№ 525
гр. *** 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110103335 по описа за 2023 година
Предявен иск по чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК
Ищцата И. Л. М. твърди, че по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на РС Горна
Оряховица срещу нея е издаден изпълнителен лист в полза на "Юробанк и Еф
Джи България" АД, гр.София, въз основа на който е образувано изп.д.№
43/2012 г. по описа на ДСИ при ГОРС. Впоследствие изп.дело било
прехвърлено по подсъдност на ДСИ при ВТРС и образувано под № 155/2012
г. Това изпълнително дело било прекратено по молба на взискателя на
24.08.2017 г. Излага, че след извършено прехвърляне на вземането от
"Юробанк и Еф Джи България" АД на "Еос Матрикс" ЕООД на 18.01.2016 г.,
било образувано изп.д.№ 70/2023 г. по описа на ЧСИ Д.Бойчев, рег.№ 726 в
КЧСИ с район на действие ВТОС. Заявява, че към датата на образуване на
това изпълнително дело вземането е било погасено по давност и излага
съображения в тази насока. Моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено между страните, че не дължи на ответника сумата от
17734,78 лева главница; сумата от 604,78 лева договорна лихва; сумата от
354,70 лева ДТ; сумата от 725,63 лева адвокатско възнаграждение; законна
лихва върху главницата от 15.02.2012 г. до изплащане на вземането, за които
е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС, по който е
образувано изп.д.№ 70/2023 г. на ЧСИ Д.Бойчев, рег.№ 726 в КЧСИ, поради
1
погасяването им по давност към 23.08.2023 г. Претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от пълномощника си адв.М. от ВТАК.
Поддържа исковата претенция.
Ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД, гр.София е депозирал в срок отговор
на исковата молба, в който заявява неоснователност на иска. Не оспорва
изложените фактически твърдения относно издаването на изпълнителен лист,
образуването на изпълнителни дела и прехвърлянето на везмането, но оспорва
да е изтекла погасителна давност за процесните вземания. Излага
съображения в тази насока и моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.
Претендира разноски. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Н. от
ВТАК поддържа изложеното становище.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
По ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС е издадена заповед за изпълнение №
613/20.02.2012 г. и изпълнителен лист срещу И. Л. *** в полза на "Юробанк
и Еф Джи България" АД за сумата от 17734,78 лева, от които 17130 лева
главница по договор за потребителски кредит FL5892-06/30.05.2011 г. ;
сумата от 604,78 договорна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 21.01.2012 г.
, ведно със законната лихва от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане ,
както и за 354,70 лева заплатена държавна такса и 725,63 лева адвокатско
възнаграждение. Според приетото удостоверение за идентичност на лице с
различни имена от 9.11.2023 г. издадено от Община *** И. Л. М. и И. Л. ***
са имена на едно и също лице. От писмо изх.№ 2652/30.01.2024 г. на ДСИ
при РС Велико Търново се установява, че изп.д.№ 155/2012 г. е образувано
въз основа на изп.лист, издаден по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС със страни "
Юробанк България" АД и И. Л. ***. Изпълнителното дело е прекратено на
основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК на 24.08.2017 г. и изпълнителният лист е
върнат на взискателя срещу разписка на 13.10.2017 г. Изпълнителното дело е
унищожено с акт за унищожаване от 30.03.2023 г. Запазените документи от
делото са заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС
и разписка за връщане на изп.лист от 13.10.2017 г. От преписа от
изпълнително дело № 70/2023 г. на ЧСИ Д.Бойчев е видно, че то е
образувано на 23.08.2023 г. по молба на "Еос Матрикс" ЕООД -взискател,
придобил вземането по изп.лист от 20.02.2012 г. срещу И. Л. *** по силата на
2
договор за цесия от 18.01.2016 г., сключен между "Юробанк България" АД и
"Еос Матрикс" ЕООД. На 23.08.2023 г. ЧСИ е изпратил съобщение до
длъжника за образуваното изпълнително дело. С писмо изх.№
6331/23.08.2023 г. ЧСИ е изискал от ТД на НАП Велико Търново
удостоверение с информация за публичните задължения на длъжника за
наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им , ако има
такива, както и за имуществото, върху което е започнало принудително
изпълнение. От справка за банкови и платежни сметки на ФЛ/ЮЛ от БНБ вх.
№ 03120/7.09.2023 г. е видно, че по сметка на длъжника в "ПИБ" АД е
наложен запор на 21.07.2020 г., а по две сметки в "Юробанк България" на
длъжника са налагани два запора на 17.07.2020 г., вдигнати на 21.12.2020 г.
От удостоверение № 040372303682487/13.09.2023 г. на НАП се установява, че
няма образувано изпълнително дело и няма наложени обезпечителни мерки.
На 11.09.2023 г. е наложен запор върху вземанията-настоящи и бъдещи на
длъжника в "Изипей" АД до размера на дълга по изп.дело.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В производството е предявен иск срещу взискателя за установяване
несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който
се квалифицира по чл. 439, вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез
иск изпълнението, като се позовава на факти, настъпили след издаването на
изпълнителното основание. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на процесния изпълнителен лист, именно
изтичането на предвидената в закона давност, което обуславя неговата
допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Оспорва се
вземане, което е признато по съдебен ред с издаването на заповедта за
изпълнение, поради което то се погасява с изтичане на общата петгодишна
давност съгласно чл. 117,ал.2 от ЗЗД. В конкретния случай по издадения
изпълнителен лист от 20.02.2012 г. първоначално образуваното при ДСИ на
ГОРС изп.дело е изпратено на ДСИ при ВТРС , където е образувано под №
155/2012 г. Изп.дело № 155/2012 г. на ДСИ при ВТРС е прекратено по искане
на взискателя на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК на 24.08.2017 г. и
изпълнителният лист е върнат на взискателя срещу разписка на 13.10.2017 г.
Съгласно задължителните постановки на ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по
3
тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, за периода от 18.04.2012 г., когато
видно от печата на гърба на изпълнителния лист е изпратена покана за
добровлоно изпълнение до 26.06.2015 г. , когато е прието ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност
не е текла. За периода 26.06.2015 г., от когато е започнала да тече давността
до прекратяване на изпълнителното дело № 155/2012 г. - 24.08.2017 г. няма
доказателства да са извършвани изпълнителни действия. В т. 10 от ТР №
2/26.06. 2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
– налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н.,
както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на
изпълнителното дело, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка,
проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на документи
и книжа и др. Тъй като изп.д.№ 155/2012 г. на ДСИ при ВТРС е унижощено
поради изтичане срока за съхранението му, по делото няма приложени
документи, които да удостоверят дали от образуването до прекратяването му
са извършвани някакви изпълнителни действия, годни да прекъснат
давността. Ответникът, който навежда твърдения за редовно и своевременно
извършвани изпълнителни действия в периода 2015 г.-2017 г. не представя
доказателства, които ги подкрепят. По изпълнително дело № 70/2023 г. на
ЧСИ Д.Бойчев , образувано по молба на взискателя- цесионер "Еос Матрикс"
ЕООД е извършено изпълнително действие- наложен е запор на вземания на
длъжника, но това е станало едва на 11.09.2023 г. В заключение,
анализириайки ццитираната по-горе тълкувателна практика, задължителна в
правоприлагащата дейност съдът стига да извода, че вземането на кредитора
по изпълнителен лист от 20.02.2012 г. издаден по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на
ГОРС, за което е образувано изп.д.№ 70/23 г. на ЧСИ Д.Бойчев е погасено по
давност, считано от 27.06.2020 г. - с изтичане на пет години от датата, на
която с ТР е прието, че давността по образуваното преди тази дата
4
изп.производство започва за тече / 26.06.2015 г./. Няма доказателства тази
давност да е прекъсвана с валидно извършвани изпълнителни действия, а в
този ред на мисли за прецизност следва да се отбележи, че наложените
запори, които се установяват от справката на БНБ приложена по изп.д.№
70/23 г. на ЧСИ Д.Бойчев са от 17.07.2020 г и 21.07.2020 г. и не касаят
процесното вземане, тъй като изп.д.№ 155/2012 г. на ДСИ е прекратено през
2017 г., а новото изп.дело по процесния изп.лист е образувано на 23.08.2023 г.
Мотивиран от горното съдът приема за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от общо 17734,78 лева, от които 17130 лева главница ;
604,78 договорна лихва за периода от 30.06.2011 г. до 21.01.2012 г. , ведно със
законната лихва от 15.02.2012 г. до окончателното изплащане , както и 354,70
лева заплатена държавна такса и 725,63 лева адвокатско възнаграждение, за
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС, по който
е образувано изп.д.№ 70/2023 г. на ЧСИ Д.Бойчев, рег.№ 726 в КЧСИ, поради
погасяването им по давност.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 74
лева, от които 50 лева заплатена ДТ и 24 лева такса, платена за препис от
изп.дело по сметка на ЧСИ. При този изход на делото ответникът на
основание чл. 78,ал.6 от ГПК следва да внесе в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 659,39 лева, представляваща
остатъка от дължимата държавна такса, за която ищцата не е била
освободена.
Ищецът е представляван от адвокат, който е осъществил правна помощ
по реда на чл. 38,ал.1, т.2 от ЗА. В представеният списък на разноски по чл.
80 от ГПК е посочено дължимо възнаграждение от 3922,58 лева, като, освен
че неправилно, както и в исковата молба е посочен размера на дължимата
главница / 17734,78 лева е цялото вземане/ , в цената на иска е включена и
натрупаната до момента законна лихва. Така определена цената на иска е
неправилна- с него се отрича изпълняемото право по издадения изпълнителен
лист- 17734,78 лева, а натрупаните законни лихви са последица при
дължимостта /недължимостта на това право и не формират цената на иска.
Ответникът е направил възражение за прекомерност, което е неоснователно с
оглед това, че съдът определя минималния размер съгласно чл. 7,ал.2,т.3 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения - 1996 лева, които ответникът следва да заплати на
пълномощника на ищеца.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с
чл. 124, ал. 1 ГПК, че И. Л. М. с ЕГН ********** от гр.*** ул. " **
НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул." Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 сумата от
общо 17734,78 / седемнадесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и
78 ст./, от които 17130 / седемнадесет хиляди сто и тридесет лева/ главница ;
604,78 / шестстотин и четири лева и 78 ст./ договорна лихва за периода от
30.06.2011 г. до 21.01.2012 г. , ведно със законната лихва от 15.02.2012 г. до
окончателното изплащане , както и 354,70 / триста петдесет и четири лева и
70 ст./ заплатена държавна такса и 725,63 / седемстотин двадесет и пет лева и
63 ст./ адвокатско възнаграждение, за които е издаден изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 305/2012 г. на ГОРС, по който е образувано изп.д.№ 70/2023 г. на
ЧСИ Д.Бойчев, рег.№ 726 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул." Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на И. Л. М. с ЕГН ********** от гр.*** ул. " ** сумата от 74 /
седемдесет и четири/ лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул." Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Б. Д. М. сумата от 1996 / хиляда деветстотин
деветдесет и шест/ лева адвокатско възнаграждение, определено по чл.38,ал.2
от ЗА.
ОСЪЖДА "ЕОС МАТРИКС" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул." Рачо Петков-Казанджията" № 4-6 да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 659,39 /
шестстотин петдесет и девет лева и 39 ст./ дължима държавна такса.
6
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7