Р Е Ш Е Н И Е
№335/21.4.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПАЗАРДЖИК, XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на 24.03.2021 г. в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева
ЧЛЕНОВЕ:
Георги Петров
Светомир
Бабаков
при
участието на секретаря Димитрина Георгиева и при участието на прокурора Стефан
Янев, като разгледа дело номер 216
по описа за 2021 година докладвано
от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.М.М. *** срещу РЕШЕНИЕ № 260169 от 16.12.2020г. на
ПАЗАРДЖИШКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2418/2019г.
Касационната жалба е бланкетна и в нея
не са развити конкретни доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.
Касаторът моли съда да постанови
решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да
бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло електронен фиш 1243622/2017 г. на ОДМВР Пазарджик.
Ответникът по касационната жалба- ОДМВР
Пазарджик не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище оот
процесуалния му представител- юрисконсулт П.,, с което моли за потвърждаване на решението на РС
Пазарджик. Претендират се разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПАЗАРДЖИК дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пазарджик, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по
чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е
приел за установено следното:
Оспореният електронен
фиш бил издаден на касатора затова, че на 23.06.2017 г. в 14:29 часа на АМ
„Тракия“ км 86+400 в посока гр.София бил заснет със стационарна радарна система
MULTA RADAR №00209D32F68B и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост
да управлява МПС –„Ининити ЕХ 30Д” с ДКН СА2333 ХВ със скорост 159 км/ч при
разрешена скорост за АМ от 140 км/ч. Нарушението било установено от стационарна
радарна система за видеоконтрол "MULTA RADAR №00209D32F68B,
която, представлява одобрен тип техническо средство и отговаряща на
метрологичните изисквания. Последното е видно от представените удостоверение за
одобрен тип техническо средство и протокол за проверка №41-ИСИ/23.03.2017 г.
При този тип автоматизирано техническо средство измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, без
човешка намеса.
Районният съд коментирал събраните по делото доказателства
и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в ЕФ. От правна страна районният съд е приел, че не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаваането на ЕФ, същият
съдържа изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в ЕФ нарушение.
Решението е правилно.
Атакуваният електронен фиш съдържа
всички реквизити по чл. 189 ал.4 от ЗДвП. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. В конкретния случай, в пълен обем са посочени фактическите
обстоятелства, при които е извършено нарушението.
При установяване на
скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост,
което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за
измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на
движение на МПС от 164 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 159
км/ч. Спазена е и разпоредбата на чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата /действаща към датата на
извършване на нарушението/ съгласно, мястото за контрол с със стационарно автоматизирано техническо средство е обозначено с пътен знак Е24 – км 86+700, поставен преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства, като разположението на
пътен знак Е24 е документирано със снимка и двустранен констативен протокол,
представени по делото. Освен това, по делото са представени данните за
извършеното нарушение, изготвени с АТСС, под формата на снимков материал,
съобразно изискванията на чл.16 от Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 г.
Направеното пред въззивния съд
възражение за изтекла погасителна давност не е било обсъдено от контролираната
съдебна инстанция, но същото е неоснователно. Съобразявайки
се с приетите постановки с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд
следва да се отчете, че чл. 34 от ЗАНН не урежда хипотеза, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК относно абсолютната давност. Затова и тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, т.е. за административнонаказателното
производство е приложима абсолютната давност от 4 години и 6 месеца. В случая абсолютната
давност ще изтече на 22.01.2022 г.
В ЕФ правилно е посочена нарушената
разпоредба- чл. 21 ал.1 от ЗдвП, както и санкционната разпоредба на чл.
182 ал.2 т.2 от ЗДвП.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 260169 от 16.12.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИЯ
РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 2418/2019 г.
ОСЪЖДА
М.М. М., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик съдебни
разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/