Мотиви по НОХД № 3502 по описа на СГС, НО, 3 състав за 2019
година
Обвинението е
повдигнато от Софийската градска прокуратура (СГП) против подсъдимия Н.И.А. за това, че:
На 10.03.2018 г. около 02.00 часа в град
София, кв.„Стрелбище“, блок 46, пред вх.„В“, като непълнолетен, но можещ да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
чрез изливане на бензин върху задната част на лек автомобил „Форд Фиеста“, с
регистрационен номер ******, е запалил имущество на значителна стойност- един
брой лек автомобил „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******, собственост на
В.Д.К., управляван с генерално пълномощно от Р.Й.Г., като стойността на
автомобила е 3300 (три хиляди и триста) лева, а стойността на причинените вреди
е 2950 (две хиляди деветстотин и петдесет) лева, като пожара е имало опасност
да се разпростре и се е разпространил и върху други имущества със значителна
стойност - автомобили на значителна стойност- лек автомобил „Рено Сценик“, с регистрационен номер ******, собственост на В.А.Б.,
като стойността на автомобила е 9000 (девет хиляди) лева, а стойността на
причинените вреди е 440 (четиристотин и четиридесет) лева и лек автомобил „Опел
Корса“, с регистрационен номер ******, собственост на
М.В.П., като стойността на автомобила е 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, а
стойността на причинените вреди е 2450 (две хиляди четиристотин и петдесет)
лева, като са последвали и значителни вреди- общата стойност на инкриминираните
автомобили е 15 100 (петнадесет хиляди и сто) лева, а общата стойност на
причинените вреди на инкриминираните автомобили е 5840 (пет хиляди осемстотин и
четиридесет) лева- престъпление по чл.330, ал.3 пр.1 вр.
ал.2, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа фактическата обстановка, изложена подробно в
обстоятелствената част на ОА, от която твърди, че следва недвусмислено
фактическия състав на повдигнатото обвинение с посочената в диспозитива
на ОА правна квалификация. Сочи, че деянието и неговото авторство се доказва,
както от направеното самопризнание, така и от подкрепящите го гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства,
събрани на ДП и приобщени в съдебната фаза по реда на НПК, в това число –
протоколи за претърсване и изземване, протоколи за обиск, протокол за оглед на
местопроизшествие, протокол за освидетелстване на подсъдимия, комплексна
физико-химическа и пожаро-техническа експертиза, СОЕ
на причинените вредите - стойността на опожареното имущество, СППЕ,
установяваща, че подсъдимият въпреки непълнолетието си към момента на деянието
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките, както и че не е действал в състояние на лекомислие или увлечение. Подчертава,
че обвинението и авторството се доказват още от показанията на свидетелите,
пострадалите лица: Б., П., В.К., свидетеля Р.Г., от показанията на свидетелите М.Д.,
М.М., Е.Т., които са били с подсъдимия вечерта на
09.03.2018 г., когато след полунощ, а именно вече на 10.03.2018 г. е извършен
палежа. Свидетелят М.е бил и очевидец по запалването.
Фактическата обстановка и мотивът за извършване на деянието се доказва още
от собствените обяснения на подсъдимия на ДП, от показанията на свидетелите М.,
Н., С., Г., Г.а, В., Г..
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия счита, че същото след
редукцията по реда на чл.63, ал.1, т.2 от НК следва да бъде индивидуализирано
по правилата на чл.54 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК така
определеното наказание „Лишаване от свобода“ да бъде намалено с 1/3. При
индивидуализацията на наказанието като смекчаващи вината обстоятелство счита и
моли съда да бъдат отчетени като такива младата възраст, чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни. По отношение на предявения и допуснат за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск от частния
обвинител и граждански ищец, счита че същият следва да бъде уважен като
основателен в доказания размер, а именно размера на причинената имуществена
щета на лек автомобил „Форд-Фиеста“, с рег. № ******, установен по СОЕ.
Във връзка с правната квалификация на деянието подчертава, че последната и счита
актуална към настоящия момент практика на ВКС приема, че когато деецът при
запалването е съзнавал и допускал, че поради близко разположение на съседно
имущество, пожарът представлява и е могъл да се разпространи върху такова
съседно имущество на значително стойност, изчислено сумарно и тази опасност се
е реализирала обективно като са настъпили значителни имуществени вреди, отново
изчислени сумарно, то в тази хипотеза изискването за значителна стойност на
запаленото имущество отпада. Цитираната практика е възпроизведена в мотивите на
Решение № 277/17.07.2013 г по НОХД № 909/2013 г. на ВКС, II НО.
Повереникът на ЧО и ГИ В.К.- адв.С. заявява, че се присъединява към казаното от
прокурора изцяло относно обвинението, повдигнато на подсъдимия А., като също счита,
че деянието е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което подсъдимият следва
да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание и се приложи цялата
строгост на закона. Отделно от това счита, че е доказан гражданския иск в
размера на имуществени вреди на 2950 лева, които са доказани по наказателното
производство по делото. Моли съда да присъди и лихви от деня на увреждането,
именно от 10.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъдат
присъдени направените разноски в наказателното производство по делото в полза
на ЧО.
Частният обвинител и граждански ищец
В.К. заявява, че няма какво да добави.
Упълномощеният защитник на подсъдимия Н.А.- адв.Х. сочи, че подс.А.
е признал фактите и обстоятелствата, изложени в ОА, като подчертава, че и
независимо, че според заключението на експертизата той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното, следва съда да отчете неговата млада
възраст, тъй като макар и да е порасъл достатъчно явно не е разбирал в
достатъчна степен какво върши и не е осъзнал, че по този начин унищожава
придобивките и труда на две различни семейства, които са се трудили по някакъв
начин, придобили са едни блага, а той с една глупост просто да запали
автомобилите. Акцентира на това, че той признавайки фактите, признава и вината
си, като сочи, че „вината е вечна, а наказанието е временно“, поради което
вината ще остане в неговото съзнание. В тази връзка счита, че съдът следва да
приеме едно по-леко и снизходително отношение към подсъдимия и да му наложи
едно справедливо наказание, съобразно нормата на закона.
Досежно правната квалификация
на деянието сочи, че макар и подсъдимият да признава фактите и обстоятелствата,
той счита, че не е налице утежняващата квалификация на престъплението по ал.3
на чл.330 от НК, за което е предвидено значително по-тежко наказание. Счита, че
първоначалната квалификация по ал.2 е правилна спрямо деянието и събраните
доказателства по време на ДП. Последното обвинение е, че са последвали
значителни вредни вреди, а видно е, че общата стойност на инкриминираните
автомобили съгласно повдигнатото обвинение е 15100 лева, докато общата стойност
на причинените вреди е 5840 лева.
Подчертава, че съгласно практиката на ВКС и предвид датата на извършване
на деянието- към 10.03.2018 г.
минималната работна заплата за страната е 510 лева, а при критерий значителни
размери да се равнява на 14 МРЗ за страната, каквато е установената практика в
страната, то по 510 лева, общата сума би следвало да е най- малко 7140 лева. Докато
стойността на причинените вреди, които са оценени съобразно СОцЕ
е 5840 лева. Тези вреди са по-малко от така сумираните 14 МРЗ. В този дух е ТР
№1/98 г. на ВС на Република България, а именно Решение № 312/27.06.2008 г по НД
№ 273/2008 г. Подчертава, че има приравняване на значителната стойност със
значителните вреди, но как съда ще приеме всичко това, заявява, че предоставя
на съда по справедливост. Цитира още две решения – Решение № 460/18.10.1983 г.
на I НО и Решение на ВКС № 599/07.01.2014 г. по НД № 2119/2013 г. в този
смисъл. Подчертава, че за всеки човек не са малко вредите, които е причинил подсъдимият-
на гражданския ищец му е изгорял автомобила и естествено, ако му се е налагало
да го ползва, дори да не го ползва, само да си го стопанисва, това е
достатъчно. Факт е, че с това изгаряне той вече не може да си служи с този
автомобил. Но не счита, че има значителни вреди, като намира много по- точна първоначално
повдигнатото му обвинение, а именно по чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК.
Във връзка с наказанието на подсъдимия подчертава, че към датата на
извършване на деянието подсъдимият не е осъждан. Събрани са доказателства за
негови последващи осъждания. Посочва, че по всички
други дела на него му е определено наказание „Пробация“
като най- тежкото такова е в размер на 2 години и 6 месеца. Тъй като настоящото
деяние, за което му е повдигнато обвинение се редуцира, ако е по ал.2 на чл.330
от НК до 3 г. „лишаване от свобода“, то и доколкото това е правилната
квалификация, счита и моли съда да определи наказание „Пробация“,
ако следва и да го завиши. Счита, че именно такова наказание „Пробация“ ще може да изпълни целите, визирани в чл.36 от НК
за поправяне и превъзпитание на подсъдимия, както и другата превенция да се
въздейства предупредително на останалите членове на обществото да не вършат
престъпления. Сочи, че наказанието
лишаване от свобода е по- тежко от наказанието пробация,
но счита, че то няма да допринесе за неговото поправяне и превъзпитание с оглед
неговото бъдеще, тъй като би било отложено изпълнението на наказанието, предвид
чистото му съдебно минало, младата възраст и т.н. с един изпитателен срок, но
счита, че такъв вид наказание, макар и по-тежко по вид няма да допринесе
наистина за неговото поправяне. Пробацията е по-леко,
но тя в действителност е по-тежка, защото той и в момента три пъти седмично от
лятото на миналата година ежеседмично, редовно да се подписва пред пробационния служител, записан е на курсове за поправяне и
превъзпитание. Ето защо счита, че наказание лишаване от свобода ще допринесе за
изграждане на неговия характер, а най-малкото това негово неявяване на
предходното съдебно заседание и задържането му под стража, макар и задържането
под стража да има за цел да осигури явяването му и да не възпрепятства съдебния
процес, според защитника вече е изиграло едно много превъзпитателно и
предупредително въздействие върху него. Твърди, че всичките му деяния, за които
до момента е получил наказание са извършени преди да навърши пълнолетие. Сочи,
че от тогава в рамките на тази година, откакто ходи да изпълнява наказанието „Пробация“ при пробационния
служител, той не е извършил абсолютно никакво престъпление, нито криминална
проява, нито каквото и да е друго престъпление. С оглед на това моли съда да му
наложи наказание „Пробация“ в размер към максималния,
предвиден от закона, като предоставя на съда да прецени как и какви точно
останали мерки, освен задължителните могат да се приложат спрямо подсъдимия.
Относно гражданския иск счита, че същият е правилно предявен,
законосъобразен, по неговия вид и размер предоставя на съда да прецени как да
удовлетвори гражданския ищец. Моли за милост спрямо подсъдимия.
Подсъдимият Н.А. признава изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Заявява, че няма какво да каже. В последната си дума сочи, че съжалява за
стореното.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият Н.И.А. е роден *** ***,
българин, българско гражданство, неженен, ученик в НПГПФ, осъждан, основно
образование, ЕГН **********.
На 09.03.2018 г св.Е.К.Т.бил в дома си, находящ се в гр.София, ж.к.******. Вечерта на същата дата в
дома на Т.дошли свидетелите М.А.Д., М.М.М.и
подсъдимият Н.И.А.. Свидетелите и подсъдимият употребявали алкохолни и
безалкохолни напитки и разговаряли помежду си.
По време на разговора подс.А.
заявил, че има „мисия„ , като тази мисия била да запали автомобила на бащата на
св.Д.Р.Г. /л.а „Форд Фиеста“с per № ******/.
Автомобилът бил собственост на св.В.Д.К., но бил управляван с генерално
пълномощно от св.Р.Й.Г.- баща на св.Д.Р.Г., което не било известно на подс.А..
Около 23.30 часа - 24.00 часа подс.А. казал на св.М.Д. да отиде с него до една
бензиностанция. Св.М.Д. го попитал какво ще правят там, на което подс.А. му заявил, че като отидат на бензиностанцията ще
види за какво отиват. Подс.А. и св.М.Д. отишли до
бензиностанция „ Петрол“, находяща се в гр.София на
бул.Тодор Каблешков. Там подс.А.
напълнил пластмасова бутилка, която носел със себе си с бензин, заплатил го на
касата и после се върнал заедно със св.Д. в жилището на св.К.Т..
Около 01:00 – 01:30 часа подс.А.
заявил на св.М.М., който по- рано възприел, че подс.А. излизал и се върнал с плик, в който имало
пластмасова бутилка пълна с бензин, че трябва да отидат до дома на подсъдимия. Двамата
излезли от дома на св.Е.Т., като в ръката си подс.А.
носел плика, в който имало пластмасова бутилка пълна с бензин. Стигнали до ж.к.Стрелбище,
бл.46, пред вх.В, където бил паркиран автомобила, ползван от бащата на св.Д.Р.Г.-
л.а „Форд Фиеста“с per № ******. В
непосредствена близост до този автомобил се намирали и автомобили „Опел-Корса“ с per №
******, собственост на М.В.П. и автомобил „Рено Сценик“с
per № ******, собственост на св.В.А.Б.. Тогава подс.А. заявил на св.М., че ще запали автомобила на
родителите на „М.Ч.„ – т.е. на родителите на св.Д.Р.Г., доколкото така бил
известен той сред своя приятелски кръг.
В
изпълнение на взетото решение подс.А. извадил от
плика пластмасовата бутилка, в която имало бензин, отворил капачката и излял
бензина върху задната част на л.а
Форд Фиеста. Самата бутилка подс.А. хвърлил върху тавана на автомобила. След това подс.А. запалил лист хартия със запалка и го хвърлил върху
лекия автомобил, който се запалил. Огънят от лекия автомобил Форд Фиеста имало
опасност да се разпространи и в следствие на предизвикания пожар, се
разпространил и върху другите два леки автомобила, намиращи се в близост, а
именно върху л.а.Опел-Корса“ с per № ****** и върху л.а.„Рено Сценик“с per № ******.
Според
заключението на СОцЕ стойността на запаления лек
автомобил- Форд Фиеста възлиза на сумата от 3300 лв. към инкриминираната дата,
тази на л.а.Рено Сциник на сумата от 9000 лв., а
стойността на л.а.Опел Корса е в размер на 2800 лв.
От
заключенията на изготвените на ДП експертизи се установява още, че в резултат
на действията на подс.А. са били причинени следните вреди
на трите автомобила: на лек автомобил „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******,
собственост на В.Д.К., управляван с генерално пълномощно от Р.Й.Г. е причинена
вреда в размер на 2950 лв. при стойност на автомобила в размер на 3300 лв.; на
лек автомобил „Рено Сценик“, с регистрационен номер ******,
собственост на В.А. Б.
е причинена вреда в размер на 440 лв., като стойност на автомобила възлиза на 9000
лева, а на лек автомобил „Опел Корса“, с
регистрационен номер ******, собственост на М.В.П. е причинена вреда в размер
на 2450 лв., при стойност на автомобила от 2800 лева, а стойността на
причинените вреди е 2450 лева.
Общата
стойност на инкриминираните автомобили е в размер на 15100 (петнадесет хиляди и сто) лева, а общата стойност на
причинените вреди върху трите автомобила е в размер на 5840 (пет хиляди осемстотин и четиридесет) лева.
От назначената по досъдебното производство Комплексна
физико — химична и пожаротехническа експертиза е
видно, че точната причина за възникването на пожара е внесен външен огнеизточник- извършено е заливане на тавана и задната част
на автомобила „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******с бензин , след което
с помощта на открит огнеизточник /огънче
на запалка или клечка кибрит/ е извършено запалване на парче хартия, което е
запалило парите на бензина и впоследствие горимите
елементи на автомобила „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******, а
впоследствие и на съседните автомобили. Посочените действия са извършени от
човек и се дължат на човешка дейност. Като обобщен извод експертизата приема , че причината за пожара
е внесен външен огнеизточник /палеж/ и същият се
дължи на човешко поведение- действие. Огнището на пожара, според експертизата е
разположено по тавана и задната дясна част на „Форд Фиеста“, с регистрационен
номер ******. Пожарът от автомобила „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******е
имало опасност и се е разпространил към разположения северно автомобил Опел корса с регистрационен номер ****** и в по - малка степен
към паркирания южно автомобил Рено Сценик“, с
регистрационен номер ******.
От приложената оценителна експертиза е видно,
че общата стойност на причинените вреди на инкриминирания автомобил и тези върху
които пожара се е разпространил е 5840,00 лева.
От приложената Комплексна Съдебно -
психиатрични и психилогична експертиза е видно, че подс.Н.А. е психично здрав, могъл е да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При А. е налице
психическа годност за даване на свидетелски показания, като същия въпреки
непълнолетната си възраст не е действал поради лекомислие и/или увлечение. В
заключение експертизата приема, че психичното състояние на подс.А.
към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички
фази на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори /ако
има желание/.
И към настоящия момент
причинените с деянието вреди не са възстановени.
Подсъдимият Н.А. е осъждан както
следва:
1/с влязло в сила на 22.06.2018
г. протоколно определение за одобрение на споразумение по НОХД №10418/2018 г.
на СРС, 136 с-в, за извършено от А. на 27.01.2018 г. престъпление по чл.129,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е
наложено наказание пробация общо за срок от 2 години
и 6 месеца.
2/с влязло в сила на 03.10.2019
г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №1361/2019 г.
на СГС, НО, 5 с-в за извършено от А. на 29.01.2018 г. престъпление по чл.198,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, за което му е наложено наказание пробация
с общ срок от 2 години и 6 месеца.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2
от НК е приспаднато времето, през което А. е бил задържан със заповед по ЗМВР
по това дело.
3/с влязло в сила на 11.10.2019
г. протоколно определение за одобряване на споразумение по НОХД №4025/2019 г.
на СГС за извършено от А. на 08.02.2018 г. престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1,
т.3 от НК, за което му е наложено наказание пробация
с общ срок от 2 години и 6 месеца, като на основание чл.59 от НК е приспаднато
времето, през което А. е бил задържан със запвоед по
ЗМВР по това дело.
По настоящето дело подсъдимият е бил задържан за задържан
със заповед по ЗМВР за срок от 24 ч., считано от 11.03.2018 г. до 12.03.2018 г., както с МНО ЗПС, считано
от 22.11.2019 г. до освобождаването му.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка се установи
от събраните в хода на проведеното по реда на чл.371, т.2, вр.
чл.373, ал.4 от НПК съкратено съдебно следствие по делото писмени, гласни и
веществени доказателства, а именно: самопризнанието, направено от подсъдимия А.
на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК; показанията на свидетелите В.А.Б. /л.54-л.55 ДП/; на Р.Й.Г.
/л.57-л.58 и л.62 ДП/; на св.М.В.П. /л.59-л.60 ДП/; на св.Д.Р.Г. /л.63 ДП/; на
св.Юлиян К.М./л.64 ДП/; на св.М.А.Д. /л.65, л.69- л.70 ДП/; на св.Е.К.Т./л.66
ДП/; на св.И.М.Н./л.67 ДП/; на св.М.М.М./л.68 ДП/; на
св.К.В.С. /л.72- л.73 ДП/; на св.Г.В.Г. /л.74-л.75 ДП/; св.Р.Д.Г.а /л.161 ДП/; св.К.И.В.
/л.187 ДП/; на св.С.И.Г. /л.188 ДП/; на св.В.Д.К. /л.205 ДП/; обяснения на подс.А., дадени на ДП в присъствието на защитник /л.29 ДП/;
Определения от 11.03.2018 г на СРС по ЧНД № 4271/2018 г. /л.7, л.8 и л.9 ДП/;
Определения от 11.03.2018 г на СРС по ЧНД № 4266/2018 г. /л.10, л.11 ДП/;
Протокол за претърсване и изземване /л.17- л.18ДП/;
Протоколи
за обиск и изземване /л.19, л.20, л.23 ДП/; Протокол за претърсване и изземване
/л.21- л.22 ДП/; съобщение /л.36 ДП/; протокол за оглед на местопроизшествие с
приложен фотоалбум /л.49- л.53 ДП/; заключенията на Съдебно - оценителна експертиза /л.77-л.83 ДП/;
на Комплексна Съдебно - психиатрична и психологична експертиза /л.85-л.91 ДП/; заключение
на Комплексна физико - химична и пожаротехническа
експертиза /л.96-л.104 ДП/; протоколи за изземване на образци за сравнително
изследване и за освидетелстване /л.105-л.106, л.112 ДП/; фотоалбум /л.107-л.111
ДП/, дправка от АИС - БДС /л.115, л.138 ДП/; пълномощно
за управление на МПС /л.162 ДП/; Протоколи за обиск на лице по ЗМВР /л.117,
л.121, л.125, л.129 ДП/ и веществени дрехи
и 2 бр. мобилни телефони на подс.Н.А., дрехи и 1 бр.
мобилен телефон на св.Е.Т., както и дрехи на св.М.М.,
фотоалбуми към съответните протоколи.
Съдът кредитира изцяло
направеното от подсъдимия самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като същото изцяло се подкрепя
от всички събрани в хода на досъдебното производство гласни, писмени и
веществени доказателства по делото. Показанията на всички разпитани свидетели са
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и са съответни както помежду
си, така и с останалия събран по делото доказателствен
материал, поради което и съдът ги кредитира в цялост. Доколкото доказатествената съвкупност е непротиворечива, то и не се
налага същата да бъде обсъждана и коментирана подробно от съда. Следва само да
се отбележи, че доказателствата са еднопосочни, като по делото не са събрани
каквито и да е било такива, които по някакъв начин да разколебават и/или да
опровергават самопризнанието, направено от подсъдимия. Единствено в обясненията,
дадени от подс.А. на ДП в присъствието на защитник,
той освен себе си, сочи като участник в деянието и свидетеля М.М., твърдейки, че последният е запалил процесния
автомобил със запалка, след като той лично го е полял с бензин. Твърдения,
които се опровергават както от направеното от подс.А.
самопризнание пред съда, така и от показанията на самия М., а така също и най-
вече от показанията на другите свидетели, присъствали на купона и станали
очевидци на заявеното от подс.А., че имал мисия- да
запали колата на бащата на „М.Ч.“- т.е. на бащата на свидетеля Д.Р.Г.. Освен
това единствено за подсъдимия всички свидетели, които са станали очевидци на
това негово изказване, а именно св.М.и св.М.Д. сочат, че подс.А.
е имал конфликт със св.Д.Г., като никой не сочи и не споделя за такъв между св.М.и
св/Д.Г., респ. не споделя и за наличието на някакъв
мотив у св.М.да стори това. За такъв мотив, данни се съдържат и в показанията
на св.Р.Г. (управлявал, чрез пълномощно запаления лек автомобил) като отново те
са свързани с подс.А., а не и със св.М.. Тези данни
касаят неуредени финансови отношения между подс.А. и
св.Д.Р.Г. по повод на наркотични вещества, а за наличието на такива неуредени
отношения говори дори и подс.А., макар и да не
уточнява на кого св.Д.Г. е дължал пари, но изтъква като мотив точно тези
неуредени отношения, за да извърши деянието. Същевременно данни, че се занимава
с разпространение на наркотични вещества по делото се съдържат за подс.А., но не и за св.М.- видно от справката за съдимост
на подс.А., което е още един аргумент, за това, че
обясненията на подс.А. на ДП в тази им част, която на
практика той отрича, чрез самопризнанието си пред съда, са версия, която цели
да се разпредели и в този смисъл облекчи отговорността за стореното от страна
на подсъдимия, но която версия, се опровергава от всички останали събрани по
делото доказателства, поради което и съдът не й даде вяра, като прие, че подс.А. е извършил деянието сам, а не в съучастие със св.М..
Останалия събран по делото доказателствен материал, както вече бе посочено е
еднопосочен, поради което и не следва да бъде коментиран обстойно.
Ето защо съдът кредитира
изцяло както самопризнанието на подсъдимия, така и всички други събрани по
делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни, непротиворечиви и
спомагат за пълното и цялостно разкриване на фактическата обстановка по делото
при това по начина, по който тя е описана от прокурора в ОА и бе призната от
подсъдимия по време на проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2
от НПК.
Съдът възприе и кредитира
изцяло и приетата по делото, СТЕ, както и всички събрани писмени и веществени доказателства,
като прецени, че те кореспондират със събраните гласни доказателства и
изясняват в пълна степен фактическата обстановка, при която са извършени
инкриминираните деяния.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
При така приетата фактическа
обстановка, съдът прецени, че с деянията си подсъдимият Н.И.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.330, л.2, т.2 вр. ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
От обективна страна на 10.03.2018г.
около 02.00 часа в град София, кв. „Стрелбище“, блок 46, пред вх.„В“, чрез
изливане на бензин върху задната част на лек автомобил „Форд Фиеста“, с регистрационен номер ******, е запалил имущество- един брой лек автомобил „Форд Фиеста“, с
регистрационен номер ******, собственост на В.Д.К., управляван с генерално
пълномощно от Р.Й.Г..
Стойността на запаленото имущество – т.е. на лекият автомобил е в размер на
3300 лева, като в резултат на това деяние на подс.А.
на лекия автомобил са били причинени вреди в размер на 2950 лв.
От субективна страна деянието е извършено
с пряк умисъл- подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
му последици и пряко е целели настъпването им, нещо за което може да се съди и
от наличието на мотив у подс.А. да стори това,
изразяващ се в неуредени финансови отношения между него и сина на св.Р.Г.- св.Д.Г.
по повод на НВ. Подсъдимият е бил напълно наясно, че изливайки бензин върху
автомобила и запалвайки го след това със запалка, ще предизвика пожар, което е
станало и в действителност, като той е целял да запали и по този начин да
унищожи чуждото имущество, за което се е бил и предварително подготвил,
снабдявайки се с бензин, за да е сигурен, че ще успее да запали лекия
автомобил, което би било много по- лесно и сигурно, ако излее върху него
запалителна течност.
Макар и да е бил непълнолетен подс.А. е разбирал
свойството и значението на; извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си, като установява се, че той не е действал поради лекомислие или
увлечение.
Същевременно подс.А. е бил напълно наясно и е
имал съзнанието, че доколкото в близост до запаления автомобил се намират други
два автомобила- от двете му страни, то е напълно възможно и много вероятно
тяхното лесно възпламеняване и то най- вече с оглед на използваната от подс.А. горивна течност.
В този смисъл както от обективна, така и от субективна страна е налице и
квалифициращото обстоятелство по ал.2, т.2 на чл.330 от НК, доколкото не само е
съществувала опасност от запалване и на друго имущество- т.е. от
разпростирането на пожара и върху друго подобно имущество, но на практика тази
опасност се е реализирала, тъй като пожарът се е разпрострял и върху съседните
два автомобила, а именно: върху лек автомобил
„Рено Сценик“, с регистрационен номер ******,
собственост на В.А.Б., на стойността 9000 (девет хиляди) лева, на който са били
причинени вреди в резултат на деянието в размер на 440 (четиристотин и
четиридесет) лева и върху лек автомобил „Опел
Корса“, с регистрационен номер ******,
собственост на М.В.П., на стойността 2800 (две хиляди и осемстотин) лева, на
който са причинени вреди в размер на 2450 (две хиляди четиристотин и петдесет)
лева.
Общата стойност на трите автомобила- на запаления такъв и на другите два,
върху които пожарът се е разпрострял е в размер на 15100 лв. Стойност, която и
с оглед размерът на МНР за страната към инкриминираното деяние (510 лв.
съгласно Постановление №316/20.12.2017 г. за определяне нов размер на МРЗ
за страната на МС) се явява значителен такъв съобразно трайната
съдебна практика и задължителна такава на ВС (ТР №1/98 г. на ОСНК на ВС).
Понятието значителни размери на вреди и значителна стойност на имущество, са
идентични като понятия и съгласно цитираната практика са налице, когато
стойността на имуществото, респ. на причинената вреда се равнява на 14 МРЗ за
страната към датата на инкриминираното деяние. В конкретния случай 14 МРЗ за
страната към датата на деянието се равняват на 7140 лв., а общата стойност на
трите автомобила- запаленият такъв и тези, върху които пожарът се е разпрострял
далеч надхвърля тези размери. Доколкото близостта на другите два автомобила е
била такава, че неминуемо е щяло да се стигне до разпростиране на пожара и
върху тях, което е било видно за подсъдимия, и особено предвид на използваната
запалителна течност, то повече от очевидно е, че и по отношение на другите два
автомобила подс.А. е действал с умисъл, без значение
дали пряк или евентуален. В този смисъл
настоящият съдебен състав споделя онази практика на ВКС, според която
при подобни случаи, когато опасността не само е съществувала, но и е
реализирана на практика, е без значение, че стойността на директно запаленото
имущество не покрива признака значителен размер, ако (както е и е настоящият
случай), общата стойност на всички засегнати от пожара автомобили покрива този
признак- т.е. общата стойност покрива критерия за значителна стойност, доколкото
и по отношение на другите автомобили подсъдимият е действал с умисъл и може да
се приеме, че в същност предмет на пожара (на запалването) са и трите
автомобила, а не само първия такъв, върху който е излят бензина и от който е
тръгнал пожарът.
Аргумент в тази насока е и практиката по чл.343, ал.1, б.А от НК, според
която за да е съставомерно деянието по реда на
цитираната разпоредба е от значение общата стойност на причинените имуществени
вреди, а не стойността поотделно на отделните имущества, доколкото по отношение
на всички деецът има едно и също отношение и действа при една и съща форма на
вината.
Предвид това, съдът прие, че деянието извършено от подс.А.
следва да бъде квалифицирано по реда на чл.330, ал.2, т.2 вр.
ал.1 от НК, а не по реда на чл.216, ал.1 от НК, тъй като стойността на
отделното имущество в конкретния случай губи своето самостоятелно значение. В
този смисъл е и решение №277/17.07.2014 г. по НД №909/2013 г. на II НО на ВКС.
Доколкото обаче и предвид изложеното по- горе общата стойност на
причинените от подс.А. имуществени вреди на трите
автомобила възлиза на сумата от 5850 лв. и не покрива признака значителни вреди
съобразно ТР №1/98 г. на ОСНК на ВС- т.е. е под сумата от 7140 лв., то и съдът
прие, че деянието на подс.А. не се явява съставомерно по другия по- тежко квалифициран състав на
ал.3 на чл.330 от НК, тъй като и както вече бе отбелязано понятията значителни
вреди и значителна стойност, когато се измерват с имуществени критерий, какъвто
е и настоящият случай, съвпадат.
С оглед на това съдът призна подс.А. за невиновен
и на основание чл.304 от НПК го оправда по обвинението от деянието да са
последвали значителни вреди, респ. по квалификацията по ал.3 на чл.330 от НК,
респ. по т.2 на чл.63, ал.1 от НК, определящ редукцията на наказанието при
деяния, извършени от непълнолетни.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО :
Доколкото производството по делото е
протекло по реда на Глава 27 от НПК – „съкратено съдебно следствие”, то
в случая при определяне вида и размера на наказанието и съгласно чл. 373, ал. 2
от НПК съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, като прецени
дали случаят следва да се подведе под хипотезата на ал. 1 или на ал. 4 на чл. 58а
от НК. Отделно от това и преди да пристъпи към тази преценка, съдът следва да
редуцира наказанието, в рамките на което следва да индивидуализира конкретното
такова, което следва да наложи на подс.А., предвид
неговата непълнолетна възраст към датата на инкриминираното деяние. В случая
приложима се явява разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК и в този смисъл и
преди да пристъпи към индивидуализация на наказанието на подс.А.,
съдът редуцира наказание до 3 години лишаване от свобода, като именно и с оглед
на това наказание прецени следното:
Със ЗИД НК (обн. ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г.) е приета нова редакция на чл.
58а от НК, указваща начина на определяне на наказанието при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.373, ал.2 от НПК. В случай, че подсъдимият
признае фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в
актуалния му вид текстът на чл.58а от НК не предвижда задължително определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК, а неговата индивидуализация според
общите правила и последващата му редукция с 1/3. Според новия текст чл.55 от НК
се прилага като алтернатива на съкратеното съдебно следствие, само ако
едновременно са налице условия за редуциране на наказанието и за прилагане на
чл.55 от НК, при положение, че това се явява по-благоприятно за дееца. Така
съдът, след като определи размера на наказание „лишаване от свобода" е
задължен да намали същото с 1/3, освен ако не намери, че са налице едновременно
условията на чл.55 НК и приложението му се явява по-благоприятно за дееца.
В конкретния случай по отношение на подсъдимия А. съдът прецени, че не са налице предпоставките на чл. 55 от НК, доколкото не съществуват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Същевременно прецени, че евентуално
определяне на наказание под установения в закона минимум /в конкретния случай
замяна на наказанието лишаване от свобода с наказание пробация/
и най-вече с оглед личността на подс.А. и неговата
обществена опасност, това би било несправедливо и не би отговаряло не целите на
закона, тъй като е несъответно на личността на дееца и извършеното от него.
Този извод се налага независимо от непълнолетната възраст на подс.А. към деня на деянието, както и независимо от чистото
му съдебно минало към този момент. На първо място непълнолетната възраст на
дееца, вече веднъж е взета предвид от самия законодател, който е предвидил, че
с оглед на това обстоятелство, следва деецът да бъде „премиран“
като се редуцира наказанието, в рамките на което съдът може да индивидуализира
това конкретно наказание, което следва да наложи на непълнолетния деец. Ето
защо няма как това обстоятелство да бъде взето още веднъж предвид от съда. От
друга страна към деня на деянието подс.А. макар и
непълнолетен, вече е бил навършил 17 годишна възраст и е бил на прага на своето
пълнолетие- оставали са му само 6 месеца, което сочи, че той все пак е бил на
възраст, на която трябва да е много по- зрял спрямо останалите непълнолетни
лица, тъй като съвсем скоро е предстояло да навърши пълнолетие, респ. да преценява вече сам как да прекара и осмисли
живота си. Ето защо неговата възраст няма как да бъде взета предвид като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, даващо основание за
определяне на наказание по реда на чл.55 от НК. Не са налице също така и
многобройни такива, а само обичайните, при това не особено много и съвсем не
преобладаващи и те са- чистото му съдебно минало към деня на деянието, младата
възраст, с направените по- горе уточнения, както и направеното от него
самопризнание на стореното и оказаното съдействие за разкриване на обективната
истина по делото още от самото начало на производството, което и съгласно
съдебната практика няма пречка да бъде отчетено в полза на дееца.
Срещу тези смекчаващи отговорността на подс.А.
обстоятелства, съдът констатира наличието на значително повече отегчаващи
такива, а именно: наличието на други три осъждания на лицето за различни по вид
престъпления, извършени в изключително кратък период от време- в рамките на
няколко месеца- от януари до март 2018 г., което сочи на лоши характеристични
данни на подс.А., както и на сравнително трайно
установени и него престъпни навици макар и на сравнително крехка възраст на
подсъдимия. Видно е, че другите му осъждания са за разпространение на
наркотични вещества, за грабеж и причиняване на средна телесна повреда, което
сочи на това, че под влияние на извършвана от подс.А.
незаконна дейност- разпространение на наркотични вещества, той очевидно е
податлив и склонен да извършва и друга противозаконна дейност. Нещо, което се установява
и от доказателствата по настоящето дело, доколкото и настоящето деяние е
извършено с оглед друга престъпна дейност осъществявана от подс.А.,
а именно- разпространението на наркотични вещества. Мотивът поради които подс.А. е извършил деянието го очертава, като арогантен,
готов на саморазправа, за да постигне своето и изключително користна личност,
готова да причини вреди и на трети лица в преследване на своите финансови цели,
без значение дали по този начин вреди на трети лица, нямащи нищо общо с неуредените
му парични отношения. С други думи подс.А., макар и
на все още крехка възраст е личност с изключително висока степен на обществена
опасност, действащ на принципа на „борческите групировки“ от началото на
демократичните промени в България, а освен всичко друго и нямащ никакво
притеснение от факта, че може да бъде разкрит и заловен, доколкото ясно и
демонстративно е заявил какво възнамерява да прави и защо- т.е. подс.А. няма страх от нищо, включително от „закона“ и от правоохранителните органи в страната.
На следващо място той е осъществил деянието си предварително обмисляйки го
и снабдявайки се със средства за реализирането му, което също сочи на завишена
степен на обществена опасност както на деянието, така и най- вече на самия
деец.
Не на последно място следва да се отчете това, че на два от автомобилите-
запаленият Форд Фиеста и Опел Корса са били причинени
с деянието вреди почти на стойността на самите автомобили, което на практика ги
прави изцяло негодни оттук насетне да служат по предназначение- т.е. същите са
на практика унищожени изцяло и са неизползваеми от техните ползватели и
собственици. А вредите причинени на автомобилите не са възстановени от подс.А. и до сега.
Всичко това сочи на превес на отегчаващите пред смекчаващите отговорността
на подс.А. обстоятелства.
Ето защо съдът индивидуализира наложеното на подсъдимия А. наказание "лишаване
от свобода" съгласно правилото,
визирано в чл.58а, ал.1, вр. чл.54 от НК, като намали
същото с 1/3, а не по реда на чл.58а, ал. 4 от НК. С оглед на всичко
изложено съдът прие, че съответно на обществената опасност на деянието и дееца
в конкретния случай се явява наказание над минималния и над среения
предвиден в НК размер за това престъпление след редукцията по реда на чл.63,
ал.1, т.3 от НК, а именно от наказание от 2
години „лишаване от свобода“, което е по- близо до максималния предвиден размер
с оглед на дееца. С оглед обстоятелството, че производството е протекло по
реда на гл.27, чл.371, т.2 от НПК, то и в съответствие с разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК, така определеното наказание на подсъдимия за това
престъпление от 2 години лишаване от свобода следва да бъде редуцирано с 1/3,
като на същия бъде наложено наказание от 1/една/
година и 4 /четири/ месеца лишаване от свобода.
Съдът счете, че в случая са
налице материалноправните предпоставки за отлагане
изпълнението на така наложеното наказание от 1 година и 4 месеца "лишаване
от свобода", доколкото наложеното наказание е лишаване от свобода за срок
под три години, подс.А. не е осъждан към деня на
деянието. От друга страна и независимо от казаното по- горе за подсъдимия и
неговата обществена опасност, съдът взе предвид, че подсъдимият е млада
личност, до този момент не му е било налагано наказание лишаване от свобода-
т.е. спрямо него до този момент не е прилагана най- тежката санкция на закона,
поради което за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително
той да изтърпи така наложеното му наказание, а следва да му се даде шанс да
започне да води законосъобразен начин на живот и да се откъсне от престъпната
среда, в която е попаднал, респ. да преосмисли поведението си- нещо, което
много по- трудно би се постигнало при ефективно изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, предвид младата му възраст.
От друга страна обаче и с оглед
изводите на съда за това, че подсъдимият все пак е личност със завишена степен
на обществена опасност, съдът прие, че макар и подсъдимият да не трябва да
изтърпи ефективно наложеното му наказание, следва да бъде определен най- дългия
възможен изпитателен срок, в рамките на който подсъдимият под страх от
възможността, ако допусне ново нарушение с подобни последици и се стигне до
опцията за ефективно изтърпяване на вече наложеното му наказание "лишаване
от свобода", да се опита да бъде по- дисциплиниран и да се въздържа от
извършване на противообществени прояви. Още повече, че според съда
изтърпяването на ефективно наказание "лишаване от свобода" от страна
на подсъдимия в случая не би допринесло с нищо за поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия А. в повече, отколкото ако на същия бъде наложено наказание
"лишаване от свобода", чието изпълнение бъде отложено за по- дълъг
изпитателен срок и то максимален срок. Ето защо и посред съда наказание от 1
година и 4 месеца "лишаване от свобода" с изпитателен срок от 3 години, би изиграло изцяло ролята и би
постигнало в пълна степен целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК особено
и най- вече тези на индивидуалната превенция.
На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК
съдът приспадна от така определеното наказание „лишаване от свобода"
времето, през което подсъдимият е бил задържан със заповед по ЗМВР за срок от
24 ч., а именно считано от 11.03.2018 г.
до 12.03.2018 г., както и времето, през което е бил задържан с МНО ЗПС, считано
от 22.11.2019 г. до освобождаването му.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Доколкото деянието, извършено от
подс.А. е противоправно,
извършено е виновно, обявено е от закона за наказуемо и от него са последвали
имуществени вреди за собственика на запаления лек автомобил- св.В.К., то и това
деяние покрива признаците на деликта по смисъла на
чл.45 от ЗЗД. В този смисъл подс.А. следва да носи и
гражданска отговорност за причинените от него имуществени вреди в резултат на
деянието, тъй като по делото по несъмнен начин се установява както самото
деяние, явяващо се основание на предявения граждански иск за неимуществени
вреди от св.К., установява се също така по несъмнен начин и размера на
причинените с деянието имуществени вреди на ГИ К., които възлизат на сумата от
2950 лв. Предвид това съдът осъди подс.А. за заплати
на Ги К. сумата от 2950 лв., явяващи се причинени с деянието имуществени вреди
на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието-
10.03.2018 г., до окончателното изплащане на всички дължими суми.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът прие, че
иззетите и приложени по делото
като веществени доказателства предмети, а именно- дрехи и 2 бр. мобилни
телефони на подс.Н.А., дрехи и 1 бр. мобилен телефон
на св.Е.Т., както и дрехи на св.М.М.следва да бъдат
върнати на собствениците им и лицата, от които са били взети- Н.А., Е.Т. и М.М..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
осъди подсъдимия Н.А. да заплати разноски по водене на делото, направени на ДП
в полза на държавата в размер на 1767,24
лв., сумата от 118 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск в полза на съдебната
система и по сметка на СГС, сумата от 600
лева в полза на ЧО и ГИ- В.К., представляващи направени от него разноски по
делото, а така също и на основание чл.190 ал.2 от НПК по 5 лева за всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на държавата
и по сметка на СГС.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ при СГС: