Р Е Ш
Е Н И Е № 260048/9.12.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти ноември
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: Татяна Лефтерова
При секретар:
Дарина Д.
разгледа
гр. дело 11420 по описа на съда за Районен съд – Варна за 2018 г., докладвано от съдията и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е за делба във фазата по допускането.
Образувано е въз основа искова молба на Я.Ю.А.-М., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която против К.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и П.К.Б. ЕГН **********,
с адрес: ***, е предявен иск за съдебна делба на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор …………., с адрес: гр.
Варна, ул. „“ №…, с площ от 781 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана
територия, съседи:…………………….., ведно с построената в имота вилна сграда с площ
от 100 кв.м, при
съделители, с квоти: за ищеца – 1/8 ид.ч от ПИ с
идентификатор ………………..12 и ½ ид.ч. от построената в имота вилна сграда;
за К.К.Б. – 3/8 ид.ч от ПИ с идентификатор ........... и ½ ид.ч. от построената
в имота вилна сграда; за П.К.Б. - 1/2 ид.ч от ПИ с идентификатор ............
С исковата молба са заявени
следните обстоятелства.
С договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № ……, том
VII, дело № 1594 от 19.12.1955 г., Д. К. Б. придобива недвижим имот: лозе в м-ст
„М.“, с площ от 1 дка, при съседи: С.Д., Е. Т. и от две страни път,
съставляващо парцел I, двор 1645 в кв. 262 по плана на курортно предградие „Л.“.
Твърди се, че имотът е придбит в режим на СИО, тъй като към датата на сключване
на договора, Д.Б. се намира в граждански брак с К.П. Б.. След смъртта на
последния и прекратяване на съсобствеността, притежаваната ½ ид.ч. се
наследява от преживялата съпруга и синовете му – ответници в настоящото
производство, при равни части – за всеки по 1/3 ид.ч.
В исковата молба се сочи, че с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка, за който е съставен нотариален акт № 173, том VI,
дело № 1908/10.04.1989 г. на варненския нотариус, Д. К. Б. прехвърля на синовете
си К.К.Б. и П.К.Б., общо ½ ид. ч. от горепосочения недвижим имот. Към
датата на сключване на този договор, К.К.Б. се намира в граждански брак с Е.М. Б.
– майка на ищцата в настоящото производство.
След смъртта на Д. К. Б., настъпила на 14.04.2016 г., тя е наследена от
двамата си синове - К.К.Б. и П.К.Б..
На 18.10.2017 г. настъпва смъртта на Е.М. Б., като нейни наследници са: Я.Ю.А.-М.
- дъщеря и К.К.Б. - съпруг.
Със саморъчно завещание, за което е образувано нотариално дело № 21/2014г.,
peг. № 805, peг. зав. № 2, по описа на Д.Б. – рег. №012 на НК, обявено на 24.10.2017
г., с протокол за обявяване на саморъчно завещание, вписано в АВ - Варна на 03.04.2018
г., Е.М. Б. завещава на дъщеря си Я.Ю.А.-М. своите части от парцел I-1192, в
кв. 40 по плана на вилна зона на гр. Варна, с пространство от 1000 кв.м, ведно
с построената в имота вилна сграда. Според ищеца, въз основа на наследствено
правоприемство, тя се легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от поземления
имот, с настоящ кадастрален идентификато ..........., с адрес: гр. Варна, ул. „…-та“
/първоначално посочена ул. „13-та“/, с площ от 781 кв.м, номер по предходен
план 2515, при съседи: ПИ с идентификатори:…………………. Намира, че правата в
съсобствеността, по отношение на този имот, са следните: за ищцата – 1/8 ид.ч.;
за ответника К.Б. – общо 3/8 ид.ч., от които – 1/8 ид.ч. - въз основа на
сключения договор за издръжка и гледане от 1989 г.; 1/6 ид.ч. – по наследство
от баща му К. Б. и 1/12 ид.ч. – по наследство от майка му Д.Б.; за ответника П.Б.
– общо 4/8 ид.ч. /сочи се 1/2 ид.ч./, от която – 1/4 ид.ч. въз основа на
сключения договор за издръжка и гледане от 1989 г.; 1/6 ид.ч. – по наследство
от баща му К. Б. и 1/12 ид.ч. – по наследство от майка му Д.Б.; за ответника П.Б..
В случай, че саморъчното завещание на бъде зачетено, правата в съсобствеността
са, както следва: за ищцата – 1/16 ид.ч.; за ответника К.Б. – 21/48 ид.ч. и за
ответника П.Б. – ½ ид.ч.
Твърди се, че в поземления имот е построена вилна сграда, с площ от около
100 кв.м, като същата е изградена от К.К.Б. и Е. М. Б., след смъртта на Д. К. Б..
Сградата е построена без разрешение за строеж и строителни книжа, поради което
същата не нанесена в кадастъра, нито е декларирана за данъчни цели. Акцентира,
че сградата е владяна от построяването ѝ около 2000 г. до смъртта на Е. Б.
на 18.10.2017 г., само от К. и Е.Б., а след смъртта на Е. Б. - само от К.Б..
Излага в исковата молба, че П.К.Б. не е имал претенции за собствеността на
вилата, като К. и Е. Бъклови са демонстрирали намерение, че владеят единствено
и само за себе си, поради което сградата е придобита по давност, в режим на СИО
от изграждането ѝ към 2000 г. до смъртта на Е.М.а Б. на 18.10.2017 г. Квотите
в съсобствеността са следните: за ищцата – ½ ид.ч. и за ответника К.Б. –
1/2 ид.ч. Намира, че ако завещанието не бъде зачетено от съда, правата биха
били следните: 3/4 ид.ч. за ответника К.Б. и 1/4 ид.ч. за ищцата. Евентуално,
на осн. чл.92 ЗС, правата биха били: 1/2 ид.ч. за П.Б.; 1/4 ид.ч. за К.Б. и 1/4
ид.ч. за ищцата.
Уточнява, че ПИ с идентификатор ........... се държи от К.К.Б. и П.К.Б., а
сградата от около 100 кв.м - от К.К.Б..
Излага, че с покана от 14.06.2018 г. К.К.Б. е поканен да предаде ключове за
ПИ с идентификатор ........... и сградата, изградена в него. Поканата е връчена
на 28.06.2018 г., но не е последвана нито от предаване на ключовете, нито от
заплащане на обезщетение за ползването на частите на ищцата.
Моли за постановяване на решение, с което съдът да допусне делба на имота,
при посочените в исковата молба квоти, в евентуалност при оспорено завещателно
разпореждане, да бъде допусната делба при законоустановените квоти. Отправя
искане за извършване на делбата, чрез изнасяне на имота на публична продан.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба, ответникът П.К.Б. изразява становище за допустумост на предявения иск за
съдебна делба, само по отношение на поземления имот. Счита искът за делба на
сградата, описана в исковата молба, като вилна сграда от около 100 кв.м,
построена в ПИ ..........., за недопустим, тъй като не е предявен от лице,
което е съсобственик в описаната в исковата молба постройка.
Не оспорва наличието на съсобственост по отношение на недвижим имот с
административен адрес: гр. Варна, п.к. 9000, ул. „14-та“, представляващ лозе,
парцел I - 1192, кв. 40 по плана Вилна зона, гр. Варна, с площ 1000 кв. м,
съгласно нотариален акт №…, т. VI, дело №1908/1989 г. на нотариус при Варненски
районен съд, а съгласно скица с площ от 781 кв.м, съставляващ поземлен имот с
идентификатор № …………, между П.К.Б., К.К.Б. и ищцата Я.Ю.А.-М..
Пояснява, че в исковата молба и скицата по КК неправилно е вписан
административният адрес на имота, като такъв находящ се на ул. „13-та“. Твърди,
че същият се намира на административен адрес в гр. Варна, ул. „14-та“, а не
както се сочи от ищцата на ул. „13-та“.
Оспорва посочените от ищцата квоти в съсобствеността, като намира, че
заявените като собствени на Я.А.-М., ид.ч. от имота, не отговарят на това, което
тя е получила по наследство от своята майка Е.М. Б.. Оспорва твърдението на
ищцата, че е собственик на идеални части от сградата, изградена в процесния
имот – парцел I-1192, кв. 40 по плана
Вилна зона гр. Варна, съставляващ имот с идентификатор ............ Признава
наличието на изградена едноетажна постройка в поземлен имот ..........., но
спори, че тази вилна сграда е изградена от К.Б. и Е. Б., след смъртта на Д. К. Б.,
както и че площта на постройката е 100 кв.м. Твърди, че строежът е изпълнен
след закупуване на поземления имот през 1955 г., от наследодателите Константин Б.
и Д.Б., поради което сградата, както и земята са били в режим на СИО между тях
двамата. Уточнява, че постройката е с площ 13 кв.м и е отразена в кадастралните
планове още преди 1989 г. Същата е нанесена в КК с идентификатор ……………..
Твърди, че по силата на сключения договор за прехвърляне на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, Д. К. Б. е прехвърлила
поравно на него и на брат му К.Б. само идеални части от поземления имот, като
тази сделка е нямала за предмет прехвърляне правото на собственост върху
съществуващата в парцела вилна сграда. Твърди, че постройката се е владеела и
ползвала от майка им до нейната смърт през 2006 г., след което е наследена от
ответниците, при равни дялове.
Оспорва твърденията на ищцата, че вилната сграда е придобита по давност, в
режим на СИО, от К.Б. и Е. Б.. Твърди, че К.Б. не е извършвал действия, с които
да създава пречки за него, като съсобственик да ползва сградата, нито е
демонстрирал спрямо него намерението си да свои същата, като до настоящия
момент спокойно и необезпокоявано от никого владее и ползва, като съсобственик
заедно с брат си процесния поземлен имот, и сградата, изградена в него. Оспорва
наличието на владение в имота и от страна на Е. Б., с твърдения за ежегодно
нейно отсъствие от страната за период от повече от 6 месеца.
В срока по чл. 131 ГПК, с писмен отговор на исковата молба, ответникът К.К.Б. не оспорва твърдението
за съсобственост по отношение на поземлен имот с идентификатор ……….., с
административен адрес: гр. Варна, ул. „….“, с площ от 781 кв.м, трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг
вид обществен обект, комплекс, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: 2515, квартал: 0, при съседи: 10105.2564.714; 10135.2564.711; 10135.2564.
713; 10135.2564.820, ведно с построената в имота сграда, заявена като такава с
площ от 100 кв.м.
Оспорва твърденията на ищцата, че съществуващата в имота единствена сграда
е построена от К. и Е. Бъклови, владяна е от същите и е придобита от тях по
давност. Твърди, че сградата е построена приживе от двамата наследодатели Д. К.
Б. и съпруга ѝ К.П. Б., през 1955-1956 г. Признава, че сградата е строена
без строителни книжа, като налага твърдения, че е търпима постройка, в която
съсобствеността се определя по правилата на чл. 92 ЗС.
Отправя искане по реда на чл.30, ал.1 ЗН за възстановяване на полагащата му
се от наследството на Е.М. Б. запазена част, съставляваща 1/3 от същото
наследство, накърнена със саморъчното завещание на наследодателя. С доклада по
делото, същото е квалифицирано от съда като възражение.
Пояснява, че приживе Е.М. Б. е притежавала недвижим имот, находящ се в гр. С.,
представляващ ½ ид.ч. от апартамент № 2, разположен на втори етаж от
сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……………….., с
адрес на имота: гр. С., ул. „Д.Ч.“ №.., ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ……………….. с
предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1, с посочена площ по документа за
собственост - 101,00 кв.м, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна,
коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта - самостоятелен обект с идентификатор ………………, над обекта - няма, заедно
с ½ ид.ч. от прилежащите две избени помещения, ведно с ½ ид.ч. от
122/268 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен
имот с идентификатор …………………., с адрес: гр. С. ул. „Д.Ч.“ № ……….., цялото с
площ от 441 кв.м, с номер по предходен план 192, при съседи: ………………………..;
Уточнява, че между него и ищцата по делото е образувано и висящо
производството по гр.д.№…./2018 г. по описа на Варненски районен съд, по което Я.Ю.А.-М.,
в качеството на ищец, е предявила иск с правно основание чл.21, ал.4 СК за
признаване за установено по отношение на К.К.Б., че същата е съсобственик с К.К.Б.,
като тя е изключителен собственик на основание завещание на 47,20% ид.ч. от
недвижим имот с идентификатор ………………., с административен адрес: гр. Варна, ул.
„А.“ № …, ет…, с предназначение на имота: жилище, апартамент, с площ от 121
кв.м, ведно с две избени помещения № 1 и 2, всяко с площ от 14,68 кв.м, както и
47,20 % ид.ч. от 46 кв.м от ПИ с идентификатор ……………, равняващи се на 21,71
кв.м ид.ч. от целия с площ от ………………...
По искане на ответната страна, производството по делото е спряно, на
основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, до приключване на гр.д. №..435/2018 г. по
описа на РС - Варна.
След постановяване на решение №45/31.03.2021 г. по гр.д.№……………/2019 г. на
ВКС, с което е отменено решение №977/01.08.2019 г. по в.гр.д. №…………./2019 г. на
ВОС, потвърждаващо решение №..94/1.03.2019 г. по гр.д. №……../2018 г. на ВРС,
ищцата отправя искане за включване в делбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентидикатор ……………,
с адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №………, с площ от 121 кв.м, при квоти – за
ищцата – ½ ид.ч. и за ответника К.Б. – ½ ид.ч.
Ответникът П.Б. оспорва искането на ищцата и заявените квоти, като намира,
че в решението на касационната инстация, противно на соченото от Я.А.-М., не е
формиран извод, че имотът е придобит от съпрузите К. и Е. Б., в режим на СИО.
Заявява, че делбата по решение №55/1985 г. на ВРС е симулативна и
недействителна, тъй като сградата на ул. „А.“ №.. е била реално неподеляема, защото
е била еднофамилна. Делбата не е била довършена, тъй като не са били обособени
реални дялове. Извършена е без съгласието и разрешението на компетентните
държавни органи.
Сочи, че при заплащане на суми за уравняване на дяловете,
извършено със средства на Е. Б., между нея и ответника К.Б. е възникнало
облигационно правоотношение, което не е основание за придобиване право на
собственост върху имота. Заявява, че обектът с адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №…,
представлява тавански етаж, разположен в подпокривното пространство на къщата.
Не е променяно предназначението от таванско в жилищно помещение, като таванът е
обща част на цялата къща. Твърди, че нанасянето на таванския етаж в кадастъра
като самостоятелен обект е станало без знанието и съгласието на собствениците
на сградата, а проведената административна процедура по промяна на кадастъра е
незаконосъобразна, като е изпълнена по заявление на лице, което не е собственик
на сградата. Намира, че таванският етаж на сградата с адрес: гр. Варна, ул. „А.“
№… ведно със съответните идеални части от поземления имот, е съсобствена на
братята К.Б. и П.Б., при равни права в съсобствеността.
С писмено становище по делото, ответникът К.Б. сочи, че след постановяване
на решение №45/31.03.2021 г. по гр.д. №4551/2019 г. на ВКС, е допустимо
включването в делбата на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентидикатор…………….., с адрес: гр. В. ул. „А.“ №, ет…, с площ от 121 кв.м, при
квоти – за ищцата – 15,73 % и за ответника К.Б. – 84,27 %. Същите са формирани
по следния начин – за ищцата – по завещание от наследодателя Е.Б., за ответника
К.Б. – 52,80 % - лична собственост по наследяване и съдебна делба, 23,60 % -
прекратена СИО /1/2 ид.ч. от 47,20%/; 7,87 % - по наследяване от Е.Б., след
отмяна на завещателното разпореждане до размера на запазената му част.
С молба по делото ищцата оспорва ответникът К.Б. да има права в
съсобствеността по отношение на недвижимия имот с адрес: гр. С. ул. „Д.Ч.“ №…...
При евентуално намаляване на завещателното разпореждане, квотите биха били –
5/6 ид.ч. за ищцата и 1/6 ид.ч. за ответника. Оспорва ответникът М.Г.М. да има
права в съсобствеността. Оспорва твърденията, че сградата с идентификатор…………..
е била построена от родителите на ответниците, като сочи, че към 10.04.1989 г.,
в поземления имот не е съществувала сграда. Сграда с площ от 13 кв.м е била
нанесена едва при създаването на Агенцията по кадастър. Твърди, че къщата е
била построена през 1999 г. – 2000 г.
С писмена молба по делото ответникът по иска за делба - П.К.Б. предявява
инцидентен установителен иск против Я.Ю.А.-М. и К.К.Б., за прогласяване
нищожността на съдебна делба извършена по гр. д. №55/1985 г. на ВРС, между
съделителите К.К.Б., Държавата, Д. К. Б. и П.К.Б., по отношение на следните имоти:
1) първи етаж от жилищната сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „А.“ №..,
състоящ се от: две стаи, салон, кухня, баня, тоалет, коридор, избено помещение
към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с площ
290,83 кв.м, съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на
гр. Варна и 2) жилище в тавански етаж, състоящо се от две стаи и салон с обща
застроена площ от 121 кв.м, ведно с 46 кв.м ид.ч. от дворното място, цялото с
площ 290,83 кв.м,
съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по плана на 4-ти
подрайон на гр. Варна.
Твърди се нищожност на делбата поради неспазване на процедурата по чл.28,
ал.2 от Закона за паметниците на културата и музеите, доколкото сградата с
адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №.. е включена в регистъра на недвижимите културни
ценности от 1987 г., по декларационен документ от 1982 г., а съгласно
действащия Закон за паметниците на културата и музеите, сграда, която е обявена
за паметник на културата, макар и поделяема не може да бъде раздЕ. на дялове ако няма
разрешение от Комитета за култура. Сочи, се че съдът не е установил, че
сградата е паметник на културата, поради което при допускане и извършване на
делбата през 1985 г. не е било изискано и съобразено становище на Комитета за
култура. Заявява, че не е спазена процедурата по чл.62, ал.2 ЗТСУ /отм./,
според която съдебна делба на съсобствена сграда или жилище се извършва само
ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти, без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при
спазване на строителните правила и норми. Намира, че без провеждане на
процедура по чл.62, ал.2 ЗТСУ /отм./, имотът на ул. А.№.. е останал един обект,
тъй като нито съдебният състав, нито вещото лице по СТЕ са компетентни да
обособят архитектурно и технически една сграда на самостоятелни обекти. Сочи,
че делбата от 1985 г. е нищожна поради неделимост на реално поделения имот по
правилата на Наредба №5 за правила и норми по териториално и селищно
устройство.
По искане на съделителя К.Б., в делбената маса е включен и недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ………….., с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“ №.., ет…2, ап…, който
самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор …………… с предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ за собственост - 101,00 кв.м, състоящ се от: две стаи, хол, кухня,
баня, тоалетна, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор …………., над обекта
- няма, заедно с прилежащите две избени помещения, ведно с 122/268 ид.ч. от
дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с
идентификатор ………………, с адрес: гр. С., ул. „Д. Ч.“ № ………, цялото с площ от 441
кв.м, с номер по предходен план 192, при съседи: ………………………………..Като съделител,
по отношение на този имот е конституиран М. Г. М., ЕГН **********,*** – бивш
съпруг на ищцата.
Ищцата противопоставя възражение за нищожност на договора за дарение от
13.12.2013 г., с който тя и нейният съпруг М.М. са дарили на Е.Б., ½
ид.ч. от имота в гр. С., като твърди, че същата е извършена без представителна
власт от пълномощника адв. С.Б.. Отделно, сочи, че М.М. се е отказал от правото
си на собственост, с нарочна декларация, като намерението му било да прехвърли
собствената си ¼ ид.ч. в полза на Я.А.-М..
Варненският районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено, от
фактическа страна, следното:
Ищцата по делото – Я.А.-М. и ответникът К.К.Б. са наследници по закон на Е.М. Б.,
починала на 18.10.2017 г., като ищцата е нейна дъщеря, а ответникът – преживял
съпруг. Горните обстоятелства не се оспорват от страните, а и се установяват от
приобщените по делото писмени документи - удостоверение за наследници с изх. №
171008/20.10.2017 г. на община Варна и удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на акт за граждански брак № 1208/06.06.1983 г. от
община Варна.
Ответниците К.К.Б. и П.К.Б. са братя, като същите са наследници
на К.П. Б., починал на 23.06.1984 г. и на Д. К. Б., починала на 14.04.2006 г. –
обстоятелства, които се установяват от приобщените по делото удостоверение за
наследници №18155/03.08.2018 г. и удостоверение за наследници № 9223/03.08.2018
г. - двете на община Варна.
Гражданският брак на К. П. Б. и Д. К.а Б. е сключен на
01.01.1944 г., в гр. Варна – обстоятелство, което се установява от
удостоверение рег. №……………… г.
С договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален
акт № …, том VII, дело № 1594 от 19.12.1955 г. на С.р. с. Д. К. Б. придобива правото
на собственост върху недвижим имот - лозе, находящ се в землището на гр. Сталин
/сега гр. В./, м-ст „М.“, с площ от 1 дка, при съседи: С. Д., Е. Т. и от две
страни път, съставляващо парцел I, двор 1645 в кв. 262 по плана на курортно
предградие „Л.“.
С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № …., том VI, дело № 1908/10.04.1989 г. на нотариус при
Варненския районен съд, Д. К. Б. прехвърля на синовете си К.К.Б. и П.К.Б.,
поравно, собствената си 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот: лозе с
пространство 1000 кв.м, находящо се във Вилна зона, гр. Варна и представляващо
парцел I-11925,
в кв.40 по плана на Вилната зона, придобито на нейно име
по време на брака ѝ с К.П. Б.,***, починал на 23.06.1984 г., срещу
задължението, което поемат К.К.Б. и П.К.Б., да гледат и издържат праводателката
до края на живота ѝ, като ѝ осигурят всичко необходимо за един
спокоен живот, какъвто е водила досега, а в случай, че приемателите построят
общо или поотделно вилна сграда във
вилния имот, всеки от тях се задължава да предостави на праводателката
ползването на по една стая до края на нейния живот.
Съгласно представено по делото удостоверение рег. №…………….. г. на община
Варна, към датата на издаване на писмения документ, ответникът П.Б. не се
намира в граждански брак, след прекратяване на сключения от него граждански
брак, с решение по гр.д. №105/26.04.1983 г.
По делото е представен препис на саморъчно завещание от 10.04.2014 г., с
което Е.М. Б. се разпорежда с имуществото за след смъртта си, в полза на дъщеря
си Я.Ю.А.-М.. Същото е обявено на 24.10.2017 г., от нотариус Д.Б. – рег. №012
на НК, съгласно приобщен протокол за обявяване на саморъчно завещание от същата
дата; вписано е в Служба по вписванията – Варна с вх. рег. № …………./03.04.2018
г., акт №…, том 3. Съгласно текста на саморъчното завещание, Е.М. Б. завещава
на дъщеря си Я.Ю.А.-М., тавански етаж, състоящ се от две стаи и салон с обща
площ от 121 кв.м, ведно с 46 кв.м от дворното място, цялото с площ от 290,83 кв.м,
съставляващо стар имот пл.№5 кв.437, по плана на 4-ти подрайон на град Варна.
Към момента на съставяне на завещанието, завщателката е посочила, че притежава
1/2 идеална част от описания имот, която е закупила само с лични средства и
средства, подарени ѝ от дъщеря ѝ Я.Ю.А.-М., Посочено е, че тази
идеална част представлява част от имота, притежавана преди от Държавата и
платена за уравнение на съдебна делба по дело №…./1985 г. на Варненския районен
съд, за което притежава подписана от съпруга ѝ К.К.Б. декларация относно
произхода на средствата. Отразено е, че другата ¼ ид.ч. е заплатена на Д.
Б. и П.Б., със семейни средства и представлява семейна имуществена общност. В
полза на Я.А.-М. е завещано още лозе с пространство от 1000 кв.м, находящо се
във вилна зона на град Варна, представляващо парцел I-1192 в кв.40 по плана на
зоната, ведно с построената в имота
вилна сграда, от което към момента на съставяне на завещанието, Е.М. Б. притежава 1/2ид.част; всички книги от личната ѝ библиотека,
всички бижута, папирус от Е., две пана от М., театралния ѝ албум и
снимки, както и всичко от нейното движимо и недвижимо имущество, което
притежава към момента на смъртта си, независимо дали е описано в завещанието,
като волята на завещателката е текстът да се тълкува разширително и в полза на
дъщеря ѝ Я.Ю.А.-М.. В завещанието е посочено, че това е желанието и на
нейния съпруг К.Б., „макар и само на думи, единият от двата съсобствени на нас
двамата имоти, да остане на дъщеря ми Я.Ю.А.-М., след като сме имали досега 31
години съвместно съжителство…“.
Съгласно приобщена по делото скица №161/26.07.1989 г. на ОбНС – Варна,
издадена е виза за проектиране на две вилни сгради тип „близнак“, в поземления
имот, находящ се във Вилна зона на гр. Варна.
С договор за дарение, за който е съставен нотариален акт №50, том II, рег. №3164 на нотариус Д. Н. – рег. № 092 на НК, вписан в Служба по
вписванията с вх. рег. №1561/14.07.1999 г., акт №9, том VI, дело №..59 на Служба по вписванията – С., М. М. Т. и Я.К. Т., даряват на
своята внучка Я.Ю.А.-М., следния свой собствен недвижим имот, находящ се в гр.
С., а именно: ½ ид.ч. от жилище на втори етаж със застроена площ 101
кв.м, състоящо се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор, заедно с
½ ид.ч. от прилежащите две избени помещения, обособени като
самостоятелен жилищен обект, ведно с ½ ид.ч. от 122/268 ид.ч. от дворно
място представляващо с пл.№1921 в кв. 103 по плана на гр. С., с площ от 348
кв.м, при граници: изток – улица, запад – имот пл. №….., север – имот пл.
№1920, юг – имот с пл. №……………№……….№. Дарителите запазват пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на дарения имот.
От приобщена по делото справка №761110/02.07.2021 г., на Агенция по
вписванията, Служба по вписванията – С., се установява, че по силата на договор
за продажба от 31.07.2003 г., вписан с вх. №52855/31.07.2003 г. дв.вх.рег. №…,
сключен между продавачите М.М.Т. и Я. К.Т.,
и купувачите Я.А.-М. и М.Г.М., последните придобиват правото на собственост
върху ½ ид.ч. от жилище на втори етаж, заедно с ½ ид.ч. от
прилежащи избени помещения, ведно ½ ид.ч. от 122/268 ид.ч. от дворно
място, УПИ №VIII-……….,
кв. ….. по плана на гр. С., целият с площ 440 кв.м.
С договор за дарение на недвижим имот обективиран в
нотариален акт №…., том XXXI, дело № 4843, вх. рег. № 9318/13.12.2013 г., Я.Ю.А.-М. и М.Г.М. даряват на
Е.М.Б., своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО, а именно – 1/2
ид.ч. от апартамент №2, представляващ самостоятелен жилищен обект в сграда с
идентификатор……………. находящ се в гр. С., ул. „Д.Ч.в“ №…………., заедно с 1/2
ид.ч.от прилежащите две западни избени помещения, както и с 1/2 ид.ч. от
122/268 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, представляващо
ПИ с идентификатор ……………….
С решение № 1194/21.03.2019 г. по гр.д. № 11435/2018 г.
по описа на ВРС, по предявения от Я.Ю.А.-М. против К.
К.Б., иск с правно основание чл.21,ал.4 вр. чл.21, ал.1 СК, е прието за
установено, по отношение на ответника, че ищцата е изключителен
собственик на 47.20 % ид.части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
………….., с адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №………., с предназначение: жилище,
апартамент, с площ от 121 кв.м, на основание наследяване по завещание от Е.М. Б.,
починала на 18.10.2017 г. и поради изключване на съвместния принос на ответника
при придобиване на имота, като съдът отхвърля предявения иск, в частта по
отношение на избени помещения № 1 и 2, всяко от които с площ от 14.68 кв.м. С
решение №977/01.08.2019 г. по в.гр.д. №…/2019 г. на ВОС, първоинстанционното
решение е потвърдено изцяло.
С решение №45/31.03.2021 г. по гр.д. №4551/2019 г. на
ВКС, 2 г.о., решението на въззивния съд е отменено, като искът на Я.Ю.А.-М.,
образуван в гр.д. № 11435/2018 г. по описа на ВРС, е отхвърлен.
С решение от 30.01.1985 г.
по гр.д. № …/1985 г.по описа на ВРС, е допусната съдебна делба на: 1/първия
етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „А…..“ № …., състоящ се от две
стаи, салон, кухня, баня, тоалет, коридор, едно избено помещение към улицата и
двора, ведно със 105.41 кв.м.ид.ч. от дворното място, цялото с площ 290.83 кв.м
по нотариален акт, между съсобствениците при квоти: по 1/3 ид.ч. за К.К.Б., Д. К. Б. и П.К.Б.; 2/
две тавански стаи и салон, находящи се в таванския етаж на жилищната сграда в
гр. Варна, ул. „А.“ № …, между съсобствениците, при следни квоти: по 1/6 за К.К.Б.,
Д. К. Б. и П.К.Б., и 3/6 за Държавата.
С решение от 30.04.1985
г., по гр.д. № 55/1985 г. на ВРС, потвърдено с решение от 05.06.1985 г. по в.гр.д.
№ 650/1985 г. на ВОС, е извършена допуснатата съдебна делба, като в дял на Д. К.
Б. и П.К.Б. е поставен следният недвижим имот - първи етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „А.“ №…., състоящ се от две стаи, салон, кухня, баня,
тоалет, коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м.
ид.ч. от дворното място, цялото с площ 290,83 кв.м., съставляващо имот пл. № 5
в кв. 437 по плана на 4-ти подрайон на гр.Варна, на стойност 8578,79 лева. Д. К.
Б. и П.К.Б. са осъдени да заплатят на К.К.Б. сумата от 2859,60 лева, за уравняване
на дяловете.
В дял на К.К.Б. е
поставен следния недвижим имот - жилище в таванския етаж, състоящо се от: две
стаи и салон, със застроена площ от 121 кв.м, ведно с 46 кв.м ид.ч. от дворното
място, цялото с площ от 290,83 кв.м, съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437 по
плана на 4-ти подрайон на гр. Варна, на стойност 6659,81 лева.
За уравнение на дяловете К.К.Б.
е осъден да заплати на Държавата, сумата от 3145,90 лева, на Д. К. Б. – 1171,31
лева и на П.К.Б. – 1171,31 лева.
С декларация от 26.06.1985
г., К. Констатинов Б. удостоверява, че сумата от 3145 лева, с която е заплатена
частта на държавата от имот с адрес: гр.
Варна, ул. А.№ 11, е собствена на съпругата му Е. М. Б., от преди брака ѝ
с декларатора, в размер на 2145 лева – нейна лична собственост и 1000 лева –
собствени на дъщеря ѝ Я.А.-М., изтеглени от детския ѝ влог.
Подписът на декларатора е нотариално удостоверен от Ив. Кавърджиков – нотариус
при Районен съд – Варна. Представена е още една декларация, с идентично
съдържание, от 25.06.1985 г.
С уведомително писмо изх.
№219/17.03.1998 г. на Дирекция „Културно-историческо наследство“ – Варна, Д. К.
Б., П.К.Б. и К.К.Б. са уведомени, че сградата с адрес: ул. „А.“ №… е включена в
актуализирания списък на декларираните паметници на културата в гр. Варна,
приет с протокол №2/1987 г. на Архитектурната комисия при Експертния съвет на
НИПК. От удостоверение, издадено от община Варна, Дирекция АГУП, се установява,
че сградата е била декларирана като архитектурно-строителен паметник на
културата с писмо на НИПК №414/04.02.1982 г. под №521.
По делото са приобщени
писмени документи, от които се установява, че бракът на Я.Ю.А.-М. и М.Г.М. е прекратен с решение за развод, както и че е утвърдено
споразумение за разделяне и уреждане правото на собственост върху имущество,
удостоверено от нотариус в щата Вирджиния, САЩ.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са още: писмо с рег. № АУ053985ВН-001ВН/16.06.2022 г. от община
Варна, писмо с рег. № АУ053985ВН-004ВН/20.06.2022 г. на община Варна; с рег. № ………../17.06.2022
г. от община Варна; с рег. № …….. г. от община Варна, район „Одесос“; заявление
от 07.06.2022 г., приходна квитанция № 1203964/07.06.2022 г. с рег. №
АУ053985ВН/07.06.2022 г., писмо с рег. № АУ053985ВН-008В7/26.09.2022 г. на община
Варна, заповед № 40/15.06.1992 г., удостоверение № Ав/11.03.1992 г., писмо с
изх. № 9400-8187/01.06.2022 г. на НИНКН. Видно от същите, в архива към Областна
администрация Варна не се съхраняват документи свързани с одобряване на
архитектурния проект или преустройството на сградата, находяща се в гр. Варна,
ул. „А.“ № …, по реда на чл. 62, ал. 2 ЗТСУ (отм.) за формиране на самостоятелни обекти и обособяване на дялове
при съдебна делба на къщата. Няма приложен проект за преустройство на
таванските стаи на къщата в самостоятелен жилищен обект във връзка с
обособяване на дялове при съдебна делба на сградата. Не се съхраняват документи
издадени от ВРС, 4-ти район, по гр.д. № 55/1985 г., както и документи свързани
с процедура за изработването и одобряването на архитектурни проекти и
съгласуването на дяловете при съдебната делба на сградата по посоченото гр.
дело. Приобщени са и писмени документи за извършени ремонтни дейности от
ищцата, както и за закупено обзавеждане, но доколкото в същите не се съдържат
релевантни за спора данни, не следва да бъдат обсъждани.
От удостоверение изх.
№ФСД-12/317 от 27.07.2021 г., издадено от Държавен куклен театър – Варна, се
установява, че Е. Б. е работила в кукления театър по трудово правоотношение, на
пълен работен ден и без прекъсване, за следните периоди: 01.01.2000 г. –
01.09.2003 г.; 12.09.2005 г. – 31.12.2005 г. и 01.09.2008 г. – 31.12.2011 г.,
както и на граждански договор и без прекъсване /с изкл. на периода м.07 –
м.09.2015 г./, за периода от 01.01.2011 г. до 17.10.2017 г.
По делото са приобщени
писмени документи касаещи прекратяване на гражданския брак на Я.А.-М. и М.Г.М.,
в САЩ. Видно от същите, на 24.02.2012 г., нотариус в щат Вирджиния, САЩ,
удостоверява подписите, положени от съпрузите Я.А.-М. и М.Г.М. под текста на
сключеното между тях споразумение за разделяне и уреждане на право на
собственост върху имущество. Споразумението е заверено с печат-апостил, на
18.11.2020 г., от щатски секретар на щат В., САЩ. От текста на приобщеното
споразумение се установява, че двамата съпрузи се намират в трайна фактическа
раздяла от м.11.2010 г., като брачната им връзка е непоправимо разрушена.
Постигнато е пълно и окончателно споразумение, с което съпрузите уреждат и
определят всички вещни права и претенции, произтичащи от брачните
взаимоотношения. С т. G от споразумението, М.М. поема задължението да
прехвърли на съпругата своята част от недвижим имот с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“
№21.
С окончателно решение за
развод от 05.11.2019 г. на съдия при Окръжен съд в щат Вирджиния, САЩ. При
обсъждане възраженията на страните е посочено, че с оглед помирението на
съпрузите през 2012 г., се отменят двете споразумения за уреждане, подписани от
страните през 2012 г. /т.1, л.361/. Намерено е, че молбата за развод е подадена
от съпруга М.М., през 2018 г., като е посочено, че това се е случило осем
години след датата на предполагаемата му раздяла. Посочено е, че за периода от
2012 г. до 2019 г. страните са пребивавали заедно в бившето съпружеско жилище и
са ходили на почивка заедно, много пъти, на отдалечени места извън САЩ.
Отразено е, че съпругът е отказал да подпише отказ или отговор на молбата за
развод, подадена от неговата съпруга, като няколко месеца по-късно, през 2013
г., двамата са отправили искане делото за развод да не бъде разглеждано.
По искане на страните, по
делото са разпитани свидетели – всички без родство и дела със съделителите
/т.2, л.530 – 547/.
В показанията си
свидетелят Д. И. сочи, че познава ищцата от детските им години. Твърди, че от
времето, в което се познават, същата е живяла в къщата на ул. „А.“, това е бил
семейният им дом, включително и след като се е омъжила за М.М., двамата са
продължили да живеят там. Заявява, че майката на Я.А.-М. – Е., както и нейният
втори съпруг - К. са имали дворно място, находящо се в местност „Траката“, „Е.д“
като в същото имало изградена постройка. Дворното място било разделено на две
части, с плет. Постройката се намирала в частта на съпрузите К. и Е., като в
периода след 1990 г. до 2000 г. тази постройка била доизградена. Според
свидетеля, строежът на къщата бил започнат около 1992-1993 г. В началото била
изградена лятна кухня, в която имало зидана камина. Подът бил циментова
замазка. Стените изглеждали недовършени; постепенно към тази лятна кухня били
изградени стени, стаи, кухня и баня, като сочи, че К. и Е.Б. прекарвали много
време в тази постройка („вила“)
Посочва, че ищцата и
нейният съпруг живеели на третия етаж от сградата на ул. „А.“. В същата къща живеел
и братът на К.Б.. Излага, че на другите етажи живеела майката на двамата братя,
за която се грижила Е. Б.. Подробно описва разположението на сградата и достъпа
до всеки един от етажите.
Обяснява, че входната врата за сградата е дървена, като се минава през площадка със стълби, следва втора врата с
ключ, минава се през общо стълбище, коридор, след който е входът
за имота на третия етаж, вратата към който също се заключва. Звънецът за жилището е на входната
врата за сградата.
Сочи, че Е. Б. е пътувала до САЩ за да гостува на дъщеря си, но отсъствията
били за около месец, тъй като била трудово ангажирана. Ищцата и нейният съпруг
са разведени от 2012 г.
По отношение на имота в гр.
С., твърди, че същият е бил поддържан от бабата и дядото на ищцата. През 2012
г., след развода на Я.А.-М. и М.М., с получената от него сума, ищцата направила
пълен ремонт на сградата, въпреки, че в нея не живеел никой. Посочва, че след
като ищцата получила зЕ. карта през 1999-2000 г., заминала за САЩ, като ежегодно
се връщала в страната, през лятото, за различен период от време - „за месец,
месец и половина, два, зависи….“.
В показанията си воденият
от ищцата свидетел Е.К. заявява, че познава ищцата от шестнадесетгодишната си
възраст, като ги е запознал бившият съпруг на Я.А.-М.. По-късно св. К. се
запознала с майката на ищцата и нейния съпруг. Сочи, че ищцата се е установила
и живее в САЩ, но докато е живеела в България, нейният дом бил имотът на ул. „А…..“. Заявява, че този имот представлява къща, в която се
влиза през една входна врата, а дървено стълбище отвежда до жилището, в което
живеела Я., нейната майка и съпругът на последната. За кратък период от време,
в имота живеел и синът на К.Б.. Входната врата към това жилище винаги била
заключвана. За имота в „Евксиноград“ /м-ст „Траката“, ул. „14-та“/ заявява, че
имало изградена постройка, която определя като лятна кухня, която била
достроявана, във времето, от К. и Е. Бъклови. Заявява, че К.Б. бил много
доволен, с това, което успявал сам да направи по този имот, като добронамерено
сочи, че се хвалел с постигнатото. Твърди, че има поглед върху живота на своята
приятелка и нейното семейство, тъй като често са общували. Дори когато ищцата
не се намирала в страната, св. Костова е контактувала с нейната майка и с
втория ѝ съпруг. Не познава брата на К.Б.. Знае, че майката на ищцата е
работила в Кукления театър във Варна, а за К.Б. има спомен, че е бил треньор по
кану-каяк. Знае, че съпругът на ищцата заемал длъжност, от която реализирал
доходи във висок размер, поради което той и съпругата му помагали с финансови
средства на Е. и К. Б..
По искане на ответника К.Б.
са разпитани свидетелите Иван И. и Л.К..
В показанията си св. И. твърди, че познава с К.Б.,
майка му и брат му от времето, когато били ученици - 1962 г. Твърди, че тримата
живеели в имот на ул. „А.“, но къщата им била отнета и те живеели в пристройка.
Впоследствие К.Б. купил от общината таванския етаж на къщата и след като се
оженил за Е., живеели на него. Твърди, че е виждал дъщерята на Е. докато К. я е
водил на училище, но в самата къща сочи, че не я е виждал. Твърди, че на
останалите етажи от къщата не живеел никой. Заявява, че семейството на К.Б. –
неговите баща, майка и брат имали лозе в „Евксиноград“ и като деца, често били
ходели там. В имота имало една стара тухлена стая с навес отпред.В показанията
си сочи: „Той
направи ремонт, тази стая, която беше,
направи ѝ ремонт, ремонтира ѝ покрива, първо пристрои една малка
част, една кухничка и тоалетна, прилепи ги към старата къща, покривът беше
вече, за да хване пристроеното, направи нов покрив, новият покрив излезе вляво
по-голям там беше лятната кухня, беше удължен покривът защото беше нов. Това е.“ Първоначално не уточнява кой от двамата братя е извършил пристрояването,
но след това заявява, че строителството е било извършено от К.Б., като неговият
брат
му помагал. Лятната кухня била ползвана от всички. Ремонтът и строителството продължили от 2002 г.
до към 2012 г. като е пристроил още една стая, кухня и тоалетна, както и е
направил нов покрив. Твърди, че при посещенията му в този имот няколко пъти е
виждал Е., но дъщеря ѝ не е виждал. Сочи, че не я е виждал и в жилището
на „А.“, единствено от майка ѝ е знаел, че тя е била в САЩ от 1999 г.
В показанията си св. Л.Х.
К.а заявява, че познава Е. Б. от 1980 г., а К.Б. от 1982-1983 г. Твърди, че
често е ходила в дома на сем. Бъклови, в жилището им на ул. „А.“. Там те
живеели на таванския етаж, до който се стигало по стълбище, минаващо през
втория етаж. Посочва, че на първия етаж живеели други хора, а на втория – майката
на братята К. и П.. Твърди, че знае за имота им в Евксиноград, който бил
използван от родителите на двамата братя. Посочва, че в него имало изграден
навес, към стара постройка, която впоследствие К.Б. пристроил. По отношение на
изградената постройка заявява, че е съществувала към 1983-1984 г. Към настоящия
момент постройката била обитаема, но била обзаведена скромно. Всички ремонтни и
строителни дейности в този имот били извършени от К.Б., с помощта на неговия
брат.
Твърди, че за Д.Б. се е
грижила друга жена, а Е. Б. не е била ангажирана с грижите за нея. Заявява, че
ищцата е заминала за САЩ през 2000 г., като се налагало да стои там по 6 месеца
в рамките на 5 години. По отношение на имота, находящ се на ул. „А., заявява, че същият
представлявал самостоятелен обект, жилище, достъпът до който бил осъществяван
чрез отделно стълбище и входна врата, която се заключвала.
По искане на ответника П.Б.
са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водения от него свидетел – Н. М.
Ж.. В показанията си този свидетел, че познава двамата братя К. и П. Б.. Сочи,
че те живеели в сграда с адрес: ул. „А“ № …а тя живеела на същата улица, в дом
с № 9. Съпругът на свидетелката бил израснал с двамата братя и след като П.Б.
се оженил, често си гостували. Заявява, че познава двамата братя, като знае и
тавана, на който били живеели. Твърди, че много добре познава сградата на ул.
„А.№ … За периода от 1975 г. до 1983 г. таванският етаж бил обитаван от П.Б. и
съпругата му. След развода им, мъжът се преместил на първия етаж от къщата,
където живеели родителите му. На таванския етаж се настанил К.Б.. До този етаж
се стигало трудно, по тесни, вити стълби от втория етаж. Прозорците на стаята
били малки, като те се намирали на пода. Нямало нито баня, нито тоалетна и този
етаж, според свидетеля, не можел да се възприеме като жилище. Твърди, че от
майката на ищцата знаела, че тя живеела в чужбина, като Е. Б. била посещавала
дъщеря си в САЩ.
Посочва, че знае за имота
на К. и П. Б. в Е. и намиращата се в него постройка, но има бегла представа за
нея, доколкото спомените ѝ са от посещенията ѝ през 1983 г.
Снимковите материали
приложени към доказателствата по делото, доколкото са оспорени от страните,
следва да се преценят с оглед останалия доказателствен материал.
За изясняване
фактическата страна на спора, по делото е допуснато провеждане на
съдебно-техническа експертиза (л.507-551, том 2). В заключението, прието по
делото, вещото лице е индивидуализирало имотите предмет на производството, по
следния начин:
- имот с адрес: гр.
Варна, ул. „А.“ №.. - самостоятелен обект с идентификатор ...........,
представляващ жилище, апартамент, с площ 121 кв.м, находящ се на трети етаж на
жилищна сграда с идентификатор ………………….по КККР на гр. Варна, одобрена със
заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК и изм. със
заповед № 18-620-22.01.2018/22.01.2018 г. на Началник на СГКК-Варна, с
административен адрес: гр. Варна, район „Одесос“, п.к. 9000, ул. „А.“ №…,
състоящ се от 4 стаи, баня/тоалет, тераса и коридор в едно и избени помещения 1
и 2, при граници: на същия етаж - няма, под обекта - 1504.158.4.3, над обекта -
няма.
- поземлен имот ……………..,
гр. Варна, район „П.“, ул. „…“ /ул. „….“/- вид собственост частна, вид територия урбанизирана, НТП, за друг
обществен обект, комплекс, площ 781 кв.м, стар номер 2515, квартал 0, със
заповед за одобрение на ККР № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителен директор
на АГКК, при граници: 10135.2564.711, 10135.2564.713, 10135.2564.714,
10135.2564.820. Констатирано е, че в посочения имот е изградена масивна
едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 45,05 кв.м, състояща се от две
стаи, коридор и баня/тоалетна, при граници: от изток - стопанска постройка, от
запад - двор на ПИ 2564.712, от север - двор на ПИ 2564.712 и на юг - двор от
ПИ 2564.712.
Изградена е и постройка
от допълващо застрояване: лятна кухня представляваща масивна стопанска
постройка, тристранно оградена, със застроена площ от 13,82 кв.м, състояща се
от една помещение. Вещото лице е посочило, че постройката е изградена върху
бетонна фундаментна плоча, тухлени стени, като една от стените е обща с тази на
жилищната сграда и покрив от дървена конструкция. Граници на стопанската
сграда: от изток - двор на ПИ 2564.712, от запад- жилищна сграда, от север –
двор на ПИ 2564.712 и на юг- двор на ПИ 2564.712. Установено е, че жилищната
сграда е строена поетапно в периода от 1990 г. до 2000 г., като вещо лице
подробно е посочило, както използваните строителни материали, така и начин на
изграждане на вилната сграда.
Констатирано е, че
описаната постройка не се открива в наличните планове и карти на „В.З., Варна.
В кадастралния план от 1988 г. е нанесена друга постройка със застроена площ от
13,6 кв.м и сигнатура „ДБ“ - дървена барака, която съществувала и в действащата
кадастрална карта. Посочено е, че за жилищната сграда не се откриват строителни
книжа и документи.
В съдебно заседание (т.2,
л. 523 - 530) вещото лице поддържа депозираното заключение. Пояснява, че
първоначално е била изградена постройка, към която е била изградена пристройка.
На място, при извършен оглед е установено, че двете помещения са свързани
конструктивно, като настоящия момент формират една цяла сграда. Вещото лице е
категорично, че строителството е извършено поетапно, в периода 1990 – 2000 г.
Под сградата и под лятната кухня има бетонна плоча. Изразява убеждението си, че
към момента на изработване на кадастралната карта, жилищната и лятната кухня
вече са съществували в имота, но не са били заснети.
По делото е допуснато
провеждане на повторна съдебно-техническа експертиза (т.3, л.914-946), в състав от две вещи лица. От приетото заключение на
същата се установява следното:
Съгласно действащите
КККР, ПИ с идентификатор………………., с адрес: гр. Варна, ВЗ Варна, ул. „14-та“, с
площ 718 кв.м, вид собственост частна, вид територия урбанизирана, стар номер
2515, при граници: …………… (ул. „..-та“), ………………………..(ул. „….“). Като собственици
в КККР са вписани: К. К. Б., съгласно НА № …/09.04.1989 г. на ВРС, том 6, дело
№ 1908 за ½ ид.ч; Я.Ю.А.-М., съгласно завещание № 95/03.04.2018 г.на
Служба по вписванията – Варна, том 3, рег. № 7793 дело 3842;
Посочено е, че в имота е
отразена и едноетажна сграда с ид. …………., със застроена площ от 13 кв.м, с
предназначение - друг вид сграда за обитаване, без вписана собственост.
Съществуването на сгради
в имота е отразено в ръчна скица, по следния начин: за вилна сграда 02 (МЖ) -
43 кв.м; за лятна кухня 03 (пМЖ) - 15 кв.м.
За сграда 02 (МЖ) е
посочено, че се състои от: две стаи (кухня с трапезария, дневна-спалня),
коридор и баня-тоалет, функционално свързани. Два входа - единият от северната
фасада и от него се влиза в коридора, другият е от южната фасада и от него се
влиза с кухнята. Около сградата има изградена бетонова пътека. Сградата е с
подова стоманобетонна плоча, тухлени носещи стени с дебелина на зида 0,35 м (в
т.ч. и поставена изолация). Таванът е гредоред, покривът е дървена конструкция,
скатен, покрит с керемиди. Подът на всички помещения е теракот. Стените на
двете стаи и коридора са с вароциментова мазилка и латекс, а на санитарното
помещение - баня и тоалет, с фаянс. Прозорците са дървени, двойни, с блажно
боядисване. Вратите са от фазер, блажно боядисани. Сградата е електрифицирана и
водоснабдена. Отходните води се отвеждат в септична яма. Сградата е разположена
свободно в границите на имота и свързано с лятната кухня (сграда 03 - пМЖ).
Средната височина на вилната сграда е 2,71 м, кота корниз – 54,62 м, кота било-
56,38м., средна кота терен – 51,91 м.
Сграда 03 (пМЖ) - лятна
кухня, се състои от една стая, която има три стени (за четвърта стена се
използва източната фасада на вилната сграда). Северната фасада е от каменна
зидария, източната фасада е частично каменна зидария и дървена дограма, южната
фасада е дървена дограма, покривът е дървена конструкция. Входът за лятната
кухня е от южната фасада.
Пред двете сгради 02 и 03
е изградена бетонова площадка с височина 50 см и ширина около 2 м.
Построените в ПИ с идентификатор……………..
с адрес: гр. Варна, ул. „…“, вилна сграда и лятна кухня не са отразени в нито
един предходен кадастрален и регулационен план, както и в действащата
кадастрална карта на гр. Варна. Местоположението на двете сгради е определено с
преки геодезически измеравния на място - двете сгради са разположени свободно в
границите на имота и свързано една с друга. Контурите на двете съществуващи в
имота сгради не съответстват на контура на сграда с идентификатор …………… по
кадастрална карта, както и се различават съществено от контурите на отразените
сгради в предходни кадастрални планове - от 1956 г., в който постройката е
отразена като дървена барака и от 1987 г., съгласно който тя представлява
полумасивна жилищна сграда (пМЖ).
Съществуващите на място
две сгради 02 и 03 в ПИ с идентификатор ……………… не са отразени в действащата
кадастрална карта от 2008 г., както и в предходни кадастрални планове - от 1956
г. и от 1987 г. Първият кадастрален план е от 1956 г., където в ПИ 1192 е
отразена сграда - дървена барака, със застроена площ - 13кв.м. Посочено е, че
следващия КП – от 1987 г., в ПИ 2515 е отразена сграда - полумасивна жилищна
сграда /пМЖ/, със застроена площ от 12кв.м. В действащата кадастрална карта от
2008 г. е отразена сграда с идентификато ............1 със застроена площ от 13
кв.м.
Вещите лица са посочили,
че за изградените в имота две сгради - вилна сграда с площ от 43кв.м и лятна
кухня с площ от 15 кв.м не се откриват налични в материалите по делото
строителни книжа, от което може да се направи извод, че строежите са незаконни.
След извършени изчисления
и при съобразяване на действащите нормативни актове, вещите лица са достигнали
до извод, че вилната сграда и лятна кухня в имота са изградени след 1987 г. -
годината на КП на м. „Траката“, гр.Варна, в който е отразено, че в ПИ 2515 има
съществуваща една сграда - паянтова жилищна сграда /ПЖ/ със застроена площ от
12 кв.м. Намерено е, че от използваните строителни материали и от начина на
изграждане на двете сгради, не може да се посочи с голяма точност периода, в
който същите са изградени на място, в имота - преди 2000 г. или след 2000 г.
Съществуващите на място вилна сграда и лятна кухня, в границите на ПИ с ид............,
са определени като местоположение и контур с преки геодезически имервания на
място на 08.02.2024 г., в присъствието на представители на всички страни по
делото. Чупките по съществуващите на място сгради са определени с 8бр. подробни
точки (№№1,2,3,5,6.7,8.9) заснети с преки геодезически измервания на място,
координатите на които са определени с тотална станция Leika TCR 307.
Обработката на измерванията е извършена с TPlan.
По отношение делбения
имот с идентификатор …………. и адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №… е намерено, че жилището на трети /тавански/ етаж в жилищната
сграда е отразена в действащата КККР на гр.Варна, като самостоятелен обект с идентификатор
…………………., със следните характеристики: вид собственост: частна; тип: жилище, апартамент - в жилищна или вилна
сграда, или в сграда със смесено предназначение; брой нива – 1; площ по
документ – 121 кв.м и избени помещение 1 и 2. Като собственици на сградата са
посочени - К.К.Б., съгласно съдебен протокол №121/17.06.1985 г. на ВРС, том
III, рег.№3426, Я.Ю.А.-М., съгласно завещание № 95/03.04.2018 г. на Служба по
вписванията - Варна, том 3, рег.№7793, дело № 3842.
Жилището се състои от:
коридор, две спални, дневна, кухня с трапезария, баня с тоалет, покрита
остъклена тераса и открита тераса. Достъпът до жилището на трети /тавански/
етаж се осъществява от вътрешна дървена стълба от коридора на втори етаж в
сградата. Жилището няма самостоятелен вход - свързано е с жилището на втори
етаж. Междуетажната конструкция е дървен гредоред, преградните стени на две от
стаите са лека дървена конструкция, а останалите стени са тухлени зидове.
Терасата е частично покрита с едноскатен дървен покрив и е остъклена с PVC
дограма. Останалата част от терасата е открита. Част от светлата височина на
дневната е 2,73 м, а надзидът е 1,88 м. Част от светлата височина на спалнята и
кухнята с трапезария е 2,15 м, а височината на надзида е 1.80 м. Жилището с идентификатор
……………. е разположено в контура на сграда с идентификатор …………... при граници:
на същия етаж – няма, над обекта - няма. под обекта - обект с ид. ……………….
Височината на
помещенията с изключение на дневната не отговаря на изискванията на чл.72, ал.4
от Наредба № 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони. Осветеността в дневната и в
северната спалня не отговаря на изискванията на чл.113 от Наредба № 7 от 22
декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. Помещенията на този етаж не отговарят на всички
изисквания на Наредба №7 за обособяване на етажа като самостоятелен, обект на
правото на собственост. Стълбището в сградата с адрес: гр. Варна,
ул. „А.“ №…към
процесинте тавански стаи е дървено, криволинейно. Входът, преддверието и началото на
стълбището към таванските стаи са разположени в коридора пред жилищните
помещения на втори етаж. ОпредЕ. е площта на светлите отвори във всяко от
помещенията. Прозорците са без подпрозоречен зид /на ниво под/ с изключение на
източния прозорец на дневната. Покривната конструкция на сградата с адрес:
гр. Варна, ул. „А. I“№ 11 е дървена, многоскатна, покрита с керемиди.
Най-ниската височина в жилищните помещения е 1,80 м.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Предявеният иск черпи правното си основание от
разпоредбите на чл.34 ЗС вр. чл.341 ал.1 и сл. ГПК. Производството е в първа
фаза - по допускане на делбата, като съдът следва да се произнесе относно
наличие на твърдяна съсобственост между съделителите върху заявените за делба
недвижими имоти, основанието, на което е възникнала съсобствеността, лицата,
между които следва да бъде извършена делбата, както и квотите в
съсобствеността.
На първо място следва да
се опредеки какъв е характерът на саморъчното завещание на Е. Б. – общо или
частно. Разпоредбите на чл.16, ал.1 и ал.2 ЗН сочат разграничителните критерии,
по които следва да се извърши преценката дали едно завещание е универсално или
частно. Според законовите текстове, завещателните разпореждания, които се
отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се
наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза, на което са
направени, докато тези завещателни разпореждания, които се отнасят до
определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.
За да се установи
характера на процесното завещание, следва да се установи каква е действителната
воля на завещателя, при спазване правилото на чл.20 ЗЗД вр. чл.44 ЗЗД, като в
тази връзка съдът следва да съобрази и останалите доказателства по делото /решение
№ 833/06.01.2011 г. по гр. д № 1221/2009 г. на ВКС I г.о./.
Видно от текста на
завещанието, при съставянето му завещателят се е разпоредил с цялото свое
движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си,
поради което следва да се приеме, че извършената едностранна формална сделка представлява
универсално завещание. Този извод не се разколебава от факта, че в документа е
налице посочване и изброяване на отделни недвижими имоти и движими вещи.
Обстоятелството, че завещанието съдържа изброяване на конкретно имущество,
което се завещава, не е достатъчно
същото да се квалифицира като завет по чл.16, ал.2 ЗН, тъй като няма пречка
намерението на завещателя да се разпореди с цялото си имущество да бъде
обективирано и чрез посочване на отделните предмети от него, които той счита,
че формират съвкупността /така – решение №276/05.03.2014 г. по гр.д. №
2959/2013 г. на ВКС, 1г.о., решение №268/29.09.2012 г. по гр.д. №410/2011 г. на
ВКС, 1 г.о./.
Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗН, завещанието може да бъде отменено изрично с
ново завещание или с нотариален акт, в който завещателят изрично заявява, че
отменя изцяло или отчасти предишните си разпореждания. По делото не се събраха
доказателства, а и не се твърди Е. Б. да е оставила последващо завещание по
смисъла на чл.39, ал.1 ЗН, което да отмени изрично или мълчаливо завещателното
разпореждане, извършено със саморъчното завещание.
При
съставяне на завещанието са спазени изискванията на чл.25 ЗН – документът е изписан
изцяло и саморъчно от завещателя, в него е посочена датата на съставяне, като
подписът на Е. Б. е положен след завещателното разпореждане. След смъртта на
завещателя, единият от двамата наследници по закон – Я.А.-М. отправя искане за
обявяване на завещанието, като със съставянето на протокол от 24.10.2017 г., завещанието
е обявено.
По отношение искането за намаляване на завещателното разпореждане и
възстановяване на запазена част от наследството, оставено след смъртта на Е. Б.,
съдът намира следното.
Съгласно разпоредбата на чл.28 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение
да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Вън
от тази запазена част е разполагаемата част на наследодателя, с която той може
да се разпорежда чрез дарение или завещание. Размерът на последната се определя
по правилото на чл.29, ал.3, изр.2 ЗН, според което, когато наследодателят е
оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената
част на всяко дете. В тези случаи разполагаемата част при едно дете е равна на
1/3.
Наследникът К.Б. оспорва извършеното завещателно разпореждане, като иска
намаляването му до размера на запазената за този наследник, част. За уважаване
на искане по чл.30, ал.1 ЗН е необходимо да бъде установено наличието на
следните кумулативни изискуеми предпоставки: търсещият възстановяване да е наследник
с право на запазена част от наследството; наследодателят да е оставил
наследници със запазена част към момента на откриване на наследството;
накърняване на запазената част в резултат на безвъзмездно разпореждане приживе
от наследодателя посредством завещание или дарение.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато завещателят се е разпоредил с имуществото си чрез
общо /универсално/ завещание, не е необходимо да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН, тъй като липсва свободно имущество,
от което наследникът със запазена част би могъл да я получи. Поради това, в
тези случаи, намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената
част от наследството, съгласно чл. 29 ЗН.
Ищцата и ответникът К.Б. са наследници по закон
на Е. Б.. С оспореното саморъчно завещание наследодателят на страните се е
разпоредил с имуществото си за след смъртта си, в полза само на единия от
двамата наследници. Искането по чл.30 ЗН е основателно и извършеното
завещателно разпореждане следва да бъде намалено до размера на запазената на
наследника К.Б., част, а именно с 1/3.
По отношение на ПИ с идентификатор ..........., с адрес:
гр. Варна, ул. „14-та“ №8 и построената в него сграда.
Макар
договорът за продажба от 1955 г. /НА №…, том VII, дело №1594/1955 г./ да е
сключен при действието на чл.33 ЗЛС, сочещ разделност в имуществото на
съпрузите, следва да се приеме, че при съобразяване правилото на чл.103 ЗПР на СК 1968 г., закупеният от Д. К. Б. недвижим имот - лозе, находящ се в землището на гр. С. /сега гр. В./, м-ст „М.“, с площ от
1 дка, при съседи: С.Д., Е.Т. и от две страни път, съставляващо парцел I, двор
1645 в кв. 262 по плана на курортно предградие „Лозята“, е придобит в режим на съпружеска
имуществена общност с нейния съпруг Константин Панайотов Б..
Съгласно нормата на чл.9, ал.1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта
на всяко дете. Така, след смъртта на наследодателя К.П. Б., неговите наследници по закон – съпруга и синове, наследяват по 1/3
част от собствената му общо 1/2 ид. ч.
от имота.
Със сключване на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка от 10.04.1989 г., Д.Б. прехвърля на синовете си общо 1/2
ид.ч. от собствения си поземлен имот, поради което и доколкото К. и Е. Б. се
намират в граждански брак, те придобиват, в режим на СИО, 1/4 ид.ч. от целия
поземлен имот /1/2 част от 1/2 ид.ч./, а 1/4
ид.ч. от поземления имот е собственост на Д.Б..
След смъртта
на Д.Б., правата в съсобствеността по отношение на поземления имот, са както
следва: 12/24 ид.ч. за П.Б.; 10/24 ид.ч за К.Б. и 2/24 ид.ч.
Квотата в
съсобствеността на ищцата е формирана по следния начин. Имуществените отношения
между съпрузите К. и Е. Б., до прекратяване на брака им, със смъртта на съпругата,
са в законов режим на общност. По делото не се представят доказателства, а и не
се твърди съпрузите да са уредили същите с брачен договор или да са избрали
режим на разделност. С прекратяване на брачната връзка е прекратена и
съпружеската имуществена общност, като съсобствеността е трансформирана от
бездялова в обикновена. Съгласно разпоредбата на чл.28 СК, при прекратяване на
имуществената общност, дяловете на съпрузите са равни.
Въз основа
на сключения договор от 10.04.1989 г., К. и Е.Б. придобиват, в режим на СИО,
правото на собственост върху 1/4 ид. ч. от имота. След възстановяване на
запазената част от 1/3 за съпруга К.Б., притежаваната от Е. Б. 1/8 ид.ч. от
имота, се наследява от нейните наследници, при следните права – 2/24 ид.ч. (2/3
от 1/8 ид.ч.) за Я.А.-М. и 1/24 ид.ч. за К.Б. (1/3 от 1/8 ид.ч.). Последният е
собственик още на: 1/8 ид.ч. от имота, след прекратяване на семейната общност,
на 1/6 ид.ч. – по наследство от баща си К.Б. и на 1/12 ид.ч. – по наследство от
майка си Д.Б.. Съделителят П.Б. е с квота в съсобствеността – 12/24 ид.ч.,
формирана по следния начин – 1/4 ид.ч. въз основа на договора от 10.04.1989 г.,
1/6 ид.ч. по наследство от баща си К. Б. и 1/12 ид.ч. – по наследство от майка
си Д.Б..
Извършването на съдебна делба, по отношение на
поземления имот, с идентификатор………….., с адрес: гр. Варна, ул. „….“ №….,
следва да бъде допусната, при квоти и съделители: 12/24 ид.ч.
за П.Б.; 10/24 ид.ч за К.Б. и 2/24 ид.ч. за Я.А.-М..
Разпоредбата на чл.63 ЗС определя, че
собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху
неговата земя и да стане собственик на построеното. Това разбиране е относимо и
за съсобственика. С чл.92 ЗС е въведена законова оборимата презумпция, че
собственикът на земята е собственик на постройките и насажденията върху нея,
освен ако е установено друго. Твърдението, че изграденото в поземления имот не
принадлежи на собственика на земята, а на другиго, подлежи на доказване от
този, който твърди, че предположението по чл.92 ЗС е оборено.
В процесния случай е налице изградена постройка,
без строителни книжа, върху земя, притежавана в съсобственост. Не се представят
доказателства, че правото на собственост върху сградата принадлежи само на К. и
Е.Б.. Липсва акт, годен да прехвърли или учреди отделна собственост върху
постройката, само в полза на двамата съпрузи, като съгласието на съсобственика П.Б.
за извършване на строеж, в общия имот, не променя този извод.
Съгласно разрешението, дадено с т.3 от ТР №4/2012
г. на ОСГК, ВКС, възможно е да бъде придобито право на собственост на недвижим
имот, на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди
смъртта си и неговите права да се признаят на неговите наследници в съдебен
процес по спор за собственост. Според мотивите на тълкувателното решение, ако
едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по чл.79 ЗС срок, но е починало
преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се
включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват
на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност, щом са продължили
владението. К.Б. се противопоставя на твърдението на ищцата, че постройката е
придобита въз основа на давностно владение, упражнено от него и от съпругата му
Е. Б. в периода от 2000 до 2017 г., като твърди, че същият е бил ползван и от съсобственика
П.Б., който също твърди и ангажира доказателства, че е ползвал постройката.
Анализът на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключението на проведената по делото СТЕ, обосновава
извод че строителството в ПИ с идентификатор …………., с адрес: гр. В., ул. „….“ №…,
е осъществено по време на брака на К. и Е.Б., около 2000 г. Не се доказа твърдението
на ответниците, че съществуващата в имота постройка е била изградена от техните
родители. Видно от текста на договора от 10.04.1989 г. Д.Б. запазва правото на
ползване върху имота, като изрично е отразена нейната воля, в случай, че
приемателите построят общо или поотделно
вилна сграда във вилния имот, всеки от тях да предостави на
праводателката ползването на по една стая до края на нейния живот.
Съгласно заключенията на първоначалната и
повторната СТЕ, вещите лица изрично са посочили, че в кадастралните планове от
1956 г. и 1987 г. съществуващата сграда е отразена като дървена барака, с площ
от 13 кв.м /КП 1956 г./ и като полумасивна жилищна сграда, с площ 12 кв.м /КП
1987 г./. В кадастралната карта от 2008 г. е нанесена сграда с идентификатор ............1
със застроена площ от 13 кв.м, като вещите лица са намерили, че съществуващите
към момента сгради на основно и допълващо застрояване не съответстват на
контурите на сградата с идентификатори ............1, както и на постройките,
нанесени в кадастралните планове от 1956 г. и 1987 г.
Не се доказа
твъдението на ищеца за упражнено давностно владение, в срок, с изтичането на
който К. и Е.Б. да са придобили правото на собственост върху построената в
имота сграда, на соченото оригинерно основание. Съгласно установената съдебна
практика, промяната на намерението на сънаследника да установи владение върху
идеалните части на останалите наследници се обективира с действия, отричащи
правата на другите сънаследници върху имота и станали тяхно достояние, каквито
действия представляват недопускането им в имота (решение № 184/31.01.2019 г. по
гр.д. № 219/2018 г. на ВКС, 1 г.о, както и посочените в същото - решение № 635
от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г., 1 г.о., решение № 4 от 20.02.2013 г.
по гр. д. № 418/2012 г., 2 г.о., ТР № 1/2012 г.).
Построените сгради на основно и допълващо
застрояване формират обща сграда, според заключението на първата СТЕ.
Изграденото в имота е без строителни книжа, поради което съдът приема, че е
незаконно построено. Делба на незаконен строеж е допустима, дори в случаите,
когато търпимостта на постройката не е доказана, доколкото на основание чл.92
ЗС, собственикът на земята е и собственик на построеното в нея.
При горните доводи, съдът намира, че сградите на
основно и допълващо застрояване, построени в поземления имот с идентификатор ...........
са притежавани от собствениците на земята, на основание чл.92 ЗС, като делба на
същите следва да бъде допусната, като принадлежност към терена.
По отношение на имота с адрес: гр. Варна, ул. „А.“ №…………..
Ответникът П.Б. предявява инцидентен
установителен иск за прогласяване за нищожна съдебната делба, извършена по
гр.д. №…/1985 г. по описа на ВРС, с твърдения, че не е спазена процедурата по
чл.28, ал.2 ЗПКМ /отм./, неспазване процедурата по чл.62, ал.2 ЗТСУ /отм./,
както и допуснато нарушение на Наредба №5 за правила и норми на териториално и
селищно устройство.
Предявеният иск е недопустим, поради което
производството по същия подлежи на прекратяване. Страната може да се позове на
твърдяната нищожност, без ограничение с срока, но такава не се установява.
Ищецът не отправя искане за прогласяване нищожността на съдебното решение, с
което е допусната съдебната делба или на това, с което същата е извършена, при
твърдение, че съдебните актове са постановени от ненадлежен орган или
ненадлежен съдебен състав; постановено са извън правораздавателната власт на
съда; не са подписани от членовете на съдебния състав; не са в писмена форма, или,
че е налице абсолютна неразбираемост относно волята на съда, дори и при
тълкуване. Поради това, а и доколкото не се твърди допускане на който и да е от
пороците, които биха обусловили нищожност на съдебното решение, съдът приема,
че не е сезиран с иск по чл.270, ал.2 ГПК. С исковата молба по предявения
инцидентен установителен иск не се навеждат и твърдения, че е налице нищожност
на делбата, поради неучастие на съделител /чл.75, ал.2 ЗН/. Твърденията на
касаят единствено процесуални нарушения, които ищецът по този иск намира, че са
били допуснати от съда, в производството по гр.д. №../1985 г. по описа на ВРС,
което би обусловило неправилност на крайния съдебен акт.
Решението по извършване на делбата, по гр.д. №…/1985
г. по описа на ВРС е било обжалвано от Държавата, с твърдение, че не е спазено
изискването на чл.62 ЗТСУ /отм./, каквото е и едно от основанията на ищеца по
инцедентния установителен иск, като с решение от 05.06.1985 г. по в.гр.д. №…/1985
г., Окръжен съд – Варна потвърждава първоинстанционния съдебен акт. Доколкото
правилността на едно съдебно решение може да бъде оспорена само по реда на
инстанционния контрол, а такъв вече е проведен, този въпрос не може да бъде
пререшаван, още по-малко от същия по степен съд. Като водено по предявен недопустим
иск, производството по същия подлежи на прекратяване.
Съгласно разрешението, дадено с т.3 от ППВС №
5/1972 г., когато по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./ през време на брака се
постави в дял на съпруга-сънаследник неподеляемото жилище и за уравнение на
дяловете на неговите сънаследници е осъден да им заплати съответните части от
равностойността на това жилище, която се изплаща през време на брака със
средства на семейството, възниква съпружеска имуществена общност по силата на
чл.13, ал.1 СК
от 1968 г. /отм./ само
върху закупената част от жилището. Съпругът-сънаследник остава индивидуален
собственик на частта от същия имот, която има по наследство, съгласно чл. 13,
ал. 2 СК от 1968 г. /отм./.
Видно от решение от 30.01.1985 г. по гр.д.
№55/1985 г. на ВРС, допусната е съдебна делба на две тавански стаи и салон,
находящи се в таванския етаж на жилищната сграда в гр. Варна, ул. „А. №..,
между съсобственици с квоти: по 1/6 за К.К.Б., Д. К. Б. и П.К.Б. и 3/6 за
Държавата.
Процесният имот е поставен в дял на К.Б., като
същият е осъден да заплати парични суми за уравняване на дяловете, на останалите
съделители - Държавата, Д. К. Б. и П.К.Б.. Сумите са платени, като е
установено, че сумата от 3145,90 лева е заплатена с лични средства на Е. Б.. При
съобразяване разяснението, дадено с т.3 ППВС №5/72 г. и доколкото ответникът не
оспори презумпцията за съвместен принос, следва да се приеме, че по отношение
на тези ид.ч., с изплащане на сумите за уравнение на дяловете, извършено през
време на брака, със средства на семейството, възниква съпружеска имуществена
общност, поради което след извършване на делбата, 1/6 ид.ч. от процесния трети
етаж на сградата е индивидуална собственост на К.Б., като придобита по
наследство, а 5/6 ид.ч. от същия имот е придобита в режим на общност със
съпругата му Е. Б..
След смъртта на последната, дяловете в
притежаваните 5/6 ид.ч. се поделят поравно, като частта на Е. Б. се наследява
от нейните дъщеря и преживял съпруг, при части – 2/3 и 1/3. Така, след смъртта
на Е. Б., правата в съсобствеността по отношение на самостоятелния обект с
адрес: гр. Варна, ул. А.№.., са следните: 26/36 ид.ч. за К.Б. и 10/36 ид.ч. за Я.А.-М..
Квотите са формирани по следния начин: за К.Б. – 1/6 ид.ч. притежавана по
наследство + 5/12 ид.ч. (1/2 от притежаваните в СИО 5/6 ид.ч.) + 1/3 от частта
на Е. Б. – 5/12 ид.ч.; за Я.А.-М. – 2/3 от притежаваните от нейната майка Е. Б.
5/12 ид.ч. (½ от придобитите в режим на СИО 5/6 ид.ч.). Извършването на
съдебна делба, по отношение на този имот, следва да се допусне само между
съделители, с квоти: 26/36 ид.ч. за К.Б.
и 10/36 ид.ч. за Я.А.-М..
По отношение на имота с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“ №21.
Заявеният за делба недвижим имот, находящ се в
гр. С. е съсобствен само между К.Б., с права в съсобствеността – 1/6 ид.ч. и Я.А.-М.,
с квота – 5/6 ид.ч.
Ищцата е собственик на ½ ид.ч от имота,
въз основа на дарение, извършено в нейна полза с договор за
дарение, за който е съставен нотариален акт №50, том II, рег. №3164 на нотариус Д.Н. – рег. № 092 на НК, вписан в Служба по вписванията
с вх. рег. №1561/14.07.1999 г., акт №9, том VI, дело №..59 на Служба по вписванията – С.,
по силата на който, нейните дядо и баба по майчина линия - М.М. Т. и Я.К.
Т.а ѝ даряват ½ ид.ч. от жилище на втори етаж със застроена площ
101 кв.м, състоящо се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор, заедно
с ½ ид.ч. от прилежащите две избени помещения, обособени като
самостоятелен жилищен обект, ведно с ½ ид.ч. от 122/268 ид.ч. от дворно
място представляващо с пл.№1921 в кв. 103 по плана на гр. С., с площ от 348
кв.м, при граници: изток – улица, запад – имот пл. №1930, север – имот пл.
№1920, юг – имот с пл. №1926, 1925, 1922. Дарителите запазват пожизнено и
безвъзмездно право на ползване на дарения имот. През 2003 г., М.М. Т. и Я.К. Т.а
продават на своят внучка Я.А.-М. и М.Г.М. останалата в тяхна собственост
½ ид.ч. от гореописания имот, която през 2013 г. приобретателите даряват
на майката на ищцата.
Недоказано остана възражението на ищцата, че договор за дарение от
13.12.2013 г., с който тя и нейният съпруг даряват на Е. Б. ½ ид.ч. от
имота, е нищожна. От приобщените по делото писмени документи се установи, че
споразумението от 24.02.2012 г., сключено от двамата съпрузи в САЩ, не е
произвело действие, доколкото с окончателното решение за развод е намерено, че
с постигнатото споразумение между двамата съпрузи, същото е отменено. Не се
представиха или ангажираха доказателства, чрез които да се установи сочената
недействителност на сделката, поради което следва да се приеме, че след
извършеното дарение и към датата на смъртта на Е. Б., този имот е собственост
на двете - Я.А.-М. и нейната майка Е. Б., при равни части – по ½ ид.ч.
за всяка от тях.
След смъртта на Е. Б., нейната част се наследява от наследниците ѝ по
закон – К.Б. и Я.А.-М., при части 1/3 ид.ч. и 2/3 ид.ч., респективно, К.Б. е
собственик на 1/3 от 1/2 ид. ч. или 1/6 ид.ч, а Я.А.-М. е собственик на 5/6
ид.ч., от които – 3/6 – индивидуална собственост, като придобита по дарение от
нейните баба и дядо по майчина линия, и 2/6 ид.ч. – по наследство от Е. Б.. М.Г.М.
няма каквито и да е права в съсобствеността, поради което следва да бъде
изключен от делбата на този имот и производството по отношение на него, да бъде
прекратено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от П.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***,
против Я.Ю.А.-М., ЕГН **********, с адрес: *** и К.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, иск за прогласяване нищожността на съдебна делба, извършена по гр.
д. №55/1985 г. на ВРС, между съделителите К.К.Б., Държавата, Д. К. Б. и П.К.Б.,
по отношение на следните имоти: 1) първи етаж от жилищната сграда, находяща се
в гр. Варна, ул. А.№.., състоящ се от: две стаи, салон, кухня, баня, тоалет,
коридор, избено помещение към улицата и двора, ведно с 59,41 кв.м ид.ч. от
дворното място, цялото с площ 290,83 кв.м, съставляващо имот пл. № 5 в кв. 437
по плана на 4-ти подрайон на гр. Варна и 2) жилище в тавански етаж, състоящо се
от две стаи и салон с обща застроена площ от 121 кв.м, като недопустимо.
НАМАЛЯВА, на основание чл.30, ал.1 ЗН, завещателното разпореждане,
извършено от наследодателя Е. М. Б.,***, починала на 18.10.2017 г., със
саморъчно завещание от 10.04.2014 г., в полза на Я.Ю.А.-М., ЕГН **********, с
адрес: ***, с 1/3 част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената 1/3 част на К.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, от наследството на Е. М. Б.,***, починала на 18.10.2017 г.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на недвижим имот представляващ поземлен имот с идентификатор ...........,
с адрес: гр. Варна, ул. „..........с площ по документ за собственост 1000
кв.м, а по скица - 781 кв.м, трайно предназначение: урбанизирана територия,
съседи: 10135.2564.714, 10135.2564.711, 10135.2564.713, 10135.2564.820, ведно с
построените в имота вилна сграда, с площ от 43 кв.м, състояща се от: две стаи (кухня с трапезария, дневна-спалня),
коридор и баня-тоалет, функционално свързани и сграда на
допълващо застрояване, лятна кухня представляваща масивна стопанска постройка,
тристранно оградена, със застроена площ от 15 кв.м, състояща се от една
помещение, при квоти и съделители:
2/24 ид.ч. за Я.Ю.А.-М., ЕГН **********, с адрес: ***;
10/24 ид.ч за К.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и
12/24 ид.ч. за П.К.Б. ЕГН **********, с адрес: ***.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на самостоятелен обект с идентификатор ..........., с адрес: гр. Варна,
ул. А.№.., ет.3, с площ от 121 кв.м, при квоти и съделители:
10/36 ид.ч. за Я.Ю.А.-М., ЕГН **********, с
адрес: *** и
26/36 ид.ч. за К.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ......... с адрес: гр. С.,
ул. „Д.Ч.“ №21, ет. 2, ап. 2, който самостоятелен обект се намира в сграда
№ 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ........., с предназначение:
жилище, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост - 101,00
кв.м, състоящ се от: две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, коридор, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор ........., над обекта - няма, заедно с
прилежащите две избени помещения, ведно с 122/268 ид.ч. от дворното място, в
което е построена сградата, съставляващо поземлен имот с идентификатор .........,
с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“ № 19-21, цялото с площ от 441 кв.м, с номер по
предходен план 192, при съседи: .........166, при квоти и
съделители:
5/6 ид.ч. за Я.Ю.А.-М., ЕГН **********, с адрес: ***
и
1/6 ид.ч. за К.К.Б., ЕГН **********, с адрес: ***.
ИЗКЛЮЧВА от делбата на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ......... с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“ №21, ет. 2, ап. 2,
който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ........., с предназначение: жилище, брой нива на обекта: 1, с
площ по документ за собственост - 101,00 кв.м, състоящ се от: две стаи, хол,
кухня, баня, тоалетна, коридор, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - няма, под обекта - самостоятелен обект с идентификатор .........,
над обекта - няма, заедно с прилежащите две избени помещения, ведно с 122/268
ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо поземлен
имот с идентификатор ........., с адрес: гр. С., ул. „Д.Ч.“ № 19-21, цялото с
площ от 441 кв.м, с номер по предходен план 192, при съседи: .........166, М. Г.
М., ЕГН **********,***, поради липса на съсобственост и прекратява
производството по отношение на него.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която производството се
прекратява, има характер на определение и може да бъде обжалвано с частна
жалба, пред Окръжен съд - Варна, в едноседмичен срок от съобщаването, а в
останалата част - с въззивна жалба, пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на
основание чл.7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: