постановяване на решение по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, като тяхното налагане обаче не е задължително. Допускането на предварителни обезпечителни мерки е предвидено в закона като изключение, а не като правило и при обсъждане на тяхната наложителност съдът трябва да държи сметка за всички факти и обстоятелства свързани с последиците от допускане на исканата мярка. Целта на предварителните обезпечителни мерки е ограничаване правото и възможността на длъжника да се разпорежда с имуществото си, което впоследствие ще формира масата на несъстоятелността, но не и ограничаване законните права на трети лица - без да са налице предпоставки за това, т. е. необходим е баланс между интересите и правата на участващите в производството страни. В тази връзка, от една страна – към молбата лисват каквито и да са доказателства, установяващи, че в случая са налице действия на длъжника, които застрашават от разпиляване неговото имущество или с които унищожава и/или укрива имуществото си, с което си поведение да застрашава интересите на кредиторите си. Впрочем, това не се и твърди в молбата за откриване на производство по несъстоятелност. От друга страна, поисканите обезпечителни мерки: запор на цялото недвижимо имущество на длъжника, запечатване на помещенията, оборудването и превозните средства, в които се съхраняват вещи на длъжника и да не се допускат вписвания на промени по партидата на „ЕР ВИА” ООД гр.Кърджали, са неоправдани с оглед установеното по – горе, а именно – че се касае до дружество с основен предмет на дейност – авиационен бизнес, което е с размер на капитала 15 252 000 лева и притежаващо активи на значителна стойност. Ето защо съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за налагане на исканите предварителни обезпечителни мерки по чл.629а, ал.1 от ТЗ, поради което молбата за допускането им следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.”Цариградско шосе” № 40, ЕИК *********, за налагане по отношение на „ЕР ВИА” ООД със седалище и адрес на управление в гр.Кърджали, бл.”Рила” № 4, вх.А, ап.5, ЕИК *********, на следните обезпечителни мерки по чл.629а от ТЗ: 1. назначаване на временен синдик, 2. налагане на запор върху цялото недвижимо имущество на длъжника, 3. спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, 4. запечатване на помещенията, оборудването и превозните средства, в които се съхраняват вещи на длъжника, с оглед на това да се препятства възможността за разпиляване, унищожаване или укриване на имущество, включително но не само помещенията, оборудването и превозните средства, които се намира на адреса на управление на дружеството в гр. Кърджали и 5. да не се допускат вписвания на промени по партидата на „ЕР ВИА” ООД гр.Кърджали, като неоснователна. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението му на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ” АД гр.София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|