Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 44
Гр.ДОБРИЧ 05.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на
ДВАДЕСЕТ И ОСМИ ФЕВРУАРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕВА ИВАНОВА
Г.ПАВЛОВ
При участието на секретаря Нели Бъчварова
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.гр.д.№ 26/2019г.по
описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена от ***,чрез
представляващия кмет – инж.Ж.Ж.,действащ чрез пълномощника си-адв.К.Т.,ДАК,въззивна
жалба срещу постановеното по гр.д.№
144/2018г.по описа на Районен съд,гр.Тервел,Решение № 152/21.11.2018г.,с искане
за отмяната му изцяло като неправилно,алтернативно- обезсилването му като
недопустимо.Прави се искане и за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Според въззивника,първостепенният съд не се е
съобразил със закона и фактите по делото и е направил грешен извод,че
собственик на процесния участък от пътя е ***.В резултат на това е постановил
порочно решение,с което общината е осъдена вместо АПИ като
собственик.Първоинстанционният съд не е коментирал и кредитирал нито един от
изложените от общината в хода на процеса аргументи,отхвърлено е и направеното
от общината искане за конституиране на АПИ като страна по делото.Изводите на
съда са аргументирани с писмо на ОПУ-Добрич,което съдържа объркваща информация
за Път III-207,както и със споразумение с ***,в което тя участва
с малка сума в размер на 4 146.00 лв. за текущ ремонт.Единственият
документ,който внася яснота по спора,са Техническите правила за поддържане на
пътищата на АПИ,с който документ всяка община се съобразява.От клаузите на
цитирания документ става ясно,че не видовете дейности,които се извършват,а състоянието
на пътната настилка,върху която те се извършват,е ключово за разграничаване
понятията „ основен „ и „ текущ“ ремонт на път.В случая възстановяването на
минералбетоновата основа попада в обхвата на понятието „ основен ремонт“ на
пътя,задължението за който не е на ***,а на собственика на пътя-АПИ,чрез
ОПУ,гр.Добрич.
С оглед изложеното,въззивникът претендира за
отмяна изцяло на решението като неправилно,постановено в несъответствие със
закона,фактите по делото и събраните доказателства.Алтернативно моли въззивния
съд,ако счете,че е налице порок в решението вследствие неучастието на АПИ като
страна по делото,да обезсили обжалваното решение и върне делото на първата
инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото
с негово участие.
В депозиран по делото писмен отговор на
въззивната жалба въззиваемата страна ЗАД „ Армеец“,гр.София,чрез пълномощника
си - адв.Г.И.,САК,по подробно изложени аргументи изразява становище за
неоснователност на жалбата,като моли първоинстанционното решение като правилно
и законосъобразно да бъде потвърдено.
Добричкият
окръжен съд,като взе предвид постъпилата жалба и прецени събраните по делото
доказателства,намира,че като неоснователна жалбата подлежи на отхвърляне.
Обжалваното решение е валидно,допустимо и
правилно и не страда от визираните във въззивната жалба пороци.
При постановяването му не е допуснато
нарушение на процесуалните
правила.Неоснователно е възражението на въззивника,че неправилно
решаващият съд не е уважил искането му за конституиране на АПИ като страна в
процеса.Видно от данните по гр.д.№ 144/2018г.по описа на ТРС,в първото поред
открито съдебно заседание по делото,проведено на 12.09.2018г.,пълномощникът на
ответната страна-адв.К.Т.,ДАК,е сезирал съда с искане за привличане като
ответник по делото на Агенция“Пътна инфраструктура“ ОПУ-Добрич.Така направеното
искане е процесуално недопустимо и като такова правилно не е уважено от
първоинстанционния съд.Единствено ищецът е този,който е оправомощен да посочи
лицата,срещу които насочва исковата си претенция и които следва да бъдат конституирани като ответници в
процеса.С такова правомощие законът не овластява ответника.По силата на
чл.219,ал.1 от ГПК,ответникът може в срока за отговор на исковата молба,който
срок е преклузивен,да иска привличането на трето лице,когато това лице има
право да встъпи,за да помага.В случая подобно искане в срока за отговор от
страна на *** няма.При това положение,липсват законови предпоставки за конституиране на АПИ като
страна по делото,съответно за уважаване искането на въззивника за обезсилване
на обжалваното решение,поради неучастието на АПИ в процеса,и връщане на делото
на първата инстанция с указания за конституиране на АПИ и разглеждане на делото
с нейно участие.
Атакуваното решение е постановено в
съответствие с материалния закон,при правилна преценка на събраните по делото
доказателства и е обосновано,поради което като правилно следва да се потвърди.
С оглед обстоятелствата,изложени в исковата
молба и петитума на същата,правилно първоинстанционният съд е квалифицирал
главния иск като такъв с правно основание чл.213,ал.1 от КЗ(отм.),във връзка с
чл.49 от ЗЗД.
Обосновано с оглед служебно изисканата
информация,представеното и прието като доказателство по делото/стр.67/ писмо,издадено от Директора на ОПУ Добрич под
изх.№ 11-00-50/21.06.2018г.,първоинстанционният съд е приел,че ответникът,в
качеството си на собственик на процесния пътен участък,е пасивно легитимиран да
отговаря по предявените искови претенции.Твърдението във въззивната жалба,че писмото
съдържа объркваща информация за Път III-207,се
опровергава от съдържанието на този документ,от което е несъмнено ясно,че така
нареченият „околовръстен път „ на гр.Тервел,който обхваща и ул.“Тича“,на която
е станал пътния инцидент,е част от общинската пътна мрежа(DOB3201).Става дума за
официален свидетелстващ документ,издаден от длъжностно лице в кръга на службата
му,който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила.При
наличие на категорично доказателство в опора на извод,че пътят,на който е
станало процесното ПТП е част от общинската пътна мрежа,неоснователно е
възражението на въззивника,че в случая не са налице основания за ангажиране на
отговорността му.
Колкото до твърдението,че ТРС неправилно е
анализирал приетото по делото споразумение /стр.75,76/,то това твърдение не
кореспондира със съдържанието на атакувания съдебен акт,в който позоваване на споразумението
при обосноваване на правните изводи на съда няма.При това положение,всички
касаещи този документ твърдения и възражения,обстоятелствено развити в
жалбата,са неотносими по спора и като такива не следва да се обсъждат от
настоящия съд.
Съгласно чл.3,ал.1 от Закона за пътищата,***
има задължението да стопанисва и поддържа улиците в изправно състояние,така
щото да бъдат годни за използването им по предназначение.Съгласно чл.167,ал.1
от Закона за движение по пътищата,лицата,които стопанисват пътя,са длъжни да го
поддържат в изправно състояние,да сигнализират незабавно препятствията по него
и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок.Според §1,т.19 от ППЗДвП, ”препятствие
на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие,както и предмети,вещества и
други подобни,които се намират на пътя и създават опасност за движението.След
като в случая ответната община не е изпълнила това си законово задължение по
начин,че да не настъпят вреди за участниците в движението,като от това са
настъпили имуществени вреди за водача на автомобил „Пежо 307“,с рег.№ ***,то правилен
и обоснован е извода на първоинстанционния съд,че тя следва да отговаря за тези вреди по реда на
чл.49 от ЗЗД.Отговорността й в случая е за виновно бездействие на длъжностните
й лица,без да е необходимо ищецът да сочи и доказва в резултат на поведението
на кое конкретно длъжностно лице са настъпили вредите.Отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия и бездействия,тя има
гаранционно обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените със
задължението да поддържат улиците в безопасно състояние длъжностни лица,които
не са изпълнили това си задължение.
Механизмът на пътно-транспортното
произшествие и причинно-следствената му връзка с настъпилата щета също са безспорно
установени от приетите по делото доказателства,вкл.заключението на
съдебно-автотехническата експертиза,съгласно което установените повреди по
автомобила съответстват на механизма на произшествието.
Що се отнася до твърдението на ответника,че
вредите са настъпили в резултат на движение с несъобразена скорост от водача на
МПС и несъобразяване с условията на пътя,т.е,че е налице съпричиняване на
вредите,то същото е абсолютно голословно,неподкрепено от никакви
доказателства.Освен това,ЗДвП не вменява в задължение на водачите да
съобразяват посоката си на движение и
скоростта със съществуващите дупки върху пътното платно,поради което не следва
на водача да се вменяват отговорности,свързани с неизпълнение на задълженията
на стопанина на пътя-***,да го поддържа в състояние,осигуряващо безопасно движение.
По гореизложените мотиви,Добричкият окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д.№
144/2018г.по описа на Районен съд,гр.Тервел,Решение № 152/21.11.2018г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.