Решение по дело №774/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

  1058/20.7.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД гр.Варна - трети наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година в състав:                                                                

                                                                            СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

         при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 774 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по жалба от Х.С.Х. ***/01.03.2019 г., издадено от Зам. Кмета на Община Варна, с което за нарушение  на чл.94 ал.3 от ЗДвП му е наложено  административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, на осн. чл. 178е от ЗДвП.

В жалбата се оспорва описаната в НП фактическа обстановка, като се твърди, че МПС е било спряно на място, което не е тротоар, а подход към гараж и е имало отстояние повече от 2.5 м. от стената на сградата. Излагат се доводи за малозначителност на деянието. По тези  съображения се иска отмяна на обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител, поддържа жалбата  и искането до съда. Претендира присъждане на  разноски в  размер на обективирания в разписката за платено възнаграждение.

Процесуалният представител на административно наказващия орган оспорва жалбата, но не изразява становище по същество.

Жалбата е депозирана от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 09.02.2019 г.  служител на Общинска полиция-Варна  съставил  фиш за налагане на глоба сер. ОВ №********** , с който санкционирал жалбоподателя Х.Х., за това че като водач на л.а.“Ситроен“ с рег. № В 4120 ВХ в гр.Варна на  ул.“Патриарх Евтимий“ и бул.“Сливница“ паркирал върху тротоар.

На 14.02.2019 г. жалбоподателят Х. депозирал възражение срещу фиш за налагане на глоба серия ОВ №**********. За това на 20.02.2019 г. свид. Г.Т. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който при горепосочената  фактическа обстановка на Х. било повдигнато обвинение за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движение по пътищата.

В предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН. На 01.03.2019 г. Зам.кметът на Община-Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като изложената в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление. С него на основание чл. 178е от Закона за движение по пътищата, санкционирал жалбоподателя с административно наказание "глоба" в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.

Тази фактическа обстановка, съдът прие за установена само от писмените доказателства приобщени по делото и формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

НП е издадено от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия със Заповед №0506/074.02.2020 г. на Кмета на Община-Варна.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения във фазата на производството пред административно наказващия орган. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН. Нарушителят е  получил преписи от АУАН и НП, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той не е депозирал писмено възражение срещу АУАН.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В конкретния случай съдът прие за недоказан сочения в АУАН и НП факт, че процесният автомобил е бил паркиран  върху тротоар, с което създава пречки на пешеходците по следните съображения: От една страна видно от приложения към преписката снимков материал това пространство е покрито с плочи, обособяващи  площ, която разделя озеленената такава пред жилищните сгради, разположени на ул. "Патриарх Евтимий“. Тази площ видимо е на едно ниво с основното тротоарно пространство предназначено за пешеходци, поради което е несъстоятелна тезата на жалбоподателя, че тя не е част от основната тротоарна ивица, разположена пред жилищната сграда. От друга страна, видимо е достатъчното разстояние между тази площ, респ. автомобила и жилищната сграда, така че движението  на пешеходците да не се  възпрепятства. Освен това в АУАН и процесното НП не са изложени факти дали това място не е било определено от собственика на пътя или администрацията като такова  за престой и паркиране върху тротоара (т.е. дали не е било обозначено с Пътен знак със специални предписания - група "Д", Раздел V от ППЗДП)

При недоказани релевантни за соченото нарушение факти съдът счете, че незаконосъобразно, жалбоподателят Х.Х. е санкциониран с глоба на осн. чл. 178е от ЗДвП, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен.

Отделно от изложеното до тук, съдът прие, че така паркиран лек автомобил “Ситроен“ с рег. № В 4120 ВХ не е пречил нито на пешеходци, нито на останалите превозни средства, движещи се по ул. "П.Евтимий". За това административно – наказващият орган е могъл само да предупреди нарушителя, обръщайки му внимание, без обаче да му наложи административно наказание.Извършваните проверки от контролни органи (в това число и от служителите на група „Общинска  полиция“ сектор ООРТП, отдел ОП при ОД на МВР-Варна) не следва да имат за цел задължително да бъдат санкционирани определени субекти за нарушения на законодателството, а следва основно да имат и предупредително въздействие върху тях. По този начин контролните органи по-ефективно ще изпълняват своите функции по индивидуална и генерална превенция на нарушения на законодателството (в конкретния случай правните норми, свързани с правилата за движение по пътищата). Още повече, че подобно поведение и действия от страна на административно – наказващия орган ще са в унисон с разпоредбата на чл. 28, буква "а" от ЗАНН, която предвижда възможност, при определени условия нарушителят да не бъде санкциониран с административно наказание за констатирано нарушение, а да бъде официално предупреден от административно – наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че по делото  няма и доказателства за установени нарушения на правилата за движение по пътищата за жалбоподателя Х.. Следва да се подчертае, че това нарушение не е пряко свързано с безопасността на участниците в движението, което също способства за приложението на разпоредбата на чл. 28, буква "а" от ЗАНН в конкретния случай.. При наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи тази разпоредба. Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 1/12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изхода на делото и съобразно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че на последния следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение. В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в раздел ІV „Възнаграждения по наказателни и административнонаказателни дела“, чл.18 е предвидено, че ако административното наказание е под формата на глоба, то възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. В чл. 7 ал.2 т.1 е посочено, че при интерес до 1 000 лв., възнаграждението е в размер на 100 лв. Посочените разпоредби  с описаното съдържание са в сила от 15.05.2020г. В случая, след като на Х.Х. е била наложена „ глоба“ в размер на 50 лв., то и размера на адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразен с чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата и да бъде от 100 лв. В представената по делото разписка по повод плащането на  договорено  адв. възнаграждение от 20.05.2020г.  е посочено, че е платена сума  в размер на 500 лв. без да е посочено правното основание. От друга страна казусът не е с фактическа и правна сложност. Поради това съдът намира, че на жалбоподателя Х. следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.

 

Водин от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  НП  № 102/01.03.2019 г., издадено от Зам. Кмета на Община Варна, с което на Х.С.Х. *** за нарушение  на чл.94 ал.3 от ЗДвП е наложено  административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, на осн. чл. 178е от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА  Община- Варна, да плати на Х.С.Х. ***, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева лв. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

                                            

 

 

 

СЪДИЯ: