Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 20
гр.
Пловдив, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на десети февруари две хиляди и двадесета година в открито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Ясенка
Шигарминова
разгледа нд /В/ № 17 по описа за 2020г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по искане на осъдения Ц.М.Х. за възобновяване на
внохд № 691/18г. на Пловдивския окръжен съд и нохд № 160/17г. на Районен
съд - *.
Производството е по реда на глава ХХXIIІ НПК.
С Присъда № 6/31.01.2019г. по
нохд № 160/18г. на * районен съд подсъдимия Ц.М.Х.
бил признат за виновен в това, че на 27.06.2015г. в землището на с. *, обл. *,
противозаконно е унищожил чужди движими вещи – три броя прасета на обща
стойност 850 лв., собственост на Д.И.И. от гр.*и на основание чл.
216, ал. 1 НК бил
осъден на три месеца лишаване от свобода, като бил оправдан за разликата на
унищожените вещи до пълния размер по обвинението от 886 лева.
Със същата присъда подсъдимият
бил признат за виновен и в това, че на 27.06.2015г. в землището на с. *, обл. *,
като пренасял огнестрелно оръжие – един брой ловна нарезна пушка тип карабина
марка * калибър *с фабр. № *, не взел необходимите мерки за сигурност - чл. 96а
л.4 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 338, ал. 1, пр. 2 НК бил осъден на глоба в
размер на 1500 лева.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК
на подсъдимия било определено едно общо най-тежко наказание в размер на три
месеца лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал. 3 НК било присъединено
наложеното наказание глоба в размер на 1500 лева.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът
отложил изпълнението на така наложеното най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Съдът се произнесъл
по гражданския иск и се разпоредил с веществените доказателства и с разноските.
Първоинстанционната присъда била
обжалвана и с нова присъда № 50/04.06.2019г. по вонхд № 691/19г. на Окръжен съд
*била отменена в частта, с която подсъдимият бил признат за виновен и осъден за
престъплението по чл.216, ал.1 НК, в частта, с която на основание чл.23, ал.1 НК е било наложено общо наказание, в частта досежно уважения граждански иск и в
частта по разноските, като била постановена нова, с която подсъдимият бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.216, ал.1 НК, бил
отхвърлен предявения граждански иск, а разноските на основание чл.190, ал.1 НПК
съдът постановил да останат за сметка на държавата.
В останалата си част присъдата
била потвърдена.
Новата присъда била обжалвана
само в частта касаеща отхвърлянето на гражданския иск и с Решение №
256/07.01.2020г. по н.д. № 1053/19г. на Първо н.о. на ВКС била оставена в сила
в гражданско - осъдителната част и относно претендираните от ищеца разноски.
В потвърдителната си част, поради
липса на касационно основание, новата присъда влязла в сила от датата на
постановяването й.
Срещу
влязлата в сила присъда е постъпило искане от осъдения за възобновяване на
наказателното дело.
Изложените
в искането доводи очертават касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Оплакванията са насочени към оценъчната
дейност на решаващите инстанции, които неправилно били преценили доказателствата,
обосноваващи съставомерност на деянието по чл.338 НК. С доводи за липса на
нарушения при пренасяне на огнестрелното оръжие се обосновава нарушението на
материалния закон. Претендира се възобновяване на делото, отмяна на въззивното
решение, с което присъдата е била потвърдена в осъдителната й част по чл.338 НК
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд *.
Защитата поддържа искането си по изложените в него
съображения. Атакува процесуалната дейност на първоинстанционния съд с доводи
за неправилна интерпретация на събраните доказателства, както и неправилното им
тълкуване и отнасяне към правната норма, по която е бил признат за виновен и
осъден касатора. За първи път в хода на съдебните прения сочи и нарушения на
чл.13 и чл.14 НПК с бланкетното оплакване, че обстоятелствата по делото не са
изследвани обективно, всестранно и пълно.
В съдебното заседание представителят на Апелативна
прокуратура предлага искането да се остави без уважение. Сочи, че и двете
инстанции са съобразили всички относими за решаване на отговорността на касатора
обстоятелства и претенциите за допуснато нарушение на материалния закон са
неоснователни. Застъпва становището, че възражението за допуснати нарушения на
процесуалните правила е направено извън шестмесечния преклузивен срок.
Осъденият иска да бъде оправдан.
Апелативният съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи
следното:
Искането за възобновяване е
направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна по
отношение на съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, поради което е
допустимо.
Правното
естество на атакувания съдебен акт по необходимост налага очертаване на
пределите на настоящата проверка. Въпреки, че в атакуваната въззивна присъда е
отразено, че може да бъде обжалвана и протестирана в 15-дневен срок пред ВКС, тя
не подлежи на касационен контрол в потвърдителната си част, тъй като въпросите
по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 НПК, досежно обвинението по чл.338, ал.1 НК не са
разрешени от двете инстанции по противоположен начин и по естеството си тя
преставлява въззивно решение и само в тази част подлежи на контрол по настоящия
процесуален ред.
Визираното в искането оплакване на защитата и осъдения е обвързано
с допуснато нарушение при
оценъчната
дейност по проверката на доказателствените източници от решаващите инстанции и касае
в същността си съставомерността на деянието. В този си вид то е относимо към
касационното основание, попадащо в обхвата на чл.348, ал.1, т.1 НПК и имащо за
цел проверка за съответствието на атакувания съдебен акт с приложимия
материалния закон.
Преценката за фактическа
необоснованост обаче е извън
правомощията на касационната инстанция, тъй като не съставлява самостоятелен
касационен повод по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касационната инстанция не
разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на
доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по
фактите, поради което няма как автономно да прецени достоверността, респ.
недостоверността, на доказателствените материали и да направи собствена
преценка за невиновността на подсъдимия. При касационния контрол фактологията на деянието
може да се изследва само с оглед процесуалната законосъобразност на конкретните
действия на съдебните инстанции по фактите по допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателствата по делото и правилността на
формирането на вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган в светлината на чл.13, чл.14 и
чл.107 НПК.
По тези съображения настоящият състав намира, че не са
налице предпоставки за проверка по същество на атакувания съдебен акт на Пловдивския окръжен съд в посочената
част.
Наред с нарушението на материалния закон, защитата
на осъдения навежда с бланкетни доводи и касационното основание по чл.348,
ал.1, т.2 НПК, свързано с нарушение на чл.13, чл.14 и чл.107 НПК.
Оплакване от такъв характер обаче липсва в
искането на осъдения, като същото се поставя на вниманието на настоящия състав
едва в хода на съдебните прения в настоящето производство. По принцип е
възможно касатора да навежда нови касационни основания, които е пропуснал да
посочи в искането си, но това може да стане само в случаите, когато не е
изтекъл срокът, в който може да се иска възобновяване на делото.
Атакуваната от осъдения нова въззивна присъда в
потвърдителната си част е влязла в
законна сила на 04.06.2019г. и срокът по чл.421, ал.3 НПК е изтекъл на
04.12.2019г. / по арг. на чл.183, ал.3 НПК/.
Очевидно е, че касационното основание по чл.348,
ал.1, т.2 НПК, въведено за първи път от
защитата е извън този срок. Поради това искането в тази връзка се явява
процесуално недопустимо и не следва да бъде разглеждано по същество.
Макар и да не дължи произнасяне, съдът намира за
необходимо да отбележи, че при касационната проверка не се установи наличието на
отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Въззивния съд процесуално
изрядно е установил
релевантните за обвинението по чл.338, ал.1 НПК факти, като не са налице
дискредитиращи ги основания. Картината на деянието, свързана с невземане на
необходимите мерки при пренасяне на огнестрелно оръжие е изяснена при спазване на
процесуалните правила, констатациите на съда се основават на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като всички
изводи са надлежно мотивирани.
Обобщено, не са налице
предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, които да
доведат до основание за отмяна на атакуваната въззивна присъда в потвърдителната й част.
Поради това искането на осъдения Ц.Х. за възобновяване
на производството по делото следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Апелативният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Ц.М.Х. за възобновяване на
внохд № 691/18г. на Пловдивския окръжен съд и нохд № 160/17г. на Районен
съд - *.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.