Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София, 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XІV въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Б.Гешева и прокурора ………, като разгледа докладваното от
съдия ДЕЧЕВ в.н.ч.х.дело № 4375 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда от
08.11.2017г. постановена по НЧХД № 7455/2016 г. СРС, НО, 109 състав е признал
подсъдимия И.П.Д. за виновен в това, че на 25.10.2015г. около 13,00 часа в
гр.София, ул. „Константин Петканов“ №23, вход единствен, ет. 6 нанесъл на Л.С.Б.
удари с ръце в областта на главата, с които ѝ причинил контузия на
главата и лицето в областта на горната челюст в ляво и охлузване по лигавицата
на устната кухина, които довели до болка и страдание, лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а от НК го освободил от
наказателна отговорност и му наложил на осн. чл. 130, ал. 2 от НК, във вр. с
чл. 78а, ал. 1 от НК административно наказание „глоба“ в размер на 1 500
/хиляда и петстотин/ лв.
Със същата
присъда подсъдимият Д. е признат за невинен в това, че на 25.10.2015г. около
13,00 часа в гр.София, ул. „Константин Петканов“ №23, вход единствен, ет. 6
извършил нещо унизително за честта и достойнството на Л.С.Б., като я заплюл в
лицето, напсувал я и казал, че ще ги избие заедно със съпруга ѝ Владислав
Б., поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за
извършено престъпление обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК.
С присъдата
подсъдимият Д. е осъден да заплати на Л.С.Б. сумата от 700 (седемстотин) лева,
представляващи обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие на нанесената телесна повреда,
чувство на страх, безпокойство и душевно терзание, ведно със законната лихва от
25.10.2015г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил гражданския иск за
горницата над 700 лева до пълния му предявен размер от 10 000 лева, както и направените
по делото разноски.
На основание
чл. 189, ал.3 от НПК с присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на направените
по делото разноски.
В законовия
срок е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Л.Б., в която се поддържа
тезата, че присъдата е неправилна, необоснована, незаконосъобразна и явно
несправедлива по отношение на обвинението за извършено от подсъдимия
престъпление по чл.146 от НК. Застъпва се становище, че като е приел, че
заплюването на частния тъжител от страна на подсъдимия не е унизително за
честта и достойнството на частната тъжителка, СРС е нарушил материалния закон.
Твърди, че за процесното обвинение
са събрани достатъчно доказателства. Относно гражданския иск претендира, че
размерът на обезщетението е несправедлив и значително занижен, като отправя
искане за присъждане на пълния размер на предявеното обезщетение за деликта по
чл. 45 от ЗЗД. В заключение моли въззивният съд да признае подсъдимия за
виновен за извършено престъпление по чл.146, ал.1 от НК и да уважи гражданския
иск в пълния му размер.
Въззивното производство
е образувано и по жалба на подсъдимия Д., в която се твърди, че присъдата на
СРС в осъдителната ѝ част и в частта, в която е осъден да заплати
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер 700 лева е неправилна, необоснована, незаконосъобразна
и постановена в противоречие с доказателствата. Моли присъдата на СРС да се
отмени само в тази ѝ част и вместо нея да се постанови нова оправдателна
присъда по обвинението за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК и пълно
отхвърляне на гражданския иск.
В
разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на
разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимите и свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В
заседанието пред въззивната инстанция частната тъжителка Л.Б. поддържа жалбата
си, като моли последната да бъде уважена от съда. Претендира за увеличаване на размера на присъденото
обезщетение по предявения граждански иск.
Защитникът
на подсъдимия Д. – адв. Р. моли въззивната жалба на частната тъжителка да бъде
отхвърлена като неоснователна, а тази на подсъдимия да бъде уважена. Изразява
становище, че след запознаване с мотивите на СРС е видно, че съдът е кредитирал
показанията само на свидетелите на частния тъжител, като е игнорирал изложеното
от свидетелите на подзащитния му. Посочва се още, че подзащитният му също е
получил лека телесна повреда, причинена му от частната тъжителка и свидетеля Б.,
с който последната живее на съпружески начала. В заключение моли присъдата в
обжалваната ѝ част да бъде отменена и да се постанови нова, с която да се
приложи института на реторсията спрямо двамата.
В правото си
на лична защита подсъдимият Д. се присъединява към казаното от защитника му. В
предоставената му възможност за последна дума моли първоинстанционната присъда,
в частта в която е осъден да бъде отменена, като се приложи института на
реторсията, доколкото на него също е била нанесена лека телесна повреда от
частната тъжителка в съучастие със съпруга ѝ.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбите, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице
основания за отмяната ѝ и връщането на делото в предходна процесуална
фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и способи за тяхното
събиране, обсъдени подробно в мотивната част на обжалвания съдебен акт.
Районният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина
по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. При самостоятелна
преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд не намери основания
за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И.П.Д.
с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Хасково, живее в гр. София, ул.
„Горски пътник” №******, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с
висше образование, трудово ангажиран.
Към инкриминираната дата подсъдимият Д. живеел
под наем на съпружески начала със свидетелката Г.С. и детето им в гр. София,
ул. „Константин Петканов” №23, вход единствен, ет. 5. На шестия етаж живеели
частният тъжител Л.С.Б. и съпруга ѝ – свидетелят Б.. Последните
притежавали апартамент, в който извършвали ремонтни дейности дори и в събота и
неделя, както и по време, когато гражданите почиват. Това предизвикало
недоволството на семейството на подсъдимия в течение на времето.
На
25.10.2015г. (събота) частната тъжителка Б. и съпругът ѝ Б. отново извършвали
ремонтни дейности в апартамента си. Последните били съпроводени със силен шум.
По това време в дома си се намирали подсъдимият Д., свидетелката Г.С., дъщеря
им и сестрата на свидетелката Г.С. – В.С., която била на гости заедно с малкото
си дете. Около обяд шума от ремонта престанал и децата били поставени да спят. Скоро
след това около 13,00 часа отново започнал да се чува шум от горния етаж от
ремонтни дейности, при което децата се събудили. Подсъдимият Д. отишъл на
горния етаж в коридора и сигнализирал на вратата с цел да проведе разговор и да
поиска обяснение за вдигнатия шум. Отворила му частната тъжителка Л.Б., която
на въпроса за причината за вдигания шум му отвърнала, че бил селянин, наемател
и нямал права, доколкото те били собственици и щели да правят каквото си искат.
Подсъдимият Д.
се ядосал от високомерното отношение на свидетелката Б. и влязъл в антрето на
апартамента, като ѝ нанесъл няколко удара в областта на лицето, в
резултат на което ѝ причинил контузия на главата и лицето в областта на
горната челюст в ляво и охлузване по лигавицата на устната кухина. Процесните
наранявания причинили на частната тъжителка болка и страдание. Действията на
подсъдимия били възприети от свидетеля Б. – съпруг на пострадалата, който се
намирал на входа на вратата на стаята, където ремонтирал. Същият веднага се
притекъл на помощ на съпругата си и застанал между нея и подсъдимия. Между
последния и свидетеля Б. възникнало физически съприкосновение, в резултат на
което подсъдимият получил охлузване и кръвонасядане по дланта на дясната ръка,
отток в областта на основната фаланга на дясната ръка.
По това
време се появила и свидетелката Г.С. (която възприела слухово инцидента от
вратата на апартамента си, заедно със сестра си В.С.), като и отдръпнала подсъдимия
от свидетеля Б..
Скоро след
това подсъдимият, свидетелката Г.С. и В.С. излезли от апартамента, а свидетелят
Б. се обадил на приятеля си свидетеля Й.. Последният се отзовал почти веднага
на мястото на инцидента (апартамента на Б.и) като възприел състоянието на Б. и
съпругата му. След което по молба на Б. Й. излязъл навън и записал номера на
автомобила на подсъдимия, след като констатирал, че последният се намира пред
блока.
Визираните
фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани и
приобщени по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и
способите на доказване, а именно обясненията на подсъдимия Д., показанията на
свидетелите – В.Н.Б., Г.А.С., В.А.С., П.С.Й., съдебно-психиатрична консултация
от д-р Стойчева, амбулаторен лист за Л.Б. от 25.10.2015г., извлечение от
история на заболяването на В.Б., на Л.Б., съдебно медицинско удостоверение
№752/2015г. за И.П.Д., справка за
съдимост за подсъдимия Д., съдебномедицинска експертиза по писмени данни за И.Д.,
съдебномедицинска експертиза по писмени данни за Л.Б., съдебно психологична
експертиза за Л.Б..
Настоящият
съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният
съд, като намира че контролираната инстанция е събрала необходимите
доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по
делото и в това отношение не е допуснала процесуални нарушения, с които да е
ограничила правата на страните да сочат доказателства. От друга страна,
настоящият въззивен състав констатира, че атакуваната присъда, е постановена
след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в своята
съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои
доказателствени източници кредитира и защо, с които съображения въззивната
инстанция изцяло се съгласява.
Обосновано първоинстанционният съд е заключил, че от ангажираните
по делото гласни доказателствени източници се установява по категоричен начин, че
процесният инцидент е бил провокиран от извършваните ремонтни дейности,
съпроводени с вдигането на силен шум от страна на сем. Б.и, предизвикали и посещението
на в на подсъдимото лице в дома им.
По отношения на случилите събития след качването на подсъдимия
до апартамента на тъжителката Б., както правилно е констатирал и първоинстанционният
съд, са ангажирани предимно гласни
доказателствени средства, които могат да бъдат условно обособени в две групи
– такива,
които ползват частното обвинение, а именно показанията на свидетелите Б. и Й. и такива, които потвърждават тезата на
подсъдимото лице, че пререканията с пострадалата Б. са били само вербални, като
последният не само, че не упражнявал физическо насилие върху частната
тъжителка, а напротив той е бил нападнат от последната и от свидетеля Б. –
обясненията на подсъдимия, подкрепящи се от показанията на Г.С. и В.С.. Същите
безспорно са взаимоизключващи се и по отношение на обстоятелството дали свидетелката
Г.С. е станала пряк очевидец на процесните събития (дали последната е
съпроводила подсъдимия до апартамента на частната тъжителка Б.).
Отчитайки отсъствието на безпристрастни свидетели установяващи точно конкретните действия на подсъдимото лице и наличието на противоречия в ангажираните по делото гласни доказателствени средства относно факта, дали подсъдимото лице е нанасял удари на частната тъжителка Б., въззивната инстанция намира за правилно решението на първия съд да кредитира с доверие именно разказаното от св. Б. по повод процесните събитията, случили се на инкриминираната дата. Подобно на контролираната инстанция настоящият съдебен състав прие, че свидетелят е бил на изхода на стаята, в която е извършвал ремонтни дейности, като пряко е възприел как в антрето на апартамента му нахлува лице (установено от него впоследствие като подсъдимия Д.), което нанася повече от един удар в лицето на жена му – частната тъжителка Б.. Аргумент в подкрепа на извода на съда, че свидетелят Б. пряко е възприел процесните събития, се явява обстоятелството, че присъствието му на мястото инцидента не се оспорва, а напротив, намира потвърждение в изложеното от страна на подсъдимото лице. Подобно на първата инстанция въззивният съд се довери на показанията на въпросния свидетел и по отношение на спорното по делото обстоятелство, а именно дали подсъдимото лице е упражнил физическо насилие спрямо частната тъжителка Б., като прие, че подсъдимият Д. ядосан от отговора на свидетелката Б. по повод направената ѝ забележка за вдигания шум, е влязъл в антрето на апартамента, като ѝ е нанесъл няколко удара в областта на лицето. Съществено при проверка на достоверността на показанията на процесния свидетел в тази им част, според въззивния съд се явява обстоятелството, че на съобщените от него факти, конкретно относно механизма на извършване на деянието – а именно нанасяне на повече от един удар в лицето на частната тъжителка, съответства вписаното в амбулаторен лист за Л.Б. от 25.10.2015г., и в обменната карта от 25.10.2015г., издадена от Военномедицинска академия, както и в изводите на изготвената и приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на Л.Б., от които се установява съответствието на характера на получените телесни увреждания (контузия на главата и лицето в областта на горната челюст в ляво и охлузване по лигавицата на устната кухина) с описания от пострадалата механизъм на нанасянето им. Изводът на съда за достоверност на изложеното от свидетеля Б. се затвърждава и с оглед разказаното от свидетеля Й., който в показанията си пред първоинстанционния съда потвърждава факта, че се е отзовал в дома на сем. Б.и почти веднага след получено телефонно обаждане от свидетеля Б., по време на което последният му е споделил, че нападение от негов съсед, както и че е установил видими белези от физическо насилие по лицето на Л.Б. (устата ѝ била окървавена), като пояснил, че последната се държала за главата, треперила и говорила несвързано. Доколкото изложеното от свидетеля Й. намира потвърждение в ангажираната по делото медицинска документация, както и в заключенията на приетите по делото експертни заключения (съдебномедицинска експертиза по писмени данни за Л.Б., съдебно психологична експертиза за Л.Б.), настоящата инстанция не намира основания да поставя под съмнение достоверността на разгледаните свидетелски показания, както и обективността и добросъвестността на депозиралото ги лице, независимо от установената приятелска връзка с частната тъжителка и съпруга ѝ – св. Б..
Констатираното
от защитата обстоятелство, че основният свидетел в полза на частното обвинението
се явява именно съпругът на частната тъжителка – св. Б. според въззивния съд не
е основание да бъде отречена достоверността на дадените от последния сведения
по повод на инцидента, а единствено изисква показанията му да бъдат подложени
на критичен анализ и обсъждане на плоскостта на собственото им логическо
съдържание и на отношението им към останалите доказателства. След извършена самостоятелна
доказателствена оценка на изложеното от свидетеля, въззивната инстанция,
противно на доводите на защитата, намира, че посоченото от него обстоятелство,
че е възприел непосредствено упражнено от подсъдимото лице физическо насилие по
отношение на частната тъжителка Б., намира опора в несъмнено установените
медицински факти за получено увреждане на тъжителката, с оглед приложените по
делото амбулаторен лист за Л.Б. от 25.10.2015г. и обменната карта от 25.10.2015г.,
издадена от Военномедицинска академия на Л.Б., и изготвената въз основа на тях
съдебномедицинска експертиза, както и в показанията на незаинтересования от изхода
на делото свидетел Й., който дава категорични сведения за кръвта по лицето на
пострадалата, посочвайки, че се отзовал веднага на обаждането на св. Б.. Предвид
горното, обосновано първият съд е изградил фактическите си изводи, относно
процесния инцидент, в частност относно нанесените от страна на подсъдимия удари
в областта на главата на частната тъжителка, на база на показанията на св. Б.,
които според настоящата съдебна инстанция се явяват достоверно отражение на
действително случилите се събития на инкриминираната дата. Също както
контролираната инстанция настоящият съдебен състав не кредитира с доверие показанията
на процесния свидетел в частта, в която последният дава сведения, че по време
на процесния инцидент подсъдимият е наплюл частната тъжителка, напсувал я, след
което заплашил и двамата, че ще ги избие. Както правилно е заключил и първият
съд, показанията на свидетеля в тази им част се явяват изолирани, като не
намират потвърждение в останалите ангажирани по делото доказателства, с
изключение на показанията на свидетеля Й., които обаче в посочената част,
представляват производен източник на информация, доколкото пресъздават единствени
твърденията на свидетелите Б.и са случилите се събития.
За да
изгради фактическите си изводи, позовавайки се изцяло на първата условно
обособена група гласни доказателствени средства, въззивният съд отчете факта,
че описаната от тях хронология на събитията не само намира потвърждение в
множеството медицински документи,
съдържащи информация за несъмнено установените обективни факти на нараняванията по пострадалата Б., но
не се опровергава по убедителен начин от втората група ангажирани по делото гласни
доказателствени източници. Настоящият съдебен състав, също като контролираната
инстанция намира, че обясненията на подсъдимото лице, както и подкрепящите ги
показания на свидетелите Г.и В.С.(в по-голямата им част), не следва да се
кредитират от съда с доверие, доколкото последните се явяват непоследователни,
противоречиви и логически неиздържани, като се опровергават по категоричен
начин от останалите доказателствени източници, на които съдът даде вяра.
Във връзка с
горното въззивният съд отчета факта, че контролираната инстанция прецизно е
изследвала доказателствената стойност на процесната група гласни доказателствени
средства, като е описала подробно наличието на вътрешни противоречия, както и несъответствието
на изложеното от тях по повод процесния инцидент с обикновената житейска
логика. Също както първият съд, доколкото в показанията си свидетелката Г.С. не
дава сведения за установените по несъмнен начин наранявания на частната
тъжителка по открити части на тялото ѝ (за които се установи с оглед
показанията на незаинтересования от изхода на делото свидетел Й. и ангажираната
по делото медицинска документация, че са възникнали по време на инцидента),
въззивната инстанция намира, че последната не е станала пряк очевидец на
случилите се събития, а е възприела случващото се подобно на свидетелката В.С.
единствено слухово. Предвид горното въззивната инстанция прие, че показанията ѝ
относно събитията след качването на съпруга ѝ до апартамента на частната
тъжителка, представляват единствено производен източник на информация, имащ за
цел да подкрепи версията на подсъдимия относно случилото се по време на процесния
инцидент. От друга страна, на свой ред, констатирайки описаните от първия съд противоречия
във версията на подсъдимия с обикновената житейска логика, доколкото нелогично се явява посоченото от
него, че след като е бил нагрубен от пострадалата, въпреки видимото си
физическото преимущество, той е бил и нападнат от последната, като съобрази и
обстоятелството, че подсъдимото лице не дава логична причина за настъпването на
безспорно установените при частната тъжителка телесни увреждания, въззивната
инстанция прие, че обясненията на подсъдимия (в частта, в която се посочва, че
пререканията с частната тъжителка са били единствено вербални), както и
подкрепящите ги показания на св. Г.С. (която не е бил пряк очевидец на
инцидента) представляват опит за изграждане на защитна позиция, която не е
достоверно отражение на действително случилото се събития. Настоящата
въззивна инстанция се довери на обясненията на подсъдимия единствени в частта в
която посочва, че при процесния инцидент е получил наранявания от страна на
свидетеля Б. (с изключение на обстоятелството, че последните са нанесени от
последния с отвертка, доколкото по време на изслушването си в съдебно заседание
вещото лице е дало единствено предположение, че установеното кръгловато
охлузване с кръвонасядане около него може да се получи при действието на
островръх предмет, какъвто би могла да бъде и отвертка, но не и категорично
становище, като е посочили и други възможни начини за неговото получаване),
доколкото така посочените от него обстоятелства намират потвърждение в съдържанието
на съдебно-медицинското удостоверение от 26.10.2015 г. (издадено деня след
инцидента), както и в заключението на изготвената в хода на производството
съдебномедицинска експертиза, според която при подсъдимият се констатират следните
травматични увреждания, а именно охлузване и кръвонасядане по дланта на дясната
ръка, както и отток в областта на основната фаланга на дясната ръка, причинили
на последния болка и страдания.
При
извършена самостоятелна проверка на доказателствената стойност на изложеното от
св. В.С., в която последната дава сведения, че сестра ѝ – св. Г.С. се е
качила заедно с подсъдимия до апартамента на частната тъжителка, въззивният съд
намира, че показанията ѝ в тази им част, с оглед близката роднинска връзка
със свидетелката Г.С., имат за цел единствено да потвърдят факта, че сестра
ѝ е станала свидетел на процесния инцидент, с оглед намиране на пряк
очевидец, който да потвърди защитна версия на подсъдимия за развоя на събитията,
за да бъде оценена последната за достоверна. Въззивният със подобно на първата
инстанция се довери на изложеното от свидетелката В.С. (намиращо подкрепа в
показанията на св. Г.С. и в обясненията на подсъдимия) по повод случилото се
непосредствено преди инцидента, относно причината за развилия се конфликт, а
именно вдигането на шум от семейство Б.и в резултат на извършваните от тях ремонтни
дейности (не се оспорва от страна на свидетеля Б.), както относно изречените по
отношение на подсъдимия провокативни фрази от страна на частната тъжителка.
Въззивният
съд констатира, че правилно районният съд е кредитирал заключенията на двете
съдебномедицински експертизи (по отношение на частната тъжителка и по отношение
на подсъдимия), като обективно и компетентно изготвени. От тях се изясняват в
необходимата пълнота и изчерпателност причинените увреждания на Б. и подсъдимия
Д., както техните медикобиологични характеристики.
Настоящият
съдебен състав също се позова и на заключението на извършената съдебно
психологична експертиза по отношение на частната тъжителка Б., от което се
установява психологичните последици за последната, в резултат на преживения
инцидент. Видно от процесното заключение частната тъжителка Б. от психологични
гледна точка по време на инцидента е преживяла емоционален стрес, вследствие на
което е развила адаптационни реакция, интензивна през първите няколко дни след
събитието и постепенно отслабваща впоследствие, като за целта по нейни данни и
на съпруга й приемала медикаменти. Интензитета на реакцията и нейните
характеристики са надстроени над вече съществуващо у нея тревожно депресивно
разстройство и личностовите ѝ особености, като актуално при нея не са
установени състояние на повишена тревожност и депресивност. Съдът намира разгледаното експертно
заключение за обективно и безпристрастно изготвено. Вещото лице Златарева е
имала възможност да се запознае с материалите по делото, както и да придобие
лични впечатления от частната тъжителка, след проведен личен преглед на лицето,
поради което настоящата инстанция счита за правилен извода на СРС да даде вяра
на обсъжданото заключение.
В подкрепа
на изложената фактология на събитията въззивната инстанция кредитира изброените
по-горе писмени доказателства (медицински документи), доколкото според съда
последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма причина да се
приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната действителността,
отразените в тях обстоятелства.
От
справката за съдимост на подсъдимото лице се установява фактът, че към момента
на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият Д. не е бил осъждан и освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК.
След
извършен самостоятелен анализ на ангажираната по делото доказателствена
съвкупност, въззивната инстанция намира за неоснователни доводите на защитника
на подсъдимия, застъпени от него във въззивната жалба и в пледоарията му пред
въззивния съд, че първоинстанционният съд е допуснал нарушения при оценката на
доказателствения материал, които са рефлектирали върху правилността на
фактическите и правните изводи на съда. Настоящият въззивен съд констатира
точно обратното, а именно, че контролираната инстанция е извършила коректен
анализ на събраните доказателства, като е изяснила точния им смисъл и не е
допуснал превратното им тълкуване или неоснователно подценяване на едни доказателства
за сметка на други. При това положение, доколкото събраните по делото
доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, според настоящият въззивен съд
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано,
като не следва да бъде променяно или замествано.
При
описаните факти, районният съд е направил верни правни изводи за квалификацията
на престъплението, за което подсъдимият Д. следва да понесе отговорност, а именно
за нанесена на частната тъжителка лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.2
от НК.
От обективна
страна по делото по безспорен начин се установи, че на 25.10.2015г. около 13,00
часа в гр.София, ул. „Константин Петканов“ №23, вход единствен, ет. 6 подсъдимият
Д. е нанесъл на Л.С.Б. удари с ръце в областта на главата, с които ѝ
причинил контузия на главата и лицето в областта на горната челюст в ляво и
охлузване по лигавицата на устната кухина, които довели до болка и страдание.
Телесната
повреда е типично престъпление против здравето, чийто непосредствен обект са
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеност на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Касае се за резултатно увреждащо престъпление,
изразяващо се в противоправно и виновно увреждане на здравето на друг човек
чрез нарушаване анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите,
органите или системите на човешкия организъм или причиняване на болка и
страдание.
Безспорно
според настоящата инстанция подсъдимото лице е автор на вмененото му
престъпление, което беше категорично доказано въз основа на правилно
кредитираните от първия съд гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства и съдебномедицинска експертиза.
В случая,
както законосъобразно е счел и състава на СРС, е налице пряка
причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия Д., изразяващи се в
нанесени удари с ръце в областта на главата
на частната тъжителка, и получените от пострадалата увреждания, тъй като видно
от изслушаната пред първия съд експертиза, приложеното по делото
съдебно-медицинско удостоверение (издадено непосредствено след инцидента) от показанията
на свидетеля Б. – пряко възприел конфликтната ситуация и показанията на св. Й.
– възприел последиците от инцидента, нараняванията на тъжителката Б. си били
причинени именно вследствие на противоправните действия на подсъдимия Д..
Предвид
безспорно констатираните нарушения на телесната цялост на частната тъжителка Б.,
районният съд правилно е приел, че на лицето е причинена лека телесна повреда.
Същата се изразява в констатираните при пострадалата травматични увреждания,
причинили на последната – болка и страдания. Описаните в заключението на СМЕ
увреждания на пострадалата съответстват по медико-биологичния си и правен
характер на изложеното в ППВС №3/27.09.1979г. относно леката телесна повреда.
Именно от кредитираното от двете съдебни инстанции заключение на съдебномедицинската
експертиза по писмени данни, районния съд е извел категоричният факт относно
получените от Б. телесни увреждания, механизмът на получаването на които, според вещото
лице, съответства именно на сочения от пострадалата.
От субективна страна правилно контролираният съд е
преценил, че деянието е извършено от подсъдимият Д. умишлено, при форма на вина
пряк умисъл, доколкото, нанасяйки удари с ръце в главата на частната тъжителка,
последният е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици – причиняването на Б. най-малко на
болка. В същото време у подсъдимия Д. е съществувала представа за
противоправността и обществената укоримост на увреждането на телесната цялост
на човешкия организъм.
Противно на доводите на защитата, застъпени в
пледоарията пред въззивната инстанция, настоящият съдебен състав споделя извода
на първия съд, че в конкретния случай института на реторсията е неприложим,
доколкото не се установява по категоричен начин констатираните при подсъдимия
телесни увреждания, а именно охлузване и кръвонасядане по дланта на дясната
ръка, както и отток в областта на основната фаланга на дясната ръка, причинили на
последния болка и страдания, да са в резултат на неправомерни действия от
страна на частната тъжителка Б., доколкото данни в подкрепа на горната теза не
се извличат дори от обясненията на подсъдимото лице.
По отношение на инкриминираното в
тъжбата второ обвинение, а именно за извършено от страна на подсъдимия
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, доколкото по делото не беше установено по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Д. е извършил нещо унизително за
честта и достойнството на частната тъжителка Б., като я заплюл в лицето,
напсувал я и казал, че ще ги избие заедно със съпруга ѝ Б. (както беше
посочено по-горе в настоящото изложение сведения за горното се извличат
единствено от показанията на свидетеля на Б., които с оглед изолираността им, и
факта, че произхождат от близък член от семейния кръг на тъжителката,
въззивната инстанция не кредитира с доверие), въззивният съд намира за правилно
решението на първия съд да признае подсъдимия за невиновен, като на основание
чл. 304 от НПК го оправдае по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 146, ал.1 от НК. Горният извод не се разколебава и с оглед
твърденията на тъжителката в посока, че подсъдимото лице е извършил вмененото
му деяние, доколкото посоченото в тази насока в тъжбата, не може да послужи за
доказване на правнорелевантни факти. От друга страна, показанията на свидетеля Й.,
в частта в която последният дава сведения за изплюване от страна на нападателя
в лицето на частната тъжителка, представляват по своята същност производен
източник на доказателствена информация, с който последният единствено пресъздава
вече разказаното му от страна на сем. Б.и за инцидента, като не могат да
послужат за сигурна основа за изграждане на фактическите изводи на съда.
Доколкото анализът на доказателствените
материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не обусловя извод за
несъмнена доказаност на съпричастност на подсъдимия към вмененото му престъпно
деяние по смисъла на чл.146, ал.1 от НК, въззивната на жалба на частната
тъжителка в посока осъждане на подсъдимия за осъществена спрямо нея обида,
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
За извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 130, ал.2 от НК законодателят е предвидил наказание
„лишаване от свобода“ до шест месеца или „пробация“, или глоба от сто до триста
лева.
При определяне на наказанието на
подсъдимия Д. правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
78а, ал. 1 от НК, като е освободил подсъдимото лице от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление, тъй като към датата на извършване на
деянията подсъдимият е бил пълнолетен, неосъждани и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, като от друга
страна за престъплението, за което е признат за виновен се предвижда „глоба“ от
сто до триста лева, като от престъплението няма и причинени имуществени вреди.
Правилно съдът, извършвайки преценка на
релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимите фактори, е
възприел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство нанасянето
на телесна повреда на лице от женски пол, което значително отстъпва физически
на дееца и то в дома му, както и последвалата психическата травма за
тъжителката вследствие на деянието, с оглед заключението на приетата по делото съдебно
психологична експертиза. Резонно, като смекчаващи отговорността обстоятелство е
установената провокациите от страна на Б. във връзка с извършването на системните
ремонти по време, в което гражданите почиват, в това число и в събота и неделя,
така и високомерното отношение на частната тъжителка Б., по повод направената
ѝ забележка за шума, изразяващо се в изричането на провокативни изрази, предизвикали
гневната реакция на подсъдимия. Във връзка с горното въззивната инстанция
споделя извода на първия съд, че липсват достатъчно основания, да се приеме, че
подсъдимият Д. е действал в състояние на силно раздразнение (физиологичен
ефект), които да обусловят необходимостта от преквалифициране на деянието по
съответния привилегирован състав.
Неправилно чистото съдебно минало на подсъдимия
е взето предвид от първия съд като смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото липсата на предишни осъждания (конкретно за престъпления от общ
характер и на наложени наказания по реда на глава VIII от НК) е отчетено от
законодателя като предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, поради което не може да бъде
едновременно и смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорност на дееца.
Извършвайки противното, съдът е взел един и същ факт два пъти в полза на
извършителя, каквато безспорно не е целта на закона.
Независимо от горното извършвайки собствен
анализ на релевантните за индивидуализация на отговорността на подсъдимия
обстоятелства, настоящият съдебен състав, намира че наложеното от
контролираната инстанция административното наказание „глоба“ размер на 1500
лева е правилно индивидуализирано, като няма основание за неговото изменение в
посока намаляване.
Въззивната инстанция, противно на
възраженията, застъпени във въззивната жалба на частната тъжителка, намира, че
административното наказание глоба в размер от 1500 лева, наложено на подсъдимия,
е справедливо, като така отмерен, размерът на глобата се явява съответен, както
на степента на обществена опасност на извършеното деяние, така и на
обществената опасност на подсъдимия Д., като в пълнота би изпълнило целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира за
правилен извода на контролираната инстанция за основателността на
гражданскоправната претенция на частната тъжителка. Налице са всички елементи
на гражданскоправния деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, даващи основание да се
ангажира гражданската отговорност на подсъдимия на посоченото основание. В
случая гражданският ищец е легитимиран, в качеството си на пострадало от
инкриминираното деяние лице, да предяви срещу подсъдимия иск, тъй като е претърпяла
съответни неимуществени вреди. От друга страна, е налице деяние, съзнателен
волеви акт от страна на подс. Д. (изразяващ се в нанасяне на удари в главата на
гражданския ищец Б.), вина, противоправност и причинна връзка между действията
на подсъдимото лице и претърпените вреди от гражданския ищец – Л.Б., изразяващи
се в болки и страдания вследствие на нанесената телесна повреда, чувство на
страх, безпокойство и душевно терзание.
Въззивният съд напълно споделя и извода
на първостепенния съд за размера, до който е бил уважен предявения граждански
иск. За определяне на размера на дължимата от подсъдимия обезвреда за
причинените на пострадалото лице неимуществени вреди е приложима разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД и визирания в нея принцип на справедливост. Според застъпеното
в практиката становище понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а при определянето му следва да изхожда от конкретните
обстоятелства, като характерът и начинът на извършване на увреждането, причинените
морални страдания.
Въззивният съд, след като прецени причинените
на гражданския ищец травматични увреждания в резултат на действията на
подсъдимото лице, а именно контузия на главата и лицето в областта на горната
челюст в ляво и охлузване по лигавицата на устната кухина, причинили на
последната болка и страдания, срока, необходим за отшумяване на симптомите от
уврежданията (около 7-10 дни според заключението на приетата по делото
съдебномедицинска експертиза), обстоятелствата при извършването на деянието (провокативното
и високомерно поведение на частната тъжителка по повод направената ѝ
забележка за шума), както и отражението на травматичните увреждания върху
личността на пострадалата от психологична гледна точка (с оглед заключението на
съдебно психологичната експертиза), намира размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за справедлив. В подкрепа на горния извод
настоящият съдебен състав, също както контролираната инстанция, отчете
обстоятелството, че независимо от факта, че с оглед заключението на съдебно
психологичната експертиза и показанията на св. Б. се установява, че вследствие
на инцидента и претърпяната емоционална травма, свързана с него, гражданският
ищец Б. е започнала медикаментозна терапия, доколкото не се установи
подсъдимият да е бил запознат за съществуващо у последната (към датата на
инцидента) тревожно депресивно разстройство и специфичните ѝ личностови особености
(констатирани от експерта), обективно влошилото се психологично състояние на
ищцата не следва да бъде отчитано с по-голяма тежест от съда при определяне на
размера на обезщетението по предявения граждански иск.
След като взе предвид изложените по-горе
съображения, както и обстоятелството, че според експерта актуално при
гражданския ищец не са установени състояние на повишена тревожност и
депресивност, настоящият съдебен състав намира, противно на доводите на частния
тъжител, че присъденото обезщетение на гражданския ищец за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 700 лева (в едно със законната лихва, считано
от датата на деликта – 25.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата), в
резултат на извършеното спрямо нея престъпно деяние, съответства на характера и
интензитета на причинените на тъжителката вреди, като представлява справедливо
тяхно обезщетяване. Правилно и
законосъобразно СРС е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото правилно
първоинстанционният съд е осъдил подсъдимият Д. да заплати на частната
тъжителка Л.С.Б. направените от нея разноски в наказателното производство пред
първата инстанция, в размер на 312 лева, представляващи разноски за изготвяне на експертизи и държавна
такса за разглеждане на делото.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК и признаването за виновен на подсъдимия Д., обосновано последният е осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на Софийски районен съд сумата от 150,00 лева, представляваща
разноски за изготвяне на съдебно медицинска експертиза за подсъдимия Д.,
сумата от 50,00 лева, представляващи държавна такса върху уважената част от
предявения граждански иск (съгласно чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по реда на ГПК) и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК
– сумата от 5,00 лева такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Доколкото по делото не са не са ангажирани
доказателства за реално заплатен от частната тъжителка Б. адвокатски хонорар за
повереник, то искането ѝ за осъждане на подсъдимия Д. за заплащане на
деловодни разноски в размер на 2000,00 лв. за ангажиране на повереник, правилно
е оставено от страна на първия съд без уважение.
Така, при извършената на основание чл.
314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира наличие на
основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което същият следва
да бъде потвърден, а въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение,
като неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл.
334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 08.11.2017г., постановена от СРС, НО, 109-ти състав по НЧХД
№ 7455/2016г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.