Решение по дело №9946/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  4628                      04.12.2019 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ                                                                

при участието на секретаря Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9946 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 534 ал. 1 от ТЗ и по чл. 86 от ЗЗД.

            Ищецът Н.Х.Д., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. А. М., е предявил против Д.И.У., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 4 000 лева- главница, дължима по запис на заповед, издаден на 16.11.2012 г., с падеж- 30.07.2013 г. и сумата от 1 162, 21 лева- лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2016 г.- 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 13.06.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че в полза на ищеца ответникът издал на 16.11.2013 г. запис на заповед за сумата от 4 000 лева, с падеж- 30.07.2013 г. След издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и възражение от длъжника се образувало производство по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, като наред с главницата, се претендирала и лихва за забава върху нея в размер на 1 743, 48 лева за периода 01.08.2013 г.- 13.11.2017 г., както и разноските по делото. С влязло в сила решение по гр. дело № 6106/ 2018 г. на ПРС, XIV гр. с-в обаче, претенцията била отхвърлена, поради изтекъл тригодишен срок от падежа на записа на заповед. Тъй като въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение било образувано изпълнително дело, по което била събрана сумата от 5 020 лева от длъжника след запор на банковите му сметки, ищецът въз основа на влязлото в сила решение възстановил по банковата сметка на длъжника тази сума. За ищеца съществувала единствено възможността, след като вече бил изгубил исковете си по записа на заповед, да поиска от издателя сумата, с която той се бил обогатил в негова вреда. Излага твърдения, че в случая били налице всички предпоставки за допустимостта и основателността на иска- действителен запис на заповед, подписан от ответника, отговарящ на изискванията за редовност, по който предвид абстрактния характер на сделката, не следвало да се доказва основанието на вземането. Претендира се освен сумата по записа от 4 000 лева, още и мораторна лихва за периода 01.08.2016 г.- 12.06.2019 г. в размер на 1 162, 21 лева, непогасена по давност и дължима в тригодишен срок преди предявяване на иска. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа исковете. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че със записа на заповед се обезпечавал договор за заем, защото страните, заедно с брата на ищеца, имали бизнес отношения от 2009 г., когато направили уговорка да отглеждат заедно рози в землището на село *** ***, община *** ***. Участието на тримата било по равно, като бил взет и банков кредит, земи под аренда и разсад. В последствие решили да разширят бизнеса си и им трябвали нови площи за наемане, а и пари, в която връзка през есента на 2012 г. братята казали на ищеца, че взели заем от 8 000 лева от техен близък познат. Така се разбрали ответникът да издаде в полза на ищеца запис на заповед за половината сума- 4 000 лева, като обезпечение на заема, която да бъде върната до 30.07.2013 г. След беритбата на розите с лични средства и помощ от трети лица ответникът се издължил. Прави се и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по каузалното правоотношение, като до 30.07.2018 г. давността не била спирана или прекъсвана. Вземането за лихва било акцесорно, като и то било погасено по давност. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание страната лично и чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със запис на заповед, с нотариална заверка на подписите, издаден на 16.11.2012 г. в гр. ***, ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, с падеж- 30.07.2013 г.

Въз основа на записа на заповед е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 18079/ 2017 г. на ПРС, IV бр. с-в, срещу която длъжникът е подал възражение, като в образувания процес по чл. 422 от ГПК по гр. дело № 6106/ 2018 г. на ПРС, XIV гр. с-в, установителят иск е отхвърлен, поради изтекла погасителна давност на вземането по записа.

Приложено е изпълнително дело № ***/***г. по описа на ЧСИ *** ***, рег. № **** , образувано по изпълнителния лист от 20.11.2017 г., издаден по частно гр. дело № 18079/ 2017 г. на ПРС, IV бр. с-в. С постановление от 14.06.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по искане на взискателя.       Приложена е и вносна бележка с платеж ищецът- за възстановяване на платените от ответника по изпълнителното дело суми, които са били събрани в хода на изпълнителното дело.

Като безспорно между страните е прието, че записът на заповед обезпечава заемно правоотношение.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани по един от всяка от страните (протокол от с.з. от 05.11.2019 г.). Св. Д. Х.Д.- брат на ищеца, заявява, че имал общ бизнес с ответника- отглеждане на маслодайна роза и продаване на продукцията. Ищецът се включил с помощ накрая. През м. юли 2013 г. ответникът поискал от свидетеля сума пари и тогава ищецът услужил с 4 000 лева, които му ги дал в заем, за което се съставил писмен документ. Срокът за връщане според документа бил една година, но устната уговорка била за шест месеца от предаването на парите. Те и до момента не били върнати, въпреки че ответникът обещавал да се издължи. Св. Л.В.М.- познат на страните, посочва, че ги виждал заедно, те били като съдружници и общо гледали рози. Ответникът през пролетта на 2012 г. помолил свидетеля да му услужи с пари за бизнеса, но тогава той му отказал, защото нямал. Следваща година разбрал, че за общия бизнес с братята взели 8 000 лева, половината от които ответникът им дължал. Свидетелят през м. юли 2013 г. му дал 4 000 лева, за да си им върне парите, не били подписвали документи за заема, защото си имали доверие. Ответникът си върнал задължението към ищеца, а после се издължил и на свидетеля.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

 За да бъде уважен иск с правно основание по чл. 534 ал. 1 от ТЗ трябва да бъде доказано осъществяването на следните три материални предпоставки- действителен менителничен ефект; прескрибирано или преюдицирано право по ефекта; претърпяна вреда от легитимирания приносител на менителничния ефект поради обедняването му- невъзможността имуществото му да се увеличи със сумата по ефекта и обогатяването на издателя.

На първо място, от формата и съдържанието на представения по делото запис на заповед, е видно, че същият е действителен, отговаря на законовите изисквания на чл. 535 от ТЗ, съдържа всички необходими реквизити като ценна книга и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане в полза на поемателя срещу издателя.

На второ място, ищецът е упражнил правата си по записа на заповед по реда на чл. 531 от ТЗ, като в проведеното исково производство претенцията му е била отхвърлена, поради изтекла тригодишна давност, считано от падежа на записа на заповед, до предявяване на иска.

Съществуването на горните две предпоставки се установява от събраните по делото доказателства, като то не е и спорно между страните. Отделно от това, съдът изрично е признал за безспорно обстоятелството, че процесният запис на заповед е издаден във връзка със заемно правоотношение между страните, поради което с оглед въвеждането на каузалното правоотношение се изисква от съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане, след като изследва не само формалната редовност и действителност на менителничния ефект, но и валидността на сделката, както и евентуалното погасяване на породените от нея задължения. В общия случай за уважаването на иск с правно основание по чл. 534 ал. 1 от ТЗ съдът не трябва да изследва наличието на каузални правоотношения между страните, а проверката му да се ограничи само до установяване на посочените по- горе материални предпоставки, както и отговор на евентуално наведени абсолютни менителнични възражения. В процесната хипотеза обаче с включването на каузалното правоотношение предметът на доказване по делото се разширява, тъй като на изследване подлежат и заявените каузални отношения. При това положение, в настоящия процес е допустимо да бъдат въведени всички възражения на длъжника, свързани с каузалното правоотношение, защото в случаи като настоящия съдът трябва да установи не само дали вземането по каузалната сделка съществува, но и дали то съществува в твърдяния обем, както и дали е настъпила неговата изискуемост. Още с отговора ответникът е направил възражение за изтекла давност по заемното правоотношение, а с оглед горните съображения това му възражение трябва да се разгледа и обсъди по същество, като евентуалното погасяване на вземането по заема по давност ще бъде основание за отхвърляне на иска, предвид връзката на записа на заповед със заема.

Падежът на записа на заповед е 30.07.2013 г., от която дата следва да се приеме, че настъпва изискуемостта на вземането на ищеца по заема. В случая по заема е приложима общата петгодишна давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД или към 30.07.2018 г. тя вече е била изтекла. Настоящият иск е предявен на 13.06.2019 г., или след изтичане на давността, като за петгодишния срок тя не е била прекъсната с предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК, защото по гр. дело № 6106/ 2018 г. на ПРС, XIV гр. с-в, искът е бил отхвърлен и според нормата на чл. 116 буква „б“ от ЗЗД в подобна хипотеза давността не се счита за прекъсната.

Погасяването по давност на вземането по каузалната сделка изключва съществуването на вземането по менителничния ефект. С въвеждането на каузалното правоотношение абстрактният характер на записа на заповед е преодолян и развитието на менителничното правоотношение е поставено в зависимост от каузалното такова. В този смисъл, погасяването по давност на правото на иск за вземане, основано на каузално отношение, се отразява и на вземането по абстрактната сделка, обезпечаваща изпълнението на каузалната. Така предвид обезпечителната функция на записа на заповед, материализираното в него вземане не подлежи на принудително изпълнение, заради погасеното по давност вземане по заема. По този начин с погасяването на вземането по каузалното правоотношение притезанието на ищеца се е превърнало в естествено право и претендираната от ищеца вреда, изразяваща се в невъзможността имуществото му да се увеличи със сумата по записа на заповед, не може да бъде обезщетена чрез силата на държавната принуда, т.е. чрез осъждането на ответника. Оттук- не е налице третата изискуема предпоставка за наличие претърпени вреди от приносителя на менителничния ефект, защото погасяването на правата по обезпеченото каузално правоотношение води до липса на вземане по записа на заповед и така за приносителя му няма увреждане от това, че той е в невъзможност да получи плащане по ефекта или да реализира имуществените си права по него.

            Предвид връзката между каузалната и менителничната сделка и погасяване по давност на вземанията по договора за заем, следва, че вземането по прескрибирания ефект е недължимо. След като съществуването на вземането по каузалната сделка се отрича поради основателност на възражението за погасяването й по давност, за чието обезпечение е бил издаден записът на заповед, то произтичащата от заема претенция за съответното парично вземане от 4 000 лева, се явява неоснователна. В тази връзка предявеният иск следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо да се обсъждат събраните по делото гласни доказателства, които се явяват ирелевантни по отношение на въпроса на погасителната давност, послужила като основание за отхвърляне на иска.

Втората претенция е за лихва за забава, но пък лихвата е акцесорно вземане, което е поставено в пряка зависимост от изхода по главния иск и след като същият се отхвърля, без главно задължение не може да има и свързаното с него такова за лихва, поради което и вторият иск следва да бъде отхвърлен, без въобще да се обсъжда по същество.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират, за тях е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за реалното им извършване- заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника на страната в размер на 700 лева (лист 21), които следва да се възложат в тежест на ищеца. Направените пък от последния разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение на пълномощника му си остават за негова сметка.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Д., ЕГН: **********,***, против Д.И.У., ЕГН: **********,***, иск по чл. 534 ал. 1 от ТЗ- за осъждането му да заплати сумата в размер на 4 000 (четири) лева- главница, дължима по запис на заповед, издаден на 16.11.2012 г., с падеж- 30.07.2013 г. и сумата от 1 162, 21 (хиляда сто шестдесет и два лева и двадесет и една стотинки) лева- лихва за забава върху главницата за периода 01.08.2016 г.- 12.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба- 13.06.2019 г. до окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА Н.Х.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Д.И.У., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева. 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД