РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велико Търново, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико
Търново – трети състав, в съдебно заседание на
двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н.,
изслуша докладваното от съдия Банев Адм.
д. № 4 по описа за 2023 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, ал. 2, вр. с чл. 208, ал. 2 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба с вх. № 11570#11/ 29.12.2022 г. на ТД на НАП – гр. Велико Търново, подадена от
„Форест Лъмбър“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Н.Т.Л., чрез *** Й.П. от ВТАК, срещу Решение №
193/ 13.12.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново. С обжалваното
решение е оставена без уважение жалбата на „Форест Лъмбър“ ЕООД, в частта, с
която се обжалва отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки №
С220004-012-0000041/ 19.04.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново, и отказът е потвърден като
правилен и законосъобразен, а жалбата, в частта, с която се обжалва
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №
С220004-012-0000467/ 16.02.2022 г. е оставена без разглеждане поради просрочие.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на актовете на приходната администрация поради
противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Конкретно се визира
нарушение на разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК, във вр. с чл. 94 от ЗДБРБ
като се излагат подробни доводи, че средствата за субсидии от държавния бюджет
и Регламент на ЕС относно плащания на отпуснатите от еврофондовете средства не
подлежат на принудително изпълнение и не могат да служат за обезпечение на
задължения, вкл. и публични държавни такива. Посочва се, че тези суми са
несеквестируеми и единственият овластен да ги получи и то в пълен размер, е
земеделският производител – бенефициер. С тези аргументи от съда се иска да отмени
обжалваното решение на директора на ТД на НАП и да отмени наложените
обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № С220004-023-0000467/ 16.02.2022 г. в частта,
с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** ***, с източник на
финансиране ДФ „Земеделие“ и представляващи субсидии за земеделския
производител.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез
пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и в хода на устните състезания. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатен
адвокатски хонорар в размер на 300,00 лв. и заплатена държавна такса в размер
на 50,00 лева. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – териториалния директор на ТД на НАП –
Велико Търново, чрез пълномощника си по делото ***С.С., оспорва жалбата като
неоснователна. Изтъква, че постъпващите суми от ДФЗ не са несеквестируеми.
Посочва, че в практиката на съда на ЕС, дело С-462/2015 г., съдът е тълкувал,
че плащанията по схемите за подпомагане могат да се облагат с данък върху
доходите. Счита, че такова съществено засягане на получените доходи, каквото е
прякото данъчно облагане предпоставя, че същите могат да бъдат използвани и за
обезпечаване на публичните задължения на бенефициента. С тези доводи моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а в условията на алтернативност
– ако се приеме, че постъпващите суми са несеквестируеми – решението да се
отмени само в тази част, относно постъпващите суми от ДФЗ. Претендира направените по делото разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1000,00 лв., съгласно
представен списък.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Между
страните не се спори и от приобщените към делото доказателства се установява,
че жалбоподателят „Форест Лъмбър“ ЕООД е регистриран земеделски производител и е кандидатствал за финансово подпомагане по Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Не
се спори също, че в хода на извършвана ревизия на „Форест Лъмбър“ ЕООД е
издадено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на
основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК с изх. № С2200004-023-000467/ 16.02.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. С постановлението са
наложени запори върху банкови сметки на жалбоподателя в „Общинска банка“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД и „Изипей“ АД, за обезпечаване на публичен дълг
в предполагаем размер на 87 439,77 лева. Липсват данни и не се твърди
постановлението да е обжалвано. До банките са изпратени запорни
съобщения на основание чл. 202, ал. 1 от ДОПК.
На 12.04.2022
г. дружеството е подало искане до публичния
изпълнител, с което е поискало да бъде отменена наложената предварителна
обезпечителна мярка по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки изх. № С2200004-023-000467/ 16.02.2022 г. – запор върху постъпващи суми
по банкова сметка *** ***а, с
мотив, че постъпленията по тази сметка представляват субсидии от ДФЗ, които са
несеквестируеми.
По
така направеното искане, публичният изпълнител се е произнесъл с Отказ за
отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С220004-012-0000041/ 19.04.2022
г., в който е посочено, че субсидиите, изплащани на земеделските производители,
могат да служат като обезпечение съгласно писмо/указание от ЦУ на НАП с изх. №
П-24-36-9/ 05.06.2019 година. Изложени са доводи, че предвидените помощи на
земеделските производители, предоставени от ДФЗ, не са средства, отпускани от
държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, и не се обхващат
от приложното поле на чл. 94 от ЗДБ на РБ. Липсва забрана за обезпечаване и
принудително изпълнение върху субсидии, получени от земеделските производители.
Посочено е, че финансовите средства, предоставяни от ЕС чрез Разплащателната
агенция на земеделски производители, са секвестируемо имущество и няма пречка
публичният изпълнител да налага запор върху банковата сметка на земеделския
производител, по която се изплащат субсидии от ДФЗ, тъй като липсва изрична
забрана за принудително изпълнение за публични вземания върху тези средства.
Отказът на публичния изпълнител е връчен по електронен път на електронен адрес ***и ***на 21.04.2022 година.
Отказът
е обжалван от „Форест Лъмбър“ ЕООД, чрез пълномощника *** П., по административен
ред с жалба, подадена на 28.04.2022 г. по електронен път, към която са
приложени доказателства.
Поради
липсата на произнасяне по подадената жалба, на 03.05.2022 г., дружеството е
подало второ искане, заведено с рег. № С220004-000-0201070 от същата дата, с
което е поискало да бъде отменена наложената предварителна обезпечителна мярка
по Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №
С2200004-023-000467/ 16.02.2022 г. – запор върху постъпваща сума в размер от
7 419, 55 лв., с наредител ДФ „Земеделие“ и бъдещи постъпващи суми по
банкова сметка *** ***нансиране
ДФ „Земеделие“ с мотив, че същите представляват субсидии за земеделския
производител, които са несеквестируеми.
В
отговор на същото, до дружеството е изпратено писмо с № С220004-178-0011068/
10.05.2022 г., с което е уведомено, че вече има издаден Отказ за отмяна на
наложени обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК изх. № С200004-012-0000041/ 19.04.2022 г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново, като същият е връчен на
21.04.2022 г. по електронен път.
След
получаване на посоченото писмо от дружеството, чрез пълномощника *** П.,
жалбата от 28.04.2022 г. срещу отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки
с изх. № С220004-012-0000041/ 19.04.2022 г., ведно с приложенията към нея, е
препратена повторно на 13.05.2022 година. Предвид липсата на произнасяне и по
тази жалба, на 01.06.2022 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си *** П. е
депозирал чрез административния орган до АСВТ жалба срещу мълчаливо потвърден
от директора на ТД на НАП – Велико Търново изричен отказ за отмяна на наложени
обезпечителни мерки № С22004-012-0000041 от 19.04.2022 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново. Въз основа на тази жалба в АСВТ е
било образувано адм.д. № 431/2022 г., като с Определение № 311/ 19.10.2022 г.,
потвърдено след обжалване с Определение № 10730/ 24.11.2022 г. по адм.д. №
10527 /2022 г. на ВАС, жалбата на „Форест Лъмбър“ ЕООД е оставена без разглеждане, а делото е изпратено по подведомственост на спора на
директора на ТД на НАП – Велико Търново за произнасяне по реда на чл. 208, ал.
2, вр. с чл. 197 от ДОПК. За да достигне до този резултат, съдът на база
заключението по съдебно компютърно-техническата експертиза, е приел, че
директорът на ТД на НАП – Велико Търново не е бил редовно сезиран в
преклузивния срок по чл. 208, ал. 1, изречение първо от ДОПК, тъй като жалбата
от 28.04.2022 г. не е била получена в администрацията, а от друга страна същата
реално е била изпратено от *** П. на 28.04.2022 година.
Последвало
е издаване на Решение № 193/ 13.12.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико
Търново, с което е оставена без уважение жалбата в частта, с която се обжалва
отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С220004-012-0000041/
19.04.2022 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП – Велико Търново, и отказът е потвърден като правилен и
законосъобразен, а жалбата, в частта, с която се обжалва Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки № С220004-012-0000467/ 16.02.2022
г. е оставена без разглеждане, поради просрочие. В решението са изложени
съображения, че отмяната на обезпечението се извършва въз основа на молба от
страна на длъжника или служебно от публичния изпълнител, в изрично предвидените
от закона случаи, които в конкретния случай не са налице. Твърдението на
жалбоподателя, че по запорираната сметка постъпват суми, които са
несеквестируеми, е прието за неоснователно. Посочено е, че плащанията от ДФ
„Земеделие“ не съставляват несеквестируеми доходи по смисъла на чл. 99, ал. 1
от Закон за държавния бюджет на Република България за 2021 година. Тези
плащания не попадат в обхвата на чл. 213 от ДОПК, аналогична на чл. 444 от ГПК
и чл. 133 от ЗЗД, като всички прогласяват принципа за секвестируемост на
имуществото на длъжника с изключение на законово предвидените хипотези, каквито
не са налице. Изложени са доводи, че не всяко лице получаващо средства от
Държавен фонд „Земеделие“ по реда на ЗПЗП е със статут на нефинансово предприятие,
което се ползва от защитата на чл. 99, ал. 1 от ЗДБРБ за 2021 година. Решението
е доведено до знанието на оспорващото дружество на дата 16.12.2022 г., съгласно
приложеното известие за доставяне на л. 16 - гръб от делото. Жалбата срещу него
пред АСВТ е подадена по пощата, чрез издалия го орган, на дата 29.12.2022 г.,
съгласно дадения от ответната администрация входящ номер.
В
съдебната фаза на производството като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка, вкл. и тези представени
с жалбата пред Административен съд – Велико Търново, всички изпратени от ТД на
НАП гр. Велико Търново с писмо вх. № 19/ 03.01.2023 г. в деловодството на АСВТ.
Приети като доказателства са и представените от пълномощника на жалбоподателя Справка за движението по
сметка в „Общинска банка“ АД с титуляр „Форест лъмбър“ ЕООД, както и
представените от ответника документи: доказателства за връчване на
Удостоверение за извършено връчване по електронен път от 17.05.2022 г., Запорно
съобщение на основание чл. 202, ал. 1 - ал. 7 от ДОПК при публичен изпълнител в
ТД на НАП гр. Велико Търново от 16.05.2022 г., Разпореждане за разпределение на
постъпили суми от 12.01.2023 на главен публичен изпълнител при ТД на НАП гр.
Велико Търново, Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение от гл. публичен
изпълнител до „Общинска Банка“ АД - София, Удостоверение за извършено връчване
от 09.01.2023 г. и писмо изх. № ЗСо-101-329#1/ 17.02.2022 г. на
„Общинска банка“ АД до ТД на НАП гр. Велико Търново.
При така установеното от фактическа страна, като взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, съдът
прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на акта,
имаща правен интерес от оспорването, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 197,
ал. 2, вр. с чл. 208, ал. 2 от ДОПК, при спазване на принципа за задължително
оспорване на действията на публичния изпълнител по административен ред. Горното
налага извода за нейната допустимост.
Съгласно чл. 208, ал. 1 от ДОПК, отмяната на наложени
обезпечения се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на
длъжника в 14-дневен срок от постъпването й след погасяване на публичното
задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК. При
съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на
публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния
изпълнител служебно. Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван
по реда на чл. 197 от ДОПК в 7-дневен срок от съобщаването му. Разпоредбата на
чл. 197, ал. 1 от ДОПК към която препраща чл. 208, ал. 2 от същия кодекс
предвижда, че оспорването се извършва пред директора на компетентната
териториална дирекция на НАП, който се произнася с мотивирано решение в
14-дневен срок от получаването на жалбата. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК,
решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по
постоянния адрес или седалището на жалбоподателя. В нормата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които решаващият орган, респ. съдът, отменя
наложената обезпечителна мярка. Или предмет на съдебен контрол в настоящото
производство са отказът на публичния изпълнител за отмяна на наложени
обезпечения и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП.
При така определения предметен обхват на спора и след
извършената на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК проверка,
съдът намира, че оспорените Решение № 193/ 13.12.2022 г. на директора на ТД на
НАП – Велико Търново и Отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С220004-012-0000041/ 19.04.2022 г. на публичен изпълнител при същата ТД на НАП,
са издадени от компетентни органи, при спазване на установената форма. Не се
установява при издаването на отказа и на потвърждаващото го решение да са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
При постановяването на същите обаче
неправилно е приложен материалният закон:
Съгласно приложимата разпоредба на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, обезпечение се извършва от публичния изпълнител с налагането на
обезпечителни мерки когато без него ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни събирането на публичното задължение. По делото наличието на публични
задължения не се оспорва. Не се твърди погасяването им или друго активно
поведение на длъжника в тази връзка, т.е. обезпечителната нужда съществува. Не
се твърди и наличие на предпоставки за отмяна на обезпечението в хипотезата на
чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Обективираното в жалбата оплакване е за незаконосъобразност
на постановените актове, поради това, че по запорираната сметка на
жалбоподателя в „Общинска банка“ постъпват само суми от Държавен фонд
„Земеделие“, които средства са обект на специален режим на несеквестируемост, с
оглед на което не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на
публични държавни вземания.
Разпоредбата на чл. 213, ал. 1 от ДОПК, аналогично чл.
444 от ГПК, прогласява принципа за пълната секвестируемост на имуществото на
длъжника. Когато се касае за изключение от принципа, несеквестируемостта следва
да е предвидена изрично в закон, съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК. От своя страна
специалната норма на чл. 213 от ДОПК не предвижда такива изключения. В частност
субсидиите от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители, не са
посочени изрично в специалния закон. Следва да се има предвид обаче, че
приложимата към казуса нормативна уредба е по-широка и включва както
националното, така и правото на Европейския съюз.
В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово подпомагане: държавно
подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата
селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за
развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските
производители, включват такива от държавния бюджет на Република България и от
бюджета на Европейския съюз, в различно съотношение.
В конкретния случай в изплатената на земеделския
производител субсидия по Зелени директи плащания за 2021 г., също има
национално доплащане от държава-членка. В тази връзка следва да се има предвид,
че съгласно чл. 99, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България
за 2021 г., целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите
предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно
ал. 2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че „земеделски производители“ са
физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват
финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за
държавния бюджет за 2021 г. намират приложение по отношение на държавните
субсидии и целеви помощи, които се отпускат на земеделските производители и
тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания,
включително и на публични такива.
По своето естество и предназначение средствата,
отпускани от фондовете на ЕС по схемите и мерките за подпомагане на
земеделските производители, също са публични финансови средства съгласно чл.
17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 от ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява
публично финансиране. Според предвиденото в чл. 11а, ал. 1, т. 2 от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“, действащ като Разплащателна агенция за България,
извършва разплащания по схемите и мерките за подпомагане на Общата
селскостопанска политика. Регламент (ЕС) № 1306/2013 съдържа уредбата на
финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика.
Според изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на
Съюза следва да финансира разходите по Общата селскостопанска политика,
включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно
чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата
стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази
политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски
фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в
общия бюджет на Европейския съюз. В този ред на мисли следва изводът, че
получаваните от длъжника като земеделски производител субсидии по различните
схеми и мерки за подпомагане от европейските фондове, чрез Държавен фонд
„Земеделие“, в частта, която не е целево предоставена от държавния бюджет на
България, представляват публично финансиране от бюджета на Европейския съюз,
което също е целево.
Съобразно Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., бенефициери на
тези плащания - в пълния им размер, съгласно чл.11 от Регламента, са
регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС
в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата
селскостопанска политика. Регламентът предвижда плащанията да се извършват
навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно по
предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат
персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати,
откъдето следва правният извод, че финансирането е и целево. Всяка мярка от
общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка,
а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния
контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното
следва, че и при средствата от ЕФ като част от сумата на субсидията се касае за
публично целево финансиране. Поради това,
единственият овластен да получи средствата в пълния им размер е
бенефициер – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат
да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни
вземания и на вземания на трети лица. Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви
средства от Държавен фонд „Земеделие“, подлежи на контрол по отделен ред, а
установяването, че те не са използвани по предназначение би довело както до
връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и
до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския
производител, така и на държавата, тъй като неизползването на средствата по
предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това тези средства няма
как да послужат за друго, освен за тази дейност, за извършването на която са
отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер. Изводът, който се налага е,
че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани, като целево
предоставени, са обект на специален режим и са несеквестируеми.
От изложеното следва, че е въведено допълнително
основание за несеквестируемост на средствата от субсидии, извън нормата на чл.
213 от ДОПК. Визираните парични средства са целеви и са предназначени за
подпомагане на земеделските производители съгласно чл. 4, ал. 3 и чл. 20 от Конституцията на Република България, и след като тези средства се предоставят в
публичен интерес, то същите не могат да бъдат обект на индивидуално
принудително изпълнение.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение № 2 /26.06.2015
г. по ТД № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, несеквестируеми са вземанията на
длъжника по сметка в банка, когато по сметката постъпват само плащания по
напълно несквестируеми вземания, или вземания по които не се допуска
принудително изпълнение. В случая, видно от Справка за движението по сметка на
дружеството в „Общинска банка“ /л. 65 от
делото/ е, че по нея не са постъпвали други суми, извън тези от ДФ „Земеделие“,
които се явяват несеквестируеми вземания и върху които не се допуска
принудително изпълнение. Несекверистируемостта на средствата, представляващи
целево подпомагане от ДФ „Земеделие“ обуславя незаконосъобразност на
оспорваните актове и е основание за тяхната отмяна. Правомощията на решаващия орган и съда при обжалване на отказ за
отмяна на обезпечението са изрично визирани в разпоредбата на чл. 208, ал. 3 от ДОПК, където се посочва, че съдът отменя обезпечението, при наличието на
посочените в разпоредбата условия. Ето защо в конкретния случай следва да бъде
отменено и постановлението за налагане на обезпечителни мерки в частта за
наложен запор върху постъпващите суми по банкова сметка *** ***а.
При този изход на делото разноски на ответната
администрация не следва да се присъждат. Своевременно заявено и основателно
предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, е искането на оспорващото
дружество за присъждане на разноски, в случая изразяващи се в заплатена
държавна такса за образуване и разглеждане на делото, в размер на 50,00 лева, и
заплатено, съгласно Договор за правна защита и съдействие **********
/л.15-гръб/, адвокатско възнаграждение, в размер на 300,00 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 208, ал.3 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отменя
Решение № 193/ 13.12.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и
потвърденият с него отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. №
С200004-012-0000041/ 19.04.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В.
Търново - запор върху несеквестируеми вземания
на длъжника – постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по
банкова сметка *** ***
производител „Форест Лъмбър“ ЕООД в Общинска банка.
Отменя
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С2200004-023-000467/
16.02.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново в обжалваната
част, в която е наложен запор върху несеквестируеми вземания на длъжника –
постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми от субсидии по сметката на
земеделския производител „Форест Лъмбър“ ЕООД в „Общинска банка“ АД.
Осъжда
Национална агенция за приходите – гр. София, да заплати на „Форест Лъмбър“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление ***, разноски по делото в размер на 350,00 /триста и петдесет/
лева.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
Административен съдия :