№ 1152
гр. Плевен, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20214430102855 по описа за 2021 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ с цена на иска 1399,00 лв.,
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска 169,14
лева и чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ с цена на иска
295,19 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** срещу В. П. В.,
ЕГН**********, ***, в която се твърди, че между Кредитора ’’***” АД
София - от една страна и кредитополучателя В. П. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** е сключен Договор № ***г. за потребителски кредит. На
основание сключения договор на Кредитополучателя е предоставен банков
кредит в размер на 1399.00 лева за закупуване на стоки. Твърди, че
предоставеният кредит е изцяло усвоен на 03.08.2017 г. съгласно т. 4 от
договора. Въпреки поетите задължения, кредитополучателя не заплаща
вноските по кредита в сроковете и при условията, уговорени в сключения
между страните Договор за кредит. Твърди, че усвоеният кредит не е
погасяван по главница и по лихва. Кредитът е в просрочие, считано от
03.09.2017 г. - общо 572 дни към 20.03.2019 г., включително. Твърди, че по
1
кредита са просрочени 18 (осемнадесет) вноски по главница, съгласно
погасителен план, подробно описан в т. 12.1, раздел V от Договора за кредит,
които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 74.30 лева,
дължими на 25.08.2017 г., 70.01 лева, дължими на 25.09.2017 г., 71.44 лева,
дължими на 25.10.2017 г., 71.84 лева дължими на 25.11.2017 г., 73.23 лева
дължими на 25.12.2017 г., 73.71 лева дължими на 25.01.2018 г., 74.66 лева
дължими на 25.02.2018 г., 76.74 лева дължими на 25.03.2018 г., 76.62 лева
дължими на 25.04.2018 г., 77.91 лева дължими на 25.05.2018 г., 78.61 лева
дължими на 25.06.2018 г., 79.87 лева дължими на 25.07.2018 г., 80.66 лв.
дължими на 25.08.2018 г., 81.70 лв. дължими на 25.09.2018 г., 82.90 лв.
дължими на 25.10.2018 г., 83.83 лв. дължими на 25.11.2018 г., 84.98 лв.
дължими на 25.12.2018 г., 85.99 лв. дължими на 25.01.2019 г. Общ размер на
просрочената сума по главница: BGN 1,399.00 (хиляда триста деветдесет и
девет лева). Твърди, че по кредита са просрочени 18 (осемнадесет) вноски по
лихва, които са били дължими на падежи и в размери, както следва: 12.82
лева, дължими на 25.08.2017 г., 17.11 лева, дължими на 25.09.2017 г., 15.68
лева, дължими на 25.10.2017 г., 15.28 лева дължими на 25.11.2017 г., 13.89
лева дължими на 25.12.2017 г., 13.41 лева дължими на 25.01.2018 г., 12.46
лева дължими на 25.02.2018 г., 10.38 лева дължими на 25.03.2018 г., 10.50
лева дължими на 25.04.2018 г., 9.21 лева дължими на 25.05.2018 г., 8.51 лева
дължими на 25.06.2018 г., 7.25 лева дължими на 25.07.2018 г., 6.46 лв.
дължими на 25.08.2018 г., 5.42 лв. дължими на 25.09.2018 г., 4.22 лв. дължими
на 25.10.2018 г., 3.29 лв. дължими на 25.11.2018 г., 2.14 лв. дължими на
25.12.2018 г., 1.11 лв. дължими на 25.01.2019 г. Общ размер на просрочената
сума по лихва: BGN 169.14 (сто шестдесет и девет лева и четиринадесет
стотинки). Твърди, че кредита е с настъпил падеж на 25.01.2019 г. на
основание т. 12.2, Раздел V от Договора за кредит. Считано от 25.01.2019г.
всички непогасени задължения на кредитополучателя, произтичащи от
Договор №***r. за потребителски кредит са станали изцяло и незабавно
изискуеми на основание настъпил падеж. Моли да бъде признато за
установено, че *** АД има вземане от В. П. В., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, произтичащо от Договор № ***г. за потребителски кредит, което
към 20.03.2019г. е в размер на 1863.33 лева и представлява: - просрочена
главница - 1399.00 лева; - просрочени договорна лихва- 169.14 лева, за
периода от 25.08.2017г. до 25.01.2019г., - наказателна лихва - 295.19 лева, за
2
периода от 25.08.2017 г. до 19.03.2019г. вкл., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 20.03.2019 г. до пълното изплащане на задълженията,
за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1708/2019г.
Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по
делото. В съдебно заседание се явява лично и признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника е
направил изявление, че признава иска, а ищеца е направил искане за
постановяване на решение съобразно признанието. Спазени са и изискванията
на чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и е такова с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
3
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 87,27 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 418,69 лв./118,69лв.+200 лв.+100лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, по отношение на ответника В. П. В.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата 1399,00 лева, представляваща задължение-
главница по Договор за банков кредит № ***г., за която е издадена заповед за
изпълнение № 968/21.03.2019 по ч.гр.д.1708/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на В. П. В.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 169,14 лева, представляваща задължение-
договорна лихва за периода 25.08.2017г. до 25.01.2019г., по Договор за
банков кредит № ***г., за която е издадена заповед за изпълнение №
968/21.03.2019 по ч.гр.д.1708/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК, вр.чл.430, ал.2 ТЗ, по отношение на В. П. В.,
ЕГН**********, ***, че ДЪЛЖИ на *** АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, сумата от 295,19 лева, представляваща задължение-
наказателна лихва за забава за периода 25.08.2017г. до 19.03.2019г., по
Договор за банков кредит № ***г., за която е издадена заповед за изпълнение
№ 968/21.03.2019 по ч.гр.д.1708/2019 по описа на РС-Плевен.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. В., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
сумата от 87,27 лв. направени разноски за производството по
ч.гр.д.1708/2019 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. В., ЕГН**********, ***
да плати на *** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***
разноски за производството в размер на 418,69 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5