Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 220/14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, в
съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове:
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретар
Димитрана Димитрова и с участието
на прокурора
Галя Александрова разгледа
докладваното
от съдията
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
КАНД № 37/2024 г. по описа на
Административен съд – Монтана
Производство
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
С Решение №333 от 05.12.2023 г.,
постановено по АНД №20231630200563/2023 г., Районен съд – Монтана е отменил
Наказателно постановление № 12-2300002/07.03.2023 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” –Монтана, с което на И.С.И. ***, на основание чл. 416, ал.
5 във вр. с чл. 413, ал. 3 от Кодекса на труда КТ),
е наложена глоба в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора го обжалва и моли да бъде отменено,
като поддържа, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В съдебно
заседание, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт
К*** , поддържа жалбата си и моли да бъде отменено обжалваното решение, като
претендира разноски по делото..
Ответникът, чрез процесуалния си
представител адвокат Е. в постъпил отговор по касационната жалба, оспорва
същата и моли да се потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание,
ответника не се явява, като в постъпила молба от адвокат Е. се поддържа
касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и се моли за
присъждане на разноски по делото съобразно представен списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна, а атакуваното решение правилно и законосъобразно.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Монтана, като взе предвид
оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства
и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна, имаща правен
интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да отмени наложената глоба, въззивният съд е приел, че
от събраните по делото доказателства не се установява извършено нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на оборудване.
Настоящата
съдебна инстанция счита въззивното решение за
правилно, при следните доводи:
Неоснователно в жалбата се
поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното
решение е прието, че по делото не са събрани безспорни доказателства от които
да се изведе извода, че на 16.11.2022г. на територията на предприятието са
допуснати външни лица и не са предприети мерки за осигуряване на достъпа на
външни лица. Както правилно е приел въззивният съд в
мотивите си, по делото липсва каквото и да е установяване, че е налице нарушение
на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на оборудване от страна на
земеделския производител, който има качеството на работодател по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗЗБУТ.
Следва да се
отбележи, че от съществено значение за установяването на нарушението по чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на оборудване от страна на
земеделския производител е дали работодателя е
бездействал и дали сочените лица са имали регламентиран достъп на територията
на предприятието, а тези обстоятелства не са установени надлежно в хода на административнонаказателното производство. След като в
случая това обстоятелство не е надлежно установено от събраните по делото
доказателства, следва да се приеме, че обосновано въззивният
съд е отменил наложената глоба при липсата на съставомерност
на установеното деяние.
Настоящия
съдебен състав, изцяло споделя правилните и задълбочени мотиви на въззивния съд, които са го мотивирали да отмени наложената
имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в
мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение.
Настоящият
съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл. 218 от АПК, че
атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия
материален закон.
Предвид заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на
разноски по делото, настоящият съдебен състав не счита, че в полза на касатора следва да бъде бъдат присъдени сторените разноски,
които се претендират. Това е така, тъй като се претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, като е представено пълномощно с
уговорена сума от 500 лева за процесуално представителство пред районният съд.
Видно от диспозитива на решението на Районен съд
Монтана, в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 500 лева,
тоест след като за настоящата съдебна инстанция не се представят годни
доказателства, които да установяват претендираните
разноски такива не се дължат.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна.
Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила,
предвид което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от ЗАНН, настоящият касационен
състав на Административен съд – Монтана
Р Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №333 от 05.12.2023 г., постановено по АНД №20231630200563/2023
г. по описа на Районен съд Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на И.С.И. *** за присъждане на разноски по настоящето съдебно
производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: