О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
18.09.2023г.,
гр.Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ХАСКОВО, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди
и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Желева
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
като разгледа докладваното от
съдия Димитрова АНД (К) № 305 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63д, ал.1 от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по подадена молба от адв.М.Т. ***, процесуален
представител на ответника по касационната жалба - П.А.А., с която се иска изменение на Решение
№ 481/20.06.2023г. на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 305/2023г.по описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските, като се увеличи
присъденото на адв. Т. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско
възнаграждение от 400 лева на 900 лева.
В молбата се твърди, че правилно съдът възприел чл.18 от Наредба №
1/09.07.2004г за относима норма определяща минималният размер на адвокатските
възнаграждения касаеща дела с административно-наказателен характер, която в
приложимата й редакция предвиждала за дела с такъв предмет, в които
административното наказание е под формата на глоба, възнаграждението да се
определя по правилата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. Минималното
възнаграждение по този текст в случая било 400.00 лева и така било определено
същото и с процесното решение. Съдът обаче пропуснал да установи, че освен
наложената „Глоба“ от 200.00 лева, на касационният ответник П.А.А. е наложена и
санкция извън случаите на чл.18, ал.2 от Наредбата, а именно: „Лишаване от
право да управлява м.п.с. за срок от 6 месеца“. В чл.18, ал.4 от Наредбата било
предвидено за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно-наказателен характер, извън случаите по ал.2, присъждане на твърдо възнаграждение от 500.00
лева. Следователно, съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от
чл.2, ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското
възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определяло
за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й – ако тя има материално
изражение, то възнаграждението следвало да се определи по реда на чл.18, ал.2,
вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата, а ако
нямало такова – по реда на чл.18, ал.4 от Наредбата. Съответно, минималното
възнаграждение по първото наложено наказание в случая следвало да е 400 лева, а
по второто - 500.00 лева или общото възнаграждение, което следвало да се
присъди на защитника, следвало да е в размер на 900.00 лева.
В подкрепа изложените в молбата доводи се прилага практика на АдмС-Хасково.
Ответната страна не ангажира становище по искането.
От ВПД Директор на ОДМВР-Хасково на 09.08.2023г. под вх. № 6003 е постъпило
становище за неоснователност на искането, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира следното:
Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на П.А. ***,
представляван от упълномощен процесуален представител-адв. М.Т., насочена срещу
Наказателно постановление № 21-1253-002961 от 27.05.2022г. на Началник сектор
Пътна полиция към ОДМВР-Хасково, с което на оспорващия за осъществено нарушение
по чл. 140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДВП са наложени
административни наказания “Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява м.п.с.“ за срок от 6 месеца.
С Решение № 42/15.02.2023г. на Районен съд, гр. Хасково, постановено по
административно наказателно дело № 20225640201215 по описа на същия съд за
2022г. оспорения санкционен акт е отменен в неговата цялост.
Административно наказващият орган – Началник сектор “Пътна полиция“ при
ОДМВР-Хасково е оспорил с касационна жалба постановеното въззивно решение пред
АдмС-Хасково, където е образувано АНД(К)№ 305 от 2023г. В
хода на касационното производство, ответникът по касация е бил представляван от
процесуалния си представител адв. Т., като в кориците на касационното дело са
налични пълномощно и договор за правна защита и съдействие(л.22). В договора за правна защита и съдействие от 06.04.2023г. е отразено, че
договореното възнаграждение е безплатно, по реда на чл. 38, ал.1,т.2 от Закона
за адвокатурата.
С Решение № 481 от 20.06.2023г. постановено по АНД(К)№ 305 от 2023г. касационната инстанция е оставила в сила оспореното
решение, като е осъдила ОДМВР-Хасково, да заплати на адв. М.Т.,***, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева за предоставената безплатна адвокатска
помощ и правно съдействие по делото, по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Молбата за изменение
на касационното решение, в частта на разноските е подадена от лице разполагащо
с правен интерес, депозирана е на 11.07.2023г.и заведена с вх. № 5332 при
АдмС-Хасково, т.е. същата е депозирана в законоустановения в чл.248, ал.1 от ГПК, вр. с чл.228 от АПК, вр. с чл.144 от АПК, вр. чл. 63д, ал.1 от ЗАНН
едномесечен срок от постановяване на съдебният акт, като по делото е представен
списък на разноските инкорпориран в молба-становище на пълномощника на
ответника, регистрирана в АдмС-Хасково на 06.06.2023г. под вх.№ 4316. Предвид това молбата се явява допустима.
Разгледана по
същество, молбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2
върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според ал.
4 на същия член, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението
е 500 лв.
Анализът на
цитираните нормативни текстове води до извод, че ал. 4 от чл. 18 от Наредбата,
е приложим в случаите на самостоятелно наложено наказание (наказания), различно
от глобата (респ. имуществената санкция). В случая, след като с наказанието
„лишаване от право“ е наложено и наказание „глоба“, ал. 4 от чл. 18 от
Наредбата се явява неприложим. С други думи, кумулативно прилагане на чл. 18,
ал. 2 и ал. 4 от Наредбата не следва да се допуска. Обратното би означавало в
полза на страната (на лицето), която има право на разноски да се присъждат по
няколко възнаграждения за осъществена една
процесуална защита, реализирана срещу
един санкционен акт, с който наказанията са наложени кумулативно (единно) –
както е в случая: „глоба“ и „лишаване от право“.
Според съда, смисълът на обсъжданите два
нормативни текста не е в такава насока. Хипотезите на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от
Наредбата следва да са приложими самостоятелно, като в случите, в които са
налице кумулативно наложени наказания – глоба (имуществена санкция) и друг вид
санкция с административнонаказателен характер, следва да се присъжда
възнаграждение на основание чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
При кумулативно наложени „глоба“ (имуществена санкция) и друг вид наказание по
ЗАНН или по друг – специален закон, за отмяната на които се осъществява една
процесуална защита, срещу един санкционен акт, възнаграждението следва да е
само едно и то да се определя в зависимост от размера на наложената глоба (имуществена
санкция). Казано по друг начин, в случаите на наложено наказание под формата на
глоба, имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение, не следва да
определя и възнаграждение по чл. 18, ал. 4 от Наредбата.
В конкретния
случай е налице административнонаказателно производство, като чл. 18 от
Наредбата не предвижда възможност за определяне на възнаграждение за адвокат за
всяко нарушение поотделно. Такова правило, с нормата чл. 2, ал. 5 от Наредбата,
на която неоснователно се позовава подателят на разглеждана молба, е въведено
само за гражданските дела, като тази разпоредба не може и не следва да бъде
тълкувана разширително или и при условията на обжалване на наказателно
постановление. Нормата на чл. 18 от Наредбата следва да се свързва в общ план с
обжалването на санкционен акт, независимо дали в неговата цялост или само за
някое от определените наказания. Препращането към частта от Наредбата, свързана
с гражданските дела, е само за приложението на чл. 7, ал. 2 от нея. Затова и е
недопустимо да се определя възнаграждение за всяко определено наказание
поотделно. Възнаграждението за адвокат следва да е едно, определено на базата
на съвкупния размер на наказанията, като следва да се има предвид, че защитата
е насочена срещу един санкционен акт.
По изложените
съображения подадената молба за изменение на Решение Решение № 481/20.06.2023г. на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 305/2023г.по описа на АдмС-Хасково в частта на разноските, следва да се
остави без уважение.
Водим от горното
и на основание чл. 248 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх 5332/11.07.2023г. на адв. М.Т. за изменение на Решение № 481/20.06.2023г.
на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 305/2023г.по
описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските
По аргумент от
чл. 248, ал. 3, изр. второ от ГПК, определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА ПО АНД(К) №
305/2023 г. ПО ОПИСА НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ХАСКОВО
Не споделям становището на мнозинството от касационния състав, че следва да бъде оставена без уважение молба вх.№ 5332/11.07.2023г. на адв. М.Т. за изменение на Решение № 481/20.06.2023г.
на АдмС-Хасково постановено по а.н.д.(К) № 305/2023г.по
описа на АдмС-Хасково, в частта на разноските
Разноските са
направените от страните разходи по водене на делото – държавна такса и разноски
в производството. В производствата по ЗАНН, съобразно препращащата норма на чл.
63д, ал.1 от с.н.а., в
съдебните производства пред районният и административният съд както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
По силата на специалната разпоредба на чл. 38, ал.1
от Закона за адвокатурата адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз може да
оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на:1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал.2 на същата норма, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати.
За да бъдат присъдени разноски, в полза
на адвокат съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. следователно, са необходими няколко
кумулативни предпоставки: 1 съдебният акт да е благоприятен за лицето, спрямо
което е осъществена безплатната адвокатска помощ; 2. Да е направено изрично и
своевременно искане за присъждане на направени по делото от адвоката разноски и
3.Да е доказано осъществяването на правната помощ по реда на чл. 38, ал.1 от
ЗАдв. По отношение третата кумулативно необходима предпоставка и за да упражни
съответният акт правото си по чл.38, ал.2 от ЗАдв. е достатъчно да се представи
сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който е посочено,
че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.1,
т.2 или т.3 от ЗАдв., като не се нуждае от доказване обстоятелството, че
клиентът попада сред лицата посочени в тези разпореди. В представения договор
за правна защита и съдействие по а.н.д.(К)№ 305/2023г. по описа на АдмС-Хасково е посочено че
защитата е по реда на чл. 38, ал.1, т.3 от ЗАдв., т.е. наличието на третата
предпоставка е доказано. Безспорно е че е налице и първата предпоставка, тъй
като постановеното по делото касационно решение
е благоприятно за клиента на адв. Т.. Искането за присъждането на
разноски в полза на адвоката е своевременно заявено, пред настоящата инстанция.
Ето защо безспорно са налице
предпоставките за присъждане разноски по реда на чл. 38а, ал.2 от ЗАдв. на адв.
Т..
По отношение спорния в настоящото
производство въпрос, касателно техния размер:
Релевантния момент към който следва да
се прецени в какъв размер да бъде определен размера на възнаграждението на
съответния адвокат е момента на приключване на устните състезания, при които е
било осъществявано процесуалното представителство пред всяка съответна
инстанция. Към момента на осъществяване на процесуалното представителство пред
АдмС-Хасково относимата норма определяща минималният размер на адвокатски
възнаграждения касаеща дела с административно-наказателен характер е
разпоредбата на чл.18 от Наредба
№1/2004г. Ал.1 на същата разпоредба предвижда, че за изготвяне на жалба срещу наказателно
постановление без процесуално представителство възнаграждението
се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно
обезщетението, но не по-малко от 100 лв. Съгласно ал.2 на същата разпоредба,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.
7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В ал.4 пък е предвидено, че извън случаите на ал.2, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен
характер възнаграждението е 500 лв.
Т.е. съобразно приложимата нормативна
уредба, както основателно се сочи от молителя, адвокатското възнаграждение по
делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й - ако
тя има материално изражение под формата на глоба, имуществена санкция или
имуществено обезщетение, възнаграждението следва да се определи по реда на чл.18,
ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата. Ако наказанието
няма материална измеримост
възнаграждението се определя по реда на чл. 18, ал.4 от Наредба
№1/2004г. Междувпрочем, по напълно
идентичен начин е разрешен въпросът и по отношение процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела, в които случаи съгласно чл.2, ал.5 от същия
подзаконов нормативен акт. възнагражденията се определят съобразно вида и броя
на предявените искове, за всеки един от
тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Т.е.
независимо, че е депозирана една искова молба и процесуалната защита е в хода
на едно съдебно производство, то законодателят отново е предвидил размера на
възнаграждението да се определя за всеки иск поотделно. По същия начин е уреден
и въпросът за определяне разноски по
дела от наказателен характер, в които случаи размерът на възнаграждението се определя на база броя на обвиненията и
вида на наказанията, като в случаите на няколко обвинения дори е
предвидена възможност за увеличаване
размера на възнаграждението предвидено
за най-тежкото обвинение с ½.
В случая, видно
от съдържанието на отмененото наказателно постановление № 21-1253-002961 от 27.05.2022г. на Началник
сектор Пътна полиция към ОДМВР-Хасково, на ответника по касация на основание
чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДВП са наложени две административни наказания,
съответно - “Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява
м.п.с.“ за срок от 6 месеца. Първото наложено административно наказание има
материално изражение, а второто няма. Предвид това минималното възнаграждение
за адвокат за обжалване на първото наложено наказание, конкретно в случая
следва да е 400 лева, а минималното възнаграждение за един адвокат за второто
наложено наказание определено по реда на чл.18, ал.4 от Наредбата следва да е в
размер на 500.00 лева.
Не може да се приеме, че ал. 4 от чл. 18
от Наредбата, е приложим само в случаите на самостоятелно наложено наказание
различно от глобата или имуществената санкция, респ. че не е приложим в случаите
на кумулативно налагане на наказания в хипотезите в които едно от тях е
различно от визираните в чл.18, ал.2 на п.н.а. Обратното би довело не само до
невъзможност за присъждане на разноски, в хипотезите в които само едно от
кумулативно наложените наказания, което няма материално изражение е отменено,
като например случаите, в които при установена изначална неправоспособност на
лице, със санкционен акт на същото е наложено наказание“Лишаване от права“, но
означава и че лица спрямо които с един санкционен акт са наложени две наказания
глоба, респ. и процесуалните представители осъществяващи защита в хипотезите на
чл.38 от ЗА, са поставени в по-благоприятно положение спрямо лица по отношение
на които с един санкционен акт освен наказание“Глоба“респ. „Имуществена санкция“
е наложено и наказание нямащо имуществено измерение, в случаите когато жалбите
им бъдат уважени от съда.
Ето защо, намирам че искането за
изменение на решението в частта на разноските е основателно и решението следва
да бъде изменено в тази му част, като на процесуалния представител се присъдят
и разноски по реда на чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004г. В този смисъл и и
съдебната практика изразена в Решение от 12.12.2018г. постановено по и.
адм.дело № 829/2018г. на АдмС-Хасково, потвърдено с Решение № 8430/05.06.2019г.
по адм.дело№ 1264/2019г. на ВАС, Решение № 36/12.02.2020г. постановено по
и.адм.дело № 1297/2019г. на АдмС-Хасково, Решение № 316/03.05.2023г.
постановено по АНД(К) № 182/2023г. по описа на АдмС-Хасково .
Съдия: