Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.08.2022 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 23.06. 2022 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: А.
НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 162 по
описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са субективно
и обективно съединени осъдителни искове – главни с правно основание чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ и акцесорни претенции с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.10.2019 г. Ю.В.А., управлявал лек
автомобил марка „М.“, модел „*“ с д.к. № *. На пътя между гр. К. и с. Х.
водачът А. нарушил правилата за движение по пътищата и поради движение с
несъобразена скорост внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение, където
реализирал челен удар с л.а. марка „*“, модел „*“, с д.к. № *. Вследствие на
настъпилия удар е причинена смъртта на Г. Х.Х., ЕГН ********** - пътник в лекия
автомобил, син на ищците.
Твърди се, че произшествието е настъпило по изключителната вина на водача А.,
който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП -
като създал опасност за здравето на останалите участници в движението;
- чл. 20, ал. 1 ЗДвП - като не
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС;
- чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1
от ЗДвП - като се движил със скорост, несъобразена с конкретната пътна
обстановка и законови ограничения;
- чл. 42 от ЗДвП - при
навлизане в лентата за насрещно движение е създал опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея;
По случая е образувано д.п. № 1302/2019 г. по описа на РПУ - гр. К. и пр.
пр. № 6428/2019 г., по описа на Окръжна прокуратура - Стара Загора.
Като причина за настъпването на смъртта на Г. Х.Х. се посочват множеството
несъвместими с живота травми, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Твърди се, че прекият делинквент е извършил деянието виновно при форма на
вината непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, а именно, че ще причини ПТП, в резултат на което
ще загине починалия Г. Х.Х., но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати, ако не е бил допуснал посочените по-горе нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На родителите на починалия - С. и Х. - им се е наложило да преживеят
най-тежкото за един родител - да надживеят и погребат собственото си дете. След
като научила новината за смъртта на сина си С.Ю.Ч. изпаднала в силен шок. Не
можела да повярва, че е загубила завинаги своя син. Отношенията им били
изпълнени с обич и топлота. Между двамата съществувала силна дълбока
емоционална връзка. Съкрушен бил и бащата на починалото момче. Х. преживява
изключително тежко смъртта на сина си, който починал едва на 19-годишна възраст
- в началото на жизнения си път и разцвета на младостта си. Загубата на Г.
направила ищците по-вглъбени, апатични и асоциални. След смъртта му сънят им е
нарушен и са изпаднали в депресия.
Имайки предвид степента и интензитета на причинените неимуществени вреди,
както и обстоятелството, че същите ще бъдат търпени продължително време,
считат, че с оглед изискванията на закона обезщетение в размер на по 200 000
(двеста хиляди) лева за всеки един ищците би било справедливо.
Твърди се, че процесното ПТП е настъпило на територията на Република
България и за лек автомобил марка „М.“, модел „*“ с д. к. № * няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което ангажира
отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на обезщетение за претърпените
от ищците имуществени и неимуществени вреди.
На 28.11.2019 г. ищците депозирали молба-претенция с вх. № 24-01-771 за
заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 14.10.2019 г., при което е причинена смъртта на сина им Г. Х.Х..
Ответникът образувал щета с № 19210428/28.11.2019 г. и с писма от 27.02.2020 г.
ги уведомил, че са му необходими допълнителни документи за разглеждане на
щетата, с които ние не разполагаме. Посочват, че съгласно чл.107 от Кодекса за
застраховането, ако за разглеждането на претенцията на ответника са необходими
други документи, които се намират у трети лица и институции, същият има право
да получи необходимата информация, съхранявана от органите на Министерството на
вътрешните работи, разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар,
лечебните и здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелства, както и заверени преписи от документи. С писма с
изх. № 24-01-771 от 27.02.2020 г. Фондът отказал изплащане на обезщетение,
поради което за ищците възникнал правен интерес от предявяване на настоящите
искове.
Молят съда, да осъди ответника да заплати на всеки един от ищците
обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 200 000 (двеста хиляди) лева,
настъпили вследствие виновно причиняване смъртта на Г. Х.Х., при ПТП от
14.10.2019 г. от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Върху
така определената като обезщетение сума претендират компенсаторна лихва в
размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от 14.10.2019 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират присъждане на направените разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство и
защита.
С отговора на исковата молба
ответникът по същество оспорва изцяло исковите претенции - по основание и
размер.
Твърди се, че Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във
връзка с процесното ПТП и по образуваните щети №19- 210428/28.11.2019 г. и №
19-210429/28.11.2019 г. е уведомил ищците, че следва да представят
доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 2, б. “а“ от Кодекса за застраховането, които и до ден
днешен не са представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.
Посочва, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и
обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и за поведението на
участниците в него.
Оспорва изцяло твърдения от ищеца механизъм. Посочва, че въпреки че е
официален документ, констативния протокол, в частта относно механизма,
обстоятелствата и причините за ПТП няма качеството на свидетелстващ официален
документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не материализира удостоверително
изявление на своя издател, а изявленията на самия пострадал пред длъжностното
лице-издател. Поради това същия няма и материална доказателствена сила за
настоящия съд.
В тази връзка оспорва твърдения механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Счита, че задължителната извънсъдебна административна процедура пред
Гаранционен фонд не се изчерпва с бланкетното подаване на молби от пострадалите
лица, с която се цели бърз отказ от страна на Фонда, поради обективна
невъзможност да се произнесе, съответно предявяване на искова молба пред ОС
Стара Загора.
Предвид факта, че Фондът не е бил страна в досъдебното производство, а
ищецът и адв. Ч. не са представили никакви доказателства в тази насока, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналия Г. Х.Х.,
който вероятно е:
-пътувал в увреденото МПС, без да постави задължителния предпазен колан,
-което е в пряка причинно-следствена връзка с тежестта на настъпилата
травматична увреда и смърт - нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
-се е съгласил да пътува при алкохолно/наркотично повлиян водач, когото
познавал и който е употребил алкохол/наркотични вещества.
-е употребил алкохол/наркотични вещества заедно с водача Юлиан Валентинов А.
преди процесното ПТП.
Счита, че не следва да бъде игнориран приносът на ищеца за настъпване на
вредите, противното би означавало неоснователно толериране на недобросъвестното
му поведение, несъобразявайки своите действия, съгласявайки се да се вози при
пиян водач, което е недопустимо в обстановка на нарастващ брой такива
пътнотранспортни произшествия.
С допълнителната искова молба се
поддържат фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и се оспорват
твърденията и възраженията в отговора.
Моли да бъде обявено за безспорно, че към датата на ПТП за процесния
автомобил не е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Оспорва възражението на ответника за недължимост на законна лихва, и
началната дата, от която се претендира. Счита, че тъй като не е изпълнил
законовото си задължение да определи и изплати обезщетение по доброволен ред,
същият следва да понесе отговорността за забавеното плащане. Посочва, че ищците
са предявили своевременно претенция пред Фонда. Представили са с
молба-претенция Констативен протокол за ПТП и банкови сметки, като Фондът е
проявил пълна пасивност, не е изпълнил задълженията си и не е предприело
никакви действия по приключването на щетата в законоустановения срок. Посочва,
че КЗ предвижда възможност за Фонда да се освободи от задължението си за
заплащане на законна лихва, ако изпълни задължението си да уреди по доброволен
ред претенцията на пострадалото лице. В конкретния случай ответникът не изпълнил това свое задължение, поради което
не се намират основания за освобождаването му от отговорността за забава.
С отговора на допълнителната искова молба поддържа първоначалния отговор и
направените с него възражения и оспорвания.
Поддържа твърдението си, че с оглед гореизложеното и предвид преклузията на
чл. 558 от КЗ , единствения извод е, че ищците и адв. Ч. недобросъвестно са
осъществили бланкетни процедури пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо
завеждане на гражданско дело и моли Гаранционен фонд да се счита в забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда.
Счита всички останали възражения за ищците за неоснователни, неуместни и
неотносими към същината на спора и развитието на процеса.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е установено,
че на 14.10.2019 г., около 01:00 часа по ** * се е движил л.а. „М. *“ с peг. № ***,
с водач Ю.В.А., който поради управление с несъобразена скорост внезапно навлиза
в лентата за насрещно движение и се блъска челно в л.а. „* *“ с peг. № *,
управляван от Л. Н.У.. В резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на
двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „М. Е 250 Д“ с peг. № СТ 1296 ВК,
между които е и синът на ищците - Ю.А.Щ..
От удостоверение за
наследници изх. № 181/22.10.2019 г. се установява, че С.Ю.Ч. /майка/ и Х.Й.Х.
/баща/ са наследници на починалия Г. Х.Х..
Страните не спорят, че
за л.а. “М. Е 250 Д” с рег. № СТ 1296 ВК към датата на ПТП не е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност”.
Съставен е Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 284р-22414/15.10.2019 г. от РУ – К. и
е образувано ДП №
1303/2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 6428/2019 г. по описа на ОП - Стара
Загора.
С постановление № 6428/2019 г. от 26.02.2021 г. по описа на ОП – Стара Загора по ДП № 284
зм-1303/2019 г. по описа на РУ – К., пр.пр. № 6428/2019 по описа на ОП - Стара Загора е прекратено наказателното производство по ДП № 284
зм-1303/2019 г. по описа на РУ – К., водено за престъпление по чл. 343, ал. 3,
б. ,,б“ вр. с ал. 1, б. ,,в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради смърт на дееца.
На 28.11.2019 г. ищците депозирали молба - претенция с вх. № 24-01-771 за
заплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие
на ПТП от 14.10.2019 г. до Гаранционен фонд, при което е причинена смъртта на
сина им Г. Х.Х.. Ответникът образувал щета с № 19210428/28.11.2019 г. и с писма
от 27.02.2020 г. ги уведомил, че са му необходими допълнителни документи за
разглеждане на щетата. С писма с изх. № 24-01-771 от 27.02.2020 г. Фондът
отказал изплащане на обезщетение.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
Във
връзка с ПТП - то, Г. Х.Х. е получил:
Черепно
мозъчна травма - счупване основата на черепа, контузия и оток на мозъка,
кръвоизлив по меките мозъчни обвивки. Кръвонасядания и охлузвания по лицето.
Гръдна
травма - множество кръвонасядания и охлузвания по кожата на гръдния кош,
счупване на ребра в двете гръдни половини, счупване на гръдната кост с
кръвонасядане на меките тъкани на средостението, контузия и оток на двата бели
дроба, разкъсване на околосърцевата торбичка, разкъсване на сърцето, кръвоизлив
в двете гръдни половини.
Коремна травма - разкъсване на слезката и
черния дроб, свободен излив на кръв в коремната кухина. Малокръвие на трупа и
вътрешните органи.
Счупване
на мишничната кост на левия горен крайник. Счупване в областта на дясното рамо.
Счупване на дясната ключица. Открито счупване на лява бедрена кост. Счупване
костите на лявата подбедрица. Разчленяване на срамната кост. Множество
охлузвания и кръвонасядания по дясното седалище и левия долен крайник.
Причината
за смъртта на Г. Х.Х. е съчетана с черепно-мозъчна, гръдна и коремна травми.
Разкъсването на сърцето е несъвместимо с живота.
Разкъсването
на сърцето е остро увреждане, което неминуемо причинява смърт в кратко време.
Черепно-мозъчната
травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и
нараняване, което прониква в черепната кухина.
Счупването
на ребра и на гръдната кост е причинило трайно затрудняване на движението на
снагата за повече от 30 дни.
Разкъсването
на слезката и на черния дроб е причинило постоянно разстройство на здравето,
опасно за живота.
Счупването
на лявата мишнична кост е причинило трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник.
Счупването
на дясната ключица е причинило трайно затрудняване на движението на десния
горен крайник.
Счупването
на лявата бедрена кост и на лявата подбедрица е причинило трайно затрудняване
на движението на левия долен крайник.
Разчленяването
на лонното съчленение на таза е причинило трайно затрудняване на движението на
снагата и на долните крайници.
Останалите
увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.
129 НК.
Причината
за смъртта е в пряка причинно-следствена връзка с уврежданията, получени при
ПТП.
В
кръвта на Ю.В.А. е установена концентрация на етилов алкохол в размер на 0,22
%о, което в границите на субклинична степен алкохолно опиване. Признаците се
установяват само със специални психо-моторни тестове и лицето е практически
трезво.
В
кръвта на Г. Х.Х. е установена концентрация на етилов алкохол в размер на 0,12
%о, което в границите на физиологичната норма.
В
кръвта на Юлиян Валентинав А. не са установени упойващи лекарствени средства и
наркотични вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини,
фенотиазини, барбитурата, трициклични антидепресанти, метадон,
тетрахидроканабинол (ТНС), алкалоиди (в т.ч. опие ви. кокаин и др.), амфетамин,
мегамфетамини, респ. и на техни метаболити.
Уврежданията
са причинени в резултат от съприкосновение с детайли от купето, което от своя
страна е със значителни деформации.
При
изследването на трупа няма фиксирани увреждания, които да се категоризират като
специфични, получени от предпазен колан.
Според
вещото лице пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. Аргументи в полза
на този извод е съотносимостта в тежестта между черепно-мозъчната, гръдна и
коремна травми и разчленяването на срамните кости на таза двустранно. Ако е бил
с поставен предпазен колан може да се очаква по-малка по тежест черепно-мозъчна
травма, но налична шийна травма, както и същата по тежест гръдна и коремна
травма. Причината за смъртта са всъщност
две конкуриращи се причини за смърт - контузията на мозъка и разкъсването на
сърцето. Разкъсването на сърцето може да се получи и при поставен предпазен
колан по причина на високата енергия, реализирана върху вътрешните органи.
Високоенергийната
травма е причина за увреждане на вътрешните органи, които са и причината за
смъртта. Такива увреждания биха се получили както от самия предпазен колан,
така и от детайлите от купето, които са навлезли към мястото на водача при
деформациите, а така също и вследствие на голямото отрицателно ускорение, на
което е било подложено тялото.
Предпазният
колан фиксира тялото в купето, но не е възможно да съхрани вътрешните органи от
разрушаващата кинетична енергия от спирането на движението на пострадалия в
пространството.
Основната
причина за смъртта е разрушаването на сърцето, което е напълно възможно да се
причини от внезапното спиране на движението на тялото с или без поставен
предпазен колан.
Основното
увреждане е било възможно да се получи и с поставен предпазен колан.
Основната
причина за смъртта е гръдната травма и конкретно разкъсването на сърцето.
От
заключението на съдебно психиатрична експертиза се установява следното:
При ищцата С.Ю.Ч.,
ЕГН ********** е настъпила промяна в психичното състояние след узнаването за
смъртта на нейния син. Стресът се явява необичайна внезапна промяна в
непосредственото обкръжение на лицето, като смъртта на близък член на
семейството е събитие с висок стресогенен потенциал (петия по сила по Скалата
на Холмс).
Налице
са
достатъчно клинични данни , които позволяват да се приема, че след визираното в
делото събитие , при освидетелстваната е настъпила Остра стресова
реакция./Код по МКБ-10 Р43.0/.Острата стресова реакция е възникнала като
непосредствен отговор от смъртта на близък член на семейството . Стресовата
реакция се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески
промени - повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от
негативния регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на
психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност, нарушения
на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчуждености социално оттегляне
и ограничаване на присъщи социални роли и дейност, неспособност за пълноценно
преживяване на удоволствие от любими занимания и желани контакти с хора,
изразени вегетативни нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след
психотравмата - безсъние, промяна на апетита, повишена тревожност и
депресивитет.
Към настоящия момент се установяват отрицателни
емоции в рамките на депресивния синдром - понижено настроение,
намалена енергичност, неспособност за изживяване на радост, чувство на
безполезност, чувство на вина, равнодушно възприемане на бъдещето, тревога,
безпокойство.
Към
момента на освидетелстване са налице достатъчно и необходимите клинико-диагностични
критерии, които позволяват да се приема, че у освидетелсваният е настъпило Разстройство
в адаптацията. / Код по МКБ-10 F43.2/ г /.
Болестната
симптоматика персистира и все още е предпоставка за субективен дистрес и
затруднява възможността за ефективно справяне с обичайните ежедневни дейности и
базисни роли.
Острата
стресова реакция/ Код по МКБ-10 : /F43.0/, Разстройството в адаптацията/ Код по
МКБ-10 /F43.2/ 2.1/ представляват болестни промени, възникнали вследствие
внезапната смърт на нейния син
От заключението на
съдебно – психиатричната експертиза се установява следното:
При ищеца Х.Й.Х. е настъпила промяна в психичното
състояние след узнаването за смъртта на неговия син.Стресът се явява необичайно
внезапна промяна в непосредственото обкръжение на лицето, като смъртта на
близък член на семейството е събитие с висок стресогенен потенциал (петия по
сила по Скалата на Холмс и Рае).
Налице са достатъчно
анамнезни и клинични данни , които позволяват да се приеме, че е настъпила Остра
стресова реакция./Код по МКБ-10. F43.0/.Острата стресова реакция е
възникнала като непосредствен отговор на значимо стресогенно събитие.Стресовата
реакция се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески
промени - повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от
негативния регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на
психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност, нарушения
на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и социално оттегляне
и ограничаване на присъщи социални роли и дейност, неспособност за пълноценно
преживяване на удоволствие от любими занимания и желани контакти с хора,
изразени вегетативни нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след психотравмата
- безсъние, промяна на апетита, повишена тревожност и депресивитет.
Към настоящия момент
са налице отрицателни емоции в рамките на депресивна реакция - понижено
настроение, неспособност за изживяване на радост, чувство за безполезност,
равнодушно възприемане на бъдещето, епизоди на тревога и безпокойство.
В резултат на това е
настъпило впоследствие и Разстройство в адаптацията, (с протрахирана
депресивна реакция), което представлява състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране в периода на
адаптация към последиците на значимо стресогенно жизнено събитие.Болестната
симптоматика е претърпяла обратно развитие, но все още е предпоставка за
субективен дистрес и затруднява възможността за ефективно справяне с обичайните
ежедневни дейности и базисни роли.
Острата стресова
реакция/ Код по МКБ-10 : /F43.0/, Разстройството в адаптацията/ Код по МКБ-10
/F43.2/ представляват болестни промени, възникнали вследствие внезапната смърт
на неговото единствено дете.
От заключението на основната и допълнителната
автотехническа експертиза, изготвени от инж. Т.П. се установява следното:
Механизмът на ПТП -
то е следният:
На 14.10.2019 год.
около 01:00 часа, в тъмната част на денонощието, на неосветен пътен участък, по
първокласен път *, в посока от гр. Ш* към гр. К* със скорост около 129 км/ч се
е движил л.а. М. Е 250 Д, с peг. № СТ 1296 ВК, управляван от Ю.В.А.. Видимостта
е била ограничена от формата на светлинното петно на фаровете. В същото време в
обратна посока със скорост около 51 км/ч се е движил л.а. * * с peг. № *,
управляван от Любомир Н.У.. В зоната на км.*, южно от кръстовището за с. Х.,
водачът А. навлиза в лентата, предназначена за насрещно движение и на около
4,50 м южно от ориентира по дължина на платното за движение, а по ширина на
1,60 м западно от източната граница на пътното платно е настъпил удар между
двете МПС. Ударът е в източната пътна лента, предназначена за движение на л.а *.
Първоначалният удар
между двата автомобила е настъпил с предните им челни състави с контактна
повърхностност от около 0,60-0,70 м. Към момента на удара, надлъжната ос на
л.а. М. е била ориентирана успоредно на надлъжната ос на платното за движение с
предна част насочена в посока юг. Левите състави на автомобила са се намирали
на около 0,90-1,00 м западно от източния край на платното за движение -
автомобила е бил изцяло разположен в лентата за насрещно движение. По същото време
надлъжната ос на л.а. * е била разположена успоредно на надлъжната ос на
платното за движение, с предна част насочена в посока север, като десните
състави на автомобила са се намирали на около 0,30-0,40 м западно от източния
край на платното за движение. Предвид взаимното разположение на двата
автомобила към първоначалния контакт, удара по характер е челен-ексцентричен.
След така описания първоначален контакт двата автомобила са се завъртели на
ляво около вертикалните оси на масовите центрове, като контактните
повърхностите между тях са се увеличили в посока леви странични части. На около
16,00 м южно от ориентира е последвало страничното им обръщане. Лек автомобил М.
се е обърнал през таван, а л.а. * се е обърнал по таван. След ПТП – то, л.а. *
е изминал от мястото на удара в посока югоизток около 16,00 м и се е установил
по таван с предна част насочена в посока запад на местоположението в което е
фиксиран в протокола за оглед. След ПТП л.а. М. е изминал около 18,50 м в
посока югоизток и се е установил разположен върху колелата си с предна част
насочена в посока югозапад, на местоположението в което е фиксиран в протокола
за оглед.
В резултат на
настъпилото ПТП, двамата водачи и всички пътници в автомобил М. - В.С., Т. Х., Ю.Щ.и
И.И.са получили травми, несъвместими с живота, а на двете МПС са нанесени
значителни материални щети. Скоростта
на движение на л.а. М. * с peг. № * към момента на удара и непосредствено преди
настъпване на ПТП е била около 129 км/ч.
Водачът
на л.а. М. е имал техническата възможност, дори и разположен в пътната лента,
предназначена за насрещно движение, да я освободи и да предотврати настъпването
на ПТП, тъй като надлъжното разстояние, което е необходимо на водача да върне
МПС в своята пътна лента е по-малко от разстоянието, на което е имал
техническата възможност да възприеме светлините на насрещно движещия се л.а. *.
ПТП
е настъпило в участък от пътя с въведено ограничение на скоростта на движение.
Максимално допустимата скорост е била 50 км/ч.
Технически
правилно е при избора на скорост на движение водачът на л.а. М. да се съобрази
с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е следвало да намали скоростта
и да освободи пътната лента, предназначена за насрещно движение, когато е
възникнала опасност за движението - л.а. *.
Водачът
на лек автомобил М. * с peг. № * е имал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП с наличната си скорост на движение от 129 км/ч, като
завърти кормилния кръг на управлявания от него автомобил и освободи пътната
лента, предназначена за насрещно движение, в която се е движил л.а. *.
Процесният
лек автомобил М. с рег.№ * е оборудван с триточкови предпазни колани за водача
и всички места на пътниците.
Г.
Х.Х. се е возил на задната седалка. Заемал е мястото по средата.
В
протокола за оглед на ГПТТ е записано: „Оглед на л.а. „М.“: Концентрацията на
деформациите са предна лява централна част и лява странична. Увреден е: предна
броня, преден ляв калник и подкалник, преден панел, капак на двигател, леви
врати, колони на тавана и таван, ляв праг, под лява част, предно панорамно
стъкло и странични правоъгълни стъкла, предно окачване - ляво.“ Описаните
деформации на л.а. М. * с per. № * се виждат на снимковия материал, приложен
към заключението.
Според
вещото лице предвид деформациите на автомобила и местоположението на
пострадалия в момента на възникване на ПТП, малко вероятно е част от
уврежданията му да бъдат причинени от хлътване на елементи от купето на
превозното средство.
Предназначението
на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар
на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява
множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното
стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в
арматурното табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на
внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части,
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са
изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч, -
когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира.
Друга функция на
обезопасителния колан е предпазване на пътуващите при преобръщането на
автомобила. Тогава бедреният клон на колана не позволява при преобръщането,
телата на пътуващите да се движат свободно в купето.
Първоначалният
удар между двата автомобила е челен-ексцентричен. В резултат на удара, л.а. М.
се е завъртял на ляво около вертикалната си ос, като контактната повърхност с
л.а. * се е увеличила в посока лява странична част. Последвало е страничното
преобръщане, наляво около хоризонталната му ос. Лек автомобил М. се е обърнал
през таван, изминал е около 18,50 м в посока югоизток и се е установил
разположен върху колелата си. В момента на удара скоростта на движение на л.а. М.
е била около 129 км/ч, а на л.а. * около 51 км/ч.
Ако пострадалият
Г. Х. е бил с поставен предпазен колан, той би ограничил свободното движение на
тялото му в купето.
Предвид високата
сборна скорост на двете МПС, която е около 180 км/ч, тялото и вътрешните органи
на пострадалия придобиват висока кинетична енергия, което е предпоставка за
тежки травматични увреждания.
По делото е
назначена съдебно- техническата
експертиза, в която вещото
лице е анализирало видеозаписа от охранителна камера на автосервиз „***" ООД, град К.,
наличен в материалите от досъдебното производство №1303/2019г. по описа на РУ - К., п.пр. №
6428/2019 г. и в интернет и медийното пространство. От заключението се
установява следното:
Оптичен носител DVD-R
“Maxell”, в хартиен плик с надпис с молив „2,3“ - ВД-00717.1 съдържа:
2 /два/ бр. видеофайла,
записани в DAV формат, черно-бели, без звук, с резолюция 1920 х 1080 пиксела,,
е в Копирани в кадър данни за дата, часово време, и условен номер на заснемащо
устройство;
1 /един/ бр. текстови файл.
Оптичен носител DVD-R
“Maxell”, в хартиен плик с надпис с молив „4“ - ВД- съдържа
1 /един/ бр. видеофайл, записан в .DAV формат, цветен, без звук, с резолюция
1920 х 1080 пиксела,, с в копирани в кадър данни за дата, часово време, и
условен номер на заснемащо устройство.
Прегледът на файловете бе
извършен с професионален видеоредактор и специализиран криминалистически
програмен продукт за видеообработка AMPEDFIVE.
Видеофайловете са цифров
презапис. Не се установиха следи от манипулация /намеса върху записаната
информация.
Информация за ПТП се съдържа
на видеофайл с наименование “XVR_ch2_main_20191014060000_20191014070001.dav”,
регистриран от камера с условен номера „2“, във времевият интервал от
06:05:20ч. до 06:05:30ч. на 14.10.2019г., съгласно вкопираната в кадър
информация.
От видеофайлът бяха
извлечени снимкови кадри, обработени с цел повишаване информационната им
стойност, представени в приложение, подредени в хронологичен ред.
От заключението на тройната автотехническа експертиза се установява
следното:
Механизмът на процесното ПТП
е следния: Водачът Ю.В.А. е управлявал л.а. „М. *” рег.№ ***по западната лента
на платното за движение на път 1-5 в гр. К. в посока от север на юг. През това
време водачът Любомир Н.У. е управлявал л.а. „* *“ рег.№ ***по източната лента
на платното за движение на същия път, в посока от юг на север, срещу л.а. „М. *”.
В един момент водачът на л.а. „М. *” е допуснал автомобила му да навлезе в източната
лента на платното, където след около 0,7 s е настъпил неизбежен удар в предната
лява част на л.а. „М. *” и в предната лява част на л.а. „* *“. След удара
автомобилите са се установили на местата и в положенията отразени в протокола
за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Инерционната сила довела до
движението на отломката - дясна част на предната броня на л.а. „М. *” е попътна
на движението на л.а. „М. *” непосредствено преди удара, следователно еднозначно
и категорично може да се даде заключение, че л.а. „М. *” рег.№ ***се е движел
по платното за движение на път * в гр. К. в посока от север на юг.
Анализа на плана на
скоростите показва, че автомобила, който се е движел в източната лента в посока
от юг на север, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „* *“,
а в същото време автомобила, който е навлязъл в източната лента в посока от
север на юг, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „М. *”
Според данните от АПИ за
движението на л.а. „* *“ рег.№ ***в деня на произшествието - 14.10.2019 г.,
автомобила се е движел в посока от юг на север т.е. от гр. К. към гр. Ш..
Според анализа на
видеозаписа от охранителните камери и по специално камера №2, л.а. „М. *” рег.№
* се е движел в посока от север на юг т.е. към гр. К..
Скоростта на л.а. „М. *”
преди произшествието и в момента на настъпване на удара е била около 145 km/h
Водачът на л.а. „М. *” би
избегнал произшествието, ако се бе движил по дясната за него, западна лента и
не бе навлязъл в лявата за него, източна лента в момент, когато там насрещно се
е движел л.а. „* *“.
Водачът на л.а. „М. *” би
избегна произшествието със скоростта с която се е движел, ако се бе движил по
дясната за него, западна лента и не бе навлязъл в лявата за него, източна лента
в момент, когато там насрещно се е движел л.а. „* *“
Л.а. „М. *” следва да е имал
колани на всички места в автомобила.
Съгласно посоченото в
протокола за оглед на местопроизшествие, Г. Х.Х. следва да е бил пътник в
средата на задната седалка в л.а. „М. *”
В протокола за оглед е
посочено за л.а. „М. *”: „... Концентрацията на деформациите са предна лява
централна част и лява странична. Увреден е предна броня, преден ляв калник и
подкалник, преден панел, капак на двигател, леви врати, колони на тавана и
таван, ляв праг, под лява част, предно панорамно стъкло и странични правоъгълни
стъкла, предно окачване - ляво. Автомобилът е оборудван с гуми 30% годност.
Деформациите на л.а. „М. *”
са основно в предната лява част, но стигат доста назад в купето. Вещите лица не
могат да определят дали няма травми причинени
от удар с деформирани детайли от автомобила.
Преместването на телата във
фазата на удара е резултат от две последователни движения. Първоначално по
направление на скоростта V но в обратна посока спрямо нея, а след това по
направление на U т.е. по направление на придобитото ново ускорение във фазата
на възстановяване, но с обратна посока. Силите, действащи на телата,
разглеждани в подвижната координатна система на автомобила, са преносните
инерционни сили и кориолисовите инерционни сили. По
време на удара за всяко от телата доминиращи са преносните инерционни сили.
В случая
големината на преносната инерционна сила съответства на натоварване върху
телата на пътниците 12 - 13 G, което е
несъвместимо с живота.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят В.Н.С.
посочва, че познава Х. и С. от много време, били съседи в гр. К.. Познавала и
сина им Г. Х., който живеел заедно с родителите си. Поддържала приятелски
отношения със семейството. Според свидетелката след случилото се С. и Х. не
били същите хора. Преди били весели, събирали ли се с хората, а сега не било
така. С. треперила и постоянно пушила. Х. нямал други деца, Г. бил единственото
му дете. С. имала по-голям син от друг брак.
Свидетелят Н.И.С.
посочва, че с Х. и С. са съседи. Преди случилото се били нормално семейство,
били дружелюбни. След трагедията били много подтиснати, тежко изживявали
случилото се. Загиналият Г. живеел заедно с родителите си и те разчитали на него.
Свидетелят Й.Н.У.
посочва, че е брат на водача на МПС Любомир Н.У.. На 14.10.2019 г. брат му бил
в ***, не знае дали сам е тръгнал към ***.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"a" от КЗ,
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или
телесни увреждания, причинени на територията на Република България, на
територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието
национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По делото е безспорно установено, че за л.а. “М. Е 250 Д”
с рег. № СТ 1296 ВК към датата на ПТП - 14.10.2019 г. не е налице сключена
застраховка “Гражданска отговорност”.
Съгласно чл. 558, ал. 2 КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ
съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ, като според чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице може да предяви претенция пред съда, ако
ГФ не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.
От представената по делото молба -
претенция с вх. № 24 – 01 -771/28.11.2019 г. е видно, че ищците са предявили
претенции за изплащане на обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди пред Гаранционен фонд. С писмо с изх. № 24-01-771 от 27.02.2020 г. Фондът
отказал да изплати поисканите обезщетения. Настоящите
искове са предявени след отказа на Гаранционния фонд да заплати обезщетение за
посочените вреди, което обуславя допустимостта на предявените искове в
хипотезата на чл. 558, ал. 5, предл. второ КЗ.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
В настоящия случай
доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд
на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на
дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
За установяване
на механизма на процесното ПТП са изслушани заключенията на две единични и една
тройна автотехническа експертиза, които категорично установяват следното: водачът Ю.В.А. е управлявал
л.а. „М. *” рег.№ ***по западната лента на платното за движение на път 1-5 в
гр. К. в посока от север на юг. През това време водачът Любомир Н.У. е
управлявал л.а. „* *“ рег. № ***по източната лента на платното за движение на
същия път, в посока от юг на север, срещу л.а. „М. *”. В един момент водачът на
л.а. „М. *” е допуснал автомобила му да навлезе в източната лента на платното,
където след около 0,7 s е настъпил неизбежен удар в предната лява част на л.а.
„М. *” и в предната лява част на л.а. „* *“. След удара автомобилите са се
установили на местата и в положенията отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
Инерционната сила довела до
движението на отломката - дясна част на предната броня на л.а. „М. *” е попътна
на движението на л.а. „М. *” непосредствено преди удара, следователно
еднозначно и категорично може да се даде заключение, че л.а. „М. *” рег.№ ***се
е движел по платното за движение на път 1-5 в гр. К. в посока от север на юг.
Анализа на плана на
скоростите показва, че автомобила, който се е движел в източната лента в посока
от юг на север, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „* *“,
а в същото време автомобила, който е навлязъл в източната лента в посока от
север на юг, след удара ще се намира на мястото на което е намерен л.а. „М. *”
Според данните от АПИ за
движението на л.а. „* *“ рег.№ ***в деня на произшествието - 14.10.2019 г.,
автомобила се е движел в посока от юг на север, т.е. от гр. К. към гр. Ш..
Скоростта на л.а. „М. *”
преди произшествието и в момента на настъпване на удара е била около 145 km/h.
Водачът на л.а. „М. *” би
избегнал произшествието със скоростта с която се е движел, ако се бе движил по
дясната за него, западна лента и не бе навлязъл в лявата за него, източна лента
в момент, когато там насрещно се е движел л.а. „* *“.
С оглед изложеното съдът
намира, че водачът на л.а. „М. *” е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.
Водачът на л.а. „М. *” е нарушил и разпоредбата на чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, тъй като е навлязъл в
насрещната лента за движение и е реализирал челен удар с насрещно движещото се
л.а. „* *“ рег.№ ЕВ-3149- АС.
С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на л.а. „М. *”, са
в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на Г. Х.Х.. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци на деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД, като презумцията на чл.
45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Следователно
отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да
се случи на родител. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Смъртта на Г. Х. се
е отразила изключително зле върху психиката на ищците, като болките и
страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Това се подкрепя от
заключението на съдебно – психиатричната експертиза, която
установява, че при ищците е налице понижено настроение, намалена енергичност,
неспособност за изживяване на радост, чувство на безполезност, чувство на вина,
равнодушно възприемане на бъдещето, тревога, безпокойство. Внезапната смърт на Г. е лишила завинаги родителите от неговата обич и
опора, от възможността да се радват на израстването му, бъдещо семейство, да
имат внуци, от подкрепата, от която биха имали в бъдеще. От свидетелските
показания, които съдът възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и
непротиворечиви се установява, че след сполетялата ги загуба, ищците са с
ограничено и затруднено социалното общуване, дните им са помрачени от случилата
се трагедия, с постоянно връщане към спомена за сина им,
което неминуемо ще поддържа състоянието им на отчаяние и безсилие през целият
им живот. Животът на ищците е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на
дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст, /като в
случая следва да се отчете обстоятелството, че загиналият е бил едва на 19
години и животът е бил пред него/ и при всякакви обстоятелства е един от
най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба.
Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки
горните критерии съдът определи размера на обезщетението както следва: Х.Й.Х. обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените болки и
страдания от загубата на сина му Г. Х.Х. и за С.Ю.Ч. обезщетение в размер на 200 000
лв. за причинените болки и страдания от загубата на сина й Г. Х.Х..
От
страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия, че не е използвал предпазен колан, че е знаел, че към момента
на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол и че пострадалият е употребил
алкохол/наркотични вещества заедно с водача Юлиан Валентинов А. преди
процесното ПТП.
В
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена
възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването
на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията
или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63
г.
По възражението за неизползване на
обезопасителен колан.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза, основната причина за смъртта е
разрушаването на сърцето, което е напълно възможно да се причини от внезапното
спиране на движението на тялото с или без поставен предпазен колан. Разкъсването на сърцето може да се
получи и при поставен предпазен колан по причина на високата енергия,
реализирана върху вътрешните органи. Следователно съдът намира, че възражението
е неоснователно.
По възражението за съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като се е съгласил да пътува
при алкохолно/наркотично повлиян водач, който познавал и който е употребил
алкохол/наркотични вещества, както и самият той е употребил алкохол/наркотични
вещества заедно с водача Юлиан Валентинов А. преди процесното ПТП, съдът намира
следното:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е
съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил,
управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този
факт му е бил известен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Следователно,
забранена е употребата не на каквото и да било количество алкохол, а само на
такова, което води до повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо
въздействие върху психиката, физиологията и моториката на водача. Това ниво е
определено в ЗДвП на 0, 5 промила, като едва при достигането на тази степен на
насищане се проявява ефектът на алкохола и се компрометира способността на
водача да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни
признаци на опиване.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза се установява, че в кръвта на
водача на л.а.
„М. *”, Ю.В.А. е установена концентрация на етилов алкохол
в размер на 0,22 %о, което в границите на субклинична степен алкохолно опиване.
Признаците се установяват само със специални
психо-моторни тестове и лицето е практически трезво. В кръвта на Юлиян
Валентинав А. не са установени упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества от следните групи: бензодиазепини, дибензазепини, фенотиазини,
барбитурата, трициклични антидепресанти, метадон, тетрахидроканабинол (ТНС),
алкалоиди (в т.ч. опиеви. кокаин и др.), амфетамин, мегамфетамини, респ. и на
техни метаболити.
С
оглед изложеното доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта на Юлиян
Валентинав А. не е над законоустановения минимум, то и знанието на пострадалия Г.
Х.Х., че водачът е употребил алкохол в случая е правноирелевантно, тъй като с ТР
№ 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е възприето като предпоставка за наличието на
съпричиняване, знание на пострадалия, че водачът е употребил алкохол над
законоустановения минимум, какъвто не е процесният случай. Следователно не е
налице основание за намаляване на обезщетението за причинените вреди, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На
следващо място, обстоятелството, че пострадалият Г. Х.Х. е
употребил алкохол не е противоправно, доколкото липсва законово ограничение
пътниците /не водачите/ в МПС да не употребяват алкохол.
Поради
това горепосочените възражения за съпричиняване са неоснователни.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл.
558, ал. 1, изр. 2 от КЗ лихвите за забава от страна на Гаранционния фонд се
изчисляват и изплащат при спазване на чл.
497 от КЗ. Според чл.
497, ал. 1, т. 2 от КЗ изпадането в забава е след изтичане на срока по чл.
496, ал. 1 от КЗ. Според последната разпоредба срокът, в който следва да
се изплати дължимото обезщетение е до три месеца от предявяване на претенцията.
Следователно ответникът дължи обезщетение след изтичане на този тримесечен
срок.
От представеното
с исковата молба писмо е видно, че искането за изплащане на обезщетение е
постъпило при ответника на 28.11.2019 г., когато е била образувана
щета с № 19210428/28.11.2019 г. С писмо с изх. №
24-01-771 от 27.02.2020 г., Фондът отказал да изплати поисканите обезщетения, тъй като е приел, че не са
представени необходимите за целта доказателства. Предвид горното, съдът счита, че законната лихва се
дължи от датата на отказа 27.02.2020 г. до окончателното изплащане, като
претенцията за законна лихва за периода
от 14.10.2019 г. до 26.02.2020 г. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следва да заплати на Х.Й.Х. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина му Г. Х.Х., при
ПТП настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до
окончателното плащане, като отхвърля
иска за законна лихва за периода от 14.10.2019 г. до 26.02.2020 г. като
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че ГАРАНЦИОНЕН ФОНД следва да заплати на С.Ю.Ч. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 200 000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина й Г. Х.Х., при
ПТП настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до
окончателното плащане, като отхвърля
иска за законна лихва за периода от 14.10.2019 г. до 26.02.2020 г. като
неоснователен.
По
отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищците са
материално затруднени лица, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно адвокатска
помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №
1 за минималните размер на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. –
3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв., като адвокатското
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на 5 530 лева.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ е
регистрирано по ЗДДС и адвокатските възнаграждения се претендират с ДДС.
Следователно при спазване на посочените
правила дължимото адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“
за осъществена безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер 6
636 лева с ДДС /5 530 лв. х 1 106 лв./. Поради това общият размер на
дължимото на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ адвокатско възнаграждение е
в общ размер на 13 272 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса и сумата от 468 лв., представляваща възнаграждение
за изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза, изплатена от бюджета на
съдебната власт.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***да
заплати на Х.Й.Х., с ЕГН ********** с адрес: *** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200
000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина му Г. Х.Х., при ПТП
настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 27.05.2020 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за законна лихва за периода от 14.10.2019 г. до
26.05.2020 г., като неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде заплатена по следната
банкова сметка: ***: ***, разкрита при „Пощенска банка“, с титуляр Х.Й.Х..
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***да
заплати на С.Ю.Ч., с ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200
000 лв., настъпили вследствие смъртта на сина й Г. Х.Х., при ПТП
настъпило 14.10.2019 г., причинено от водач без сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законна лихва от 27.02.2020 г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за законна лихва за периода от 14.10.2019 г. до
26.02.2020 г. като неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде
заплатена по следната банкова сметка: ***: ***,
разкрита при „Пощенска банка“, с титуляр С.Ю.Ч..
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца Х.Й.Х. в
размер на 6 636 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. *** адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска
помощ на ищеца С.Ю.Ч. в размер на 6 636 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 16 000 лв. за държавна такса и сумата от 468 лв. представляваща
възнаграждение за изготвяне на съдебно – психиатрична експертиза, изплатена от
бюджета на съдебната власт.
Решението е постановено при участието на третите лица
помагачи на страната на ответника В.Ю.А. с
ЕГН ********** *** и Ю.О.Д. с ЕГН ********** ***.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: