Решение по дело №264/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 100
Дата: 28 май 2020 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Димитър Георгиев Цончев
Дело: 20201840100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. И., 28.05.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – И., пети състав, в открито съдебно заседание на 28.05.2020 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

 

при секретаря Надя Борисова разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 264/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

         Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Г.Б.А. в качеството ѝ на лице, което е пострадало от насилие, осъществено от съпруга ѝ – ответникът Л.Р.А.. Твърдят се извършени актове на физическо насилие спрямо Г.Б.А. – ухапване в областта на шията, удари с ръка по лицето, юмручни удари в областта на ребрата.

         Ответникът оспорва молбата.

По допустимостта на молбата:

Молбата е подадена в едномесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответникът е съпруг на молителката, поради което съдът приема, че е подадена от лице, които има право да търси защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Налична е активна и пасивна легитимация на страните, поради което е допустима.

По основателността:

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните гласни доказателства – показанията на свидетелката Т.Л., преценени по реда на чл. 172 ГПК, и от приложените писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и фиш за спешна медицинска помощ ЦСМП – гр. И., споразумение за развод и удостоверение за раждане на дете съдът приема за установено, че страните са съпрузи в процес на развод. От брака си имат общо дете – С.Л. А..

На 20.04.2020 г. около 05.00 часа в дома на страните в гр. И. ответникът Л.Р.А. е нанесъл на ответницата Г.Б.А. удари с ръка по лицето и удари с юмрук в областта на ребрата, с което е осъществил акт на домашно физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН спрямо молителката.

Изброените гласни и писмени доказателства са логични и последователни. Те не разкриват никакви противоречи, а взаимно се допълват, като обективират различни аспекти от фактическата обстановка, които са във взаимна връзка помежду си. Следва да се отбележи, че в съдебно заседание ответникът не оспорва молбата, както и твърденията, че е осъществил твърдените актове на домашно физическо насилие спрямо съпругата си. Липсват доказателствени източници, които да опровергаят или да внесат съмнение в достоверността на изброените по-горе доказателства, поради което последните следва да бъдат кредитирани в цялост.

         Съдът намира, че поведението на молителя съставлява акт на домашно физическо насилие, тъй като чрез нанесените удари е нарушен телесния интегритет на молителката и същите представляват умишлено насилствено поведение. От нанасянето им нощем в семейното жилище без причина и от техния интензитет се извлича стремежа на ответника да демонстрира доминантното си положение спрямо своята съпруга. Нанасянето на удари с ръка в лицето и юмручни удари в областта на ребрата противоречи на добрите нрави и надхвърля границите на нормалното житейско поведение, поради което не може да се приеме, че деянието разкрива признаци на малозначителност както например обикновен битов конфликт с краткотрайно повишаване на тон.

По отношение на мерките за защита:

Доказаното наличие на акт на домашно насилие има за законна последица определяне на мярка по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Преди всичко при налагането на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки, както и да съобрази за какъв срок да наложи мерки за защита, ако налага такива /по арг. от чл. 16, ал. 1 ЗЗДН/.

В настоящия случай подходящи за осъществяване на защита на молителката се явяват мярките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЗДН, а именно: да се задължи нарушителят да се въздържа от извършване на домашно насилие, отстраняване от семейното жилище за срок от 1 година и временно определяне на местоживеенето на детето С.Л. А. при пострадалата за срок от 1 година. Установеното по делото – безпричинно нанесен побой в малките часове на нощта спрямо молителката, с висок интензитет на ударите, чрез засягане на жизненоважни части на тялото, като лицето, охарекеризират ответника като агресивен, невъздържан, с липса на достатъчен самоконтрол и като лице което не са съобразява установените порядки в обществото. От това може да се направи извод, че на този етап същият е с недобри възпититателски качества и не е в интерес на детето да живее с него. Предвид това и с цел да бъдат избегнати всякакви бъдещи спорове между страните относно местожителството на общото им дете, които са предпоставка и за бъдещи актове на насилие, следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. Продължителността ѝ е адекватно да бъде 1 година, през който период ответникът ще има възможност да съобрази поведението с приетото в обществото. Местоживеенето на детето трябва да съвпада с обичайното местопребиваване на майката, като при неговата промяна последната следва да уведоми ответника по подходящ начин.

Поисканата от молителката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН е несъответна на целите, преследвани от производството и не следва да бъде налагана. Това е така доколкото ответникът не е упражнявал насилие спрямо молителката на работното ѝ място, а само на мястото им за съвместно съжителство. С отстраняването на молителя от семейното жилище опасността от упражняване на домашно насилие следва да се счита за ликвидирана и доколкото няма данни за упражняване такова на такова извън дома, няма причина за налагане на подобна мярка, която освен всичко друго драстично ще ограничи възможността ответникът по молбата да упражнява родителски права спрямо сина си, който след постановяване на настоящото решение ще бъде с местожителство, което съвпада с обичайното местопребиваване на пострадалата.

На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН като последица по решението, на нарушителя ще се наложи глоба. С оглед обстоятелството, че същият е млад родител и предвид проявената от него самокритичност в съдебно заседание глобата следва да бъде в минималния размер от 200 лева.

По разноските:

Предвид изхода на делото за сметка на нарушителя на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното гражданско производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.

Водим от горното съдът на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН

 

Р Е Ш И :

 

ИЗДАВА заповед срещу Л. РАЙОЧОВ А., ЕГН ********** с адрес ***, като му НАЛАГА мярка за защита на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗЗДН, като го:

·        ЗАДЪЛЖАВА да се въздържа от извършване на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие спрямо Г.Б.А., ЕГН **********, считано от датата на издаване на заповедта;

·        ОТСТРАНЯВА от съвместно обитаваното от страните жилище, находящо се в гр. И., ул. „Ц.С.“ № 2, за срок от 1 година;

·        ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето С.Л. А. на адреса на обичайното местопребиваване на майката Г.Б.А., като при промяна на обичайното местопребиваване Г.Б.А. следва да уведоми Л. РАЙОЧОВ А. по подходящ начин.

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Л. РАЙОЧОВ А., че при неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.

НАЛАГА Л. РАЙОЧОВ А., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, ГЛОБА в размер на 200 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - И..

ОСЪЖДА Л. РАЙОЧОВ А., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС – И. държавна такса в размер на 25 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд в 7-дневен срок от днес, като издадената заповед подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 20 ЗЗДН.

Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ на МВР по местоживеене на нарушителя за сведение и изпълнение, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗЗДН.

След влизане в сила на решението делото да се докладва за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: