РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. ХАСКОВО , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско
дело № 20215600500357 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260033/04.03.2021 година, постановено по гр.д. №
614/2020 година, РС-Харманли, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 535 от
ТЗ, е признал за установено по отношение на С. И. С. от **** съществуването
на вземането на Д. Н. Н. от *****, за сумата от 9 950 лева по запис на заповед
от 01.01.2017 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на заявлението на 14.11.2019 година до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед № 652/19.11.2019 година по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 1169/2019г. по описа на PC- Харманли. Със същото
решение, направените от ищеца в заповедното и исковото производства
деловодни разноски са възложени на ответника.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът в
първоинстанционното производство С. И. С., който подава въззивна жалба
чрез адв. М. М. от САК. Въвежда оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания съдебен акт. Настоява, че съдът неправилно е
1
кредитирал показанията на свидетеля В. М. В. Те били непоследователни,
противоречиви и нелогични. Освен това, било недооценено обстоятелството,
че св. В. и ищецът се намират в служебни правоотношения. Съдът така и не
установил – какво е каузалното правоотношение, което евентуално да е
мотивирало ответника С. да подпише запис на заповед на 01.01.2017 година.
Освен това, такова липсвало, ответникът не познавал ищеца, не го бил
виждал, нито пътувал до ***** за да подпише процесния запис на заповед.
Счита, че съдът е недооценил показанията на св. В. От тях се извеждало, че
двамата разпитани по делото свидетели споделят обстоятелства за едно и
също каузално правоотношение. Освен това, св. В. очевидно бил повлиян от
чувството на страх и съдът следвало да отчете това. Въззивникът счита, че
делото е останало неизяснено от фактическа страна и в тази връзка прави
искане за събиране на допълнителни гласни доказателства, с които ще
установи, че на 01.01.2017 година не е бил в *****. На това доказателствено
искане е даден отговор с определение № 108/03.06.2021 година, постановено
по настоящото дело. На следващо място въззивникът счита, че съдът, след
извършен анализ на свидетелските показания, е следвало да му укаже да
посочи доказателства за присъствието си в офиса на св. В. на 01.01.2017
година, но не го е сторил, с което е допуснал съществено нарушение на
процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендират се и направените
по делото разноски. В с.з. пред ХОС за въззивника не се явява представител.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК въззиваемият Д. Н. Н. от град ******, чрез
упълномощен адв. Д. АТ. К. от АК-Стара Загора, подава отговор на
въззивната жалба. Оспорва я с доводи за неоснователност. Заема становище
за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено.
Счита, че предявеният иск е доказан по основание и размер и правилно е
уважен от районния съд. Настоява, че дори и посоченият от ответника
свидетел не установява спрямо С. да е била употребена заплаха при
описваното от него събитие. Освен това, свидетелят обсъждал някакви
документи, които бил подписал ответникът, но липсвало основание да се
приеме, че този документ бил именно процесният запис на заповед.
Акцентува върху обстоятелството, че ответникът не бил потърсил съдействие
от органите на реда веднага след твърдяното от него животозастрашаващо
2
събитие, нито по-късно след това. Въззиваемият настоява, че каузално
правоотношение, поради което е бил издаден процесният запис на заповед, не
съществува. Ето защо той нямал задължение да го доказва. Счита, че съдът не
е допуснал твърдяното от въззивника нарушение на процесуалните правила,
тъй като още с доклада е указал на ответника да посочи и представи
доказателства за правоизключващите възражения. С тези и останалите
доводи, изложени в отговора, моли въззивния съд да потвърди атакуваното
решение и да присъди на въззиваемия деловодни разноски за втората
инстанция. В с.з. пред ХОС въззиваемият се представлява от адв. К., която
поддържа въззивната жалба и всички въведени с нея доводи и възражения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността
на обжалваното решение, като съобрази доводите и исканията на страните,
констатира следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ХОС намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269 ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
По оплакванията на въззивника съдът намира следното:
При разглеждането на делото първоинстанционният съд е събрал
всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът
обосновано е отговорил на всички направени от ответника възражения.
Обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и не е допуснал
сочените от въззивника нарушения. Въз основа на тях е достигнал до
правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е основателен и
доказан, поради което го е уважил. Изложените от първоинстанционният съд
3
мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от настоящата инстанция. В
производството пред ХОС не се представиха нови допустими доказателства,
които да дават основание да се направи извод, различен от направения от
решаващия съд.
Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното
до съда искане, спорът е правилно квалифициран като такъв с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 535 и сл. ТЗ, а
произнасянето на РС-Харманли съответства на заявената за разглеждане
установителна претенция.
Безспорно е по делото, че по заявление на Д. Н. Н., по ч. гр. д. №
1169/2019 година на РС-Харманли е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК № 652/19.11.2019 година срещу
ответника С. И. С. – длъжник в заповедното производство, за сумата 9 950
лева, представляваща неизплатено задължение по запис на заповед от
01.01.2017 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 14.11.2019 година до окончателното изплащане на главницата.
Освен за главницата и лихвата, предмет на исковото производство, в
заповедното производство Харманлийският районен съд се е произнесъл и
относно направените разноски в размер на сумата 199 лева – заплатена
държавна такса. Длъжникът С.С. е подал възражения срещу заповедта,
поради което и по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК, в срок е предявен
настоящият иск за установяване на вземането.
С исковата си молба ищецът изрично е отрекъл съществуване на
каузално правоотношение, за обезпечаването на което да е бил издаден
процесният запис на заповед. Поддържал е, че за ответника съществува
задължение да плати, произтичащо единствено от менителничния ефект на
представения и приет като доказателство запис на заповед, датиран от
01.01.2017 година.
Ответникът в първоинстанционното производство не е оспорил
редовността на документа от формална страна, нито не е отрекъл авторството
му. С отговора на исковата молба е оспорил съдържанието на писмения
документ в частта на поставена дата на издаване. Заявил е, че записът на
заповед е подписан от него не на 01.01.2017 година, а на 20.08.2018 година в
4
град *****. Заявил е, че не познава и няма правоотношения с ищеца.
Поддържал е, че на 20.08.2018 година в град ****, трето спрямо настоящия
спор лице (бивш негов търговски партньор), без всякакво основание му е
заявил, че той (С.) му дължи пари. Била осъществена връзка с ищеца Н. и му
бил връчен формуляр на записа на заповед. Тъй като присъствалите на
срещата мъже били под влияние на алкохол и въоръжени, отправяли заплахи
към него и семейството му, той се почувствал заплашен, бил в шок и под
диктовка бил принуден да попълни бланката на процесния запис на заповед,
както и още 10 други такива, с различни поематели. С тези доводи ответникът
С. е поискал менителничната сделка да бъде призната за унищожаема поради
опорочаването на волята му, с оглед упражнена спрямо него заплаха по
смисъла на чл. 30 от ЗЗД вр. чл. 465 от ТЗ.
С доклада си по чл. 140 вр. чл. 146 от ГПК РС-Харманли е разпределил
доказателствената тежест, като изрично в тежест на ответника е възложил да
проведе насрещно доказване, като опровергае твърденията на ищеца, както и
да докаже своите правоизключващи възражения за унищожаемост на записа
на заповед, включително основанието за това – издаването на записа на
заповед вследствие на заплашване. Докладът е съобщен на ответника С.
своевременно – с връчване на призовка за първото по делото съдебно
заседание.
Районният съд е допуснал и събрал всички сочени от страните гласни и
писмени доказателства. В частност, ответникът е поискал разпит на един
свидетел – Е. В., съдът го е допуснал при режим на призоваване и свидетелят
се е явил за разпит в с.з. на 04.02.2021 година. Противно на твърденията на
въззивника, липсват основания да се приеме, че свидетелят е бил повлиян от
чувството на страх и поради това е укрил част от обективната истина в
показанията си. Действително, бидейки редовно призован в с.з. на 11.11.2020
година, свидетелят не се е явил. Но е представил писмено уведомление, с
което е информирал съда, че причината за това е работата му като ****.
Повече от това, за с.з. на 04.02.2021 година свидетелят е бил нередовно
призован поради ненамирането му на адреса, но се е явил и е дал показания,
които не съдържат индикации, на база на които да се приеме, че е под заплаха
и натиск. От показанията на св. В. става ясно, че около две години преди
момента на разпита му, е присъствал при проведена среща между С.С. и
5
бившия му съдружник, развиващ търговска дейност в *****. Свидетелят
играел ролята на преводач и от разговорите разбрал, че С. дължи пари на
турския му партньор и последният иска да му се плати. В определен момент
от срещата разговорът преминал в спор, тонът се повишил, но отношението
към С. не било нито агресивно, нито заплашително. След това на С. били
дадени някакви документи и той ги подписал. Д.Н. не присъствал на срещата,
а общо на срещата били петима души, включая него (св. В.), С., турския му
партньор и още двама мъже. Така дадените от св. В. показания са
последователни и съдът ги намира пълни и достоверни. Свидетелят обяснява
причините, поради които не може да посочи датата на срещата – изминалото
време и липса на спомен, но предвид твърдението му „преди около две
години“, следва да се счита, че показанията му се отнасят за 2018 година.
Няма причина да не се приеме твърдението му, че не е разбрал за каква сума
пари става реч – той е бил работник при С. и е обяснимо да не е имал
представа за деловите му отношения с турския партньор. Свидетелят
обяснява, че от време на време е излизал от фургона, в който се е провеждала
срещата, но като цяло, общото му впечатление е било, че нито неговите живот
и сигурност са били под заплаха, нито тези на С.. След като анализира
показанията на св. В. и съобрази обстоятелството, че по делото липсват
каквито и да било доказателства, които да ги опровергаят или да дадат
индиция за тяхна непълнота, съдът кредитира показанията на св. В. и приема,
че те са пълни и достоверни.
Св. В. М. В. заявява, че познава и двете страни по делото. Ищецът
работил при него като **** на негови фирми, а ответника познавал във
връзка с процесния запис на заповед. Поради естеството на работата си – ****
в небанкова институция, предоставяща кредити, свидетелят много добре
познавал бланката на записа на заповед. А с трагични събития в живота си
свидетелят обяснява причината, поради която ясно е запомнил датата, на
която лично е възприел срещата между ищеца и ответника и подписването на
записа на заповед от 01.01.2017 година от ответника С.. Също така ясно и
достоверно е обяснението, което свидетелят дава за причините, поради които
именно на 01.01.2017 година е посетил офиса си, в който се е състояло
подписването на документа: ищецът не е бил получил заплатата си за месец
декември и св. В. отишъл да я плати. ХОС, след като на свой ред анализира
показанията на св. Василев и ги съпостави с останалия доказателствен
6
материал, намира, че няма основание да не бъдат кредитирани. На първо
място е необходимо да се подчертае, че между св. В. и ищеца няма такава
връзка на подчинение, която би обусловила приложението на чл. 162 от ГПК.
Това е така, защото не ищецът е ръководител на свидетеля, което би
мотивирало последния да даде показания в услуга на работодателя си, а
обратното. Няма други основания да се приеме, че св. В. е заинтересован от
изхода на настоящия спор. Показанията му са пълни, подробни и достоверни.
Отговорите на всички поставени въпроси са ясни и неуклончиви. От тях става
ясно, че срещата между ответника и ищеца е протекла в приятелска
обстановка, ответникът С. е имал дружелюбно поведение, изглеждал
въодушевен от услугата, която му оказва Д.Н., а впоследствие – на 01.04.2017
година отново посетил офиса им и пак подписвал документи.
Така дадените от свидетелите показания не са взаимно изключващи се.
Несъмнено е, че св. В. и св. В. съобщават факти, отнасящи се за напълно
различни срещи и събития, развили се на различни места, дати и при
различни обстоятелства. Ето защо правилно районният съд е приел, че само
показанията на св. В. са релевантни, а тези на св. В. се обсъждат от въззивния
съд единствено с оглед проверка на тезата на въззивника за това, че
процесният запис на заповед е издаден не на 01.01.2017 година, а на
20.08.2018 година. Доказването на последното твърдение бе възложено в
тежест на ответника, но същото не е проведено успешно. Напротив, с
кредитираните гласни доказателства ищецът установява, че ЗЗ е издаден от
ответника именно на посочената в него дата и опровергава изцяло
твърдението на С.С. за упражненото върху него психическо въздействие и
заплаха. В тази връзка следва да се каже, че съдът намира за неоснователно
оплакването на въззивника за допуснато процесуално нарушение от страна на
районния съд при даване на указания относно доказателствената тежест.
Такива съдът дължи с доклада си по чл. 146 от ГПК и те са дадени от
първостепенния съд: на ответника С. е указано, че той следва да опровергае
твърденията на ищеца и да изключи своето – за издаване на записа на заповед
вследствие на заплашване. С получаването на исковата молба ответникът е
бил известен за всички факти, на които ищецът основава исканията си,
включително за твърдението му, че процесният запис на заповед е издаден на
01.01.2017 година. С отговора на исковата молба ответникът е затвърдил, че
това се е случило на 20.08.2018 година. Следователно, в негова тежест бе да
7
обори твърдението на ищеца за датата 01.01.2017 година и да докаже своето.
Преценката за това – какви по вид, обем и качество доказателства ще бъдат
достатъчни за провеждане на пълно и главно доказване, принадлежат на
страната по делото, а не на съда. Т.е. първоинстанционният съд не е дължал
допълнителни указания на ответника, както се претендира във въззивната
жалба, а оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила ХОС
намира за неоснователно.
Действително по делото не се провежда доказване относно каузалното
правоотношение, което евентуално да е мотивирало ответника С. да подпише
запис на заповед на 01.01.2017 година. Но ищецът не е и имал такова
процесуално задължение, с оглед изрично зададените с исковата молба рамки
на спора.
По тези и останалите доводи, изложени в първоинстанционния съдебен
акт, споделени от ХОС, въззивната жалба от С. ИЛ. С. се явява
неоснователна, а атакуваното решение – валидно, допустимо и правилно,
поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът следва да възстанови на
въззиваемия направените от него деловодни разноски в това производство –
заплатено адвокатско възнаграждение, за което се представят надлежни
доказателства. От друга страна, с оглед извода на въззивния съд за
неоснователност на въззивната жалба, на въззивника не се дължи
възстановяване на разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260033/04.03.2021 година, постановено по
гражданско дело № 614/2020 година по описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА С. ИЛ. С. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на
8
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК да заплати на Д. Н. Н. с ЕГН ********** с
постоянен адрес ***** сумата 800 лева – деловодни разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9