Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261
гр.
Горна Оряховица, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТРИФОН СЛАВКОВ
при секретаря СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 2239
по описа на ГОРС за
Предявен е конститутивен иск с правна квалификацията
по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Ищецът Е.К.Ш., чрез адв. И.
С. твърди, че е баща на Е. Е. Ш., който на 14. 03.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът П.П., взема становище, че искът е недопустим. Посочва, че е изтекла
давността за образуване на делото, че имало грешка в квадратурата на имота, че
сключил сделката поради безпаричие, че се налагало да плаща лекарства, на
адвокат и т. н. Въвел е множество възражения и обстоятелства свързани с
наказателното дело водено срещу него. Посочва, че не желае да присъства на
съдебните заседания, но иска да му бъдат изпращани копия от съдебните протоколи
и доказателствата по делото. Иска от съда да изпраща всички материали по делото
на майка му.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът П.П. не е депозирал писмен отговор.
СЪДЪТ, след като обсъди приетите доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
С присъда по НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен
съд-Велико Търново, влязла в сила на 21.08.2017 г., ответникът П.С.П. бил
признат за виновен за това, че на 14.03.2014 г. предумишлено умъртвил Е.Ш., син
на ищеца, както и да му заплати обезщетение за причинените с престъплението
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
тази сума за времето от датата на увреждането 14.03.2014 г. до окончателното
ѝ изплащане.
За присъденото с присъдата обезщетение на ищеца бил
издадени изпълнителен лист от 22. 05.
От приетата като писмено доказателство справка за
движението на НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново (л.113)
се установява, че съдебното производство по делото е образувано на 19.12.2014
г., приключило е с присъда № 111/19.11.2015 г., влязла в законна сила на
21.08.2017 г.
От данните в присъдата, в решенията на ВТАС и ВКС и в
приложената справка за движение на делото се установява, че в периода от датата
на деянието 14.03.2014 г. до датата на влизане на присъдата в сила 21.08.2017
г. подсъдимият П.С.П. е бил задържан в изпълнение на взета по отношение на него
мярка за неотклонение „задържане под стража“.
На 11.02.2015 г. с нотариален акт № на нотариус Красимира Боева, с район на
действие РС-Горна Оряховица, вписана с рег. № 296 в регистъра на Нотариалната
камара, ответникът П.С.П., представляван от пълномощника С.Н.С., продал на
ответника П.К.П. 1/4 ид.ч. от 1/3 ид.ч. от имот с кадастрален № 1233, за който
е отреден УПИ II-1233 в кв. 81 по ПУП на град Л., целия с площ 819 кв.м., и 1/4
ид.ч. от целия първи етаж на построената в този имот триетажна жилищна сграда,
състоящ се от три спални, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена
площ от 120 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от придаващите се към него изба с площ 9
кв.м. и гараж № 1 с площ 12 кв.м., ведно с 1/4 ид.ч. от съответните общи части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, за сумата 6000 лв., за която
сума продавачът заявил, че е получил предварително изцяло и в брой от купувача.
Пълномощникът на продавача С.Н.С. удостоверила пред
нотариуса представителната си власт с издадено от продавача П.С.П. пълномощно с
нотариална заверка на подписа и съдържанието съответно рег. № 280/23.01.2015 г.
и рег. № 281/23.01.2015 г., извършени от помощник-нотариус по заместване извън
нотариалната кантора, а именно в Затвора Ловеч. Обстоятелството, че
нотариалните удостоверявания на подписа и съдържанието на пълномощното са
извършени в Затвора Ловеч било отразено като забележка в поставените върху
пълномощното от помощник-нотариуса щемпели.
В качеството си на служител на МВР ответникът П.К.П.
имал задължение да декларира данни за имотното си състояние. В подписана на
05.03.2015 г. и подадена на 26.03.2015 г. декларация П. не декларирал, че е
придобил от ответника П.С.П. описания по-горе имот. По повод публикации в
средствата за масова информация срещу П. било образувано дисциплинарно
производство за невярно деклариране на имотното състояние. В хода на това
производство П. дал писмени обяснения, в които посочил, че бащата на неговата
съпруга е брат на С.Н.С. – майката на ответника П.С.П.. Чрез своя брат С. се
свързала с П., обяснила, че имат нужда от пари, и му предложила да закупи ниви
и описания по-горе недвижим имот в град Л.. П. се съгласил да купи имотите.
Свидетелят И.И.Н., бил приятел на М. Ш.- брат на Е.Ш..
Същият присъствал на няколко дела провели се във Великотърновския съд по повод
описаното по – горе дело. Преди едно от заседанията по делото Николов
свидетелства, че е чул на висок глас майката на ответника П. да казва, че
всичко е мафия, че дори и да осъдят сина ѝ, пак няма да му вземат нищо,
защото била прехвърлила всичките им имоти на техен човек.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът
установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на
свидетеля И.И.Н. и приетите писмени доказателства.
Въз основа на установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Предявеният отменителен иск е основателен.
От доказателствата се установи, че е осъществен
фактическият състав по чл.135, ал.1 от ЗЗД, от който възниква преобразуващото
право на ищеца да иска обявяване на увреждащия го договор за покупко-продажба,
сключен между двамата ответници, за относително недействителен по отношение на
него.
Ответникът П. дължи на ищеца сума в размер на 80 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със
законната лихва от 14.03.2014 г. до окончателното изплащане. Вземането е
съдебно потвърдено с влязла в сила присъда.
Вземането на ищеца е възникнало на 14.03.2014 г.,
когато е осъществен съставът на непозволеното увреждане, т.е. преди сключването
на атакувания договор за покупко-продажба от 11.02.2015 г.
Сключеният между ответниците договор за покупко-продажба
не страда от предвидените в чл.26 – 31 и чл.33 от ЗЗД пороци и е породил
желаното от продавача и купувача правно действие.
Макар и единствено жилище на длъжника, продаденият
имот не е несеквестируемо имущество по отношение на принудителното събиране на
вземането на ищците за вреди от непозволено увреждане (чл.445, ал.2 от ГПК).
Със
сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот ответникът П.С.П.
е увредил ищеца в качеството му на кредитор по вземането за обезщетение за
непозволено увреждане, тъй като е затруднил принудителното събиране на това
вземане. Затруднението се изразява в лишаване на кредитора от възможността да
насочи принудителното изпълнение върху наличния недвижим имот при невъзможност
да бъдат открити получените от пълномощника на ответника пари в брой,
представляващи цената от продажбата на имота.
Ответникът П.С.П. е съзнавал, че като осребрява
недвижимия си имот, затруднява събирането на вземанието на ищеца за
обезщетение, произтичащо от собственото му деяние от 14.03.2014 г. Поради това
съдът приема, че П. е знаел, че със сключването на договора за покупко-продажба
уврежда ищеца в качеството му на кредитор по вземането за обезщетение.
Ответникът П.К.П. е договарял с пълномощника на
продавача С.Н.С., която е представила пред нотариуса пълномощно от П.С.П., на
което е отбелязано изрично, че нотариалното удостоверяване на подписа на
упълномощителя и съдържанието на документа е извършено в Затвора Ловеч. Според
цитираните по-горе обяснения на П., дадени в дисциплинарното производство
против него, бащата на неговата съпруга е брат на С.Н.С.. От приетите като
писмени доказателства разпечатки на хартиен носител от интернет страниците на
вестниk
„News.bg“ (л.6-7), от
показанията на свидетеля Николов, и от цитираните публикации в писмените
материали от дисциплинарното производство против П. (л.116-126) се установява,
че случаят от 14.03.2014 г., при който ответникът П. умишлено е убил близкия на
ищците, е бил широко отразен в средствата за масова информация. Съвкупната
преценка на така изброените обстоятелства мотивира съда да приеме, че към
момента на сключване на атакувания договор за покупко-продажба ответникът П.К.П.
е знаел, че П.С.П. е обвинен за това, че умишлено е убил Е.Ш., и че във връзка
с това свое деяние дължи на близките на убития обезщетение. Знаейки тези
обстоятелства, П. е съзнавал, че извършваната от П. продажба на недвижимия имот
в град Л. уврежда ищеца като кредитор по вземането за обезщетение, тъй като ги
лишава от възможността да насочи принудителното изпълнение върху наличния
недвижим имот, изправяйки го пред невъзможността да открие и да насочи изпълнението
към получените от пълномощника на продавача пари в брой, представляващи цената
от продажбата на имота. Предвид изложеното съдът приема, че при сключването на
атакувания договор за покупко-продажба ответникът П.К.П. е знаел, че с това
свое действие ответникът П.С.П. уврежда ищеца.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало преобразуващото право да иска обявяване за относително недействителен
по отношение на него на увреждащия го договор за покупко-продажба. Това налага
предявеният иск да бъде уважен.
При този изход ответниците дължат на ищеца направените
от последния разноски по делото. Ответниците следва бъдат осъдени за заплатят
на ищеца сумата в общ размер от 819 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Е.К.Ш., ЕГН **********,
с адрес ***, по иска с правно основание чл.135, ал. 3, вр. ал.1 от ЗЗД,
предявен от Е.К.Ш. против П.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, и П.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, договора за покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2015 г.,
сключен с нотариален акт № на нотариус Красимира Боева, с район на действие
РС-Горна Оряховица, вписана с рег. № 296 в регистъра на Нотариалната камара, по
силата на който П.С.П., представляван от пълномощника С.Н.С., ЕГН **********,
продал на П.К.П. 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от 1/3 ид.ч. (една трета
идеална част) от имот с кадастрален № 1233 (хиляда двеста тридесет и три), за
който е отреден урегулиран поземлен имот II-1233 (две римско за хиляда двеста
тридесет и три) в квартал 81 (осемдесет и едно) по подробния устройствен план
на град Л., целия с площ 819 кв.м. (осемстотин и деветнадесет квадратни метра),
при граници на целия имот: на изток – имот 1232, собственост на Община Л., на
юг – улица, на запад – улица, имот 1190, собственост на С.С., и реално 1/4
ид.ч. (една четвърт идеална част) от целия ПЪРВИ ЕТАЖ на построената в този
имот триетажна жилищна сграда, състоящ се от три спални, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 120 кв.м. (сто и двадесет квадратни метра),
при граници: стълбище и коридор, отдолу – гаражи и избени помещения, отгоре –
втори жилищен етаж, задно с 1/4 ид.ч. (една четвърт идеална част) от
придаващите се към него ИЗБА с площ 9 кв.м. (девет квадратни метра), при
граници: коридор, избено помещение на сем. Комитови и външна стена, и ГАРАЖ № 1
(едно) с площ 12 кв.м. (дванадесет квадратни метра), при граници: улица, гараж
на сем. Минчеви, с вход и стълбище за общо ползване, ведно с 1/4 ид.ч. (една
четвърт идеална част) от съответните общи части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, за сумата 6000 лв. (шест хиляди лева), за която сума
продавачът заявил, че е получил предварително изцяло и в брой от купувача.
На основание чл.115, ал.2 от ЗС УКАЗВА на ищците да
поискат отбелязване на решението в шестмесечен срок от влизането му в сила,
като ги предупреждава, че след изтичането на този срок вписването на исковата
молба губи действието си.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес *** и П.К.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ на Е.К.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от общо 819 лв. представляваща направените
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………….