РЕШЕНИЕ
№ ………. / 31.12.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 18.12.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар ИЛИЯНА И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№13241 по описа
на съда за
2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
ищецът В.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощник адв. А.Х.Д., с адрес: ***, срещу ответника
„О.К.В.“ООД, ЕИК ****, със седалище
***, УПИ І-2307, офис сграда, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от КТ, за отмяна уволнението на ищецът със Заповед № ***/30.09.2020г., издадена от ответното дружество, като незаконосъобразно такова, за възстановяването на заемана преди
уволнението длъжност „Хигиенист“
при работодателя;
за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата в
размер на 2000.00
лева, представляваща обезщетение за времето за оставането без работа, ведно със з аконната лихва от дата
на предявяване на иска, до окончателното плащане.
Претендират се за присъждане и сторените разноски, като доказтелство за това се сочи, че ще се представи в срока по
чл. 80 от ГПК.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтичат претендираните
права са: Сочи се, че ищцата е работила от 13.03.2020г.
като Чистач/Хигиенист в склада на фирма „О.к.В." ООД, със срок на
изпитване 6 месеца в полза на работодателя. По време на изпълнение на трудовите
си задължения през август 2020 г., В.И. получила силни болки в
кръста и скованост в поясно-кръстната област. От
извършените прегледи се установило, че има увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния
стълб с радикулопатия. Поради това заболяване се е
наложило да бъде в отпуск, поради временна неработоспособност от 28.08.2020 г.,
който и към настоящия момент не е приключил. Края на септември 2020 г.,
В.И., се сочи, че е трябвало да посети ТЕЛК, за да й бъде определена степен на
трайно намалена работоспособност. Поради това обстоятелство е отишла при своя
работодател, за да се снабди с производствена характеристика. От своя страна
ответникът, вместо да и предостави нужните документи й връчил да подпише
Заповед № ***/30.09.2020г., за
прекратяване на срочен трудов договор.
Оспорват се описаните констатации в Заповед № ***/30.09.2020г., издадена от „О.к.В."ООД. Счита се от
ищцата, че Заповедта за прекратяване на трудовия договор, е незаконосъобразна,
поради следните обстоятелства:
- недопустимо е
прекратен договора по време на отпуск за временна неработоспособност,
- Трудовият договор
е бил сключен на 13.03.2020г., със срок на изпитване до 13.09.2020г. След тази
дата договорът е станал безсрочен и няма как работодателя да го прекрати на
основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
Счита се, че с издадената Заповед за прекратяване на тр.договор, на основание чл. 71, ал. 1 от КТ ,извън
изпитателния срок, работодателят, цели да заобиколи
закона. В чл. 8, ал. 1 КТ, е изрично разписана забрана за злоупотреба с права -
трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по
трудовото правоотношение, съобразно изискванията на законите. Както е изяснено
в решение № 71/24.07.2013г., постановено по гр. дело № 284/2012 от IV г. о. на
ВКС, едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не
злоупотреба с права. Съдебната практика е дала разяснение, че злоупотреба с
права от работодателя при уволнение на работник или служител е налице, когато
се установи, че единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо
средство, е постигне на една единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин,
или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго
условие, което работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с
право е упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона.
Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК /решение №
65 от 24.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о.,освен посоченото
решение с №376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, още
и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на III г. о., № 716 от
27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о./ - страната, в чиято полза е
уговорен срок за изпитване, може да прекрати сключения трудов договор без
предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок /включително
и три дни след неговото сключване/. Тоест в настоящият случай работодателят е
прекратил трудовия договор извън срока за
изпитване, с цел заобикаляне на закона за да не се ангажира да търси на В.И.
друга работа, ако получи Решение на ТЕЛК с % на трайно намалена
работоспособност.
Сочи се, че договорът със срок за изпитване по чл. 70, ал.1 КТ, се сключва с цел да се провери годността на работника да изпълнява
възложената му работа, както и с цел работникът да провери дали работата е
подходяща за него. В срока на изпитване, работодателят извършва преценка за
годността на работника да изпълнява възложената му работа, която преценка не
подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с
правото да прекрати трудовия договор без предизвестие при условията на чл. 71,
ал.1 КТ във всеки момент от изпълнението му. Трудовият договор със срок за
изпитване не е срочен трудов договор, а самостоятелен вид трудов договор. Срок
за изпитване може да се уговори при сключване както на договори за неопределено
време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия
договор е без значение за клаузата за изпитване. Това е така, защото уговорката
за срок на трудовия договор и уговорката за срок за изпитване са различни и
отделни клаузи (така вж. Решение № 376/26.10.2011 г. на ВКС по гр.д.№
1405/2010г., IV-TO ГО, ГК и Решение № 10/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д.№
1476/2009г., IV-TO ГО, ГК). Следователно, няма никаква пречка трудовият договор
да бъде сключен едновременно и като срочен на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ
и като такъв със срок за изпитване на основание чл.70 от КТ. Ето защо, за да
възникне валидно уговорката за изпитване, в съдържанието на трудовия договор,
освен задължителните реквизити по чл.66, ал. 1 от КТ, следва по ясен и
недвусмислен начин да се отрази, че трудовото правоотношение е със срок за
изпитване и, че договорът се сключва при условията на чл.70, ал.1 от КТ или да
се възпроизведе словесно основното съдържание на текста (така вж. Решение №215/17.07.2012г.
на ВКС по гр.д.№ 722/2011 г., IV-TO ГО, ГК).
В настоящия договор, според ищцата, липсва такава уговорена
клауза, първо като основание е записан чл. 70, а след това чл. 67, ал. 1, т. 1
и второ в трудовия договор е посочен „……срок на изпитване шест месеца в полза
на работодателя при безсрочен………". Поставя се въпрос според ищцата,
последно срочен или безсрочен е този договор.
При тези съображения, уволнението на ищцата, се настоява, че
следва да бъде признато за незаконно и заповедта на управителя на ответното
дружество, с която е прекратено трудовото й правоотношение бъде отменена.
С
горното се обосновава правният интерес от предявените искови претенции.
Моли се от ищцата, да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско
възнаграждение на ответното дружество.
Моли, с оглед отговора на ответника по
реда на чл. 131 от ГПК
да ми дадете възможност за предоставяне на допълнителни доказателства.
Ответникът,
редовно уведомен, в срока за отговор по чл.131 от ГПК, депозира отговор, с който изразява становище
за оспорване на предявените искови претенции.
Относно
фактическата обстановка: Сочи се от ответникът, че с В.Г.И. е сключен трудов договор
№ 691 от 13.03.2020г., на основание чл.70 и чл.67,ал. 1,т. 1 от КТ, постъпила
на работа на 16.03.2020г., със срок на изпитване шест месеца в полза на
работодателя при безсрочен трудов договор.
Със Заповед № 569/30.09.2020г., връчена на лицето срещу
подпис на същата дата, трудовото правоотношение с В.Г.И. е прекратено, считано
от 01.10.2020г. на основание чл.71 ал.1 от КТ.
През периода на действие на трудовия договор - 16.03.2020г,
работникът е бил в отпуск, както следва:
• От 27.05.2020г.
до 09.06.2020г. – 13 календарни дни – временна неработоспособност, за
което е представен болничен лист от Е20200361717 27.05.2020г.
• От 10.06.2020 до 24.06.2020г - 15 календарни
дни – временна неработоспособност, за което е представен болничен лист
Е20201488244/17.06.2020г.
• От 27.08.2020г. до 31.08.2020г. – 4 календарни
дни - временна нетрудоспособност, за което е представен болничен лист
Е20201621472/26.08.2020г.
• От 01.09.2020г. до
30.09.2020г. - 30 календарни дни - неплатен отпуск, за който е подадена от
работника молбата и съответна заповедта за неплатен отпуск от работодателя.
През периода на действие на договора е издаден и още един
болничен лист №Е20201854658/02.09.2020г, който обаче е анулиран от медицинските
органи и работодателят е уведомен с писмо от НОИ № Ц-03-999-00-**********/15-09-2020г.
Към настоящия момент не е предоставян нов болничен лист за този период.
С оглед на
така описаната фактическа обстановка и съобразно предоставеното ни право на
отговор по заведените искове с правно основание чл. 134, ал. 1, т. 1 2 и 3 от КТ, ответникът изразява следното становище:
Оспорва изцяло обективно съединение искове с правно
основание чл.344 ал.1 т.1 КТ - за признаване за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № 569/30.09.2020г. и за неговата отмяна, с правно
основание чл.344 ал.1 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност и с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ - обезщетение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението.
От приложените към отговора доказателства, според ответникът,
се установява безспорно, че процесния трудов договор
е сключен на основание чл.70 ал.1 КТ, със срок за изпитване от 6 месеца - от
16.03.2020г. до 16.09.2020г., уговорен в полза на работодателя. През периода на
срока за изпитване, лицето не е било на работа 62 дни, съгласно описаните
по-горе ползвани отпуски - отпуск по болест и неплатен отпуск, като по този
начин срокът за изпитване се удължава с тези 62 дни - до 18 ноември 2020г.
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е
издадена на 30.09.2020г. и връчена на лицето срещу подпис на същата дата, т.е.
заповедта е издадена своевременно, много преди да изтече срокът за изпитване,
каквото е изискването на чл.70 ал.1 КТ. Това е така, тъй като в срока не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договора - чл.70 ал.4 КТ.
Сочи се от ответникът, че съгласно правната теория,
договорът със срок за изпитване не представлява срочен договор по смисъла,
вложен в нормата на чл. 68 от КТ. Той не се прекратява с изтичане на срока, а модалитетът или уговорката със срок за изпитване дава
възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати
договора до изтичането му. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за
изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен за неопределено
време, на основание чл. 71, ал. 2 от КТ. Поради тази причина и с оглед целта
му, е ограничен с максимален срок, прекратява се облекчено - без мотиви,
предизвестие, закрила по чл. 333 от КТ, дължими обезщетения от страната, в
чиято полза е уговорен срокът.
Именно тази специфика на института на срока на изпитване
като модалитет на трудовия договор, обуславя
неприложимостта на закрилата по чл. 333 от КТ, на която видно от исковата молба,
се обосновава ищеца. Смисълът на тази клауза е да бъде проверена годността на
работника или служителя да я изпълнява, респективно когато работникът или
служителят желае да провери дали работата е подходяща за него. В срока на
изпитване, работодателят извършва преценка за годността на служителя да
изпълнява възложената му работа, която преценка не подлежи на съдебен контрол,
а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия
договор без предизвестие, при условията на чл. 71, ал. 1 от КТ, във всеки
момент от изпълнението му. Независимо в чия полза е уговорен срокът за
изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор, е достатъчно
писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне
до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да
прекрати договора.
Съгласно чл. 70, ал. 4 от КТ, в срока за изпитването не се
включва времето, през псето работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е
изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Това означава, че по време
на отпуските поради бременност, раждане и майчинство, временна
неработоспособност поради болест, неплатен или платен отпуск и т.н.,
изпитателният срок спира и продължава отново да тече, след като работникът
започне реално работа.
В конкретния случай, се настоява, че работодателят е спазил
изискванията на чл. 71, ал. 1 от КТ. Налице е трудов договор със срок за
изпитване в полза на работодателя, който не е изтекъл към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение - 30.09.2020г., издадена е писмена
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която е получена от
ищцата, видно от представените доказателства и правоотношението е прекратено в
рамките на срока за изпитване.
Съгласно императивната норма на чл.333 ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ,
само за случаите по чл.328 ал.1 т.2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията
по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител (чл.333,
ал.1, т. 2, КТ), работник или служител, боледуващ от болест, определена в
наредба на министъра на здравеопазването (чл.333 ал.1, т.3 КТ) или работник или
служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск (чл.333 ал.1, т.
4 КТ), т.е. закрилата по чл.333 от КТ, няма приложение в случая при договорите,
сключени със срок за изпитване, дори и лицето да било трудоустроено или в
отпуск към датата на връчване на заповедта. Трудовият договор за изпитване, при
който срокът за изпитване е уговорен в полза на работодателя, може да бъде
прекратен от него до изтичане на уговорения срок и в случаите, когато в
изпитателния срок работникът или служителят е в отпуск поради временна
^трудоспособност или е бил трудоустроен /в този смисъл решение №749/16.06.2000
л, III ГО на ВКС, Решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 3053 от 2001 г.,
III ГО на ЗХС; Решение № 620/18.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009г, IV г. о. на
ВКС, и Решение лГ429/2015г. погр. дело № 132/2015г.
на IV г. о. на ВКС и др./.
С оглед на горното се моли, да се отхвърлят като
неоснователни предявените В.Г.И. обективно съединение искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 XКT - за признаване за незаконно уволнението, извършено със
Заповед № 569/30.09.2020г. и за неговата отмяна, с правно основание чл.344 т.2 КТ - за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и с главно
основание чл.344 ал.1 т.З КТ - обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението.
Моли се, да се присъдят и направените по делото разноски.
Съдът, като прецени
по реда на
чл.12 от ГПК събраните по делото и относими
към разрешаване на спора доказателства
във връзка с доводите и съображенията на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не е спорно, а и от представения по делото Трудов
договор №691 от 13.03.2020г., се установява, че същите са
се намирали в трудовоправни отношения, по силата на
които ищцата е изпълнявала длъжността „хигиенист” в ответното предприятие, с уговорена дата на
постъпване на работа на 16.03.2020г. Договорът според уговореното и посочено в
него, е сключен със срок на изпитване6/шест/ месеца в полза на работодателя,
безсрочно, с посочено правно основание чл.70 и чл.67, ал.1, т.1 от КТ.
Договорен е бил и срок за предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение/ТПО/ и за двете страни- 90 дни.
Видно от представена Заповед № 569/30.09.2020г.,
работодателят е прекратил ТПО с ищцата, на основание чл.71, ал.1 от КТ, като
според вписаното в тази заповед, същата е връчена на работника на 30.09.2020г.
срещу подпис.
При тази установеност
на фактите съдът възприе следните
правни изводи:
За да бъде
уважен главният иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът
следва да констатира незаконосъобразност на издадената заповед
на формално или материалноправно основание или несъразмерност
на наложеното дисциплинарно наказание.
Решаващият съдебен състав
приема на първо място, че
процесната заповед от формална гледна
точка отговаря на императивните изисквания на закона. Същата е издадена от компетентно
длъжностно лице, в надлежната писмена форма, налице е очертаване на законовия текст,
въз основа на който е постановено.
По горните съображения
съдът приема, че заповедта на
работодателя не страда от формални
пороци.
Според трайната
съдебна практика, като срок за изпитване може да се уговори при сключване на
договор за неопределено време и при срочен договор. В процесният
случай, видно от самия трудов договор, същия е сключен за неопределено време,
т.е. явява се безсрочен. Договорената клауза за изпитване, дава възможност на
работодателя да провери годността на работника да изпълнява възложената му
работа /срок за изпитване в полза на работодателя/, както и на работникът да
провери дали работата е подходяща за него /срок за изпитване в полза на
работника/. В случаят, договорената клауза за изпитване, от 6 /шест/ месеца, е
в полза на работодателя.
На следващо място,
съдебният състав приема, че е допустимо прекратяване на трудовия договор,
сключен със срок за изпитване до изтичане на уговорения срок независимо от
обстоятелството, че ищецът към момента на прекратяването е ползвал отпуск,
поради временна нетрудоспособност. Съгласно
императивната норма на чл.333,
ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ, САМО
в случаите по чл.328 ал.1 т.2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2,
т.6 КТ, работодателят може да уволни само с предварително разрешение на
инспекцията по труда за всеки отделен случай трудоустроен работник или служител
(чл.333, ал.1, т. 2, КТ), работник или служител, боледуващ
от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването (чл.333, ал.1,
т.З КТ) или работник или служител, който е започнал ползването на разрешения
му отпуск (чл.333 ал.1, т. 4 КТ),
т.е. закрилата по чл.333 КТ няма приложение в случая при договорите, сключени
със срок за изпитване, дори и лицето да е било в отпуск към датата на връчване
на заповедта. Трудовият договор за изпитване, при който срокът за изпитване е
уговорен в полза на работодателя, може да бъде прекратен от него до изтичане на
уговорения срок и в случаите, когато в изпитателния срок работникът или
служителят е в отпуск поради временна нетрудоспособност, дори и ако работникът
е бил трудоустроен /в този смисъл решение №749/16.06.2000 г., III ГО на
ВКС, Решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 3053 от 2001 г., III ГО на ВКС; Решение №620/18.10.2010 г. по гр. д. № 1716/2009г, IV г. о. на ВКС, и Решение №429/2015г.
по гр. дело № 132/2015г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Несъстоятелни се явяват и твърденията на
ищеца, че „Трудовият договор е бил сключен на
13.03.2020г. със срока на изпитване до 13.09.2020 г. След тази
дата договорът е станал безсрочен и няма как работодателя да го прекрати на
основание чл. 71, ал.
1 от КТ. Като се сочи в отговора на исковата молба, съгласно
представените към него писмени доказателства и посочени болнични листи,
удостоверяващи времето, през което ищцата е била в отпуск по болест, които не
са оспорени от самата ищца, през периода на срока за изпитване, лицето не е
било на работа 62 дни, съгласно представените болнични
листове и неплатен отпуск, като по този начин срокът за изпитване се удължава с
тези 62
дни -
до 18
ноември 2020
г., съгласно чл. 70, ал.
4 от КТ.
Процесния трудов договор, е сключен на основание чл.70 ад.1 КТ,
със срок за изпитване от
6 месеца (от 16.03 до 16.09.2020 г.), уговорен в полза на
работодателя, като през периода на срока за изпитване, лицето не
е било на работа 62 дни, съгласно представените по делото доказателства /неоспорени от
ищцата/ за ползвани отпуски - отпуск по болест и неплатен отпуск, като по този
начин срокът за изпитване се удължава с тези 62 дни - до 18 ноември 2020г.
Заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение, е издадена на 30.09.2020г. и връчена на лицето срещу подпис на
същата дата, т.е. заповедта е издадена своевременно, много преди да изтече
срокът за изпитване, каквото е изискването на чл.70 ал.1 КТ.
Необосновано е твърдението на
процесуалния представител на ищцата, че „срока на
предизвестието валиден и за двете страни е 90 дни.". Този
срок, описан в трудовия договор, съобразно основанието на сключването му - чл. 70, във връзка с чл.67, ал.
1, т. 1 от КТ, регламентира срока на
предизвестието за страните след изтичане на срока за изпитване, т.е. след като
трудовия договор стане безсрочен.
Съгласно правната теория, модалитетът или уговорката
със срок за изпитване дава възможност на страната, в полза на която е уговорен
срокът, да прекрати договора до изтичането му, без предизвестие, по реда
на чл. 71, ал. 1 от КТ.
Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, само тогава трудовият
договор се счита за окончателно сключен за неопределено време, на основание чл. 71, ал. 2 от КТ и само тогава влизат в сила клаузите за предизвестието уговорени в
трудовия договор, което в настоящия случай е определено на 90 дни.
Поради тази причина и с оглед целта на сключването му - преценка за
годността на служителя да изпълнява възложената му работа, трудовия договор е
ограничен с максимален срок, и се прекратява облекчено -без мотиви, без
предизвестие, без закрилата по чл. 333 от КТ, без дължими обезщетения от страната, в чиято полза е уговорен
срокът.
По горните съображения
съдебният състав приема, че уволнението
на ищцата е законосъобразно, поради което предявеният по реда на
чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск
се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора
по главния иск, неоснователни се явяват и заявените
по реда на чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ акцесорни претенции за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по реда на чл.
225, ал.1 от КТ.
По разноските:
При този изход
от спора, ищцата
следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК да
заплати на ищцата сторените в хода на производството
под формата на платено адвокатско
възнаграждение съдебно-деловодни
разноски. Претендираните такива са в размер на 1000.00лв. Съдът, при наведеното от насрещната
страна възражение за прекомерност на адв.възнаграждение
на ответната страна, преценявайки невисоката правна и фактическа сложност на
делото, факта на разглеждането и решаването му след едно проведено по него
открито съдебно заседание, намира че следва да редуцира посоченото
възнаграждение до минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за
МРАВ, т.е. да размера на МРЗ за страната – 610лв.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно
съединени искове от ищецът В.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***, чрез
пълномощник адв. А.Х.Д., с адрес: ***, срещу ответника
„О.К.В.“ООД, ЕИК *********, със седалище ***, УПИ І-2307, офис
сграда, с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, за
отмяна прекратяването на ТПО на ищцата, извършено със
Заповед №569/30.09.2020г., издадена от ответното дружество, като незаконосъобразно, за възстановяването на заемана от ищцата преди
уволнението длъжност „Хигиенист“
при работодателя;
за осъждане на ответника да заплати в полза на ищцата сумата в
размер на 2000.00
лева, представляваща обезщетение за
времето за оставането без работа, ведно със законната лихва от дата
на предявяване на иска – 16.10.2020г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК В.Г.И. ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „О.К.В.“ООД, ЕИК *********, със седалище ***, УПИ І-2307, офис
сграда, сумата от 610.00лв./шестотин и десет лева/, представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски за адв.възнаграждение, редуцирано
до минимума, предвиден в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за МРАВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок,
считано от датата на
обявяването му /31.12.2020г./.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: