Разпореждане по дело №12/2023 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 70
Дата: 11 януари 2023 г.
Съдия: Ева Димитрова Пелова Трифонова
Дело: 20237150700012
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  А  З  П  О Р  Е  Ж  Д  А  Н  Е

 

№70/11.1.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в закрито заседание на 11.01.2023 г., в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА 

 

като разгледа дело номер 12 по описа за 2023 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е  по жалба на С.К.Д., чрез адв. У., с искане да бъде разпоредено на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Пазарджик, да преустанови неоснователните и незаконосъобразни действия по обявяване на издаденото му СУМПС  за невалидно.

В жалбата се излагат аргументи, че действията на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Пазарджик не се основават на законова норма, поради което се иска незабавното им прекратяване и присъждане на направените разноски.

В депозирано писмено становище началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр.Пазарджик посочва, че  понастоящем доброволно предаденото,  издадено на С.Д. СУМПС, се намира в сектор „ПП“ – ОДМВР-Пазарджик, група „РОПССОВ“, поради наличието на данни, че същото е издадено въз основа на неистинско свидетелство за завършено средно образование.

Въз основа на доказателствата по делото,  съдът установи следното:

На 19.07.2018г. на С.К.Д. било  издадено СУМПС  № ********* от ОДМВР-Пазарджик, валидно до 19.07.2028г., ведно с контролен талон № 6303507.

На 29.11.2022г. жалбоподателя управлявал л.а. „Опел Астра“ с ДК № РА 0001 АМ в с.Мокрище, по ул.“Седма“. Бил спрян за проверка от полицейски служители на ОДМВР-гр. Пазарджик, които при извършената справка в АИС-АНД установили, че притежаваното от С.Д. СУМПС № *********, е обявено за изземване. СУМПС, ведно с издадения към него контролен талон № 6303507 били предадени доброволно от оспорващия на органите на МВР, за което на същата дата бил съставен протокол за доброволно предаване и връчена призовка за явяването му на 30.11.2022г. в „ПП“-ОДМВР-Пазарджик, за допълнителна справка.

Видно от представените по делото справки от ОДМВР-Пазарджик, в сектор „ПИП“ са постъпили данни, че жалбоподателят е ползвал неистинско свидетелство за завършено основно образование при обучението си за водач  кат.“В“ при издаване на СУМПС. При изпратеното запитване до училището, е постъпил отговор, че С.Д. не се е обучавал и не фигурира в задължителната училищна документация на СОУ “Николай Йонков Вапцаров“ – гр. Петрич, а използваното от него свидетелство за основно образование е издадено за друго лице. За установените обстоятелства бил уведомен изп. директор на ИА“АА“, с цел преценка анулиране резултатите от проведения изпит за кат. „В“, издържан с протокол № 766/25.06.2008г. – ОО“АА“-Пазарджик.

На 02.12.2022г. статусът на СУМПС бил променен на отнет/иззет – нередовни документи, приложени към заявлението.

Защитата срещу неоснователни действия е визирана в нормата на чл.250 от АПК, според която всеки, който има правен интерес, може да поиска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт  или  закона. Член 56 от Конституцията на РБ прогласява правото на всеки гражданин на защита, на когото са нарушени или застрашени негови права или законни интереси и съответно на това право на правните субекти, законодателят е възложил на съда задължението да извършва контрол за законност на актовете и действията на административните органи и за да обезпечи  упражняването на конституционното право на защита и да осигури изпълнението на задължението на съда, законодателят е създал различни процесуални средства за защита на правата на гражданите и на юридическите лица от актове и действия на административни органи, както и съдебни производства за контрол на тези актове и действия от съда. Едно от тези средства е защита срещу неоснователни действия и бездействия, регламентирани в Глава Петнадесета на АПК. Субект на правото по чл.250 от АПК  е всеки, който има правен интерес, а  такъв  има този,  на когото гарантирани от правото права и интереси са засегнати от определения в хипотезата на правната норма юридически факт. В условията на чл.250 от АПК, специфичният източник на засягане правата и интересите на търсещия защита налага преди да се определи субектът на правото да се определи източникът на засягане. Законодателят е дефинирал съдържанието на понятието “неоснователни действия“  и това са действия, които не се основават на административен акт или на закона и защитата  е от неюридически действия на административен орган или на длъжностни лица и това е защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определението от закона правомощия на органа и функции на длъжностното лице, защото юридическите действия на органа, извършени  извън закона са нищожни и защитата срещу тях е по реда на Глава десета - Оспорване на административни актове пред първа инстанция. За да е допустима защитата по чл.250 от АПК, е необходимо фактическото действие да не е прекратено, то трябва да е налично към момента на търсене на защитата, тъй като  исканото от съда е да се прекрати действието и предоставената съдебна защита се изразява в разпореждането да бъдат прекратени безусловно действията. За да е налице хипотезата на чл. 250, ал. 1 от АПК е необходимо кумулативно наличие на следните  предпоставки- действие, което се извършва от името на административен орган или от длъжностно лице в администрацията, това действие да не се основава на административен акт или на закона, действието  да е започнало и да не е приключило, т.е да се осъществява и към момента на подаване на искането и към момента на разглеждането му от съда и наличие на правен интерес от прекратяване на действието.

В конкретния случай твърдяното от жалбоподателят незаконосъобразно фактическо действие представлява „неоснователните и  незаконосъобразни действия по обявяване на СУМПС за невалидно“. Това твърдяно фактическо действие е налично към датата на подаване на жалбата, тъй като СУМПС е доброволно предадено на органите на МВР и понастоящем се съхранява в ПП“-ОДМВР-Пазарджик. Безспорно се установява, че на 29.11.2012г., процесното  СУМПС е било предадено,  и на 02.12.2022г. обявено за отнето/иззето – нередовни документи, приложени към заявлението, като този статус продължава да е активен и понастоящем. Поради това искането е допустимо – твърдяното фактическо действие не е приключило.

За частния жалбоподател е налице и правен интерес от търсената защита.

За да бъде основателно искането на частния жалбоподател е необходимо твърдяното фактическо действие да не се основава на закон или на административен акт.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от ЗБЛД, т. 2, свидетелството за управление на МПС е български личен документ, което удостоверява правоспособността на едно лице да управлява МПС от съответната категория /чл. 3, ал. 3 от ЗБЛД/, а съгласно чл. 50, ал. 2 свидетелството за управление на моторно превозно средство служи и като идентификационен документ за самоличност на български граждани на територията на Република България, като по аргумент от нея се следва, че тези документи могат да бъдат обявявани за невалидни, единствено при наличие на законово установените предпоствки за това. Български лични документи, освен СУМПС, са и личната карта /чл. 23, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 1 от ЗБЛД/ и паспортът /чл. 34, ал. 2 от ЗБЛД/. В чл. 32 от ЗБЛД и в чл. 49 от същия закон, се установяват хипотезите, при проявлението на които в обективната действителност, може последните два документа да бъдат обявени за невалидни, като по аналогия, тези хипотези следва да намират приложимост и по отношение и на свидетелствата за управление на МПС. Видно от прочита на чл. 32, ал.1, т. 1-10, не се установява хипотеза, която да бъде пригодена към конкретния казус, а освен това и съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗБЛД, невалидността се обявява от органа, който е издал документа. По същият начин се установяват и хипотезите на обявяване невалидност на паспорти и заместващите го документи /чл. 49, ал. 1 от ЗБЛД/, като и тук в ал. 2 на текста се постановява, че това е в правомощията на органа издал документа. Видно от събраните по преписката доказателства нито едно от горепосочените законови основания не е налице, не е налице и административен акт, на който същите да се основават.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че извършената на 02.12.2022 г. промяна статуса на СУМПС № ********* на отнет/иззет-нередовни документи приложени към заявлението представлява незаконосъобразно действие по смисъла на чл.250 от АПК, чието прекратяване следва да бъде разпоредено в настоящото производство.

С оглед изхода на производството,  основателно се явява искането за присъждане на разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на   ОДМВР -  Пазарджик, представляващи държавна такса в размер на 10 лева  и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание  чл. 253, ал. 2, предл. 1-во от  АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХІІІ-ти състав

 

Р  АЗ  П  О  Р  Е  Д  И:

 

ДА БЪДАТ ПРЕКРАТЕНИ безусловно действията, които не се извършват в изпълнение на представен при проверката административен акт или на закона, по промяна статуса на СУМПС № ********* на отнет/иззет-нередовни документи приложени към заявлението.

ОСЪЖДА ОДМВР -  Пазарджик, да заплати на С.К.Д. сумата от 510 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд  на Република България, в 3-дневен срок от издаването му.

 

                                                  

 

 

 

 

СЪДИЯ: /п/