Решение по дело №522/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 260067
Дата: 25 март 2021 г.
Съдия: Мирослав Георгиев Маринов
Дело: 20203600500522
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260067

 

гр.Шумен, 25 Март 2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Шуменски окръжен съд в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди дванадесет и първа година в състав:

 

                                                                                    Председател: М. Маринов

                                                                                           Членове: 1. Р. Хаджииванова

                                                                                                           2. С. Стефанова

 

            при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №522 по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            С решение №260165 от 06.11.2020г. по гр.д.№727/2020г., Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил, като неоснователни, предявените от ищеца Община Х. срещу "Инвест Агро БГ" ООД, искове за заплащане на 16098,38 лева - представляваща неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по Договор №92 за отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд от 04.09.2017 г., както следва: 2697 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1348,50 лв. - за стопанската 2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12052,88 лв. - за стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г.. С решението са присъдени разноски в полза на ответника в размер на по 1153 лева.

            Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като посочва доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, и моли съда да го отмени и да постанови решение, с което да уважи предявените искове и да се присъдят направените по делото разноски.

            В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба, и моли решението да бъде потвърдено.

            Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

            Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за частично основателна.

            Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с обективно съединени искови претенции с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД, предявени от Община Х. срещу "Инвест Агро БГ" ООД. От представения договор е видно, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, основаващо се на сключен Договор №92/04.09.2017 г. за отдаване под наем на земеделски земи от общинския поземлен фонд в землищата на с. С., с. К. и с. В.. Договорът е сключен за срок от десет години, считано от 01.10.2017 г. до 30.09.2027 г. Общата площ на земите възлиза 329,527 дка, а уговореното годишно наемно възнаграждение се равнява на сума от 26969,66 лева. Със споразумение към договора, постигнато на 01.10.2019 г., страните се съгласили договорът да бъде частично прекратен, по отношение на имот №045003 от 46,192 дка, като считано от 01.10.2019 г. общата ползвана площ от наемателя е 283,335 дка, при дължим годишен наем в размер на 24105,76 лева. По силата на този договор ищецът има качеството на наемодател, а ответникът- на наемател. Страните са уговорили наемателят да заплаща наемната цена ежегодно в срок до 30-то число на месец август на всяка календарна година, предхождаща стопанската година, за която се дължи наемната цена, актуализирана с Решение на ОбС-Х., съгласно индекса на инфлацията по данни на НСИ за предходната година. Предвидено е за първата година наемът да се заплати преди сключване на договора. Наемът за стопанската 2017/2018 г. е заплатен на 14.09.2017 г., наемът за стопанската 2018/2019 г. е заплатен на 04.09.2018 г., а за стопанската 2019/2020 г. е заплатен на 23.12.2019 г. В чл.8 от договора е предвидена мораторна неустойка, в размер на 1% дневно върху годишното наемно плащане, но не повече от 50%. Съгласно чл. 12 наемателят се задължава да изплати на наемодателя обезщетение за неизпълнените си задължения и вредите, причинени по време на ползване на земеделската земя, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. От изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза се установява, че общия размер на дължимата неустойка, съобразно уговореното в договора и констатираните забави в плащанията е - 16098,33 лева, а по отделни претенции - 2696,97 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1348,48 лв. - за стопанската 2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12052,88 лв. - за стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г..

            Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Неустойката, съгласно чл. 92, ал.1 от ЗЗД, има за цел да обезпечи изпълнението на поетите с договора задължения и същевременно да обезщети вредите от евентуалното им неизпълнение. Но освен тези две функции, предвид възможността размерът на неустойката да надхвърля този на реално претърпените вреди неустойката има и наказателна функция, а именно да санкционира неизправната страна по договора. Включването в договора на клауза, предвиждаща неустойка, е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, изрично уреден в чл. 9 от ЗЗД. Но разпоредбата ограничава приложното поле на свободата на договаряне. Страните могат да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави (чл. 26 от ЗЗД). Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи: 1. наличието на действал за претендираните периоди валиден договор между страните; 2. изрично уговорена между страните неустойката; 3. кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни; 4. длъжникът виновно да не е изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнил лошо, или със забава. В конкретния случай между страните не съществува спор, че са били обвързани от сключен между тях договор за наем на земеделска земя. Не е спорно, че наемателят е изпълнявал задължението си да заплаща ежегодно договорената наемна цена, но изпълнението било неточно в темпорално отношение. Не съществува разногласие, че в договора за наем е уговорена клауза за неустойка, съгласно която изрично е посочено, че при забава на плащането на уговорената наемна цена наемателят дължи неустойка в размер на 1% за всеки просрочен ден върху годишната наемната цена, но не повече от 50%. Налице е уговорена мораторна неустойка за забавено изпълнение. Ищецът, в качеството си на наемодател е изпълнил задължението си да предостави за ползване земеделската земя, предмет на договора за наем. Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответникът не е изпълнявал точно основното си задължение по наемния договор, а именно да заплати дължимите годишни наемни възнаграждения в уговорените срокове.

            Основният спорен въпрос в настоящото производство е дали уговорената в чл. 8 от наемния договор неустойка накърнява добрите нрави, поради което клаузата се явява нищожна и не поражда действие за страните. Неоснователно е възражението, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Основният аргумент на ответното дружество е, че размерът на неустойката бил прекомерно висок и това щяло да доведе до неоснователно обогатяване на ищеца. В Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK на ВКС е дадено принципното решение, че договорната клауза за неустойка би могла да е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или неустойката ще излезе извън обезпечителните или обезщетителните си функции, които са ѝ придадени от страните. Уточнено е, че преценката за накърняването на пределите на нравствената допустимост в тази хипотеза се основава на вида на неизпълнението, за обезщетяването на което е уговорена неустойката, на начина на определянето й, на базата на изчисляването ѝ. Обстоятелството, че размерът на неустойката е завишен, а в конкретния случай – са равнява на половината от размера на уговореното с договора годишно наемно възнаграждение, не я прави "a priori" нищожна, поради накърняване на добрите нрави. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции /Решение № 66 от 23.08.2019 г. на ВКС по т. д. № 2131/2018 г., I т. о., ТК, Решение №177/08.11.2017 по т.д. №408/2017 г., II то на ВКС, Решение № 99 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 984/2009 г., I т. о., Решение № 168 от 12.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 486/2010 г., II т. о./. Като взе предвид вида на обезпеченото с неустойката задължение (парично), вида на уговорената неустойка (мораторна), периода на забавата, обстоятелството, че неустойката е уговорена с фиксиран краен предел на начисляване и като съобрази, че точното в темпорално отношение изпълнение на паричното задължение е зависило изцяло от волята на ответното дружество, съдът намира, че неустоечната клауза не излиза извън присъщите ѝ функции. Единствено уговорената в чл. 8 неустойка представлява обезщетение на забавено плащане. Уговореното в чл. 12 обезщетение е за неизпълнение на задълженията по чл. 9, 10 и 11 от Договора (имотът да се ползва с грижата на добър стопанин, съгласно предназначението им, при спазване на установените санитарно-хигиенни, противопожарни и екологични норми, да не се уврежда почвата и трайните насаждения, да не се пренаема от трети лица, да не се дава в заем за послужване без изрично писмено съгласие на наемодателя, да се върне след изтичане срока на договора, почистен от растителни и механични отпадъци), както и за вреди, причинени по време на ползване на земеделската земя, освен ако се докаже, че те се дължат на причина, за която наемателят не отговаря. Т.е. двата вида обезщетение имат различен характер. Неоснователни са и останалите възражения да ответната страна, като в допълнителна подкрепа на горното следва да се посочи и константната съдебна практика по сходни с настоящата хипотези - Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 911/2009 г., I т. о., Решение № 4 от 25.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 395/2008 г., I т. о., и др.. Ето защо съдът намира, че исковите претенции са основателни и доказани до установения с експертизата размер и следва да се уважат до тези размери - 2696,97 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1348,48 лв. - за стопанската 2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12052,88 лв. - за стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г., или общо 16098,33 лева.

            Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени претенциите по чл.92, ал.1 от ЗЗД до горните размери, и вместо него постановено друго, с което исковете да се уважат. В останалата обжалвана част решението следва да се потвърди. Решението следва да се отмени и в частта за разноските, доколкото отхвърлената част от иска - 0,05 лева, не е достатъчна за съразмерно присъждане и на 0,01 лева, а на ищцовата страна следва да се присъдят разноски за първоинстанционното решение в размер на 1883,93 лева съразмерно на уважената част. На жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1521,97 лева, съразмерно на уважената част от жалбата.

Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №260165 от 06.11.2020г. по гр.д.№727/2020г. на Районен съд - гр.Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ОБЩИНА Х. срещу "ИНВЕСТ АГРО БГ" ООД с ЕИК ... искове с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за заплащане на неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по Договор №92 за отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд от 04.09.2017 г. за сумата от 16098,33 лева, както следва: 2696,97 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1348,48 лв. - за стопанската 2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12052,88 лв. - за стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г., както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати съдебно деловодни разноски на ответника в размер на 1153 лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА "ИНВЕСТ АГРО БГ" ООД с ЕИК ...  ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Х. сумата от 16098,33 лева - представляваща неустойка за забавено плащане на наемно възнаграждение по Договор №92 за отдаване под наем на земеделски земи от общински поземлен фонд от 04.09.2017 г., както следва: 2696,97 лв. - за стопанската 2017/2018 г. за период 05.09.2017 г. - 14.09.2017 г.; 1348,48 лв. - за стопанската 2018/2019 г. за период 31.08.2018 г. - 04.09.2018 г.; 12052,88 лв. - за стопанската 2019/2020 г. за период 31.08.2019 г. - 23.12.2019 г..

            ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

            ОСЪЖДА "ИНВЕСТ АГРО БГ" ООД с ЕИК ...  ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА Х., деловодни разноски за първата инстанция в размер на 1883,93 лева, и за въззивната инстанция в размер на 1521,97 лева.

            Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                                 2.