РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Перник, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело
№ 20231700100126 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45, вр. с чл. 48, ал.1 от ЗЗД.
По съображения изложени в исковата молба, след последваща
конкретизация и след последващо увеличение размера на иска, ищецът Р. С.
С., моли да бъдат осъдени ответниците Д. А. Д., Д. С. В. и А. Д. В., да му
заплатят солидарно сумата 40 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания и трайни увреждания
на здравето, тъй като на *** в ***, на ул. „***“, като непълнолетен, но е могъл
да разбира свойството и значението и да ръководи постъпките си, чрез
нанасяне на удар с юмрук, Д. А. Д. причинил на ищеца средна телесна
повреда, изразяваща се в многофрагментна, раздробена импресионна повреда
фрактура /счупване/ на лява половина на горната челюст /максила/, както и
енофталм /хлътване/ на лявото око и нарушение на стереоскопичното зрения,
изразяващо се в диплопия /двоене на образите/, довели да трайно отслабване
на зрението, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 19. 08. 2022г. до окончателното й изплащане. Поддържа иска си и в
съдебно заседание чрез адвокат Н. Ц..
Всеки от тримата ответници е подал писмен отговор, чрез адвокат Б. В..
1
С писмените отговори, всеки от тримата ответници изразява становище, че
предявеният иск е допустим, но го оспорва по основание и по размер, като
завишен. Основно се акцентира, че ударът който е нанесъл Д. Д. на ищеца не
е бил безпричинен, а е бил провокиран от провокативното поведение и на Р.
С., като в тази насока се позовава на мотивите на присъдата на наказателния
съд, касаещи определянето на наказанието на подсъдимия. Всеки от
ответниците претендира да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Поддържа становището си и в съдебно заседание, чрез адвокат Б.
В., като отново акцентира върху това обстоятелство, както и че искът не е
доказан по основание, като моли на ответниците да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното :
Видно от приложената присъда, заедно с мотивите към нея, № 260013
от 24. март 2021г., постановено по НОХД № 01333 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд, влязла в сила на 21. 07. 2022г., подсъдимият Д. А. Д.
е признат за виновен в това, че на ***, в ***, на ул. „***“, като непълнолетен,
но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието си и да
ръководи постъпките си, е причинил чрез нанасяне на юмрук средна телесна
повреда на Р. С. С., изразяваща се в причиняване на многофрагментна,
раздробена импресионна фарактура /счупване/ на лява половина на горнатата
челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на лявото око и нарушение на
стереоскопичното зрение /двоене на образите/ довели до трайно отслабване на
зрението, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл. 63,
ал.1, т.3 НК, вр. с чл. 54 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от 5 месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен
срок една година и шест месеца.
Тази присъда е задължителна съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК
за настоящия граждански съд, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Следователно налице е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от
ЗЗД, поради което ответникът Д. А. Д. дължи обезщетение за причинените на
ищеца неимуществени вреди - болки и страдания и трайни увреждания на
2
здравето, вследствие на нанесения му удар с юмрук на Р. С., ведно със
законните лихви за забава, считано от датата на предявяване на иска – 28. 08.
2012г. до окончателното изплащане. Към датата на увреждането Д. Д. е бил
непълнолетен. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗЗД родителите и
осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при
тях. Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал.1 от СК – родителите и
ненавършилите пълнолетние деца живеят заедно, освен ако важни причини
налагат да живеят отделно. Това обстоятелство е изложено изрично и в
исковата молба. По делото с писмените си отговори бащата и майката на Д. Д.
не са оспорили, че не живеят заедно със сина си, нито, че те не упражняват
родителски права по отношение на сина си Д., поради което тези две
презумпции не са оборени. Следователно на основание чл. 48, ал.1 от ЗЗД
ответникът Д. Д. дължи солидарно обезщетение със своите родители /втория
и третия ответник/ за причинените от него неимуществени вреди.
От заключенията на вещите лица д-р К. С. Ч. /специалист съдебна
медицина/, д-р Д. К. Р. /специалист офталмолог/ и доц. д-р Е. А. П.
/специалист лицево – челюстна хирургия/, приети по делото както и от
устните им заключения и най вече – това на доц. д-р Е. А. П., който се явява
специалист, в чиято компетентност е да бъде извършена операцията по
наместване на лявото око в очната му ябълка се установява следното :
В резултат на процесния инцидент, на Р. С. С. са причинени следните
травматични увреждания: Многофрагментна, раздробена импресионна
фарактура /счупване/ на лява половина на горнатата челюст /максила/, с
ангажиране на пода на лявата очница; Оток и кръвонасядане по клепачите на
ляво око; Ограничена подвижност на лявото око в крайни позиции
темпорално /слепоочно/, горе и горе темпорално; Лек енофталм /хлътване/ на
лявото око и нарушение на стереоскопичното зрение /двоене на образите/
довели до трайно отслабване на зрението; Мозъчно сътресение със степенно
разстройство на съзнанието, като последното не е предмет на настоящето дел,
нито е било предмет на наказателната присъда. По отношение счупването на
горната челюст са били затруднения функцията на дъвчене, в по – голяма
степен и функцията на говорене, в незначителна степен по време на
възстановителния период, като средностатистичния оздравителен период при
травма от този вид хе от порядъка на около 1,5 – 2 месеца. Мекотъканните
3
увреждания – оток и кръвонасядане по клепачите на ляво око, са отзвучали за
период 2-3 седмици. Ограничената подвижност на лавото око, водеща до
доене на образите /диплопия/ е налична и към момента и към момента на
изготвяне на съдебно – медицинската експертиза. Същата може да се
преодолее единствено чрез оперативна намеса от специалист лицево –
челюстна хирургия, каквито предписания са били дадени още от д-р Н. Д. на
15. 07. 2019г. Към момента на инцидента на инцидента и непосредствено след
него ищецът е търпял физически болки и страдания, като същите са били с по
– голям интензитет в първите часове и дни след инцидента. /Заключението на
вещото лице д-р К. Ч. и устните обяснения на доц. д-р Е. А./.
Ограничена подвижност при ищеца на ляво око в крайните позиции
горе и горе темпорално, което води до диплопия /двоене на образа/, с най -
голямо раздалечаване на образите горе и горе темпорално; лек енофталм
/хлътване/ на ляво око Диплопията нарушава сливането на образите на двете
очи, т.е. стереоскопичното или така нареченото дълбочинно зрение.
Причината за диплопията е многофрагментната импресионна фрактура на
лявата половина на горната челюст с ангажиране на пода на лява орбита /“блу
аут“ фрактура в която има включени вътреорбитни тъкани, довели до
ограничаване на движението на лява очна ябълка. Всичко това е довело да
нарушение на стереоскопичното възприятие, което е и основното увреждане
на зрението на ищеца към настоящия момент. Лечението при този тип
фрактури се определя от специалист по лицево – челюстна хирургия. На
ищеца е обяснено какви рискове крие една оперативна интервенция от такъв
тип. Операцията е единствения начин за коригиране на установения проблем.
Състоянието не може да се повлияе с медикаментозно лечение или помощни
средства /очила/. Диплопията би била сериозен проблем за всеки един
пациент в нормалния живот и в професионалната му среда, поради нарушено
дълбочинно зрение. Същото важи и за господин Р. С., особено поради по
интензивното зрително натоварване в работата му като ***. Същия съобщава,
че има засилване на оплакванията от двойно виждане при по голямо и
продължително натоварване /работа наблизо/ на очите, каквото неговата
налага професия ежедневно. /заключението и устните обяснения на вещото
лице д-р Д. К. Р./.
Лечението на фрактурите на пода на орбитата е оперативно, като
4
операцията следва да се извърши от специалист по лицево – челюстна
хирургия. От представената документация по делото може да се заключи, че
диплопията при Р. С. е вързана с промяна в позицията на очния булб и
херниране /постепенна атрофия/ на орбиталните тъкани към максиларния
синус. Със сигурност може да се приеме, че диплопията при Р. С. се дължи на
променена позиция на очния булб – птоза към максиларния синус поради
фрактура на пода на орбитата. Резултатът от проведеното оперативно лечение
на фрактура на пода на орбитата и поставяне на очния булб в нормална
позиция е непредсказуем и може да има за последица следните варианти :
Възстановяване на позицията на очния булб и пълно възстановяване на
нормалното стереоскопично зрение; този резултат представлява пълен
лечебен резултат.
Възстановяване на позицията на очния булб и частично възстановяване
на стереоскопичното зрение, намаляване на диплопията. Този резултат
представлява частично възстановяване на нормалното стнереоскопично
зрение, което е частичен лечебен резултат.
Възстановяване на позицията на очния булб, но без значимо
функционално подобрение; този резултат представлява анатомично
възстановяване на позицията на очния булб, но без функционално
подобрение.
Оперативна интервенция, която поставя очния булб в нормална
позиция, но следоперативно се развива диплопия и нарушението на
стереоскопичното зрение е по-изразено, спрямо предоперативното
състояние; като краен резултат от лечението се наблюдава влошаване на
функционалното състояние. /заключението на вещото лице доц. А. и
устните обяснения, дадени от него.
Изхождайки от обстоятелството, че ищецът работи като *** и следва
докторантура, което налага ежедневно и продължително четене, от
заключението на вещото д-р К., че диплопията би била сериозен проблем за
всеки един пациент в нормалния живот и в професионалната му среда, поради
нарушено дълбочинно зрение, особено при по – голямо натоварване на
зрението, както и от свидетелските показания на С.К. С., които съдът изцяло
възприема тъй като кореспондират със заключенията на вещите лица и с
непредвидимостта от последиците от извършване на операция, че освен при
дълго четене, ищецът има проблем и при шофиране, поради което почти не
5
шофира /погледи нагоре към пътните знаци и светофарните уредби/, съдът
намира, че това трайно нарушаване на зрението води до зрителни проблеми в
ежедневието на ищеца.
Изхождайки от изискванията на чл. 52 от ЗЗ и от изискванията,
визирани в раздел ІІ от ПП на ВС на РБ-я № 4 от 23. 12. 1968г., от
обстоятелството, че към датата на увреждането Р. С. е бил в началото на най –
активната си трудоспособна възраст на *** години, че на практика на същия
са причинени две средни телесни повреди, че счупването на горната челюст
/максилата/ е довело до болки и страдания, както и периодични проблеми при
храненето и говоренето, а нарушенията на зрението му, описани по – горе
водят до трайни увреждания на зрението му, които му причиняват ежедневни
професионални и битови неудобства, от обстоятелството, че единствения
изход е провеждането на операция от специалист лицево – челюстна
хирургия, който изход обаче е с непредвидими последици - може да има както
подобрение, да няма промяна или пък да има влошаване на зрението, от
обстоятелството, че към датата на увреждането – *** минималната работна
заплата, е била в размер на 560лв., а в момента е 933лв., както и че не се
претендират лихви от датата на увреждането, а от датата на предявяване на
исковата молба – 22. 08. 2022г. Пернишкият районен съд намира, че сумата от
40 000лв. би обезщетила по справедливост Р. С. за претърпените от него
неимуществени вреди, в резултат на удара от страна на първия ответник.
По отношение направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. Съдът не възприема
свидетелските показания на К.Е.М. и на И.Ю.Г., дадени по делото, тъй като
приповтарят тезата на подсъдимия Д., която е развивана и в наказателното
производство – че тяхната компания е била безпричинно нападната от Р. С. и
още един човек. Видно от обстойните, изчерпателни и аналитични мотиви на
присъдата на Пернишкия районен съд, първоначално отношението между Р.
С. от една страна и Д. Д. и неговите четирима приятели е било доброномерено
и те - ответникът и негов приятел са играли канадска борба с ищеца,
впоследствие след пристигането на братовчеда на Р. С., полека отношенията
са се променили и двете групи Р. и братовчед му от една страна и компанията
на Д. Д. от другата страна, са започнали да проявяват вербална агресия, после
да се блъскат и накрая да се удрят, като самият Р. С. е обяснил пред съда, че е
6
възможно той да е поставил металната каишка на часовника си на ръката си,
за да удря с нея. Наказателният съд е направил извод, че не е налице
хипотезата на причиняване на престъплението от страна на Д. Д. в условията
на силно раздразнение по смисъла на чл. 132 от НК, нито са налице
изключителни смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия Д. по
смисъла на чл.55 от НК, но сблъсъкът между двете групи е станал при
взаимно агресивни действия, в каквато насока е бил и внесения обвинителен
акт.
С оглед изложеното Пернишкият окръжен съд намира, че определеното
обезщетение от 40000лв. следва да бъде намалено с ½ /наполовина/, поради
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Следователно тримата ответниците следва да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на ищеца сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законните лихви за
забава, считано от датата на предявяване на иска – 22. 08. 2022г. до
окончателното изплащане.За горницата над 20000лв. до 40000лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът е направил разноски в размер на 500лв. за адвокатско
възнаграждение, но не е претендирал присъждането на адвокатско
възнаграждение.
Всеки от тримата ищци е направил разноски в размер на 3250лв. или
тримата са направили разноски в общ размер на 9750лв. С оглед отхвърлената
част от иска в размер на 20000лв. – половината от предявения иск, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответниците, на основание чл. 78, ал.3 от
ГПК, общо 4875лв. разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК, то на основание чл. 78, ал.6 от
ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка
на Пернишкия окръжен съд сумата 800лв. държавна такса и сумата 1350лв.
разноски /300лв. възнаграждение за д-р К. Ч., 400лв. възнаграждение на д-р Д.
К. и 650лв. възнаграждение на доц. д-р А./, ведно със законните лихви за
забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в
сила до окончателното изплащане.
Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът
7
РЕШИ:
Осъжда Д. А. Д., с ЕГН **********, Д. С. В., с ЕГН ********** и А. Д.
В., с ЕГН **********, всичките с адрес – ***, да заплатят солидарно на Р. С.
С., с ЕГН **********, с адрес – ***, сумата 20000лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания и трайни увреждания на здравето, тъй като на *** в ***, на
ул. „***“, като непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението
и да ръководи постъпките си, Д. А. Д. чрез нанасяне на удар с юмрук,
причинил на ищеца Р. С. С. средна телесна повреда, изразяваща се в
многофрагментна, раздробена импресионна повреда фрактура /счупване/ на
лява половина на горната челюст /максила/, както и енофталм /хлътване/ на
лявото око и нарушение на стереоскопичното зрения, изразяващо се в
диплопия /двоене на образите/, довели да трайно отслабване на зрението,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 19. 08.
2022г. до окончателното й изплащане, като за горницата над 20000лв. до
пълния претендиран размер от 40000лв. – отхвърля иска, като неоснователен.
Осъжда Р. С. С., с ЕГН **********, с адрес – ***, да заплати на Д. А.
Д., с ЕГН **********, Д. С. В., с ЕГН ********** и А. Д. В., с ЕГН
**********, всичките с адрес – ***, общо сумата 4875лв. /четири хиляди
осемстотин седемдесет и пет лева/, представляваща направените от тях
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъжда Д. А. Д., с ЕГН **********, Д. С. В., с ЕГН ********** и А. Д.
В., с ЕГН **********, всичките с адрес – ***, да заплатят солидарно по
сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса в размер на 800лв.
/осемстотин лева/ и разноски в размер на 1350лв. /хиляда триста и петдесет
лева/, ведно със законните лихви за забава на държавни вземания, считано от
датата на влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумите.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в
двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
8