№ 658
гр. Бургас, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202309 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на Д. Д. С., ЕГН: **********,
постоянен адрес: *****, чрез адв. А. И. А., срещу Наказателно постановление №25-3388-
000263/26.06.2025г., издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което
на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лева и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява лично, като се представлява от
адв.А., като поддържа жалбата.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание също
не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 21.04.2025г. около 14:30 часа в град Бургас, ж.к.“Изгрев“ от блок 25 в посока блок
62, Д. Д. С., ЕГН: **********, управлявал собствения си автомобил марка „Тойота
Авенсис“, с peг. № *******, след употреба на алкохол. Водачът бил изпробван с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0076, който отчел 1.32 промила в
издишания от водача въздух. На С. бил издаден талон за медицинско изследване с номер
261161 и 7бр. холограмни стикери. Той се явил в УМБАЛ Бургас за даване на кръвна проба
за изследване. Видно от протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията
на алкохол в кръвта №180/23.04.2025г. е, че в изследваната проба кръв от лицето Д. Д. С.,
1
ЕГН: **********, се доказа съдържание на етилов алкохол в количество 1.19 /едно цяло и
деветнадесет/ промила.
За така установените нарушения, св.Н. съставил против жалбоподателя Акт за
установяване на административно нарушение с бланков № GA 564096, подписан от
жалбоподателя без възражения. Било образувано и Досъдебно производство №293/2025г. по
описа на Бургаска районна прокуратура във връзка с реализиране състава на престъплението
по чл.343б, ал.1 НК. С оглед заключението на химическата експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта обаче и констатираното съдържание на етилов алкохол в
количество 1.19 промила, досъдебното производство било прекратено.
След преценка на всички, събрани по АНП доказателства, АНО е издал обжалваното
Наказателно постановление №25-3388-000263/26.06.2025г., издадено от Началник сектор в
ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.1, т.2
ЗДвП, за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник Сектор в
05 РУП към ОДМВР-гр.Бургас, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи и Заповед №251з-804/23.02.2022г.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
За да бъде санкциониран по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП извършителят, следва да е
налице алкохол в кръвта му, което трябва да бъде над 0,5 на хиляда до 1.2 на хиляда. Освен
това законодателят изисква това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред,
определен от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра
на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на МПС, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните
работи и министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на алкохол или
друго упойващо вещество се установява посредством използване на различни технически
средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания.
Съдът намира, че е спазена процедурата по Наредбата, чийто чл. 6, ал. 3 към датата на
деянието е предвиждал, че в случаите на съставяне на акт за установяване на
2
административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол
над 0,5 на хиляда, установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема
показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за
изследване. В случая С. се е възползвал от възможността за даване на кръвна проба.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото
доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на
чл. 5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с лабораторно изследване, че същият е управлявал
МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 1,19
промила. Не бяха ангажирани доказателства, които да оборват горното обстоятелство. Тъкмо
напротив, от приложените по делото писмени доказателства и събраните гласни такива в
съдебно заседание, по безспорен начин се установява, че на процесната дата, време и място,
именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Следователно той е адресат на
посочената правна норма и е бил длъжен да спазва предписаното от нея поведение. В тази
връзка следва да се има предвид, че АНО е възприел при ангажиране административната
отговорност на жалбоподателя по – благоприятните за него резултати от кръвното
изследване.
Неоснователни се явяват и наведени с жалбата и в хода на съдебните прения
възражения. На първо място, представеният по делото екземпляр на АУАН е четлив, поради
което и възраженията, че жалбоподателят не е успял да се запознае със съдържанието му се
явяват неоснователни. В тази връзка следва изрично да се изтъкне, че АУАН е изготвен в
печатна форма, поради което и няма как да се явява нечетлив поради причина – почерка на
неговия издател. На следващо място, дори и да беше налице евентуална „нечетливост“ на
същия /която в настоящия случай липсва/, тя би могла да се дължат на множество фактори, в
това число и начина на съхранението му.
Съдът счита също така, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички
необходими, законови реквизити, като възраженията на жалбоподателя в обратната насока са
бланкетни. На първо място, точно е посочено мястото на извършване на нарушението, а
именно: „град Бургас, ж.к.“Изгрев“ от блок 25 в посока блок 62“. Така посоченото място е
описано по начин, даващ възможност да се разбере, къде е извършено управлението на МПС
от страна на жалбоподателя с концентрация на алкохол в кръвта над позволения от закона
максимум от 0,8 промила, поради което и възможността на същия да разбере обвинението не
е била накърнена.
Меко казано абсурден се явява и доводът, че поради твърдяна евентуална употреба на
спирт при вземане на пробата е била отчетена концентрация на алкохол по – голям от
действителната. В тази връзка следва изрично да се изтъкне, че липсват каквито и да е
доказателства за нарушаване на методиката, по която се вземат кръвни проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Тъкмо напротив налице е единствено
такова твърдение, наведено за пръв път в хода на съдебните прения. Съдът няма как да не
отбележи също така, че това твърдени се явява крайно нелогично предвид обстоятелството,
че отчетената малко по – рано концентрация на алкохол посредством техническо
средство Дрегер значително по – висока от тази, установена с кръвното изследване, а
именно 1,32 промила /което между другото е влечало като последица от себе си
ангажиране на наказателната, а не на административната отговорност на
жалбоподателя/. При това няма как да се приеме, че отчетената концентрация на алкохол се
дължи на обстоятелства, различно от недобросъвестното поведение на жалбоподателя и
неспазването от негова страна на установения в страната правов ред.
С оглед извършеното нарушение законосъобразно наказващият орган е определил
санкционната норма - чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С обжалваното наказателно постановление
на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 000 лева, и лишаване от право да
3
управлява МПС за срок от 12 месеца. Разпоредбата на чл.174 ал.1, т.2 от ЗДвП, в редакцията
й към датата на извършеното нарушение определя посочените административни наказания в
твърд размер, поради което за съда не съществува възможност да намаля размера на същите.
В случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се
касае за управление на МПС - дейност, която представлява източник на повишена опасност,
а освен това не са налице каквито и да и било факти, които да оправдаят управлението след
употребата на алкохол. Тъкмо напротив, жалбоподателят е управлявал МПС със
значителна концентрация на алкохол в кръвта му, като при дори само 0,01 промила по
– висока такава, деянието му щеше да се квалифицира като престъпление по смисъла
на НК. Още повече, че отчетената малко по – рано концентрация на алкохол
посредством техническо средство Дрегер значително по – висока от тази, установена с
кръвното изследване, а именно 1,32 промила /което е влечало като последица от себе си
ангажиране на наказателната, а не на административната отговорност на
жалбоподателя/.
В заключение, обжалваното наказателно постановление се явява изцяло
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноски се полагат на АНО, който обаче не прави искане за
присъждане на такива, поради което и съдът не следва да се произнася в тази насока.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-3388-000263/26.06.2025г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР Бургас, 05 РУП Бургас, с което на жалбоподателя Д.
Д. С., ЕГН: **********, постоянен адрес: *****, на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, за
извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
1000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4