Р Е Ш
Е Н И Е
№ .........................../……..2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести март през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 9815 по описа
за 2017 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 92782 от 07.04.2017 г., постановено по
гр.д. № 2330/2015 г. на СРС, 38 състав, е отхвърлен предявеният от „Б.В.И.Г.“
АД срещу З. „Б.И.“, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 150.44 лв., представляваща остатък
от подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вредите, причинени на л.а. „Рено Канго“ с per. №******** от
настъпило на 15.04.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска, до окончателното изплащане на вземането, като е осъдено
ищцовото дружество да плати на ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК сумата 580 лв. разноски по делото
Това решение е
обжалвано изцяло в срок от ищеца „Б.В.И.Г.“ АД чрез пълномощник адв.Д.Р., като
неправилно, постановено при нарушение на процесуалния закон при допускане на
доказателства и обсъждане на събраните такива, също и нарушение на материалния
закон. Прави и искане за допускане като свидител на другия участник в ПТП при
условието на чл.266, ал.3 от ГПК. Оплакванията са за необоснованост при
обсъждане на събраните по делото доказателства- нарушения при кредитиране показанията
на свидетеля А., които намира въззивника за неясни и занитересовани и
противоречащи на другите доказателства-в частност на сигнализацията с пътни
значи по протокола за ПТП, необсъждане заключението на приетата САТЕ относно
механизма на ПТП, липсата на
доказателствена стойност на съдебното решение по обжалване от свидетеля А. на
наказателното постановление, доколкото с решението то се отменяло поради
допуснати процесуални нарушения при издаването му поради несъбиране на
доказателства, а не поради липсата на противоправно поведение на водача А.. Моли
да се отмени обжлаваното решение и се постанови ново от въззивния съд, с което
искът да се уважи изцяло. Претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК
Въззиваемата страна-ответник З. „Б.И.“, с писмен отговор чрез пълномощник
адв.М.Гочев, оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението за правилно, не
са били допуснати нарушения при събиране на доказателства, не счита свидетеля А.
за заинтересована. Моли решението да се потвърди.Не претендира разноски за
въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
При извършената
проверка на решението въззивният съд не установи нарушение по прилагането на
императивни материално правни норми.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, отнасящи се до процесуални нарушения от СРС относно
установяване на фактите по спора и преценката на събраните по делото
доказателства и поведението на страните, предмет на въззивна проверка е
доказване на механизма на ПТП, противоправността на поведението на участинците
в него, вредата и дали тя надвишава направеното от ответника извънсъдебно
плащане по предявената регресна претенция.
Първоинстанционният съд е отхвърли иска, като е приел, че събраните по делото
доказателства не установяват противоправно поведение на водача А., управлявала
застрахованото при ответника МПС по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Въззивната инстанция не споделя тези фактически и правни изводи, като при
преценка на събраните пред първата инстанция доказателства, и на новото доказателство, събрано от въззивния съд,
достигна до различни фактически изводи относно механизма на ПТП и
противоправността на поведението на водача А..
Не се спори между страните и съдът е приел за безспорно в
първоинстанционното производство и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
застраховател по застраховка "Каско" на увредения автомобил от
процесното ПТП и е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 876,84 лв.,
че ответникът е застраховател по задължителна застраховка "гражданска
отговорност" на другото МПС, участник в процесното ПТП, настъпило на
15.04.2014 г. в гр.Червен бряг, както и относно направеното частично плащане от
ответника към ищеца на сумата 751,40 лв.по предявената регресна претенция след
покана. Спорни между страните са фактите относно противоправността и вината на
двамата участници в ПТП-то- водачите А.А., управлявала л.а. Фолкваген Поло,
застраховано при ответника, и на П.П., водач на л.а. Рено Канго, застраховано
при ищеца, и размера на вредите и дали плащането ги покрива в пълен размер.
Въззивният съд, като прецени показанията на свидетеля А., свидетеля П.-изслушан
последния пред въззивния съд, и ги обсъди с другите събрани по делото
доказателства-писмени и САТЕ, намира, че се установява противоправното
поведение на водача А., причинило настъпването на процесното ПТП.
Протоколът за ПТП от 15.04.2014 г., е оспорен от ответника в срока по
чл.131 от ГПК, и събраните по делото доказателства оборват посочения в него
механизъм на ПТП. Показанията на свидетелите А. и П.-двамата участници в
процесното ПТП, сочат, че то е настъпило при различна обстановка от тази,
описана в този протокол. Между показанията на двамата свидетели, обаче, има
разминаване относно това, къде се е намирало МПС, управлявано от св.А. и
другото МПС, управлявано от св.П., и дали св.А. е била на улица без предимство
и на знак „стоп“. Въззивният съд, отчитайки това разминаване, намира, че има
съвпадащи си факти, установени и от
двамата свидетели, които дават яснота относно механизма на ПТП. Свидетелят А.
сочи, че е подминала знак „стоп“, направила е маневра назад, и после е
предприела завиване наляво, и е била ударена от другото МПС от нейната
страна-на водача, между двете врати. Според свидетеля П., той се е движел по
пътя с предимство, направо, когато е видял МПС, управлявано от св.А., да е
спряло на кръстовището на улица, перпердикулярна на неговата посока на
движение, на знак „стоп“, и свидетелства, че тя е потеглила внезапно без да го
пропусне да премине през кръстовището, въпреки че св.П. се движел с МПС по път
с предимство и кръстовището не е било регулирано със светофарна уредба / такава
няма обозначена и на протокола от ПТП, нито се твърди наличието й от
др.свидетел/. Така логично е ударът между двете МПС да е настъпил в
кръстовището, като св.А. се е намирала в управляваното от нея МПС вдясно от посоката
на движение на управляваното от св.П. МПС, и е предприела завой вляво на
нейната посока на движение, при което при удара между двете МПС, могат да се
засегне страната на водача А. / т.е. лявата част на нейния автомобил/ и
предната дясна част на автомобила, управляван от св.П.. Твърдението на св.А.,
че знакът „стоп“ е бил на другата улица, а не на тази, по която тя се е движела
преди да предприеме завиване наляво, се опровергават от друга част от показанията й, в които на два пъти тя сочи, че
е била на знак „стоп“, подминала го е и се е върнала назад и едва след това е
предприела маневра завиване наляво. С това свое поведение водачът А. е нарушила
чл.50 от ЗДвП, като при предприемане завиване, не е пропуснала преминаването на
движещия се попът с предимство автомобил, управляван от св.П.. Събраните по
делото доказателства не установяват водача П. да е действал противоправно и
така да е причинил изцяло или да е допринесъл за настъпването на процесното ПТП.
Не се установи П. да е управлявал МПС със скорост над допустимата, нито да е
отнел предимство на другия водач или да е извършил друго нарушение направилата
за движение, което да е причинило
процесното ПТП, и възражението на ответника за съпричиняване се явява
недоказано. Извод за липсата на
противоправност в поведението на водача А. не може да се черпи от съдебното
решение, с което е отменено наказателното постановление, тъй като видно от
мотивите на решението, е установено издаването на наказателното постановление
при неспазване на реда по ЗАНН-неразпитване на свидетели на произшествието, а
не поради установена липса на нарушение от водача А.. Горното сочи, че процесното ПТП е било
причинено поради противоправното поведение на водача А., за което което
отговорност носи ответното дружество като застраховател по задължителна
застраховка „гражданска отговорност“, и то това ПТП са причинени щети по
другото МПС, застраховано при ищцовото дружество. Не се твръди, нито установиха
обстоятелства, които да сочат на неприлагане презумпцията за вина на водача А..
Ето защо въззивният съд приема, че противоправното поведение на водача А., в
нарушение на чл.50 от ЗДвП, е причинило процесното ПТП, при което на МПС,
застраховано при ищеца по имуществена застраховка, са били причинени
имуществени вреди.
Приетото по делото и неоспорено
допълнително заключение на САТЕ, което въззивиният съд, при преценката по реда
на чл.202 от ГПК, приема като обективно, сочи, че стройността по средни пазарни
цени за отстраняване на причинените щети по застрахованото при ищеца МПС Рено
Канго, възлиза на 1514,50 лв., което надвишава стойността на заплатеното от
ищеца за отстраняването на същите тези щети – 876,84 лв. Така основателна се явява регресната
претенцията на ищеца към ответника за сумата 876,84 лв., към която следва да се
прибавят и 15 лв. обичайни
ликвид.разноски на ищеца, за който размер по делото няма спор /този размер не
се оспорва с отговора на исковата молба/ или регресното вземане на ищеца
възлиза на общо 891,84 лв. Ищецът не е доказал че обичайните разходи надвишават
15 лв. Платеното от ответника е 751,40 лв., и остава дължима разлика от 140,44 лв.
за която искът за главница е основателен и доказан, и сумата се дължи с лихвата
от подаване на исковата молба като правоувеличаваща последица от предявяване на
иска, съобразно и направеното искане за това. За разликата от 10 лв. до
предявения размер от 150,44 лв. искът е недоказан и подлежи на отхвърляне.
Ето защо, поради частично несъвпадане
изводите на двете инстанции, решението в частта, в която е отхвърлен
иска за сумата до 140,44 лв. следва да се отмени и се постанови ново от въззивния
съд, за уважаване на иска за тази сума. В останалата обжалвана част подлежи на
потвърждаване.
По разноските: При този изхода на спора въззивният съд следва да определи
отново отговорността за разноските. Ищецът претендира по списъците по чл.80 от ГПК за всяка инстанция, разноски, които са и сторени от него, общо 497лв. за
първата , и 89лв. за въззивната инстанции, общо 586 лв., от които ответникът
дължи възстановяване по съразмерност на уважения размер, 547,05 лв.
Ответникът претендира по списък по
чл.80 от ГПК за първата инстанция, разноски общо 600лв. от които ищецът дължи
възстановяване по съразмерност на отхвърления размер, 39,88 лв. това налага
отмяна на първоинстанционното решение и в частта за разноските в полза на
ответника над 39,88 лв. до 580 лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 92782 от
07.04.2017 г., постановено по гр.д. № 24330/2015 г. на СРС, 38 състав, ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от „Б.В.И.Г.“
АД срещу З. „Б.И.“, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 140.44 лв., представляваща остатък
от подлежащо на възстановяване застрахователно обезщетение ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на
вземането, И В ЧАСТТА, в която е осъдено ищцовото дружество да плати на
ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата над 39,88 лв. до 580
лв. разноски по делото, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.
„Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
„Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„********, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 140.44 лв.,
представляваща остатък от подлежащо на възстановяване застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка за вредите, причинени на л.а. „Рено
Канго“ с per. №******** от настъпило на 15.04.2014 г. ПТП, ведно със законната
лихва, считано от 04.05.2015 г. до окончателното изплащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата 547,05 лв. разноски за двете съдебни инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 92782 от 07.04.2017 г., постановено по гр.д. № 24330/2015 г. на СРС, 38
състав, в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.