№ 2789
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110122523 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „***********“ ЕАД
срещу С. Б. Б., с която са предявени кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответницата , че дължи на ищеца вземания по
отношение на топлоснабден имот в гр. ************** за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. №
50404/2023г. по описа на СРС, 69с-в , за следните суми:
2714,33 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *********** номер
*******, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на заявлението- 11.09.23г. до изплащане на вземането; сумата от
366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.08.2023 г.; сумата от 39,34 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението -11.09.23г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 9,24 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г.;
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
1
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот,
собственост на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че
ответницата е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху
изискуемите главници. Ето защо моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата С. Б. Б. чрез адв. М. Л. от
САК е подала отговор на исковата молба, с който по същество оспорва
предявените искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца,
оспорва начина на начисляване на сумите за топлинна енергия и реалната
доставка до имота. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е
неизправна страна по договора, релевира възражение за нищожност на ОУ, на
които се позовава ищецът, както и възражение за погасяване на вземанията по
давност. Моли да не бъдат допускани поисканите експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422,гпк, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
2
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са по
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото НА за дарение на недвижим имот от
26.08.1993г. , съставен от нот. И.Г. - 1 нотариус при Софийска нот. служба към
СРС , както и от приложената декларация за отказ от право на ползване върху
недвижим имот от страна на дарителите с нот. заверка на подписите от
27.08.10г. , вписана в СП , се установява , че процесният апартамент е станал
изключителна собственост на ответницата по силата на договора за дарение в
нейна полза.Приложено от страна на ищеца по делото е и заявление ,
подадено от ответницата , за откриване на партида съгласно ОУ за продажба
на ТЕ от „***********“АД на потребители за битови нужди от 07.11.2005г.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответницата. Съдът намира, че от ангажираните и приложени от
ищеца към исковата му молба писмени доказателства се установяват
наличието на облигационно отношение с ответника в качеството на
собственик и ползвател на имота.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че за исковия период
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
за процесния имот между ищеца и ответника е възникнало, поради което
ответницата има качеството на клиент /потребител/ на топлинна енергия за
топлоснабдения имот в качеството на собственик и ползвател на същия .
Като клиент на топлинна енергия ответницата се намира в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба (доставка) на
топлинна енергия по отношение на процесния имот, поради което дължи
заплащане на цената на доставените услуги.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
3
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответникът е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че в отношенията между страните за исковия период
са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение
№ ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - Протокол от проведено на 04.09.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
********* , Договор № 4141/24.09.2002 г. между „*********“ЕООД и
процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни
отчети, за исковия период дяловото разпределение в сградата етажна
собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице
помагач „*********“ЕООД .
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
4
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с отговора на исковата молба ответницата изрично е поискала
да не бъде допускана съдебно-техническа и счетоводна експертизи , поради
което съдът намира за неоспорен фактът на доставяне от ищеца на топлинна
енергия в имота в твърдените количества и обем. Ето защо съдът намира, че
общият размер на дължимата сума за потребена топлинна енергия за
процесния топлоснабден имот за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е този
посочен от ищеца –2714,33 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведеното с
отговора на исковата молба от ответника възражение за изтекла погасителна
давност.
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
5
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./, като в настоящия
случай относимият период е от 20 дни , доколкото се претендира вземане,
считано от 01.05.20г.
В случая заявлението е подадено на 11.09.2023 г., поради което
погасени по давност при изложените по-горе мотиви се явяват вземанията за
периода м. 05.2020г. – м. 06.2020г. включително, които са на стойност
85,06лева .
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.07.2020
г. до м.04.2022 г. включително, съдът определи въз основа на приложените по
делото фактури за отчетните периоди , като възприе посочените в тях
стойности на общото задължение за съответния отчетен период, както и въз
основа на кредитните известия към фактурите. Оттук следва, че дължимата
сума за топлинна енергия, дължима от ответника , за неизтеклия по давност
период от м.07.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл., е в общ размер на 2629,27 лева .
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на
заявлението – 11.09.2023 г., до окончателното плащане.
Ответницата не твърди и не доказва заплащане на задълженията ,
поради което исковата претенция следва да бъде уважена за посочения период
и размер.
Към посочената по-горе сума следва да се добави дължимата годишна
такса за извършваната услуга за дялово разпределение, която съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „***********“ ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда етажна собственост се заплаща от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Извършването на услугата се установява от приложените по делото Протокол
от проведено на ОС на ЕС, Договор № 4141/24.09.2002 г. между
„*********“ЕООД и процесната ЕС, Договор между „***********“ ЕАД и
„*********“ЕООД от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съдът намира, че общият размер на
дължимата такса за дялово разпределение се установява от представените от
ищеца писмени доказателства, а именно – сумата от 39,34 лв. за периода от
м.07.2020 г. до м.04.2022 г., като периодът , за който същата се претендира не е
обхванат от погасителната давност придвид изложените по-горе съображения.
Ето защо съдът намира, че претенцията за дялово разпределение за
процесния период спрямо ответника изцяло основателна, поради което следва
да бъде изцяло уважена за посочения размер / дококото не се доказва да е
погасена чрез плащане/ , като върху уважената главница се дължи и законна
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.
6
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от м.07.2020 г. до м.04.2022 г. намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „***********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период са издавани месечни
фактури и общи фактури по чл. 32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2021 г., и съответно на
31.07.2022 г. Поради това върху дължимата от ответницата главница за
доставена топлинна енергия за периода от м. 07.20т. до 30.04.2022 г. се дължи
обезщетение за забава, което съгласно изчисления на основание чл. 162 ГПК и
чрез общодостъпен интернет калкулатор Изчисляване на законна лихва |
Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал. 2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г.,
възлиза на сума по-висока от претендираната от ищеца, поради което
акцесорния иск за лихва за забава върху главници за топлинна енергия следва
да бъде уважен до предявения размер .
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
7
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението в съда , поради което акцесорната претенция за мораторна
лихва върху дължимиа главница за дялово разпределение, следва да бъде
отхвърлена изцяло.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца
„***********“ ЕАД извършените и доказани от ищцовото дружество
разноски за производствата, като съразмерно на уважените искове на ищеца
се следват разноски по заповедното производство в размер общо на
109,19лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение ,
определено от съда в минимален размер предвид извършените процесуални
действия, и липсата на фактическа и правна сложност на делото , а в исковото
производство- в размер на 204,39лева – за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждени ев минимален размер.
С оглед изхода на спора – частична неоснователност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „***********“ ЕАД дължи
извършените и доказани разноски в полза на процесуалния представител на
ответницата, осъществил безплатно процесуално представителство ,
съразмерно на отхвърлените спрямо ответницата искове , в размер на
18,47лева за исковото производство, доколкото по заповедното производство
ответницата не е била представлявана .
Съдът определи възнаграждението , като взе предвид и счете за
основателно възражението за прекомерност на насрещната страна на осн. чл.
78, ал.5 ГПК с оглед на извършените действия и предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
По отношение на адвокатското възнаграждение претендирано от
процесуалния представител на ответнициата съдът намира, че интересът,
върху който следва да се определи минималният му размер, е сборът от цената
на всички искове – в този смисъл Определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д.
№ 2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с Определение № 603 от
11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. на ВКС и Определение № 10 от
08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4908/2019 г. на ВКС се възприема становище, че
адвокатското възнаграждение принципно следва да се определя върху общия
материален интерес по делото, а не за всеки иск по отделно, като именно
върху общия интерес е изчислено от настоящия съдебен състав и дължимото
на адвоката възнаграждение – в размер на 612,97лева , като съразмерно на
отхвърлените спрямо ответницата искове, съдът е изчислил , че на адвоката се
следва възнаграждение в размер от 18,47 лева , на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Б. Б. с ЕГН
********** дължи да заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК **********, с
адрес на управление гр. ************ следните суми, за които е издадена в
полза на ищеца срещу, ответника Заповед № 28824 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК , издадена по ч. гр.д. № 50404/23г. на СРС,
69състав, а именно : 2629,27 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. *********** номер *******, за периода от м.07.2020 г. до м.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 11.09.23г. до изплащане на вземането; сумата от
366,75 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до
25.08.2023 г.; сумата от 39,34 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.07.2020 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.09.23г. до изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено вземане за
цена на топлинна енергия над уважения размер до пълния предявен размер
от 2714,33лева и за периода м. 05.20г.- м. 06.20г. включително , като отхвърля
изцяло и иска за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 9,24 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 15.09.2020 г. до 25.08.2023 г., за които е издадена заповед за
изпълнение пна парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 50404/23г.
пжо описа на СРС, 69с-в.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК С. Б. Б. с ЕГН ********** да
заплати на „***********“ ЕАД, ЕИК ********** разноски по делото ,
съразмерно на уважените спрямо нея искове, в размер на 109,19лева за
заповедното производство по ч. гр.д. № 50404/23г. на СРС, 69с-в, както и в
размер на 204,39лева – за исковото производство, съразмерно на уважените
спрямо ответницата искове.
ОСЪЖДА „***********“ ЕАД, ЕИК **********, с адрес на управление
гр. ************ да заплати на адвокат М. Л. Л. от САК на осн. чл. 78,
ал.3,ГПК и чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по настоящото дело на отв. С. Б. за
исковото производство , в размер на сумата от 18,47лева .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца - „********* „ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10