Р Е Ш Е
Н И
Е № 261796
гр. Пловдив, 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 25.05.2021 в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 15025 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу Е.Т.М., с която се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в
размер на 550.36 лева – главница по договор за паричен заем № ***, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за покупко - продажба на
вземания /цесия/ от ***
и Приложение № 1 към него от ***,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.09.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11177/2020 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски за исковото и
заповедното производство.
С влязло в сила Определение от
04.01.2021 г. съдът е прекратил производството по исковете за сумата от 36.47
лева – договорна лихва за периода
03.06.2019 г,. до 18.11.2019 г. и
30.91 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от
19.11.2019 г. до 27.08.2020 г., поради
оттеглянето им от ищеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Излагат се
доводи за недействителност на договора за кредит, поради нарушение на разпоредбите
на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т. 9, т.10, т.11 от ЗПК. Наред с това се
излагат доводи недействително на клаузата за възнаградителна лихва и клаузата
за неустойка за неизпълнение на договорно задължение, поради противоречие с
добрите нрави. Оспорва цесията да е съобщена на длъжника Иска се отхвърлена на
исковете. Претендират се разноски
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 11177/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта
е връчена на длъжника,
който в срока по
чл.414 ГПК е подал възражение. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във
вр. с чл.420, ал.1 ТЗ, вр. с чл.9 ЗПК, във вр. с чл.99 ЗЗД.
За да бъдат уважени така
предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно сключен
договор за заем, в това число предоставяне на заемната сума на заемателя,
уговорка за заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на
вземанията, уговорка за заплащане на неустойка, настъпване на предпоставките за
нейната дължимост, размер, размер на обезщетението за забава, сключване на
договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за прехвърлянето
на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване за това
от цедента/. Ответникът носи тежест да установи, че договорът е нищожен на посочените
в отговора основания, както и че е сключен при явно неизгодни условия.
С Определение от 23.03.2021 г. като безспорно между
страните е отделено,
че между ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен
заем № ***
с посочените в исковата молба параметри, че по договора не са заплатени,
претендираните от ищеца суми – за главница в размер на 550.36 лева.
От представения по делото договор
за паричен заем №*** /л.5/ е видно, че между „Изи Асет Мемиджмънт“ АД в
качеството на кредитодател и ответника, като заемател е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което кредиторът е предоставил заемна сума в
размер на 750 лева, която сума заемателят, съгласно чл.3 от договора,
удостоверява с подписването на договора, че е получил изцяло и в брой. Уговорен
е между страните фиксиран годишен лихвен процент по заема 35.00 %, дължимата
договорна лихва за целия период на договора е 72.51 лева. Уговорено е че заемът
ще се връща на 13 броя седмични вноски по 63.27 лева всяка. Крайният падеж на
договора е 18.11.2019г.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/09.12.2013
г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният
договор за заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват нарушения на формата /външната
страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно
специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на
всички плащания по договора, условзвията за издължаване на кредита от
потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на
погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е
погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е
правото на потребителя да погаси предсрочно кредита /чл. 7, ал.2 от договора/,
право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания /чл.7, ал.1
от договора/, право да се откаже от договора /чл.7, ал.3/. Предоставянето,
респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което
обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за
паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Общите
условия не съществуват като самостоятелен документ, а са инкорпорирани в
договора, който е подписан на всяка страница от ответника.
Възраженията
на ответника за наличие на неравноправни клаузи по договора, които правят договора като цяло
недействетелен са неоснователни. В Закона за защита на потребителите е регламентирано
кои клаузи са неравноправнир като изрично е уредено, че при наличие на такива клаузи същите се явяват
недействителни, а не
договорът като цяло.
Наред
с това дали посочения в договора ГПР е действително такъв какъвто е посочен или
в него е следвало да бъдат включени отделни вземания, в случая вземането за неустойка, не
влече след себе си недействителност на целия договор, а само на клаузите за вземания, които е следвало да бъдат в него, а не са, съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.
Наред с това, тъй като предмет на делото е
единствено вземането за главница, а именно остатъка от невърнатия заем, дори и
договорът да е недействителен, съгласно чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане на
чистата стойност по кредита.
По материално-правната легитимация на ищеца
Видно
от представения по делото договор за прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г. и
приложение № 1 към него /л.9 и л.13/ вземанията по процесния договор срещу ответника са цедирани на "Агенция
за контрол на просрочени задължения" ООД. В приложение № 1 е
индивидуализирано вземането, което се прехвърля по основанание – посочен е
номерът на договора за кредит, размер и вид на прехвърлените вземания, кой е задълженото лице. В договора за
цесия е посочено, че приложение № 1 от договора е неразделна част от него /пар.10.5
от договора/. Ответникът не е оспорил прехвърлянето на вземането, както и че приложението
не е представено в цялост, за да дава указания съда на ищеца да представи
същите в пълнота, като в случая е безпредметно при липса на оспорване да се
прилагат всички 16 листа от Приложението. Спорното е дали прехвърлянето е
породило действие за длъжника, дали му е съобщено надлежно.
Представено е пълномощно от цедента, с което се
упълномощава цесионерът да изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 17/. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник /решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./.
Към приложенията на исковата молба е
представено уведомително писмо от за прехвърляне на вземането /л.16/ по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника /решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед изложените ищецът е
материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на процесния
договор за кредит, тъй като последният дължи да престира на него, а не на стария
кредитор.
По отношение на претендираните вземания по договора, съдът намира следното:
По отношение на главницата
С исковата молба се претендира главница в
размер на 550.36 лева, която е останала незаплатена. С подписване на договора,
ответникът е удостовери, че е получил изцяло и в брой сумата от 750 лева - чл.3
от договора. В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума.
Неблагоприятните последици от недоказването на факта на погасяване на
задълженията са за ответника, поради което съдът приема, че ищецът има вземане
срещу ответника за главница по договора за заем в размер на 550.36 лева. Падежът
и на последната вноска за главница е изтекъл на 18.11.2019 г., поради което
цялата сума е изискуема към датата на подаване на заявлението. Искът се явява
основателен до пълния предявен размер.
В тази връзка се явява и основателна
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от датата на входиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 02.09.2020 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за ищеца. От страна на ищеца са представени доказателства за направата
на разноските за ДТ в размер на 25 лв.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП. Общо разноски в исковото производство 125
лева, които на основание
чл.78, ал.1 ГПК ще се
присъдят в пълен размер.
В заповедното производство са направени
разноски 17.21 лева – държавна такса и 34.42 лева - юрисконсултско възнаграждение,
като съобразно предявената в исковото производство претенция ще се присъдят
разноски в размер на 15.33 лева – за
държавна такса и 30.67 лева – юрисконсултско възнаграждение или общо 46 лева
На ответникът не се следват разноски,
доколкото претенцията на ищеца е
уважена съобразно предявения в исковото производство размер и няма
отхвърлителна част.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Т.М., ЕГН **********,
с адрес: *** ДЪЛЖИ
на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, представлявано от Т.Я.К. сумата
в размер на 550.36
лева
– главница по договор за паричен заем № ***,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за покупко
- продажба на вземания /цесия/ от ***
и Приложение № 1 към него от ***,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 02.09.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11177/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Е.Т.М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж
Мецанин, представлявано от Т. Я. К., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в
размер на 125 лева – разноски в исковото производство и сумата в
размер на 46 лева –
разноски по ч.гр.д. № 11177/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ