Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260242
гр. С., 18.11.2020
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година
в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 4833/2019 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени искове
с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба а се твърди, че ищцовото
дружество е търговско дружество,
регистрирано като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 т.З от Закона
за кредитните институции, като основната му е отпускане на онлайн краткосрочни
потребителски заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит с
кредитополучателя се сключва във формата на електронен документ и правоотношението
се реализира при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС), Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) /с
предишно загл. -Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП)/.
Твърди се, че ответникът М.С.Н., е кандидатствал за получаване на потребителски
кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни чрез
попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя
на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне
на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и
предоставените от М.С.Н. данни, служител на ищцовото дружество се е свързал с
него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията
на дружеството, кредит в размер на 500.00 лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на
посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от
разстояние. Същият е потвърдил с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” ООД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит„Екстра”№
80520/26.09.2018 г. и желаната сума му е била преведена чрез системата е-рау и
получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена
от М.С.Н. лична карта.
Сочи
се, че съгласно формата за кандидатстване ответникът е имал възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му
или да му бъде предоставена такава от дружество, с което КРЕДИТОДАТЕЛЯ има
сключен договор. С оглед формата за кандидатстване е избрал опция да му бъде
осигурен гарант за ползване на кредита, с което на основание т.4 от договора
сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да
бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„КРЕДИТ
ИНС” ООД има сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити 25.10.2014 г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД, съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП” ООД в
качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за
потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция
е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се
задължава да събира от името и за сметка на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата,
представляваща таксата „Гарант” от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ал.З е предвидено,
че ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения
във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на добър
търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок
от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно
условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, е поело задължение да
предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението 920 лева, е платимо
ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи:
26.10.2018, 26.11.2018, 26.12.2018, 26.01.2019, 26.02.2019, 26.03.2019,
26.04.2019.
Към
дата 25.02.2019 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по
кредита, падежите на които са настъпили съответно на 26.10.2018, 26.11.2018,
26.12.2018, 26.01.2019. Служители на дружеството неколкократно са осъществили
връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени телефонни
обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но М.С.Н.
не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на
дължимата към дружеството сума.
На
26.02.2019 г. ищцовото дружество е подало на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. Образувано е ч.гр.дело 2956/2019 г. и по
същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на М. СТОЯНОВНИКОЛОВ, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” ООД, както следва:
- сумата от 500.00 лв.
/петстотин лева и нула стотинки/ - главница, на основание сключен Договор за потребителски
кредит„Екстра”№80520/26.09.2018 г.
- сумата от 105.00 лв.
/сто и пет лева/ - договорна лихва за периода 26.09.2018 г. - 25.02.2019 г.
- сумата от 315.00
лв./триста и петнадесет лева/ - договорна такса „Гарант” за периода 26.09.2018
г. - 25.02.2019 г.
- сумата от 9.12 лв.
/девет лева и дванадесет стотинки/ - законна лихва за забава за периода
27.10.2018 г. - 25.02.2019 г.,
ведно със законна лихва
за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.
Претендират
се разноските в заповедното и настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от
ответника чрез назначеният му особен
представител – адв. Щ.Н. ***, в който оспорва исковата молба изцяло. Оспорва
представения договор за потребителски кредит, извлечението от системата и
общите условия към договора. Предвид изложеното моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло предявената искова претенция.
По
делото е постъпила молба от ищцовото дружество, в която се сочи, че с оглед
настъпило преобразуване чрез промяна на правната форма, да се има предвид, че
„Кредит Инс” АД, ЕИК ********* е правоприемник на „Кредит Инс” ООД, ЕИК
*********.
Ищцовото
дружество редовно призовано, в с.з. не изпраща представител.
Ответникът
М.С.Н., редовно призован, не се явява и не се представлява.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
Ответникът
М.С.Н. е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на „КРЕДИТ ИНС” ООД СЪС ЗАЯВКА О № 80520, ПОТВЪРДЕНА НА 26.09.2018 Г., като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от М.С.Н. данни ответникът е потвърдил
самоличността си и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит
в размер на 500.00 лв. След обработване на данните и одобрение на кандидата за
финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна
поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Сключен е Договор
за потребителски кредит„Екстра”№ 80520/26.09.2018 г. и желаната сума му е била
преведена чрез системата е-рау на същата
дата.
С
оглед формата за кандидатстване ответникът е избрал опция да му бъде осигурен
гарант за ползване на кредита, с което на основание т.4 от договора сключен
между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
Съгласно
условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, е поело задължение да
предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението 920 лева, е платимо
ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи:
26.10.2018, 26.11.2018, 26.12.2018, 26.01.2019, 26.02.2019, 26.03.2019,
26.04.2019.
Кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество- гарант за гарантиране връщане на
вноските по кредита за което се е съгласил да плати такса гарант, разсрочена
към месечните му вноски.
Между
Кредит Инс ООД и Бикнел Корп ООД е сключен на 25.10.2014 г. договор за
предоставяне гаранция на потребителите с който се задължава да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити Кредитодателят
се задължава да събира от името и за сметка на дружеството- гарант сумата ,
представляваща такса- гарант.
На
26.02.2019 г. ищцовото дружество е подало на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. Образувано е ч.гр.дело 2956/2019 г. и по
същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която установява,
че по силата на сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ № 80520/26.09.2018
г. между М.С.Н. в качеството му на Кредитоискател и „КРЕДИТ ИНС” ООД като
Кредитодател е предоставена на кредитоискателя сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. От разписка №
07000794033193/26.09.2018 г. на Изпей АД е видно, че в превода от 500 лв. с
наредител „Кредит инс“ е посочен получател М.С.Н., който лично е получил срещу
представена лична карта, като се е
подписал и изписал собствено ръчно имената си.
Общата
усвоена и дължима сума отразена в погасителния план и договора от М.С.Н. за
периода от датата на Договора 26.09.2018 г. до датата на прекратяването му
26.04.2019 г. е в размер на 920,00 лв., плюс 9,12 лв., начислена законова лихва
за забава, или общо 929,12 лв.
Сумите
в счетоводството на ищеца по отношение процесния кредит на ответника са редовно
водени.
В
счетоводството на ищеца са отразени като задължение посочените в исковата молба
суми за периода от 26.09.2018 г. до 26.01.2019 г.
Към
датата на експертизата не е извършено плащане по договора за кредит и
задължението, което следва да плати ответника е в размер на 929,12 лв.
Кредитополучателят
е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса
„Гарант”, като общият размер на задължението 920,00 лева е платимо на седем
равни месечни вноски със следните падежи: 26.10.2018, 26.11.2018, 26.12.2018,
26.01.2019, 26.02.2019, 26.03.2019, 26.04.2019.
Към
дата 25.02.2019 г. Кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по
кредита.
Общият
размер на задължението в размер на 929,12 лева на ответника, е както следва:
500,00
лева – главница; 105,00 лева – договорна лихва за периода 26.09.2018 г. –
25.02.2019 г.; 315,00 лева – договорна такса „Гарант” за периода 26.09.2018 г.
– 25.02.2019 г.; 9,12 лева – законна лихва за забава за периода 27.10.2018 г. –
25.02.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи
за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото
дружество срещу ответника е основателен
и доказан и като такъв следва да се уважи по следните съображения:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи
се, че ответникът М.С.Н., е
кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на „КРЕДИТ
ИНС” ООД, като е предоставил личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване. В резултат на подадената заявка и
предоставените от М.С.Н. данни и след обработването им и одобрение на кандидата за финансова услуга,
на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен
формат на договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил сключването на
Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 80520/26.09.2018 г. и желаната сума му
е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия , което се установява и от заключението на
вещото лице.
В
конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем от
разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне
на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните се уреждат
електронно. В тези случаи, сключването на договора става не чрез подписването
му от заемополучателя, а посредством избиране на изпратена му препратка на
съответна интернет страница на заемодателя, като чрез активиране на въпросния
линк се счита, че потребителят е потвърдил съгласието си по договора. С избора
си да активира съответната препратка потребителят е приел условията на
договора, като е приел и общите условия по него. С извършване на фактическите
действия, посочени в общите условия, договорът се валидира и страните се
задължават по него. По тези съображения съдът приема, че в случая е възникнало
редовно правоотношение по такъв тип договор за заем, по което всяко едно от
лицата дължи изпълнение. В случая Кредит
Инс ООД е предоставил на ответника договорената сума, като я е превел по
посочения в договора начин на заемополучателя. От събраните по делото
доказателства - писмени такива се установи, че молбата за предоставяне на заем
е била одобрена и заемът е бил отпуснат на ответника чрез превеждане на сумата.
Легалното
определение на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която отправянето на предложението
за сключване на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние-едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са
посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата.
За доказване на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага
Законът за електронния документ и електронния документ и електронния подпис-
чл. 2, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията,
направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние,
видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и
имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях. Според разпоредбата на чл. 3 от Закона за електрония документ и
електронния документ и електронния подпис,
електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това
означава, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма,
независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде
спазена, щом е съставен електронен документ.
С Решение № 70 от 19.02.2014 г.,
постановено по реда начл. 290 от ГПК, ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., 4-то гр.
отделение е приело, че възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен
носител не променя характеристиката му. Съгласно чл. 184, ал.1, изр. 1 от ГПК
той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от
страната. Ако другата страна не поиска представяне на документа и на електронен
носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на
изявлението и неговото съдържание.
С оглед гореизложеното съда намира,
че от представените доказателства се доказа, че ответникът е поискал и е получила заем в размер на 500
лева, като се е съгласил да ги върне за срок от седем месеца.
Кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество- гарант за гарантиране връщане на
вноските по кредита за което се е съгласил да плати такса гарант, разсрочена
към месечните му вноски.
Между
Кредит Инс ООД и Бикнел Корп ООД е сключен на 25.10.2014 г. договор за
предоставяне гаранция на потребителите с който се задължава да гарантира
вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити Кредитодателят
се задължава да събира от името и за сметка на дружеството- гарант сумата ,
представляваща такса- гарант.
Съгласно
условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС” ООД, е поело задължение да
предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна
лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението 920 лева, е платимо
ведно с главницата на седем равни месечни вноски със следните падежи:
26.10.2018, 26.11.2018, 26.12.2018, 26.01.2019, 26.02.2019, 26.03.2019,
26.04.2019.
На
26.02.2019 г. ищцовото дружество е подало на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. Образувано е ч.гр.дело 2956/2019 г. и по
същото дело е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
От заключението на допуснатата и
приета по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че към датата
на експертизата не е извършено плащане по договора за кредит. Общият размер на
задължението в размер на 929,12 лева на ответника, е както следва:
500,00
лева – главница; 105,00 лева – договорна лихва за периода 26.09.2018 г. –
25.02.2019 г.; 315,00 лева – договорна такса „Гарант” за периода 26.09.2018 г.
– 25.02.2019 г.; 9,12 лева – законна лихва за забава за периода 27.10.2018 г. –
25.02.2019 г.
В хода на производството не се ангажираха
доказателства от ответника, които да установяват, че е изпълнил задължението си
за заплащане на дължимите суми по договора за кредит, поради което предявените
искове до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение са основателни и доказани в претендираните в исковата молба размери.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на 175
лева д.т., 200 лева възнаграждение за особен представител, 150 лева депозит за
вещо лице и адв. възнаграждение в размер на 300 лева, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 25 лева д.т. и 300
лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С.Н. с
ЕГН **********,***, чрез назначения му особен представител адв. Щ.Н. ***, със
съдебен адрес:*** 12, че ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНС” АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В ет.1 ап.6, както следва:
-
сумата от 500.00 лв. /петстотин лева/ - главница, дължима на основание сключен
Договор за потребителски кредит„Екстра”№80520/26.09.2018 г.;
-
сумата от 105.00 лв. /сто и пет лева/ - договорна лихва за периода 26.09.2018
г. - 25.02.2019 г.;
-
сумата от 315.00 лв./ триста и петнадесет лева/ - договорна такса „Гарант” за
периода 26.09.2018 г. - 25.02.2019 г.;
-
сумата от 9.12 лв. /девет лева и дванадесет стотинки/ - законна лихва за забава
за периода 27.10.2018 г. - 25.02.2019 г.,
ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумата,
за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1875
от 05.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2956/2019 г. на СлРС.
ОСЪЖДА М.С.Н.
с ЕГН
**********,***, чрез назначения му особен представител адв. Щ.Н. ***, със
съдебен адрес:*** 12, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС” АД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 19, вх.В ет.1 ап.6, разноски
в производството в общ размер на 825,00 лева и разноски по ч.гр.д. № 2956/2019
г. в размер на 325,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: