РЕШЕНИЕ № 260054
гр.
Кюстендил, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
в открито заседание от двадесети
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН
В.-мл. съдия
При участието на секретаря В. Здравкова, като
разгледа докладваното от младши съдия В. в. гр. д. №376/2020г. по описа на
Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалбa с вх. №6423/03.07.2020г. от Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез ст. юрисконсулт Е. Г., адрес: гр.
Бобов дол, ул. „Васил Коларов“ №1 – затвора Бобов дол, против решение
№335/18.06.2020г., постановено по гр.д. №586/2020г. по описа на Районен съд –
Дупница.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил
ГД“ИН“ да заплати на С.С. сумата от **** лв. – обезщетение за пропуснати
ползи, вследствие неизпълнение на задължението на ответника да го застрахова на
основание чл.19, ал.2 от ЗИНС, вр.с чл.184, ал.1 от ЗМВР, претърпяна от ищеца
битова злополука, наложила хирургическа интервенция, временна
неработоспособност и проведено медикаментозно лечение, ведно със законната
лихва върху главница, считано от датата на предявяване на иска – 25.02.2019г.
до окончателното плащане.
Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и неосбосновано. Иска се неговата отмяна изцяло
или да бъде намален размерът на присъденото обезщетение на въззиваемия.
Коментира се с жалбата, че липсвал задълбочен анализ на доказателствения
материал. За въззивника е съществувало задължение да застрахова въззиваемия
срещу посочени в законите рискове – чл.24, ал.3 от ЗИНЗС и чл.184, ал.1 от ЗМВР, но съдът неправилно преценил, че рисковете са от тази категория. Размерът
на поисканото обезщетение ищецът бил формирал като сума от обезщетения, които
според него би получил от застрахователно дружество по действащи извън
процесния период застрахователни договори, сключени от работодателя –
застрахователен договор №13805/24.11.2014г. с „УНИКА ЖИВОТ“ АД със срок на
действие до 15.01.2017г. и застрахователен договор №851/25.01.2018г., сключен с
„Животозастрахователен институт“ АД. Рисковете по чл.2 от т.2.1. до т.2.12
съответствали на посочените рискове в разпоредбата на чл.24, ал.3 от ЗИНЗС,
поради което за дирекцията било съществувало задължение за сключване на
застраховка само за тях. Останалите рискове – от т.2.13. до т.2.15 – разходи за
медикаментозно лечение и/или репатриране от злополука или заболяване, дневни
разходи за болничен престой, за оперативно лечение не били от категорията на задължителните за
договаряне от работодателя по силата на императивната норма на чл.24, ал.3 от ЗИНЗС, макар и да са договорени със застрахователното дружество. Не следвало
съдът да присъжда обезщетение относно
разходи за медикаментозно лечение, понеже застрахователните договори изисквали
представянето на оригинални рецепти и
разходни документи за закупуване на съответните медикаменти и провеждано
допълнително медикаментозно лечение, а такива липсвали към исковата молба, а
доказателствата, представени с нея, касаели други медицински разходи – за
платен болничен престой, потребителска такса и медицински консумативи във
връзка с извършена ортопедична операция. Неправилно било изготвеното от вещото
лице заключение по размера на дължимото обезщетение, тъй като в сумата от **** лв. в.л.
включило и разходи за медикаментозно лечение. Не било взето предвид от в.л., че
тези разходи се претендирали с представяне на рецепти за медикаментозна терапия
и разходни документи за купуване на лекарствата, а не като процент от
застрахователната сума. На следващо
място не била доказана сумата от **** лв., тъй като в.л. нямало
необходимите знания, за да определи сложността на оперативната интервенция.
Жалбоподателя намира, че за работодателя е съществувало задължение за сключване на застраховка единствено за
„временна загуба на трудоспособност от битова злополука“, за което, съгласно
заключението на в.л., С. би получил
обезщетение от застрахователя в размер на **** лв., както и още **** лв. за трайна загуба на трудоспособност
вследствие на битова злополука. Това бил и размерът на пропуснатата полза,
искът бил доказан до този размер, а над него до пълната претенция от **** лв. искът
бил неоснователен като недоказан. Жалбоподателят намира, че С. бил частично
обезщетен с изплатените му **** лв., представляващи еднократна
помощ по чл.182 от ЗМВР. Това се установявало от докладна записка от ВПД ГДИН С. Ц., от което
било видно, че макар и на друго основание тези помощи били изплащани на
служителите, на които е отказано застрахователно обезщетение. За това била
създадена и нарочна комисия, която била сезирана със заявления, адресирани до
застрахователното дружество за злополуки, извън срока на действащ застрахователен
договор. По този начин съдът е завишил
размера на пропуснатата полза, базирайки се на експертизата, която нямала
задължителен характер за съда. По този начин се стигало до неоснователно
обогатяване на С.. На тази база се иска отмяна на атакувания акт или намаление
на присъденото обезщетение, както и присъждане на деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Съобщение с препис от въззивната
жалба е изпратена на въззиваемия, който в законоустановения двуседмичен срок е
депозирал отговор на въззивната жалба. Същият счита решението на ДРС за валидно, допустимо и
правилно. Акцентира се, че С. е служител на ГДИН и, че работодателят му е бил
задължен да сключи застраховка на основание чл.24, ал.3 от ЗИНЗС. Сочи се, че С.
бил претърпял битова злополука на 29.11.2017г., както и че е бил в отпуск по
болест 314 дни до 10.10.2018г. липсвал и спор по възникването и характера на
травмата. Състоянието му покривало социалния риск временна неработоспособност,
трайно загубена работоспособност и в същото време и като застрахователно
събитие съвпада с покрит риск на застраховките „Живот“, съгласно Кодекса на
застраховането. С. бил понесъл материални вреди, тъй като никой застраховател
не му изплатил обезщетение, а това било вследствие на неизпълнено задължение на
застрахователя да застрахова служителите си. Съгласно чл.464, ал.2 от КЗ договорът за
застраховане се подновявал преди
изтичане на срока му. Размерът на обезщетението, което било претендирано,
възлизало на стойността на обезщетението, което служителят би получил при
валидно сключен застрахователен договор и настъпване на застрахователното
събитие. Не се споделя доводът на въззивника, че рисковете, които покривали
застраховките били само от вида на тези от №1 до №12 на чл.2 от представените
застрахователни договори, като се изключвали рисковете от №13 до №15
включително. Аргументира се, че от договорите, сключвани преди злополуката и
този след процесния период било видно, че се покривали и разходите за
медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване, разходи за
болничен престой, наложен от трудова злополука; суми за оперативно лечение в
следствие на злополуката. Тези покрити рискове се включвали в застрахователните
договори и присъствали в общите им условия. Акцентира се, че заключението
на в.л. било прието без възражения и от
двете страни в процеса. Не било логично служители, претърпели злополука по
време на действие на застрахователния договор да бъдат обезщетени за всички
договорени рискове, а тези, които имали злополука в период без сключена
застраховка да бъдат обезщетявани по различен начин. Получаването на еднократна
помощ от 240 лв. на основание чл.182, ал.1 от ЗМВР не било алтернативно на
обезщетението, получавано от застраховател, съгласно чл.184, ал.1 от ЗМВР,
респ. чл.24, ал.3 от ЗИНЗС, понеже били две различни основания. Обезщетенията
по чл.182, ал.1 от ЗМВР не били свързани с настъпване на смърт, злополука и др.
неправилен бил изводът на въззивника, че по този начин претърпелият злополука се
обогатявал неоснователно. Иска се потвърждаване на решението на ДРС и
присъждане на адвокатско възнаграждение, за което бил представен списък по чл.
80 от ГПК по в. гр. д. №16/2020г. по описа на КОС
В
съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, не изпращат
представители. В съдебното заседание са докладвани молби от страните за даване
ход на делото в тяхно отсъствие.
Въззивният съд,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и след проверка на данните по
делото, съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и след заплащане на дължимата държавна такса, процесуално допустима е, поради
което съдът пристъпи към разглеждане на нейната основателност. Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
По
делото са представени и приети като доказателства
служебна бележка, издадена от ГДИН за С., болнични листа - 11 бр., епикриза от 20.02.2018г., епикриза от
02.04.2018г., експертно решение №0389 от 10.08.2018г. за временна нетрудоспособност
на С., експертно решение №0491 от 10.10.2018г., писмо изх. №2-598/02.11.2018г.
от „Животозастрахователен институт“ АД, фактура от 29.11.2017г. за платен
болничен предстой на С. в МБАЛ „Св. Иван Рилски - 2003“ ООД, фактура №96402,
фактура №95444, фактура №93698, фактура №**********, фактура №95314, заявление
за избор на екип от Университетска болница за активно лечение „Проф. Бойчо
Бойчев“ ЕАД, писмо от ГД“ИН“ до
началника на затвора в гр. Бобов дол, докладна записка рег. №9160 от
20.09.2017г., Заповед №1-1428 на ВПД Главен директор за изплащане на еднократна
помощ на С., застрахователен договор рег. №851/25.01.208г., извлечение за
размер на платена помощ. По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от в. л. Р. Х.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото /служебна бележка на л.6
от гр. д. №417/2019г. по описа на ДРС/ се установява, че С.С. към датата на
злополуката – 29.11.2017г. е заемал длъжност „надзирател“ в Затвора в гр. Бобов
дол, т.е. същият е държавен служител. Съгласно цитираните по-горе медицински
документи е видно, че на 29.11.2017г. С. е претърпял битова злополука, при
която е получил разкъсване на
сухожилието на четириглавия мускул на лявото бедро. Съгласно болнични листа,
приложени на лист 7- 17 от гр. д. №417/2019г. по описа на ДРС, С. е бил в
отпуск по болест общо 314 дни. От писмо от „Животозастрахователен институт“ АД
изх. №2-598/02.11.2018г. до С. е видно, че застрахователният договор на дружеството,
касаещо служители на ГД „Изпълнение на наказанията“ е със срок на действие от
00:00 ч. на 26.01.2018г. до 24ч. на 25.01.2019г. Писмо от ГД “ИН“ до началника
на затвора в гр. Бобов дол сочи, че работодателят на С. е имал сключен
застрахователен договор със срок на действие до 24ч. на 14.01.2017г. Това
показва, че за периода 15.01.2017г. до 25.01.2018г. не е имало сключен
застрахователен договор в полза на служителите в ГДИН за посочените в чл. 24,
ал. 1 от ЗИНЗС застрахователни рискове. Съгласно
докладна записка с рег. №9160 от 20.09.2017г. от старши комисар С. Ц., писмо с
изх. №92-15-448/29.09.2017г., Заповед №1-1428 от 19.03.2018г. и извлечение, находящо се на л. 74 се установява, че за С. е взето решение и му
е изплатена помощ по чл. 182, ал. 1 от ЗМВР в
размер на 240 лв. В писмо на министъра на правосъдието до ВПД главен директор
на ГД“ИН“ с изх. №92-15-448/23.09.2017г. е посочено, че изплащането на
застрахователни суми и изплащането на еднократни помощи се извършват на
различни основания, като изплащането на суми на основание заповед
№ЧР-03-4/21.01.2016г. на министъра на правосъдието не изключва възможността за
претенция на служители на ГДИН за изплащане на застрахователно обезщетение.
Видно
от представени от С. фактури – л.27-33, същият удостоверява заплащането на сума
в размер на **** лв. за болничен престой и
манипулации. Приложен е образец на заявление за избор на лекар/екип от
медицински специалисти, видно от който изборът на екип е **** лв., но няма
данни тази сума да е платена.
В назначената и приета съдебно-счетоводна
експертиза е посочено, че съгласно покритите рискове по застрахователен договор
по полици №*********/25.01.2018г. и №**********/25.01.2018г. със
„Животозастрахователен институт“ АД злополуката
на С. следва да се квалифицира по чл. 2, ал. 2, т. 2. 5 – трайна загуба
на трудоспособност от битова злополука; по чл. 2, ал. 2, т.2.8 – временна
загуба на трудоспособност от битова
злополука над 20 дни; по чл.2, ал.2, т.2.13 – разходи за медикаментозно лечение
или репатриране от злополука или заболяване; по чл.2, ал.2, т.2.15 – суми за
оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване. В т.3 от
заключението на вещото лице е отразено, че според клинична пътека 219
„Оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем на сложност“,
оперативната процедура на ищеца е със среден обем на сложност. При среден
процент 15% от операция на сухожилие и операция на мускули по таблица на ЗК
„УНИКА ЖИВОТ“ към застрахователен договор №13805/24.11.2014г. и съгласно чл.2,
ал.2, т.2.15 от застрахователен договор с вх. №851/25.01.2018г. на ГД “ИН“
„суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване“ при
застрахователна сума 5000 лв. Посочено е още в експертизата, че сумата, която
следва да се изплати на ищеца ако е било изпълнено задължението за застраховане
от страна на работодателя, съгласно покритите рискове по сключения по-късно
застрахователен договор е в общ размер на 2790 лв., от които 1200 лв. по чл. 2,
ал.2, т.2.5 от застрахователен договор между ГД “ИН“ и „Животозастрахователен
институт“ АД, рег. №851/25.01.2019г. /виж л.48-57 от гр. д. №417/2019г. по
описа на ДРС/ относно трайна загуба на трудоспособност от битова злополука,
определяема като процент от застрахователна сума, равен на процента на загуба
на трудоспособност, определен от застрахователя – 20% от ***** лв.; **** лв. по
чл.2, ал.2, т.2.8 от същия договор за временна загуба на трудоспобност от
битова злополука над 20 дни – изплаща се 45 от застрахователна сума от ****
лв.; **** лв. по чл.2, ал.2, т.2.13 –
разходи за медикаментозно лечение или репатриране от злополука или заболяване –
изплаща се 10% от застрахователната сума от **** лв. и **** лв. по чл.2, ал.2,
т.2.15 – суми за оперативно лечение вследствие на злополука или заболяване –
изплаща се процент върху застрахователната сума от **** лв., който процент се
определя по таблица на застрахователя в зависимост от сложността на операцията,
за която се посочи, че е със средна сложност при процент 15.
От правна
страна съдът установи следното:
Съгласно
чл. 269, изр. 2 от ГПК въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба. Същата е частично основателна.
1.По
оплакването, че разходи за медикаментозно
лечение, дневни разходи за болничен престой и суми за оперативно лечение не са
от категорията на задължителните за договаряне от работодателя.
От
разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС следва, че служителите на Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби
задължително се застраховат за сметка на държавния бюджет срещу смърт, временна
неработоспособност или трайно загубена или намалена работоспособност вследствие
на злополука. От това следва, че за работодателя е в сила
императивна норма, задължаваща го да застрахова въззиваемия за определени
застрахователни рискове, някои, от които са настъпили. Няма спор между
страните, а са налице и писмени доказателства, сочещи причините за липса на
застрахователен договор за служителите на ГД „ИН“. Предвид неизпълнение на
задължението на работодателя за С. е настъпило неблагоприятно изменение в
имуществената сфера, доколкото е пропуснато сигурно увеличение на имуществото
му с размера на застрахователното обезщетение, което би получил при наличие на
валидно сключен застрахователен договор. В тази насока е неоснователно
оплакването, направено от страна на ГД “ИН“, че за него е липсвало задължение,
изводимо от разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗИНЗС да застрахова служителите си
за разходи за медикаментозно лечение, болничен престой и разходи за оперативно
лечение. Действително за такива застрахователни рискове в закона не фигурира
задължение за застраховане, но видно от застрахователен договор
рег.№851/25.01.2.2018г. между ГД „ИН“ и „Животозастрахователен
институт“ АД /виж л. 48-57 от гр. д. №417/2019г. по описа на Районен съд -
Дупница/, т.2.13 - 2.15 тези рискове са били покривани от сключен в последващ
злополуката период. Видно от същия и
размерите на обезщетение, то вещото лице, изготвило съдебно-счетоводна
експертиза, правилно е определило размера на пропуснатите да бъдат получени
суми. Наред с това вещото лице е отразило в заключението си – л.80-87 от делото
пред ДРС, че тези рискове са били покрити и в предхождащи инцидента застрахователни
договори, сключени между работодателя ГД“ИН“ и застрахователно дружество – в
случая с ЗК „УНИКА ЖИВОТ“. Т.е. въпреки липсата на изрично фиксирано в закона
задължение за застраховане на служителите за посочените застрахователни
рискове, в договорите преди периода на настъпване на инцидента със С. и след
него, за тези рискове е имало застрахователно покритие, поради което ако е бил
сключен застрахователен договор е сигурно, че имуществото на последния би се
увеличило със сумите, предвидени за изплащане относно медикаментозно лечение,
дневни разходи за болничен престой и суми за оперативно лечение. По делото липсват данни, от които да е
възможен изводът, че за периода, през който е станала злополуката със С. ГД
„ИН“ е възнамерявала да сключи застрахователен договор, предвиждащ покритие на
по-малък обем застрахователни рискове. Напротив, причината за липса на договор
е извършени няколко процедури по Закона за обществените поръчки, като при
третата процедура „Дженерали застраховане“ АД я е обжалвало
пред Комисията за защита на конкуренцията – л.41-42 от гр. д. №417/2019г. по
описа на ДРС.
По
оплакването, че застрахователната сума за медикаментозно лечение С. би получил
при представяне на разходни документи за закупуване на медикаментите, съгласно
общите условия по застрахователния договор.
В
тежест на ищеца, сега въззиваем е да докаже, доколкото претендира обезщетение за пропуснати ползи в следствие
на неизпълнено задължение за сключване на застрахователен договор, че са
настъпили застрахователните рискове, които биха подлежали на обезщетяване.
Съгласно общите условия към застрахователен договор с рег. №851/25.01.2018г.
между ГД“ИН“ и „Животозастрахователен институт“ АД, който съдът намира за
ориентир, наместо липсващия договор за застраховане през процесния период, е
видно в чл.2.4.6., че относно претендирани разходи за закупени медикаменти
следва да бъдат представени оригинална рецепта и разходни документи. Отчитайки
приложените разходни документи – л. 27-32 от гр. д. №417/2019г. по описа на
ДРС, то се установява липса на доказателства за разходи, направени за
медикаментозно лечение – представените фактури касаят платен болничен престой, RO снимка и разходи за оперативно лечение – МРТ на
тазобедрена става и анкери за първична и вторична фиксация на меките
тъкани. В тази част съдът не кредитира
изводите, залегнали в съдебно-счетоводната експертиза, която сочи, че следва да
бъде изплатена сума и за медикаментозно
лечение на С.. Действително, видно от цитирания застрахователен договор, такъв
застрахователен риск е обезпечен в договора, но в него е фиксиран максималният
размер, който би получил пострадалия при изпълнение на визираните в общите
условия предпоставки за представяне на доказателства за направени в тази насока
разходи. За пълнота ще се отбележи, че дори и да имаше изявление в исковата
молба, а такова липсва, за провеждане на медикаментозно лечение, при липса на
доказателства за изпълнени условия по договора за застраховане /част от който
са общите условия/ от страна на пострадалия, то не би могло да се уважи
претенцията му за пропуснати ползи в тази му част. Поради това размерът на
уважената част за пропуснати ползи ще бъде намален с **** лв., присъдени като
следващи се по силата на чл.2, ал.2.13 от застрахователния договор.
По довода, че на
С. е изплатено обезщетение по чл. 182, ал. 1 от ЗМВР в размер на **** лв.
Съдът намира, че не е налице основание
с този размер да бъде намалена сумата, с която ГД „ИН“ ще бъде осъдена да плати
за пропуснати от С. ползи. Това следва от обстоятелството, че сумата, изплатена
на С. след заявление с вх. №3481/08.03.2017г. по описа на ГД “ИН“, е изплатена
на различно основание, който извод, освен че се установява от настоящия съдебен
състав, то и от министъра на правосъдието, а същото заключение не е пропуснато
и във въззивната жалба. Недопустимо е да се прави прихващане относно сума,
дължаща се като пропусната полза в следствие на липса на застрахователен
договор със сума, изплатена като общо обезщетение. Нормата на чл. 182 от ЗМВР
коментира, че следва да се предостави парична помощ на семействата на загинал
служител, както и на служители, изпаднали в тежко материално положение.
Настоящото производство няма за предмет установяване основателността за
плащането на тази помощ, но е категоричен изводът за недопустимост за
прихващане на двете суми, до размера на по-малката от тях, с оглед различното
основание, на което са изплатени.
Ето защо,
настоящият съдебен състав ще отмени решението в частта над **** лв. до пълната
претенция от **** лв. като неправилно поради неоснователност на претенцията в
тази й част, а в останалата обжалвана част ще потвърди решение №335/18.06.2020г.,
постановено по гр. д. №586/2020г. по описа на Районен съд – Дупница, като правилно.
По разноските:
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК въззивникът /ГД“ИН/ ще бъде осъден да плати на въззиваемия – С.,
сума в размер на **** лв., която е пропорционално на уважената част от иска
спрямо доказания размер на платена сума за процесуално представителство, за
което е представено пълномощно и списък за разноски по в. гр. д. №16/2020г. по
описа на КОС /с решение, по което е обезсилено решението №741/05.12.2019г. по
описа на ДРС/. Наред с това С. ще бъде осъден да плати на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ сума в размер на **** лв. Това следва от
обстоятелството, че дирекцията е представлявана в производството от
юрисконсулт, във въззивната жалба има заявено искане за изплащане на
юрисконсултско възнаграждение, а съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, такава възможност
е предвидена в закона. Наред с това на основание чл.25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, към която се препраща от чл. 37 от Закона за
правната помощ, по граждански дела с определен материален интерес се определя
/юрисконсултско/ възнаграждение в размер между 100 и 300 лв., като съдът
намери, че при пълно уважаване на въззиваната жалба би следвало да бъде
определено възнаграждение в размер на
150 лв. С оглед частичното уважаване на въззивната жалба е формирано и
пропорционално удовлетворяване на претенцията за юрисконсултско
възнаграждение.
По
обжалваемостта:
Цената
на иска е сума по-малка от **** лв., делото е гражданско и поради това попада в
ограничението на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК. Ето защо решението е
окончателно и не може да бъде обжалвано.
Водим
от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Кюстендил,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №335 от 18.06.2020г.,
постановено по гр. д. №586/2020г. по описа на Районен съд –Дупница в частта, с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов“ №21, с
БУЛСТАТ:*********, да заплати на С.К.С., ЕГН: **********, гр. ***, за сумата над **** лв. до ****лв.,
представляваща обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на
задължението на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да застрахова С.К.С.
на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. с
чл. 184, ал.1 от ЗМВР, за претърпяна от ищеца на 29.11.2017г. битова злополука,
наложила хирургическа интервенция, временна и трайна неработоспособност, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 25.02.2019г. до окончателното
плащане, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.К.С., ЕГН:**********,
гр. ******, бл.**, ет.*, ап.**, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул.
„Ген. Столетов“ №21, с БУЛСТАТ:*********, за
сумата над **** лв. до ****лв., обезщетение за пропуснати ползи вследствие
неизпълнение на задължението на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да
застрахова С.К.С. на основание чл.19, ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл. 184, ал.1 от ЗМВР за претърпяна от
ищеца на 29.11.2017г. битова злополука, наложила хирургическа интервенция,
временна и трайна неработоспособност, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 25.02.2019г. до окончателното плащане.
ОТМЕНЯ
решение №335
от 18.06.2020г., постановено по гр. д. №586/2020г. по описа на Районен съд
–Дупница в частта, с която е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов“
№21, с БУЛСТАТ:*********, за сумата над ****
лв. до **** лв., които да плати в полза на бюджета на съдебната власт, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов“ №21, с
БУЛСТАТ:*********, да плати в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер
на **** лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на иска.
Потвърждава
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул.
„Ген. Столетов“ №21, с БУЛСТАТ:*********, да заплати на С.К.С., ЕГН: **********,
гр. ****, бл.**, ет.*, ап.1** сума в размер на **** лв.
ОСЪЖДА С.К.С., ЕГН: **********, гр.****,
бл.**, ет.**, ап.**, да плати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов“
№21, с БУЛСТАТ:*********, сума в размер на **** лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.